Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

45/07.03.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                           МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

 

при секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия В.Аракелян в.т.д. № 765 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Петроелт” ООД гр. Шумен /в несъстоятелност/, чрез управителя М Х И, против решение № 96/28.07.2015г., постановено по т.д. № 3/2015год. по описа на ОС – Шумен, постановено по реда на чл. 694 ТЗ. С обжалвания съдебен акт  като неоснователно и недоказано е отхвърлено искането на „ПЕТРОЕЛТ” ООД гр. Шумен /в несъстоятелност/ да бъде признато за установено, че „ Петроелт ” ООД /в несъстоятелност/ не дължи на синдика Д.П.Д., суми, както следва: 198.28 лв.възнаграждение за синдик за периода от 01.08.2014 г. – 14.08.2014 г., както и 150.90 лв., представляващи разходи за управление на несъстоятелността. Посочените предявени вземания са  включени в съставения списък от 3.11.2014г. на допълнително предявени и приети вземания , възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, одобрени с Определение 595/16.12.2014 г. по гр. д.  № 243/2004 г. на ШОС.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото, твърди неговата незаконосъобразност и необоснованост. Излага аргументи, че липсват доказателства за това, че оспорените сторени разходи за управление са такива именно за опазване на масата на несъстоятелността, че не са представени доказателства за тяхното действително извършване от синдика, както и че при тяхното извършване не е спазен специалния ред за осъществяването им. По отношение претенцията за заплащане на дължимото възнаграждение на синдика за посочения период счита, че поради неупражняване и неизпълнение задълженията от страна на синдика, както и поради неотчитане на извършената от него работа,  не му се дължи възнаграждение. По изложените съображения иска отмяната на постановеното по делото решение и постановяване на друго, с което въззивната инстанция да уважи изцяло предявените искови претенции. Претендират се за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия  Д.П.Д., който твърди, че жалбата е  необоснована и неправилна.Моли  същата да бъде отхвърлена.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, в определения от закона срок, поради което същата ангажира настоящата инстанция с произнасяне .

Въззивният съдебен състав, като разгледа всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед относимите правни норми , намира да установено от фактическа и правна страна следното :

Пред първоинстанционния съд е предявена искова молба с правно основание чл. 694 ТЗ. Длъжникът в производството по несъстоятелност в качеството си на ищец пред ОС- Шумен  - „Петроелт” ООД гр. Шумен /в несъстоятелност/, чрез управителя М Х И в условията на обективно съединяване е предявил отрицателен установителен иск по реда на чл. 694 ТЗ, с който иска да бъде признато за установено, че „Петроелт” ЕООД (в несъстоятелност) не дължи на Д.П.Д. суми, както следва: 198.28 лв. – възнаграждение за синдик за периода от 01.08.2014 г. – 14.08.2014 г., както и 150.90 лв., представляващи разходи за управление на несъстоятелността. Посочените предявени вземания са включени от новоизбрания синдик Стефка Стойчева в списък, съставен от нея на 03.11.2014 г. Същият е обявен в ТР при АВп. по партидата на несъстоятелното дружество на 07.11.2014г. С Определение № 595 / 16.12.2014 г. по гр. д.  № 243/2004 г., след разглеждане на възраженията на ищеца – въззивник в настоящото производство, ОС – Шумен е приел и одобрил на осн. чл. 692 от ТЗ допълнителния  списък на приети от синдика вземания, депозиран с молба вх. № 5809/03.11.2014г. в частта за вземанията на бившия синдик Д.П.Д. в размер на 150,90лв., представляващи разходи за управление на несъстоятелността, както и сумата от 198, 28 лв. – дължимото му  възнаграждение като  синдик за периода 1.08.2014г. – 14.08.2014г. Съдът по несъстоятелността е уважил част от постъпило от управителя на длъжника възражение и е изключил вземане на Д.П.Д. в размер на 20,75 лв., представляващи разликата от включената в списъка сума в размер на 171,65 лв. до установената ѝ дължимост в размер на 150,90 лв., сочена като  разходи за управление. Определението, постановено от съда по несъстоятелността по реда на чл. 692 ТЗ, е вписано в ТР на 17.12.2014г., като същото не е обжалвано.

Видно от представените доказателства е и фактът, по който страните не спорят, че синдикът Д.П.Д. е освободен като такъв с решение на Събранието на кредиторите от 8.08.2014г., като новоизбраният синдик Стефка Бонева Стойчева с оглед вписването в ТР по партидата на дружеството, е встъпила в длъжност на 15.08.2014г.

Гореизложените фактически обстоятелства мотивират следните правни изводи на настоящата съдебна инстанция :

Извън спецификата на настоящата хипотеза, въззивната инстанция, отчитайки конвенционалните предпоставки за допустимост на иск по чл. 694 ТЗ и с оглед на обстоятелствата, че : длъжникът е измежду страните, на които им е признато качеството на надлежен ищец с активна процесуална легитимация да предяви отрицателния установителен иск по  чл. 694 ТЗ, че исковата молба е депозирана в съда на 29.12.2014г., т.е. подадена в срока по чл. 694 ТЗ и от възразилия по см. на чл. 690 ТЗ длъжник – следователно, страна с възникнала формално активна процесуална легитимация, би  могла да достигне до правния извод за допустимост на развилото се пред ОС- Шумен производство и да се произнесе по съществото на правния спор. Преди да обсъди сочените във въззивната жалба твърдения и да формира правни изводи за основателността на претенцията обаче, съдът дължи  произнасяне по допустимостта на конкретно развилото се производство по чл. 694 ТЗ.

В индивидуалната специфика на настоящото производство съдът съобразява безспорния, както за страните, така и за съда, факт – предмет на производството по чл. 694 ТЗ са недвусмислено претенции с характеристика на разноски по несъстоятелността, визуализирани като такива по смисъла на чл. 723, т.2 ТЗ / възнаграждение на синдик/ и чл. 723, т.4 ТЗ / разходи по масата на несъстоятелността/. Процесните суми са претендирани като дължими  на Д.П.Д. в качеството му и за периода, в който е бил синдик. Настоящата съдебна инстанция приема, че посочените претенции не могат допустимо и валидно да са предмет на иска по чл. 694 ТЗ. Издръжката на органа на несъстоятелността, чието текущо възнаграждение се плаща ежемесечно / чл.661,ал.1 ТЗ/ , както и изплащането на суми за разноски по поддържане на масата на несъстоятелността, са  неизменни и необходими разходи,  които изцяло покриват дефинитивното понятие за разноски по смисъла и в приложното поле на чл. 723 ТЗ. Ако с оглед на конкретните нужди на отделното производство по несъстоятелност на синдика не е било своевременно заплатено дължимото възнаграждение или твърдян като извършен за опазване на масата на несъстоятелността разход, то сумата за тях на основание чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ следва да се включи в изготвената от новия синдик сметка за разпределение. Настоящата съдебна инстанция приема за недопустимо включването на вземания на синдика за разноски по чл. 723ТЗ в списъка на вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа, каквито безспорно не са претенциите за неплатено възнаграждение на синдик и извършени разходи по масата на несъстоятелността, а са съвсем друга категория вземания - по правило  възникнали в резултат на продължаващата търговска дейност на длъжника. Действително, посочването на разноските в несъстоятелността като платими по чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ в изготвената от синдика частична сметка за разпределение по принцип осигурява пълното им изплащане с предимство преди всички други вземания. Това не изключва, обаче, възможността в производството по чл. 720 и сл. ТЗ и по един друг, различен от настоящия, процесуален ред – по чл. 728 ТЗ, длъжникът да сезира съда по несъстоятелността с  поставените от него възражения, визуализирани понастоящем в исковата молба по чл. 694 ТЗ.

Гореизложеното мотивира следващия правен извод на настоящата съдебна инстанция – липсата на правен интерес в конкретното производство от установяване на оспореното право. Безспорно е, че наличието на правен интерес е главна същностна предпоставка за допустимост на всички видове установителни искове, основна характеристика на естеството на иска, за чиято наличност съдът има задължението да следи служебно. Съдебният състав приема, че правният интерес от предявяване на иска по чл. 694 ТЗ е функция, следствие от всички  визирани в закона условия, в това число както от валидно предявено вземане, така и от валидно сезиране  и произнасяне на синдика по предявеното вземане.

Всичко това мотивира правният извод на настоящата съдебна инстанция, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, поради което постановеното от ОС – Шумен съдебно решение следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.

При този изход на делото ищецът  - въззивното дружество в настоящото производство следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по сметка на ВАпС в размер на 50 лв. (арг. чл. 18, ал.1,  вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

Водим от изложеното,  съставът на Варненския апелативен съд

 

 

Р  Е Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА съдебно  решение № 96/28.07.2015г., постановено по т.д. № 3/2015год. по описа на ОС – Шумен.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „Петроелт” ООД гр. Шумен /в несъстоятелност/, ЕИК 127557074, чрез управителя М Х И иск срещу Д.П.Д., ЕГН **********, с правно основание чл. 694 ТЗ, като недопустимо.

ОСЪЖДА „Петроелт” ООД гр. Шумен /в несъстоятелност/, ЕИК 127557074, чрез управителя М Х И, ДА ЗАПЛАТИ изискуемата държавна такси за въззивното производство, а именно – 50 лева  по сметка на АС - Варна, на основание чл. 694, ал.2 ТЗ.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                              2.