Р Е Ш Е Н И Е

№   42/25.02.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.01.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 770 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 641/27.07.2015год. постановено по т.д. № 1668/2014год, Варненският окръжен съд е признал за установено, в отношенията между „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр. София 1421, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителния директор Валентин Гълъбов, И.Г.Т., ЕГН **********, и В.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съществуването на вземане на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК 121554961, гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №9907/2013г. на Варненски районен съд, 18 състав, заповед за изпълнение №5961/05.07.2013г., за сумата 10 637,52 евро (десет хиляди шестстотин тридесет и седем евро и петдесет и два евроцента) по запис на заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр. София от И.Г.Т. от гр. Варна, ЕГН **********, с падеж – на предявяване, авалиран от В.М.Т., ЕГН **********, гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2013г., до окончателното й плащане, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е отхвърлил предявеният иск в останалата му част до пълния претендиран за установяване размер на вземането от 18 907,52 евро като неоснователен:

Осъдил е И.Г.Т.  и В.М.Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД) сумата 613,02 лева, представляваща сторени разноски за производството по делото (заповедно и исково), дължими за възстановяване съразмерно на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК:

Осъдил е „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Т., и В.М.Т., сумата 717,32 лева, представляваща сторени разноски за производството, дължими за възстановяване съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от И.Г.Т. и В.М.Т., чрез процесуален пълномощник–ответници по т.д. № 1668/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта му, с което предявеният  от „Ти Би Ай Кредит”ЕАД иск с правно основание чл.422 ГПК е уважен за сумата от 10 637,52евро,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда-04.07.2013год. до окончателното й изплащане и с което са осъдени да заплатят сумата от 613лв.-разноски.

Считат решението за неправилно- постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, по изложени подробни съображения.

Основните са срещу извода на съда, чрез който е приел възраженията на ответниците относно липсата на доказаност на предявяването на процесния ЗЗ за ирелевантни за правния спор. Счита посочения извод на съда за незаконосъобразен, като счита, че следва да се приложат правилата визирани в ТЗ по предявяване на ЗЗ. Излагат също, че съдът не се е е произнесъл по евентуалното им искане, ако съдът приеме, че неустойката не е нищожна, за намаляване на същата, поради прекомерност, на основание чл.92 ал.2 ЗЗД.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част  и постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Насрещната страна не е изразила становище по жалбата.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание въззивната жалба на И.Г.Т. и В.М.Т. се поддържа, чрез процесуален пълномощник.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно прлавилността на обжалваната част от решението:  Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД (понастоящем с променено наименование „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД) ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр. София, с която срещу И.Г.Т., и В.М.Т., e предявен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване спрямо ответниците съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №9907/2013г. на Варненски районен съд, заповед за изпълнение №5961/05.07.2013г., за сумата 18 907,52 евро по запис на заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр. Варна, с падеж – на предявяване до 20.02.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2013г., до окончателното й плащане.

Твърди се от ищеца, че на 12.12.2007г. от ответника И.Г.Т. е бил издаден запис на заповед за сумата 52 592,74 евро, платим на предявяване с място на плащане гр. София. Същият е бил авалиран от втория ответник В.М.Т.. Твърди се, че с нотариална покана, връчена на 12.07.2012г., записът на заповед е бил предявен на длъжниците, но задължението по записа на заповед не е било заплатено. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, претендирайки плащане на сумата 18 907,52 евро, представляваща част от пълния размер на вземането по процесната полица. По повод оспорването от длъжниците по реда и в срока на чл.414, ал.2 от ГПК на задълженията ищецът предявява в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск за установяване съществуването на вземането му по оспорената заповед за изпълнение.

Ответниците И. и В. Телеви оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че издадения запис на заповед не им е предявяван, поради което не е налице изискуемост на претендираното от ищеца вземане по него и исковете следва да бъдат отхвърлени. Оспорват връчването на нотариалните покани, с които е извършено предявяването, като твърдят, че извършеното действие, нотариално  удостоверено, е нищожно, тъй като е извън района на действие на нотариуса, извършил същото. Излагат също твърдения, че записът на заповед от 12.07.2007год. за сумата от 52 592,74евро, издаден от първия ответник и авалиран от втория обезпечава договор за заем  № А 34/12.12.2007год. предоставен от ищеца на първия ответник, по който дължимата сума е 52 592,74евро.  и същият представлява каузалното правоотношение, което обезпечава ЗЗ.  Понеже  крайния срок за погасяването на вземанията по този договор е 20.12.2017г., то не е налице изискуемост на вземането и по обезпечителното менителнично правоотношение. Оспорват като нищожна разпоредбата на чл.7, ал.1 от договора за заем, определяща задължение за плащане на неустойка, като твърдят, че същата е неравноправна на основание чл.143, т.5, във вр. с чл.146 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а в условие на евентуалност, че неустойката е прекомерна и подлежи на намаляване. Оспорва се като неравноправна, респ. нищожна и клаузата за едностранно променяне на месечните вноски по заема и на всички дължими плащания по договора за заем. 

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с отговора на исковата молба доказателства,  че „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД е предоставила по  Договор за заем  № А 34/12.12.2007год. на И.Г.Т. сумата от 30 000евро при договорна лихва за целия период 22 242,74евро, със  срок на погасянване  според приложен погасителен план до 20.12.2017год.. Не се спори също, че сумата е усвоена. За обезпечаване на всички парични вземания по договора, заемателят е учредил договорна ипотека върху свой недвижим имот. Не е спорно, че Записът на заповед от 12.07.2007год. за сумата от 52 592,74евро, издаден от И.Т. и авалиран от В.Т. обезпечава вземанията на ищеца по договор за заем  № А 34/12.12.2007год.

Представени са  нотариални покани до всеки от ответниците, в които заемодателят е посочил, че предявява за плащане  записа на заповед  за 52 592,74 евро, като е дал седмодневен срок за заплащане на посочената сума. Според направеното отелязване поканите са  връчени на 12.07.2012год. срещу разписки съответно № 101 и 102. по реда и условията  на чл.44 ГПК. Представени са разписки за връчване на нотариална покана на н-с В Ч, съответно № 101 за връчване на нот. Покана на В.М.Т. и № 102 за връчване на нот. Покана на И.Г.Т.. Според съдържанието на разписките, същите са връчени на ответниците на 12.07.2012год. от лицето Б Н Б, при отказ на същите да подпишат разписката.

„Ти Би Ай Кредит”ЕАД е подало заявление по чл.417 ГПК –на  04.07.2013 година по  което  въз основа на Записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.9907/2013 година по описа на Варненски районен съд, 18-ти състав и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за дължимост на процесната сума, предмет на иска по чл.422 ГПК.

Относно размера на дължимите от ответниците суми, по договора за заем: Размерът на задълженията на ответниците, според заключението на изслушаната и приета по делото без оспорване  съдебно – счетоводна експертиза  са следните: Същата установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2013г., вземанията на ищеца по сключения с ответниците договор за заем №А34/12.12.2007г. са в общ размер на 10 637,52 евро, включваща: -2 592,11 евро – дължима главница, 1 977,55 евро – дължими договорни лихви и 6 067,36 евро – дължима неустойка по чл.7 от договора. Следователно, според установената обезпечителната функция на процесния запис на заповед по отношение на обезпечаваното с него каузално правоотношение - договор за заем №А34/12.12.2007г., следва да се приеме, че общият размер на обезпеченото с процесната запис на заповед вземане на кредитора към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.07.2013г., е 10 637,52 евро.По въззивната жалба на ответниците, съдът съобрази следното:

На първо място, се оспорва факта на редовното предявяване на процесния ЗЗ. Според становището на въззивниците, издадения на 12.12.2007год. в полза на ищеца ЗЗ   за сумата от 52 592,74лв. не е предявен редовно за плащане на ответниците-т.е както на издателя, така и на авалиста. За разлика от първоинстанционния съд, настоящата инстанция счита, че валидното предявяване на ЗЗ има отношенеие по спора, понеже поставя в забава ответниците, респективно, прави сумата по ЗЗ изискуема /понеже ЗЗ е на предявяване/.

При разглеждане редовността на връчване на нотариалните покани, съдът намира направеното възражение за нередовност на връчването за основателно, поради следните съображения:

Според чл.50 ЗННД, нотариалната покана може да бъде връчена по реда на чл.37-58 ГПК. Според Разписки за връчване № 101  и 102 на нотариална покана  на н-с В.Ч, нотариалната покани са връчени на всеки от ответинците от лицето Б Н Б. Видно от разписките, същите не са подписани от посочените адресати, а според направеното отбелязване,  същите са отказали да подпишат получаването на нотариалната покана.

Според чл.44 ал.1 ГПК изр. предпоследно, „Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването”.   Следователно, при редовно оформен отказ, връчването се приема за редовно извършено. А за да е редовно оформен отказа от връчителя, последният следва да е служител на органа-т.е. да е длъжностно лице, което осъществява връчването-арг. Чл.42 ал.1 ГПК. Или, относно връчването на Разписки №№ 101 и 102, връчителят следва да е служител на нотариус В.Ч, с правомощия да извършва от нейно име връчване на нотариални покани. В дадения отговор от Н-с Ч /стр.97/, същата удостоверява, че с Б Н Б е имала сключен граждански договор от 21.01.2009год. за връчване на нотариални покани, който е  прекратен на 22.01.2014год.  Следва да се отбележи, че към отговора не е представен сключения граждански договор,  поради което същият има характер на свидетелски показания, дадени в писмен вид, поради което  нямат характер на валидно доказателство и не обвързват съда.  Свидетелят Бв е представил два договора за поръчка, по които н-с Ч е възложила на свидетеля връчване на нотариални покани от нейно име.  В чл.3 от договорите е посочено, че договорът се сключва за срок от една година, като са представени договори, сключени на 21.01.2009год. и 22.01.2013год. Следователно, не е представен договор, който да възлага връчване на нотариални покани на св.Бв за 2012год. Следователно, при извършване на връчването на нотариалните покани  на ответниците с  разписка №№ 101 и 102, същият е нямал качество на връчител по см. на чл.42 ГПК, респективно не е бил длъжностно лице и не е имал удостоверителната функция да оформя откази от получаване на  нотарилани покани. Предвид изложеното, нотариалните покани за предявяване на ЗЗ не са връчени редовно, което води до извода, че записът на заповед не е бил предявен на 12.07.2012год.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ЗЗ е бил редовно предявен с получаването на исковата молба по чл.422 ГПК, което според съобщението за връчване е извършено на 27.10.2014год. 

Или, следва да се направи извода, че предявяването  на ЗЗ е извършено на 27.10.2014год. Следователно, от този момент ответниците са поставени в забава относно заплащането на сумите по ЗЗ, респективно дължат и законната лихва върху сумата от този момент.

Въззивниците са релевирали и доводи за неравноправност на договорните клаузи в следния смисъл: Изллагат, че  по спора са приложими нормите на ЗЗП и на ищеца могат да се противопоставят и възражения за неравноправни клаузи по договора за заем.

Конкретно за неравноправни считат следните клаузи:Като такава сочат неустойката определена в чл.7 ал.1 от Договора за заем: Сочат, че същата се явява неравноправна и нищожна на основание чл.143 т.5 вр.чл.146 ЗЗП. Релевират също в евентуалност възражение по чл.92 ал.2 ЗЗД за намаляване на неустойката , поради прекомерностСочат също,  че разпоредбата на чл.12.ал.2 от договора за заем също се явява неравноправна и нищожна на основание чл.143 т.18 вр.чл.146 ЗЗП. Същата е нищожна, понеже е дала възможност на ищеца едностранно да променя месечните вноски по заема. По направените оспорвания съдът съобрази следното:

Безспорно е, че записът на заповед е издаден като обезпечение на отпуснатия от ищеца заем по договор за заем А  34/12.12.2007год.  Товае така, защото не  съществува спор помежду страните в процеса, нито относно обстоятелствата, при които процесния ЗЗ е издаден,  нито по отношение на неговия гаранционен характер, спрямо породеното от каузалната сделка парично задължение.

С правилото на чл.485 ал.2 ТЗ е уреден самостоятелния характер на авала и не съществува спор в съдебната практика и доктрината, че менителничното поръчителство е уредено като самостоятелно задължение и възникващо единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, като това задължение е независимо от дълга, който обезпечава.  Именно поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето чието задължения се обезпечава би могъл да направи. В този смисъл е и дадения отговор в постановеното по чл.290 и сл. ГПК решение № 17 от 21.04.2011год. по т.д. № 213/2010год. на ВКС ІІ т.о., според който не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Изключението е, при недобросъвестност на приносителя /напр. при извършено погасяване на задължението по каузалното правоотношение, да се търси плащане по ЗЗ от поръчителя/, или ако самият авалист е страна по каузалната сделка. В настоящият процес не са налице посочените изключения, поради което следва да се направи извод, че направените от въззивницата В.М.Т., в качеството и на авалист по процесния ЗЗ възражения за неравноправност и нищожност на посочените клаузи, както и за прекомерност на неустойката по чл.92 ал.2 ЗЗД са неотносими и следва да се оставят без разглеждане. С оглед гореизложеното, следва да се направи извода, че спрямо авалиста В.Т. съществува вземане на „Транзат юръп”ЕАД  за сумата от 10 637,52евро по процесния запис на заповед. При разглеждане на направените възражения от страна на издателя на записа на заповед, произтичащи от каузалното правоотношение, съдът съобрази следното:

Относно възражението за неравноправност и нищожност на неустойката определена в чл.7 ал.1 от Договора за заем на 0,3%, за всеки ден забава за плащане на изискуемите суми. Счита,  че неустойката, определена в чл.7 ал.1 от договора се явява неравноправна и нищожна на основание чл.143 т.5 вр.чл.146 ЗЗП. Съобразно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвествост и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като:

…Т.5. Задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати високо обезщетение, или неустойка.

При разглеждане основателността на направеното възражение, съдебният състав съобрази следното:

В чл.7 ал.1 от договора за заем, размерът на неустойката е уговорен  на 0,3% върху изискуемата сума за всеки ден забава. Видно е, че не е сложен краен предел за начисляване на неустойката върху изискуемите суми. Съдебният състав счита, че така определена, неустойката по процесния договор не кореспондира с разпоредбата на чл.92 ЗЗД, понеже излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции.  Това е така, защото, поради липсата на уговорен краен предел и при определения размер от 0,3% за всеки ден забава, размерът на неустойката е над 100% за година. Този размер на неустойката безспорно превишана многократно вредите на кредитора-ищец, като това се установява и от установеното по делото-при дължима главница в размер на 2 592,11евро-дължимата неустойка по чл.7 от договора е в размер на 6 067,36евро. От това следва да се направи извод, че уговорената неустойка в чл.7 ал.1 от отпуснатия от „Ти Би Ай Кредит”ЕАД  на ответника И.Г.Т. заем по договор за заем А  34/12.12.2007год. в размер на 0,3% за всеки ден забава се явява неравноправна, на основание чл.143 т.5ЗЗП.

Относно възражението за нищожност на тази неравноправна клауза на основание чл.146 ЗЗП: Посочената разпоредба обявява неравноправните клаузи за нищожни, с посочено изключение-освен ако същите са уговорени индивидуално.  В процеса в нито един момент, дори и след направеното възражение с писмения отговор на исковата молба възражение за нищожност на основание чл.143 т.5 вр.чл.146 ЗЗП,  ищеца не е навел твърдение, че разпоредбата на чл.7 ал.1 от договора за заем е уговорена индивидуално. А съобразно чл.146 ал.4 ЗЗП, при твърдение, че определено условие от договора  е индивидуално уговорено, тежеста на доказване пада върху търговеца или доставчика. Предвид изложеното, съдът приема за недоказано,  че разпоредбата на чл.7 ал.1 от договора за заем е уговорена индивидуално по отношение на ответника И.Т.. С оглед направения извод, и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП, съдебният състав на ВАпС прогласява за нищожна разпоредбата на чл.7 от отпуснатия от „Ти Би Ай Кредит”ЕАД  на ответника И.Г.Т. заем по договор за заем А  34/12.12.2007год. определяща, че при забава на плащане, заемателя дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 0,3% върху изискуемата сума за всеки ден забава.

Вследствие на прогласената нищожност на чл.7 ал.1 от договор за заем А  34/12.12.2007год., сключен между страните, следва да се направи извод за недължимост на сумата от 6 067,36евро-дължима неустойка по чл.7 от договора от издателя И.Г.Т.. Понеже се установи гаранционния характер на Записа на заповед от 12.07.2007год. по отношение на договора за заем № А  34/12.12.2007год. следва да се направи извод за недължимост на сумата от 6 067,36евро и по отношение на Записа на заповед. Предвид изложеното, решението в частта му, с която е прието за установено, че спрямо И.Г.Т. съществува вземане на „Транзакт Юръп”ЕАД при условия на солидарност за сумата от 6 067,36лв.-неустойка по чл.7 ал.1 Договора за заем е незаконосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява незаконосъобразно, в частта с която е прието за установено, че спрямо И.Г.Т. съществува вземане на „Транзакт Юръп”ЕАД при условия на солидарност за разликата над 4 570,16евро до установения с решението размер от 10 637,52евро. /разликата е сумата от 6 067,36лв.-неустойка по чл.7 ал.1 Договора за заем/ и следва да бъде отменено в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е посочено, че сумите се дължат ведно със законната лихва върху главницата, считано от  от датата на подаване на заявлението в съда, като следва да се посочи, че лихвите се дължат от получаване на исковата молба-27.10.2014год. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде в посочените части. По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ решение № 641 от 27.07.2015 г. постановено по т.д.№ 1668/2014  г. по описа на Варненски  окръжен съд  в следните ЧАСТИ:

В ЧАСТТА с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр. София 1421, район „Лозенец”, ул. „Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявано от изпълнителния директор В Г и И.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземане на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК 121554961, гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №9907/2013г. на Варненски районен съд, 18 състав, заповед за изпълнение №5961/05.07.2013г., при условия на солиданост  за сумата  представляваща разликата над 4 570,16евро до 10 637,52 евро (десет хиляди шестстотин тридесет и седем евро и петдесет и два евроцента) по запис на заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр. София от И.Г.Т. от гр. Варна, ЕГН **********, с падеж – на предявяване, авалиран от В.М.Т., ЕГН **********, гр. Варна, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е посочено, че сумата се дължи  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 04.07.2013г., до 27.10.2014год-датата на получаване на исковата молба, на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: 

ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено в отношенията между  „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК 121554961 и И.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***, съществуването на вземане на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД (с предходно наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД), ЕИК 121554961, гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №9907/2013г. на Варненски районен съд, 18 състав, заповед за изпълнение №5961/05.07.2013г., при условия на солидарност  за сумата  -разликата над 4 570,16евро до 10 637,52 евро (десет хиляди шестстотин тридесет и седем евро и петдесет и два евроцента) по запис на заповед, издаден на 12.12.2007г. в гр. София от И.Г.Т. от гр. Варна, ЕГН **********, с падеж – на предявяване, авалиран от В.М.Т., ЕГН **********, гр. Варна.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.