Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

147/06.06.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и седми април                                            Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при секретар : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  77  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от Д.П.С. ***, чрез процесуалните му представители адв. Т. и адв. А срещу решение № 851/12.11.2015г., постановено по т.д. № 237/2010г. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени  предявените от него срещу „Юнион корект” АД гр. Варна, като правоприемник на „Юнион Корект” ООД, искове за заплащане на сумата от 449 501.47 лв., представляваща равностойността на дружествения му дял, на осн.чл.125 ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане поради извършено прихващане  със сумата  от 449 501,47лв, представляваща част от вземането на „Юнион Корект” АД като правоприемник на „Юнион Корект” ООД в общ размер на 566 341,30лв, формирано от главница в размер на 420 925,53лв – неотчетени парични средства от касова наличност, осчетоводена на 16.04.2009г., на осн.чл.145 ТЗ вр.чл.248 ал.2 ЗЗД и сумата от 145 415,77лв лихва за забава за периода 12.05.2009г. – 12.08.2012г., на осн.чл.76 ЗЗД, както и за заплащане на  сумата от 1 800 лв., представляваща внесен дялов капитал, като неоснователни. По съображения за необоснованост на обжалваното решение, постановяването му при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, моли съда същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковите му претенции да бъдат уважени след приемане за недоказано на възражението за прихващане и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ.

Ищецът  Д.П.С. ***, със съдебен адрес:*** претендира от  „Юнион корект” АД, ЕИК-201545660, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Васил Друмев № 23, като правоприемник на „Юнион корект” ООД, чрез управителя Светослав П. Бараков, ЕГН:********** заплащане на сумата от 449 501.47 лева /след допуснато в открито съдебно заседание от 13.10.2015 год. изменение на иска чрез неговото намаление от 470 520 лева/, представляваща равностойността на дружествения му дял, ведно със сумата от 1800 лева, представляваща дялов капитал, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 449 501.47 лева, считано от предявяване на иска 16.02.2010 год. до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства се установява, че на Общо събрание на съдружниците на „Юнион корект” ООД от 02.11.2009г. е взето решение съдружникът Д.П.С. да бъде изключен на основание чл.126 ал.3 от ТЗ поради неизпълнение решенията на общото събрание на дружеството, неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършване на действия против интересите му, както и да му бъде изплатен дружествения му дял съгласно изискванията на чл.125 ал.3 ТЗ. Решението е вписано в ТР под № 20100113112053. Същото е атакувано по реда на чл.74 от ТЗ от изключения съдружник Д.С.. С влязло в сила на 19.04.2012 год. решение № 153/20.10.2010 год., постановено по в.т.д. № 363/2010 год. на Варненския апелативен съд, е отменено решението на ВОС  по т.д.№ 1377/2009 год. и предявеният иск е  уважен, като решенията на ОСС  от 02.11.2009г. са отменени. Решението на въззивната инстанция, недопуснато до касационен контрол, е вписано по партидата на търговеца с рег. № 20120523104458.

Безспорно установено  още по делото е, че на 16.04.2009г. ищецът С. е бил освободен от длъжността управител на дружеството, както и че същият не  е предал на новоизбрания управител паричните средства от касовата наличност, която към датата на освобождаването му по счетоводни данни, съгласно подписания от него междинен счетоводен баланс възлизала на 419 000 лева. Ищецът е бил неколкотратно канен с нотариални покани № ХХХ, том Х, № ХХХ от 12.05.2009 год., рег. № 3412/12.06.2009 год. и № 5988/06.10.2009 год. на нотариус Николай Дюлгеров да предаде сумата, като с Констативен протокол Акт № ХХ, том Х, рег.№ ХХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ год. на нотариус Николай Дюлгеров, рег. № 484 на НК ответното дружество е отправило изявление за прихващане на вземанията си към него, възлизащи на общо 457 303.63 лева, от които -  420 925.53 лева -  паричните средства от касовата наличност на дружеството към 16.04.2009 год.  и сумата от 36 378.10 лева -  лихва за забава за периода 12.05.2009г. / деня, в който новият управител е влязъл в офиса на дружеството/ -08.02.2010 год./ когато е направено изявлението за прихващане/ със задължението на дружеството към него за изплащане на равностойността на дружествения му дял, възлизаща на 456 480 лв., изчислена съобразно правилото на чл.125, ал.3 ТЗ.

Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е за основателността на противопоставеното от дружеството възражение за прихващане с предмет установената и непредадена от освободения управител касова наличност в размер на 420 925,53лв. В тази връзка настоящият състав съобрази следното :

В края на месеца, през който е освободен като управител на дружеството ищецът Д.С. е подписал междинен счетоводен баланс към 30.04.2009г., в който в раздел Актив, ІV. Парични средства, в т.ч. в брой е отразена сумата от 419 000лв. На 02.08.2012г. новият управител Светослав Бараков е подписал счетоводен баланс на дружеството към 16.04.2009г., в който в раздел Актив, ІV. Парични средства, в т.ч. в брой е отразена сумата от 421 000лв. В изготвената на същата дата Справка за състоянието на касовата наличност на «Юнион корект» ООД по счетоводни данни към 16,04.2009г.  – л.74, е отразена касова наличност в размер на 420 925,53лв. От заключението на СсчЕ, прието пред първата инстанция, се установява, че за  2008г.  стойността на изтеглените от управителя С. от банковите сметки на дружеството  и заприходени в касата суми е 269 000лв, а за 2009г. – 171 000лв. За същия период изтеглените от касата суми с РКО  е в размер на 228 695лв. Липсват данни в счетоводството на «Юнион корект» ООД за посочения период  да има предадени суми от касовата наличност на дружеството на другите двама съдружници. В счетоводството на ответника е отразено задължение на ищеца в размер на 439 988,14лв, като сумата е заведена на 13.05.2009г. в Счетоводна сметка  501 във връзка с липса по каса.

Вярно е, както настояват и процесуалните представители на ищеца, че установяването на касовата наличност на дружеството се извършва съгласно Закона за счетоводството и Счетоводните стандарти или с приемо-предавателен протокол, или ако такъв не е съставен – с инвентаризация, назначена със заповед на действащия управител, комисия и в присъствието или поне след надлежна покана на лицето, което дължи отчитане на паричните средства. Вярно е, че в процесния случай липсва както приемо-предавателен протокол, приет по надлежния процесуален ред като доказателство по делото, така и назначена и извършена инвентаризация на касовата наличност към релевантната за спора дата. Поставя се обаче въпросът за доказателствената сила на подписания от освободения управител Д.С. междинен счетоводен баланс към 30.04.2009г. Във вътрешните отношения между освободения управител и дружеството същият представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ неизгодни за издателя си факти – наличието на сумата от 419 000лв в брой,  поради което и обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме за удостоверен посоченият факт. Липсват твърдения и доказателства от страна на ищеца сумата да е предадена на дружеството. Липсват и разходнооправдателни документи като доказателства същата сума да е разходвана в интерес на дружеството. Напротив – ищецът твърди, че липсата на такава касова наличност не е установена по делото, респ. – негово задължение за предаването й. Към горния фактически и правен извод съдът наслагва и доказаното по делото  фактическо получаване от ищеца, в качеството му на  управител, на общата сума от 430 000 лева за  периода от 01.01.2008 год. до 16.04.2009 год., счетоводното й отчитане като касова наличност и липсата на доказателства за предаването й или разходването й, което по естеството си представлява нанесена щета на дружеството.

Самото възражение за прихващане се основава на специалната имуществена отговорност на управителя на ООД, уредена в чл.145 от ТЗ, която произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно. Задължителната съдебна практика приема, че дори и да не е подписан договор за възлагане на управлението по обективни или субективни причини, избраният и вписан в търговския регистър управител придобива в пълния им обем правата и задълженията, които законът, дружественият договор или решенията на общото събрание на съдружниците свързват с този избор. Фактическият състав на този вид гражданска отговорност  обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятстват управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управителски деликт"./ Решение № 41/29.04.2009г. на ВКС по т.д. № 669/2008г., І т.о.; Решение № 115/27.11.2012г. на ВКС по т.д. № 61/2011г., ІІ т.о. и др./

         Друг елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на управителя по чл.145 ТЗ е взето решение на ОСС за търсене на такава отговорност, каквото решение по делото е представено и което решение се явява абсолютна процесуална предпоставка за провеждане на иска. Тъй като обаче в процесния случай отговорността на управителя се ангажира след като вече той е освободен, решение на ОСС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ не е необходимо. Представеното решение на ОСС, обективирано в протокол от 16.09.2010 год.  - л.114, съдът цени с оглед осъществената  промяна на правноорганизационната форма на ответното дружество от ООД в АД. С вписването в ТР на новоучреденото чрез преобразуване „Юнион корект” АД  правото да се търси отговорност на управителя по чл.145 от ТЗ ще премине в  патримониума на новосъздаденото дружество, само ако е съществувало в патримониума на преобразуващото се дружество / решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, по чл.290 ГПК/. Посоченият протокол от ОСС от 16.09.2010г. съдът цени именно като доказателство за възникването на това право в патримониума на «Юнион корект» ООД.

По изложените съображения възражението за прихващане се явява основателно и следва да бъде уважено.

Претенцията за заплащане на  145 415.77 лева - законна лихва за забава върху главницата от 420 925.53 лева за периода от 12.05.2009 год. до 12.08.2012 год. съдът намира също за основателна. Задължението на управителя да предаде касовата наличност на дружеството възниква от момента на освобождаването му, т.е. – от 16.04.2009г. В този смисъл покана не  е необходима. В случая вземанета се претендира от една по-късна дата – от влизане на новоизбрания управител в офиса на дружеството, поради което и следва да бъде уважена от тази по-късна дата.

Поради уважаване на възражението за прихващане на  вземането на ищеца за равностойността на дружествения му дял в размер на 449 501.47 лева с насрещното вземане на ответника за неотчетена касова наличност и законна лихва за забава до размера на по-малкото от тях, предявената искова претенция се явява неоснователна, като погасена чрез плащане, поради което следва да бъде отхвърлена.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се потвърждава. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на атакувания съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат напарвените от нея разноски в размер на 7 000лв. Доказателства за платен адв.хонорар се съдържат в представения Договор за правна защита и съдействие, който в частта, удостоверяваща извършеното плащане, представлява разписка с присъщата й доказателствена сила. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно с оглед нормативно установените минимални размери на адв.възнаграждения и заявения във въззивното производство материален интерес.

          Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 851/12.11.2015г., постановено по т.д. № 237/2010г. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени  предявените от него срещу „Юнион корект” АД гр. Варна, като правоприемник на „Юнион Корект” ООД, искове за заплащане на сумата от 449 501.47 лв., представляваща равностойността на дружествения му дял, на осн.чл.125 ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане поради извършено прихващане  със сумата  от 449 501,47лв, представляваща част от вземането на „Юнион Корект” АД като правоприемник на „Юнион Корект” ООД в общ размер на 566 341,30лв, формирано от главница в размер на 420 925,53лв – неотчетени парични средства от касова наличност, осчетоводена на 16.04.2009г., на осн.чл.145 ТЗ вр.чл.248 ал.2 ЗЗД и сумата от 145 415,77лв лихва за забава за периода 12.05.2009г. – 12.08.2012г., на осн.чл.76 ЗЗД, както и за заплащане на  сумата от 1 800 лв., представляваща внесен дялов капитал, като неоснователни.

         

ОСЪЖДА  Д.П.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Юнион корект” АД гр. Варна, ЕИК 201545660, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Васил Друмев, №23, като правоприемник на „Юнион Корект” ООД, представлявано от управителя си Светослав П. Бараков сумата от 7 000лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :