О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

817………..

 

гр.Варна, 03.12.………. 2015 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

    ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 776 по описа на ВАпС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.No-3065/26.10.2015 година от „СТАКИ МОДЕЛС” ЕООД срещу разпореждане No-504/02.10.2015 година, постановено по т.д.No-181 по описа за 2013 година на Силистренски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба срещу решение, постановено по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като жалбата е върната поради невнасяне на сумата от 2293.57 лева, представляваща дължима държавна такса. Поради недостиг на средства поискали от съда удължаване на срока за заплащане на таксата. Поради влошеното икономическо състояние, както и, че са налице изпълнителни дела моли съда да продължи срока за внасяне на държавна такса и да отмени обжалваното разпореждане.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК” ЕАД  не е представил отговор.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу разпореждане, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.181 по описа за 2013 година на Варненски апелативен съд е образувано по предявени от „СТАКИ МОДЕЛС” ЕООД срещу „БАНКА ДСК” ЕАД за прогласяване недействителността на учредените договорни ипотеки, както и за признаване за установено, че не съществува ипотечно право за размера на дълговете. С решение No-8/15.01.2015 година Силистренски окръжен съд е отхвърлил предявените искове с посочения по-горе диспозитив. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от 11.02.2015 година. Същата е депозирана в срок, като към нея не е представено доказателство за заплатена държавна такса.

С разпореждане от 11.02.2015 година първоинстанционният съд е указал на страната, че следва в едноседмичен срок да отстрани нередовностите на въззивната жалба като представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2293.57 лева, като е указал, че при невнасяне в срок жалбата ще бъде върната.

Разпореждането е получено от жалбоподателя на 04.03.2015 година, като с молба от 06.03.2015 година жалбоподателят е поискал удължаване на срока, тъй като е изложил мотиви за липса на финансови средства. Молбата е отхвърлена с определение от 10.03.2015 година и с разпореждане от 31.03.2015 година, съдът връща подадената въззивна жалба.

С определение No-454/08.07.2015 година, постановено по в.ч.т.д.397 по описа за 2015 година Варненски апелативен съд е отменил разпореждането на съда за връщане на въззивна жалба и указал на съда да удължи срока за внасяне на държавна такса, като е върнал делото на Силистренски окръжен съд за изпълнение на указанията.

В изпълнение на указанията на Варненски апелативен съд администриращия съд с разпореждане от 17.08.2015 година повторно е оставил производството по жалбата без движение и е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 2293.57 лева, съобразно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, като е указал на същата, че при неизпълнение в срок и по указания начин жалбата ще бъде върната.

Съобщението е получено на 18.09.2015 година, като с молба от 23.09.2015 година жалбоподателят е поискал удължаване на срока поради невъзможност за снабдяване с финансови средства.

След като е оставил молбата без уважение, съдът с разпореждане от 02.10.2015 е върнал въззивната жалба.

Съобразно разпоредбата на чл.63 ГПК определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на страната, като дискреция на съда е да определи продължителността на удължаването. Единственото изискване, което е поставено от закона и за което съдът следва да следи при удължаване на срока е новоопределения срок да не е по-къс от първоначално определения.

Трайна е съдебната практика, че липсата на средства за заплащане на държавна такса не е уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове уважаването на искане за продължаване на срока - в този смисъл Определение № 244 от 4.05.2011 г. по ч. гр. д. № 240/2011 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 276 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., III г. о.,  и др.

Видно от съобщенията по делото е, че разпореждането, с което е задължен жалбоподателя да представи доказателства за внесена държавна такса е получено от него на 04.03.2015 година, а второто разпореждане, с което жалбоподателя е задължен да представи доказателства за внесена държавна такса е получено от него на 18.09.2015 година или от датата, на която е депозирана въззивната жалба 11.02.2015 година до датата на второто му уведомяване е изтекъл срок от 7 месеца. Самият жалбоподател е поискал с молбата си от месец март удължаване на срока с 90 дни, което предполага, че същият е бил във възможност да осигури финансови средства за този период от време. Срокът, който е изтекъл през този период надвишава два пъти определеното от самия жалбоподател време, поради което молбата му за удължаване на срока не може да бъде приета за добросъвестно упражняване на права, каквото процесуално задължение имат страните по делото.

Срокът, който e даден на страната за изпълнение на задължението е повече от 7 месеца, поради което следва да се приеме, че на жалбоподателя е била предоставена възможност да осигури финансовите средства за внасяне на държавна такса, като се съобрази и обстоятелството, че той е юридическо лице – търговец, за когото се предполага, че е платежоспособен.

Страната не е изпълнила разпореждането на съда в посочения срок, включително и след дадената с удължения срок възможност, била е уведомена за последиците, поради което проявеното от нея процесуално бездействие следва да бъде санкционирано, чрез връщане на въззивната жалба, на осн. чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No-504/02.10.2015 година, постановено по т.д.No-181 по описа за 2013 година на Силистренски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба срещу решение, постановено по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: