Р Е Ш Е Н И Е

 

89/Варна,20.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.03.2017 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 77/2017 год.год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от «ДАНИЕЛА» ООД – гр.Разград против Решение № 2/31.01.2017 год., постановено по т.д.№ 126/2016 год. по описа на РОС, с което е отхвърлена молбата на страната за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, на основание чл. 625 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен. Длъжникът е спрял плащанията – факт, който презумира неплатежоспособността на търговеца по арг. от чл. 608, ал.4 ТЗ. Срещу него са предприети изпълнителни действия от кредитори по предсрочно изискуеми банкови кредити. Налице са и предпоставките за приложение на чл. 632 ТЗ.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администирана.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страната, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РОС е образувано по молба на длъжника, обективираща твърдения, че през 2011 год. същият преустановил активна търговска дейност. Дружеството не разполага с активи. Няма публични задължения и задължения към доставчици. Пасивът му е формиран единствено от задължения към кредитни институции – «Обединена Българска Банка» АД; «Инвестбанк» АД; «Райфайзенбанк България» АД.

Молбата е предявена при изрични твърдения, че дружеството не разполага с информация за величината на общия кредитен дълг, поради реализирани плащания в индивидуалното принудително изпълнение и осребряване на дадените обезпечения.

В хода на висящото първоинстанционно производство страната е представила решение № 230/26.07.2013 год., постановено по гр.д.№ 463/2013 год. по описа на НПРС, с което е прието за установено по реда на чл. 422 ГПК, че «Даниела» ООД, Даниела Николаева Йовчева и Валентин Колев Йовчев ДЪЛЖАТ солидарно на «Райфайзенбанк България» ЕАД суми за главница, редовни и наказателни лихви и разноски, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение № 129/14.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 60/2013 год. на РС – Разград.

На основание чл. 628, ал.1, т.1 ТЗ страната е представила и баланс за финансовата 2015 год., видно който дружеството не разполага с активи и пасиви.

Страната е отказала предварително внасяне на разноски по реда на чл. 76 ГПК относно назначената служебно от съда ССЕ за осъществяване на финансово-икономически анализ.

С определение № 111/27.02.2017 год. АС – Варна е указал на страната да представи писмени доказателства относно наличието на парични задължения; вкл. относно висящи и неприключили изпълнителни производства и несъбраните суми по тях.

Молителят не е предприел действия по изпълнение на съдебните указания пред въззивната инстанция.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

На основание чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение с характеристиките по т.1 и т.2 на същия законов текст.

Неплатежоспособността е обективно състояние, което предполага съществуващ изискуем и непогасен паричен дълг. Наличието на изискуем пасив е съществена материалноправна предпоставка за основателност на предявената молба.

В производството не е установено наличието  на каквито и да е изискуеми, непогасени и ликвидни задължения на търговеца. Доказаното наличие на заповеден кредитен дълг от 2013 год. не е достатъчно за формирането на безусловен извод, че същият е наличен към момента на инвокиране и на приключване на настоящото съдебно производство. Обратно – представените от страната счетоводни доказателства за финансовата 2015 год. сочат липсата на каквито и да е задължения към финансови институции – краткросрочни или дългосрочни такива.  Страната не е оказала и дължимото съдействие за служебно събиране на релевантни доказателства по почин на съда.

Липсата на установен и надлежно доказан пасив осуетява и приложимостта на законовата презумпция по чл. 608, ал.3 ТЗ. Спиране на плащанията като обективен факт може да е налице единствено в случаите на установена задлъжнялост на търговеца. По делото не е установено наличието на съществуващ дълг към датата на депозиране на молбата, обратно – съставените от страната счетоводни документи сочат липсата на такъв.

По изложените по-горе съображения, липсват и материалноправните предпоставки за формирането на извод за свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл. 742 ТЗ.

Позоваването във въззивната жалба на чл. 632, ал.1 ТЗ е неоснователно. Нормата няма отношение към материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. Същата регламентира единствено конкретна хипотеза на последиците от откриване на несъстоятелност по отношение на неплатежоспособен търговец, но при кумулативна липса на имущество за покриване на началните разноски в производството. 

В заключение – липсата на имущество на търговеца не презумира неговата неплатежоспособност. Релевантно е наличието на изискуем и непогасен дълг, а в хипотезата на свръхзадълженост – дългосрочен пасив. Липсата на установени в производството задължения на търговеца обуславя  неоснователност на предявената молба.

Постановеното в идентичен смисъл решение на РОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/31.01.2017 год., постановено по т.д.№ 126/2016 год. по описа на РОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до страната пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: