Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

100 /гр. Варна,  04.05.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.д.№ 77/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Р.С.К., чрез процесуален представител – адв. Д.П., срещу решение № 739/15.11.2017 г., постановено по т. д. № 201/2017 г. по описа на ВОС в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, солидарно с Е.И.С., в качеството му на поръчител и двамата като наследници на С.К.С., сумата от 52 667,15 лв., представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 03.07.2007 г., сумата от 13 297,27 лв., представляваща просрочена договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2012 г. до 10.02.2017 г., сумата от 8,95 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху просрочената главница за периода от 10.12.2012 г. до 16.02.2017 г., сумата от 17 407,38 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода от 10.12.2012 г. до 10.02.2017 г., сумата от 368,62 лв., представляваща изискуема комисионна за управление, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Жалбоподателят излага становище, че преди депозиране на исковата молба банката не е изпратила изявление до длъжниците, че счита кредита за предсрочно изискуем. В продължение на горното намира, че не са налице и предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Моли за отмяна решението в обжалваната му част.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, чрез ю.к. А.Ц., в който се излагат доводи за правилността на обжалваната част от първоинстанционното решение. Позовавайки се на съдебна практика, посочва, че с връчване на исковата молба настъпва предсрочната изискуемост на кредита и длъжниците изпадат в забава по отношение на задължението. Моли за потвърждаване на решението в съответните му части.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София срещу Е.И.С., в качеството й на съдлъжник и Р.С.К., в качеството му на поръчител и двамата, наследници на С.К.С. да заплатят при условията на солидарност сумата от 52 753,24 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 13 306,30 лв., представляваща просрочена възнаградителна договорна лихва за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 8,95 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва върху просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата от 17 407,38 лв., представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 368,62 лв., представляваща изискуема комисионна за управление, начислена за периода 10.07.2012г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното й изплащане, и искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, с които да бъде осъдена ответницата С.С.К., в качеството й на наследник на С.К.С., да заплати сумата от 17 584, 42лв., равняваща на 1/3 от 52 753,24 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 4 435,43 лв., равняваща се на 1/3 от 13 306,30 лв., представляваща просрочена възнаградителна договорна лихва за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 2,98 лв., равняваща се на 1/3 от 8,85 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва върху просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата от 5 802,46 лв., равняваща се на 1/3 от 17 407,37 лв., представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 122,87 лв., равняваща се на 1/3 от 368,62 лв., представляваща изискуема комисионна за управление, начислена за периода 10.07.2012г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на Договор за банков кредит от 03.07.2007г. е предоставил на кредитополучателя С.К.С. – наследодател на ответниците, кредит в размер на 83 066,50 лв. с първоначален краен срок на издължаване 10.06.2014г., който кредит е следвало да бъде погасяван на 74 месечни вноски от по 1 250,19 лв., всяка с падеж 10-то число на съответния месец. Кредитът е бил изцяло усвоен. Вземането е било обезпечено с договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя имот, представляващ апартамент №5, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Младост“, бл.133, вх.3А, ет.3 с площ от 92.25 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение №5 с площ от 7.-59кв.м., както и 6.3616 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.

Договорът за кредит е бил изменян с три последващи анекса от 06.08.2009г., 09.02.2010г. и 07.06.2010г. в частта на крайния срок, размера на годишната лихва, както и условията за настъпване на предвидената с Договора автоматичната предсрочна изискуемост на кредита. Така крайният срок за изплащане сумата по кредита е изменен на 10.07.2017г.. Промени е претърпявал и погасителния план, като с последните изменения от 07.06.2010г. е отпуснат гратисен периоди от 11 месеца, през който период (10.06.2010г. – 10.05.2011г.) дължима е била само дължимата по договора, респ. Анекс № 3, лихва. По отношение издължаване на кредита същото е уговорено плащането да стане на 74 равни анюитетни вноски, всяка в размер на 1 250,19 лв., дължими на 10-то число на съответния месец, считано от 10.06.2011г. до 10.07.2017г. Съответно с Анекс №2/09.02.2010г.. процесният договор за кредит е изменен и по отношение обезпечаване вземането на банката, като Р.С.К., е встъпил като поръчител на отпуснатия банков кредит.

С подписването на Анекс №3/07.06.2010г. длъжниците – С.К.С., в качеството му на кредитополучател, Е.И.С., в качеството ѝ на съдлъжник, и Р.С.К., в качеството му на поръчител, признават, че към момента на подписване на допълнителното споразумение от 07.06.2010г. размерът на вземанията на банката са в размер на 64 272,85 лв. главница (в т.ч. редовна и просрочена), от които 62 275,14 лв. редовна и 1 997,71 лв. отложени лихви съгл. Анекс № 2/09.02.2010г., дължима за периода 10.02.2010г. – 10.04.2010г. От своя страна, текущата редовна лихва съгл. чл. 4,1 от Договора от 10.05.2010г. до момента на третото допълнително споразумение, е била в размер на 583,83 лв..

Поради настъпила на 12.01.2013г. смърт на кредитополучателя С.К.С., банката-кредитор е пристъпила към уведомяване на законните наследници на кредитополучателя за размера на дълга, респ. съобщила им е възможността за преговаряне условията по Договора –Е.И.С. и С.С.К., съответно преживяла съпруга и дъщеря на починалия-кредитополучател, са получили лично изпратените им от банката по-гореописани уведомления, в т.ч. и им е била отправена покана за доброволно заплащане на пълния размер на просрочените вноски по процесния Договор, предвид спрялото обслужването на кредита. По отношение наследника Р.С.К. – син на починалия кредитопучател, уведомлението е останало невръчено. Не е последвало изпълнение от страна на наследниците за плащане в срок на вноските по кредита. Ето защо, на осн. чл. 10.02 от Договора банката, с депозирането на исковата молба, е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем поради забава в изпълнението на задълженията за плащане на която и да е вноска повече от 45 дни. Към датата на исковата молба, респ. датата обявяване на кредита за предсрочно изискуем, дължимата по Договора главница е в размер на 52 753,24лв., просрочена редовна – възнаградителна, договорна лихва в размер на 13 306, 30лв. дължима за периода от 10.12.2012г. до 10.02.2017г. и редовна такава в размер на 8,85 лв. за периода от 10.02.2017г. до 16.02.2017г., наказателна лихва в размер на 17 407,38 лв. дължима за периода от 10.12.2012г. до 10.02.2017г. като неустойка по чл.4.5 от договора в размер на 21%, формирана като сбор от договорната лихва от 9% и надбавка от 12%, както и изискуема комисионна за управление в размер на 368,62лв., ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

От изложеното по-горе съдът прави следни правни изводи:

Процесният договор за банков кредит е валидно сключен и по същността си представлява договор за кредит, като кредитополучателят е усвоил пълната отпусната му сума. За валидни следва да се приемат и подписаните изменения на същия – Анекс № 1 и Анекс № 2. Касае се за ипотечен банков кредит и с оглед качеството на кредитополучателя на физическо лице, същият следва да се определи като потребителски.

По делото не се спори за валидността на договора и последвалите негови изменения. Спорните по делото въпроси касаят надлежното уведомяване от страна на банката на наследниците на кредитополучателя – в частност на Р.К., за настъпилата предсрочна изискуемост, респ. наличието на предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предвид липсата на предприети от страна на наследниците действия по изпълняване задължението да плащат в срок вноските по кредита и с оглед констатираната забава в плащанията за повече от 45 дни, на осн. чл.10.2 от Договора банката е упражнила правото си да обяви за кредита за предсрочно изискуем, като е обективирала това си изявление в исковата молба. Следователно, от момента на връчване преписите от исковата молба на длъжниците-ответници, същите се считат за надлежно уведомени от страна на банката за упражненото от нея право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а именно чрез изявление в исковата молба.

Договорът за кредит и анексите са подписани от Е. Стянова, последната встъпила в дълг на основание чл.101 от ЗЗД. От своя страна, ответникът – настоящ жалбоподател Р.К., с подписването на Анекс № 3/07.03.2010г. е встъпил в правата на поръчител за цялото задължение по договора за кредит, поради което и на това основание е задължен да отговаря за погасяването на остатъчните главници и договорни лихви при условията на солидарност с главния длъжник.

След смъртта на кредитополучателят С.К.С., починал на 12.01.2013г., неговите законни наследници - Е.С. – съпруга, Р.С.К. – син и С.С.К. – дъщеря, отговарят за задълженията, съответно на дяловете, които получават.

Кредитът е усвоен изцяло на 07.07.2007г. и същият редовно е обслужван до 10.12.2012г., когато е постъпило погашение на главница и лихва. Съгласно приетата по делото счетоводна експертиза, на 10.01.2013г. е извършено частично плащане на възнаградителна лихва в размер на 895,93лв., като към 17.02.2017г., датата на подаване на исковата молба, вещото лице сочи, че непогасената част от главницата е в размер на 52 667,15 лв.. Съобразно уговореното в Договора и допълнителните споразумения лихвата дължима от ответниците по иска за отпускане на кредита бива: договорна възнаградителна лихва на осн. чл. 4.1 от Договора в размер на 9%, както и наказателна лихва на осн. чл. 4.5 от Договора в размер на 12 пункта, в последствие изменена на 12,5 %. Така определена вещото лице е изчислило същата по следния начин: договорна възнаградителна лихва непогасена за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г. и за периода 10.02.2017г. до 16.02.2017г. съответно в размер на 13 297,27лв. и 12.91лв.; наказателната лихва - в размер на 17 407,38 лв..

На следващо място, разпоредбата на чл. 4.6 от Договора предвижда плащането на годишна комисионна от 0.3% върху непогасената част на главницата, която съгласно заключението на вещото лице възлиза в размер на 378,65 лв..

Съгласно чл. 11.1 от Договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при изцяло или частично плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден.

Съгласно възприетото в т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Т.е. предсрочната изискуемост представлява изменение на договора и настъпва с волеизявление само на едната от страните при съблюдаване на съответните предпоставки. В съобразителната част на горепосоченото тълкувателното решение е разяснено, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. От своя страна, волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си, като кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която исковата молба, може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника /в този см. решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.; решение № 161/08.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК/. Макар да липсва изрично изявление на банката за предсрочната изискуемост, предхождащо подаването на исковата молба, изявлението се съдържа имплицитно в същата и е достигнало до длъжниците с получаването на препис от нея. Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че моментът на получаване на волеизявлението на кредитора е моментът на получаване на преписите от исковата молба от длъжниците, и в частност от Р.К..

Последното плащане по перо главница е било извършено на 10.12.2012г., а на 10.01.2013г. е било извършено частично плащане на възнаградителна лихва. Т.е. налице е обективния факт на неплащане по кредита, независимо частично или не. Крайният срок за изплащане цялото задължение по кредита е 10.07.2017г., като към настоящия момент, в т.ч. и към момента на постановяване на първоинстанционното решение, е настъпил падежът на цялото задължение.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на ВАпС приема, че за длъжника Р.К. предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита е настъпила на 01.06.2017г. – с получаване на преписите от исковата молба чрез назначения му по делото особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК.

Дължимите суми по главница и лихви са индивидуализирани от кредитополучателя както по основание, така и по размер, като по делото липсват доказателства за предприети от ответника – настоящ въззивник действия по изпълнение на задълженията по процесния Договор, респ. не се твърди изпълнение на паричното задължение от негова страна. Поради това, предвид липсата на доказателства за плащане на неизплатените, но дължими по Договора за кредит суми, съдът приема, че на банката-кредитор се дължи връщане на неизплатената част от усвоения банков кредит на осн. чл. 79 ЗЗД предвид настъпилата предсрочна изискуемост на усвоените кредитирани средства. Респ. основателна се явява исковата претенция в частта на исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД, предявени от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София срещу Р.С.К., в качеството му на поръчител и наследник на С.К.С. да заплати сумата от 52 753,24 лв., представляваща непогасена главница по договор за банков кредит от 03.07.2007г., сумата от 13 306,30 лв., представляваща просрочена възнаградителна договорна лихва за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 8,95 лв., представляваща възнаградителна договорна лихва върху просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 16.02.2017г., сумата от 17 407,38 лв., представляваща наказателна лихва /неустойка/ за просрочена главница за периода 10.12.2012г. до 10.02.2017г., сумата от 368,62 лв., представляваща изискуема комисионна за управление, начислена за периода 10.07.2012г. до 09.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното й изплащане.

Предвид изложеното по-горе, като е уважил исковата претенция в частта по отношение на длъжника Р.К., първоинстанционният съд е постановил правилно решение и същото следва да бъде потвърдено. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в законна сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. На назначения особен представител се дължи възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3 042,90 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 25, ал. 4 Наредбата за заплащането на правна помощ. С оглед изхода от спора, отговорността за заплащане на възнаграждение следва да се понесе от въззивника, който следва да понесе и дължимата държавна такса за въззивно обжалвне на осн. чл. 78, ал .6 ГПК.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 739/15.11.2017 г., постановено по т. д. № 201/2017 г. по описа на ВОС в частта, с която Р.С.К. е осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, солидарно с Е.И.С., в качеството му на поръчител и двамата като наследници на С.К.С., сумата от 52 667,15 лв., представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 03.07.2007 г., сумата от 13 297,27 лв., представляваща просрочена договорна възнаградителна лихва за периода от 10.12.2012 г. до 10.02.2017 г., сумата от 8,95 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху просрочената главница за периода от 10.12.2012 г. до 16.02.2017 г., сумата от 17 407,38 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода от 10.12.2012 г. до 10.02.2017 г., сумата от 368,62 лв., представляваща изискуема комисионна за управление, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – гр. София, ЕИК 831558413, сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното разглеждане на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Д.Д.П. *** възнаграждение за особен представител на Р.С.К. пред въззивната инстанция в размер на 3 042,48 лв.

ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** от гр. Варна да заплати на адвокат Д.Д.П. ***, сумата от 3 042,48 лв., съставляваща възнаграждение на особен представител за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Р.С.К., ЕГН ********** от гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 1 674,99 лв., представляваща държавна такса дължима за въззивно обжалване, на осн. чл.78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ :