Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

38 /гр. Варна, 18.02.2016 г.

 

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                            ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                      ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№775/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Б. ООД, ЕИК 103037407, със седалище гр.Варна срещу решение N 739/15.10.2015 г., постановено по т.д.N 2145/2014 г. по опис на ОС - Варна, с което е отхвърлени предявените от въззивника срещу ЕТ „Г.ХХ-Й.Й.”, ЕИК ХХХХХХХ, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като платена на неосъществено основание във връзка с преддоговорни отношения за доставка на лабораторно оборудване по оферта № 04121/30.04.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1462.71 лева, претендирана като обезщетение за забава плащането на главницата в размер на 30 000 лева за периода от 01.07.2014 год. до 22.12.2014 год., на основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД и на основание чл.86 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила. Излага, че пропускът на  ответника да подаде отговор в срок, го лишава от правото да прави възражения и представя нови доказателства, което не е било съобразено от първоинстанционния съд.

 Моли съда да отменени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна, в писмен отговор оспорва жалбата, като излага становище за законосъобразност на обжалваното решение.                                                         

За да се произнесе съдът взе предвид следното:                                       

В исковата молбата ищеца твърди, че във връзка с осъществяваната от него дейност – стоков контрол е търсил да закупи съответното техническо лабораторно оборудване. Излага, че в тази връзка е установил търговски отношения с ответника, който му е обещал да достави необходимото оборудване. Твърди, че поради липса на достатъчно собствени парични средства още в началото на преговорите е уведомил ответника, че по-голямата част от цената, че бъде заплатена от трето лице - "У.Л.“ ЕАД, като в тази връзка между страните са проведени две тристранни срещи за уточняване начина на финансиране на сделката. В изпълнение на постигнатите уговорки за сключване на тристанен договор с елементи на продажба и лизинг, ответникът е изпратил на ищеца оферта № 04121/30.04.2014 год., по която е извършено авансово плащане в размер на 30 000 лева. С оглед отказа на ответника да сключи тристранния лизинговия договор се е стигнало до неосъществяване на договорената сделка за продажба и доставка на лабораторно оборудване, поради което претендира връщане на платената по офертата авансова сума от 30 000 лева като получена от ответника на неосъществено основание.

В подадения след срока по чл.367,ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът е изразил становище за неоснователност на предявения иск, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител е оспорил твърденията, че не е осъществено основанието за извършената парична престация, релевирайки доводи за валидно възникнало между страните правоотношение по договор за продажба.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Не са налице и допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с непредставения в срок писмен отговор на исковата молба, доколкото още в определението си от 19.05.2015 г., съдът е приел, че отговорът не е в срок и не е разгледал развитите в него доводи и доказателствени искания. Пропускането от страна на ответника на срока да подаде писмен отговор на исковата молба, не преклудира правото му да изложи правни доводи относно основателността на иска и обстоятелствата, на които се основава, което право същият е упражнил в първото съдебно заседание. В  тази насока е и постановената по реда на чл.290 от ГПК след допускане до касация на обжалваното решение задължителна практика на ВКС: Решение № 67 от 06.07.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. № 898/2009 г. и Решение № 111/08.10.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. на ВКС по т.д. № 1068 /2009 г. Решение по търг.д. №530 /2010 на ВКС-ТК-ІІ ро отд.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установявам, че по искане на въззивника на 30.04.20.14 г., въззиваемият едноличен търговец е отправил оферта  № 04121 за доставка на  апаратура, на обща стойност 192 294.06 лева, в която подробно са описани всички компонетти на исканото лабораторно оборудване, с посочване на каталожни номера, наименования, технически характеристики, количество и единични цени. Направено е уточнения, че посочените цени включват всички разходи по доставка, инсталация, монтаж, пуск в експлоатация и обучение на персонала за работа, като са уредени и сроковете за доставка и плащане, а именно: 1. 30 000 лева, представляваща аванс платим по банков път по посочената банкова сметка; ***. 90 % от остатъка до 10 дни преди доставката, която е следвало да бъде извършена в срок от 6 до 8 седмици след получаване на авансовото плащане; 3. 10 % - до 5 дни след доставка, монтаж и пуск на апаратурата.

От представеното като доказателство платежно нареждане, се установява, че на 30.04.2014 год., въззивникът е превел на въззиваемия сумата от 30 000 лева, с посочено основание за плащане - „аванс по оферта 04121/30.04.2014 год. лабораторно оборудване“.

Спори се, дали в резултат на извършеното плащане е завършен фактическия състав на договора за търговска продажба или плащането е само елемент от тристанно преддоговорно отношение, включващо двете страни и "У.Л.“ ЕАД, и съчетаващо елементите на договор за продажба и договор за финансов лизинг.

В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за търговска продажба е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи – предмета и цената.

Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за търговска продажба на стоки. Н 

 

 

 

е съществува пречка условията на договора, включващи достатъчна конкретизация на основните насрещни задължения на страните, да бъдат предложени от продавача чрез отправяне на устно или писмено предложение до купувача и договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение от купувача. В тази хипотеза, по аргумент от чл. 14, ал.1 ЗЗД, договорът ще се смята за сключен в момента, в който волеизявлението на купувача достигне у предложителя, като няма пречка приемането да се осъществи и с конклудентни действия на купувача, сред които и плащането на авансово договорени суми от цената. В този смисъл е и Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 5ЗЗ/2012 г., II т. о., ТК.

Доколкото отправената от въззиваемия едноличен търговец оферта съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, а именно индивидуализация на отделните компоненти, с посочване на единична цена и обща цена на комплекса оборудване, сроковете за доставка и начина на плащане на цената, съдът намира, че с извършване на посоченото в офертата авансово плащане в размер на 30 000 лева, въззивникът е приел отправеното предложение и със заверяване на сметката на продавача с преведената авансова сума, между страните е възникнало валидно отношение по договор за продажба.

Обстоятелството, че въззивникът след приемане на офертата, не е успял да намери трето лице, което да го замести на страната на купувача, респективно да сключи договор за финансов лизинг с него, доказателство за което е представения от въззивника проект за договор N 113204/21.05.2014 г.,  по никакъв начин, че може да внесе промяна във вече възникналото правоотношение по договор за продажба между страните по спора.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че плащането на сумата от  30 000 лева, не с оглед очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде осъществено, а с оглед сключен между страните договор за търговска продажба, което обуславя и извода за неоснователност на предявения иск.

Неоснователността на главния иск, обуславя и неоснователност на акцесорния за заплащане на сумата от 1 462.71 лева, претендирана като обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2014 год. до 22.12.2014 год.

 С оглед на гореизложеното и след като не се установи и нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 год. по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност на обжалвания съдебен акт, поради което и след препращане към мотивите на първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемия се следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им, в размер на 2400 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение N 739/15.10.2015 г., постановено по т.д.N 2145/2014 г. по опис на ОС - Варна.

ОСЪЖДАБ. ООД, ЕИК 103037407, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”В.Д.” № Х, ет. 1, ап.1, представлявано от управителя З.Х. ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Г.ХХ-Й.Й.”, ЕИК 103321717, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.”Ц.”№ 11, вх.Б, ет.8, ап.58, представлявано от собственика Й.Й. сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: