Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    69/ 13.03.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     единадесети февруари                                            Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                      П.Хорозова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 774    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.613а вр.чл.735 ТЗ и чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Национална агенция за приходите, гр.София против решение № 960/04.11.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 616/2005г., с което на осн.чл.735 ал.1 т.2 ТЗ е прекратено производството по делото, „П” АД /в несъст./, ЕИК ХХХХХХХХХ заличено от Търговския регистър и са прекратени правомощията на синдика Л.М.Б.. По съображения, подробно изложени във въззивната жалба и свеждащи се основно до наличието на новоиздирено и несъобразено от първоинстанционния съд имущество на обявеното в несъстоятелност дружество, поддържани и в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Синдикът Л.Б. в депозирано писмено становище и в пледоария по същество възразява срещу жалбата, като твърди, че цялото имущество на несъстоятелния длъжник е осребрено,  а сочените от въззивника активи са разпроданени.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявената въззивна жалба е депозирана в срока по чл.613а ТЗ от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения :

          Съгласно депозирания по делото доклад на синдика Б. от 26.02.2013г. през м.февруари 2013г. е изготвена окончателната сметка за разпределение на осребреното имущество, вписана под № ХХХХХХХХХХХХХХ и одобрена от съда с определение № 840/27.02.2013г. по т.д. № 616/2005г. на ВОС. На 11.03.2013г. синдикът е представил  окончателен отчет за получените и разходвани суми по делото, както и доклад за извършените плащания по чл.733 ТЗ, обективиращи извода, че масата на несъстоятелността е изчерпана и съдържащи искане за свикване  на  заключително събрание на кредиторите на дружеството.

          На 15.04.2013г. е проведено заключителното събрание на кредиторите, на което е присъствал единствено представител на кредитора НАП – София. Протоколът от събранието съдържа изявлението на синдика Б., че цялото налично имущество на дружеството е осребрено и няма непродаваеми вещи. Кредиторът не е направил възражение и е гласувал „за” приемането на отчета на синдика. Заключителното събрание не е оспорено по реда на чл.679  ТЗ.

          При горната фактическа установеност е  постановено и решението за прекратяване производството по делото и заличаване на „П” АД / в несъст./ от търговския регистър. Съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен при спазване изискванията на чл.733 – 735 ТЗ : Налице е приет отчет на синдика по чл.733 ТЗ, установяващ изчерпване на масата на несъстоятелността; проведено е заключително събрание на кредиторите, на което е присъствал и въззивникът и на което е гласувал за приемане на отчета на синдика. Възражения срещу отчета и доклада не са направени нито на самото събрание, нито по реда на чл.679 ТЗ. Ето защо настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл.735 ал.1 т.2 от ТЗ – изчерпване на масата на несъстоятелността, пред вид на което производството по делото следва да бъде прекратено, с произтичащите от това правни последици.

          Едва във въззивната жалба  НАП  твърди наличието на  неустановено от синдика и несъобразено от него имущество на длъжника, като представя и разпечатка от АПСПК и скица от ИКАР за собственост върху три недвижими имота, а именно : Почивна база за отдих в гр.К., дворно място в гр.Р. и гараж в сграда, находяща се в гр.Г., както и справка от ОД на МВР, гр.Габрово, сектор „Пътна полиция”, от която е видно, че по партидата на дружеството се водят регистрирани 15 МПС.  Като основание за подобна процесуална позиция е изразеното във въззивната жалба несъгласие с извода на синдика в окончателния отчет от 11.03.2013г.  за изчерпана маса на несъстоятелността. Освен че е направено извън предвидените за това срокове и  ред, това възражение срещу отчета е и неоснователно по същество :

Видно от представената разпечатка от програма ИКАР от 03.02.2014г.  имот с идентификатор ХХХХХ.ХХХ.ХХХ.Х.ХХ, представляващ гараж на ул.”М.” № ХХ, вх.Х в гр.Г. е продаден от „П” АД на „Е. И.” с ЕИК ХХХХХХХХХ с нотариален акт от 22.12.2008г. По отношение на имота в гр.Р. от синдика е представен актуализиран АДС № 4790/11.08.1994г., в който е отбелязано, че със Заповед № 0193/26.08.1999г. на Областния управител на област Р. имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, държавна собственост, като от приложената заповед се установява, че същия е продаден на „Р. – С.” ООД, гр.Р.. Видно от разпечатката от ТР по партидата на „Е.” АД, гр.С., ЕИК ХХХХХХХХХ имотът в гр.К. е апортиран в капитала на дружеството като непарична вноска, като акциите на длъжника в последствие са джиросанию. По отношение на посочените в справката на Сектор „Пътна полиция” 15 броя МПС синдикът е дал обяснение, че при встъпването му в длъжност само 4 от тях са се водели в счетоводството като активи на дружеството и са били в наличност, а в последствие са били оценени и продадени в производството по несъстоятелност. За останалите в дружеството не са били съхранявани документи, същите не са се водели в счетоводството му, като за тях липсват и данни за наличността и местонахождението им. Въпреки изрично дадената възможност на въззивника да посочи местонахождението им, той не е сторил това. При това положение съдът намира, че тяхната наличност като част от неустановено и неосребрено от синдика имущество на длъжника не е доказана. Представеното удостоверение от Сектор „Пътна полиция” относно собствеността върху тях е само индиция, но не и доказателство в коментираната насока.

В производството по чл.735 ал.3 ТЗ кредиторът носи доказателствена тежест относно наличието на неосребрено имущество. В процесния случай такова имущество не се доказа.  Ако такова се открие допълнително в срока по чл.744 ал.2 ТЗ,  законът е предвидил възможност за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Пред вид на горното въззивната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 960/04.11.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.№ 616/2005г.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :