Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  130/19.05.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна              търговско   отделение

на       осми април                                                Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                                ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                       П.Хорозова         

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  77   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

            Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

            Образувано е по подадена въззивна жалба от Б.Н.С., с ЕГН ********** *** против решение № 1050/19.11.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2766/2012г., с което е осъден да заплати на М.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 120 000 евро, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 27.07.2009г. в гр.София с падеж  - 09.11.2009г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, на осн.чл.463 ал.1 вр.чл.462 ТЗ., както и сумата от 25 376,58лв с.д. разноски. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да го отмени изцяло и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените искове и му присъди направените по делото разноски.

            Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

            Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

            Предявени са в условията на евентуалност искове с правно основание чл.505 вр.чл.537 и 538 ал.1 ТЗ, вр.чл.463 ТЗ; чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.240 ЗЗД и чл.59  ЗЗД.

Ищцата М.С.П., с ЕГН ********** от гр.Варна  претендира от ответника Б.Н.С., с ЕГН **********, също от гр. Варна заплащане на сумата от 120 000 евро   като главница по запис на заповед, издаден на 27.07.2009г. в гр. София, с падеж – 09.11.2009г. по предавен от нея главен менителничен иск с правно основание чл.505 ТЗ вр. чл.537 и 538 ал.1 ТЗ, вр.чл.463 ТЗ, ведно със  законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2012г. до окончателното й изплащане, а в условията на евентуалност  сумата се претендира на договорно основание като главница по договор за заем от 27.07.2009 г.,с падеж 09.11.2009 г. И пак в условията на евентуалност – въз основа на института на неоснователното обогатяване.

            Предвид уважаването на менителничния иск, той е предмет на разглеждане и в настоящото производство.

            Твърденията в исковата молба по този иск са следните :

            В изпълнение на сключен между страните по спора договор за заем от 27.07.2009г. ищцата предала на ответника сумата от 120 000евро, като за обезпечаване на връщането й заемополучателят издал процесния Запис на заповед с дата 27.07.2009г. и падеж – 09.11.2009г., с който неотменимо и безусловно се задължил да върне заетата сума. Тъй като договорът за заем е реален договор, за доказване факта на предаване на заемната сума на заемополучателя ищцата представя Разписка от 27.07.2009г. Записът на заповед бил предявен за плащане на ответника на падежната дата, но такова не последвало. На 26.10.2012г. му била връчена нотариална покана с рег. № 5021/26.10.2012г., том І, акт № 157 по описа на нотариус Ивелина Обретенова, с рег. № 561 на НК , с РД – РС Варна, в която му е даден нов едноседмичен срок от получаването за заплати на ищцата дължимите суми, вкл. и  по процесния ЗЗ. Тъй като плащане не последвало ищцата предявява и настоящия менителничен иск за заплащане на сумата от 120 000 евро по Записа на заповед от 27.07.2009г.      

            В отговора на ИМ е направено единствено възражението за неоснователност на предявения иск по съображения, че съгласно описаните в ИМ фактически основания претенцията е по каузалното отношение – договор за заем. Не са релевирани възражения срещу менителничния ефект – абсолютни или лични, не е оспорено авторството  на ЗЗ, предвид което съдът прави извода, че менителничният ефект е редовен от външна страна, съдържащ всички реквизити по чл.535 ТЗ. Той е и автентичен, като подписан от ответника Н. и предявен за плащане на падежа, съгласно направеното върху него отбелязване.

            Съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК при заявена претенция по запис кредиторът носи доказателствена тежест да установи съществуването на вземането си въз основа на каузалното отношение с ответника, обезпечено с издадения запис на заповед. В този смисъл са и изричните указания на първоинстанционния съд, дадени в доклада му по чл.146 ГПК. Във връзка с така разпределената доказателствена тежест ищцата сочи като каузално правоотношение договора за заем от 27.07.2009г., ведно с Разписката за получената в заем сума от същата дата. Дори и да се приеме, че оспорването на факта на предаване на сумата, както и оспорването на авторството на договора и разписката, респ. – верността на разписката са направени по главния иск, предвид събраните по делото доказателства съдът ги намира за неоснователни. Заключението на в.лице – графолог е категорично, че както разписката от 27.07.2009г., така и договора за заем от  същата дата са подписани от ответника Б.Н.С.. Отговорът на третия въпрос – дали  печатният текст на разписката и договора е създаден  едновременно с подписа, е лишен от категоричност. Без да може да даде отговор експертът допуска възможността печатният текст  и подписите на двата документа да не са създадени по едно и също време. С оглед на липсата на категоричност в отговора на третия въпрос и носената от ответника Н. доказателствена тежест, съдът намира оспорването за неуспешно проведено.

            Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извод за основателност на исковата претенция, по следните съображения :

            Налице е валиден и автентичен запис на заповед, срещу който не са релевирани абсолютни и/или лични възражения. Същият е издаден за процесната сума от 120 000 евро, предявен на падежа и незаплатен. За доказано в процеса съдът намира и послужилото като основание за издаването му и обезпечено от него, въведено с исковата молба каузално правоотношение по договор за заем  от 27.07.2009г. за същата сума. Задължено по него лице се явява ответникът Н.. Макар записът на заповед да е издаден от него в качеството му на управител на „Н.” ООД, той остава лично задължен по него съгласно новелата на чл.462 ТЗ, тъй като към момента на издаването на ефекта  дружеството се е представлявало валидно единствено от двамата управители ЗАЕДНО. С уведомление до ищцата дружеството е отказало да потвърди действията на ответника Н. съобразно чл.301 ТЗ.  Безспорно установено е и че дължимата сума не е заплатена.

            Всички останали доводи на ответника по иска, наведени за

първи път във въззивното производство , в пледоария по същество и в писмени бележки остават извън предмета на спора като преклудирани. По тях съдът не дължи произнасяне.

            Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се потвърждава.

            С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 14 000лв, съобразно представения договор за правна помощ, съдържащ разписка за изплатен в брой адв.хонорар.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р         Е       Ш      И       :

 

           

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1050/19.11.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2766/2012г.

            ОСЪЖДА  Б.Н.С., с ЕГН **********,*** да заплати на М.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 14 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

            Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :