О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

46……/ гр.Варна, ………… 2014 год.

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД - ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на 16.01.2014 година в състав:                     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*ВА

ЧЛЕНОВЕ: М* Н*А

П* Х*А

 

изслуша докладваното от съдия П.Х* в.ч.т.д.№ 770/2013 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И* Т* Г* ЕООД гр. Варна против определение № 4359/21.10.2013 г. по т.д.№ 1622/2013 г. по описа на ВОС, с което е прекратено като недопустимо, поради липса на превен интерес производството по делото, образувано по искова молба на жалбоподателя против Е* А* ЕАД гр.Варна за установяване на обстоятелството, че ищецът, като издател на записа на заповед от 17.10.2008 г. относно сумата 481 588.26 евро /с включен ДДС/ в полза на Е* А* Ф* ЕООД, авалиран от А* Р* ООД, джиросан на Е* А* ЕАД, не дължи сумата 157 670.51 евро като част от общо посочената в записа на заповед сума, поради погасяване на цялото задължение чрез плащане след влязлото в сила решение по т.д.№ 530/2010 г. по описа на БОС.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице и на това основание е допустима. В нея се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като подробно се излагат доводи за наличие на правен интерес от разрешаване на спора по така предявения отрицателен установителен иск, с оглед на което е формулирано и нарочно искане за неговата отмяна.

За да се произнесе по съществото на частната жалба, съдът взе предвид следното:

Исковата молба на И* Т* Г* ЕООД е била предявена по реда на чл.225 ГПК в производството по т.д.№ 2553/2012 г. по описа на ВОС с ищец Е* А* ЕАД и ответник А* Р* ООД за установяване дължимостта на сумата 157 670.51 евро по реда на чл.422 ГПК, по което жалбоподателят е конституиран като трето лице – помагач на страната на ответника. С влязло в сила определение съдът е отказал конституирането му като главно встъпило трето лице, а по подадената искова молба е образувано отделно дело.

При изследване на правния интерес от предявяване на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, въззивният съд достига до идентичен краен резултат на този в обжалваното определение, по следните съображения:

Видно е от материалите по т.д.№ 2553/12 г. на ВОС, с които съдът направи служебна справка, че И* Т* Г* ЕООД е издател на процесния запис на заповед, а А* Р* ООД – авалист. ЗЗ явно е свързан с договор за финансов лизинг /изрично е описан като приложение № 5 към него/, сключен на същата дата, по който издателят и авалистът са солидарни длъжници /съдлъжници/, а кредитор е джиратарят Е* А* /джирантът и джиратарят са свързани лица, очевидно запознати с договора за финансов лизинг, а авалът, както и джирото са осъществени на датата на издаване на ЗЗ – 17.10.2008 г./. Становището на Е* А* ЕАД, че липсва връзка между записа на заповед и договора за лизинг, т.к. страните по тях са различни, ще се преценява по същество по т.д.№ 2553/2012 г. В случая съдът намира, че авалистът има правната възможност да противопоставя възражения по каузалното правоотношение относно дължимостта на суми по записа на заповед. Видно е, че защитата на ответника и третото лице – помагач по това дело изцяло съвпадат с изложеното в настоящата искова молба, досежно изразените от тях становища и възражения по предмета на спора. Изводът е, че в качеството си на трето лице помагач, жалбоподателят има възможността да защити в достатъчна степен правата си във връзка със записа на заповед, поради което предявяването на нов иск, основан на обстоятелства, вече въведени надлежно в предмета на т.д.№ 2553/2012 г., се явява лишено от правен интерес.

По горните съображения определението, с което производството по т.д.№ 1622/2013 г. на ВОС е прекратено като недопустимо, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА № 4359/21.10.2013 г. по т.д.№ 1622/2013 г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.