Р Е Ш Е Н И Е   № 54

 

Гр.Варна, 27.02.2014г.

 

В    И М Е ТО    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 15.01.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.дело № 779 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.613а ал.1 ТЗ.

КОНСОРЦИО КООПЕРАТИВО ВИРДЖИНИЯ ТРЕЙД – Перуджа, Италия чрез пълномощника си адв.Ч. от САК, обжалва решение № 42/08.08.2013 г. по т.д.№ 29/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му по чл.625 ТЗ за обявяване на неплатежоспособността и откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ИСПЕРИХ-БТ АД гр.Исперих.

         Въззивната жалба е подадена в указания от първоинстанционния съд срок за обжалване, от легитимирана страна, допустима е и подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати от РОС нарушения в прилагането на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Претендира се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата за откриване на производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността – 05.07.2012 г., обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му с решение по чл.630 ал.2 ТЗ да бъде уважена.

Длъжникът ИСПЕРИХ-БТ АД не е изразил становище по жалбата.

За да се произнесе по предмета на спора, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

В предявената молба по чл.625 ТЗ, се твърди, че кредиторът има изискуемо и ликвидно парично вземане против длъжника, което се основава на следните факти:

Между страните били сключени три договора за покупко-продажба на тютюн, съответно договор № 61/09.09.2009 г., № 81/11.02.2010 г. и № 83/29.04.2010 г. Молителят заплатил авансово цената по договорите /последните плащания датират от м.08.2010 г./, общо в размер на 756 000 евро, но длъжникът не е изпълнил задълженията си по тях. С влязло в сила съдебно решение по предявен частичен иск ИСПЕРИХ-БТ АД е осъдено да предаде на КОНСОРЦИО КООПЕРАТИВО ВИРДЖИНИЯ ТРЕЙД 48 000 кг. тютюн, както и да заплати разноските по делото в размер на 45 847.60 лв. В образуваното изпълнително дело за предаването на родово определените вещи се е преминало към събиране на равностойността на посоченото количество тютюн, но не последвало изпълнение и на паричните задължения. Сочи се, че длъжникът е спрял плащанията към кредитора и едновременно с това е в невъзможност да изпълни изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка, поради което се намира в състояние на неплатежоспособност с начална дата – 05.07.2012 г. /когато е било постановено влязлото в сила осъдително решение/.

Молбата е предявена на 20.03.2013 г., т.е. след влизане в сила на измененията на чл. 608 ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013 г./, указващи случаите, в които търговецът е неплатежоспособен. Съобразно действащата редакция на закона – чл.608 ал.1 т.1 ТЗ, неплатежоспособността е налице, когато търговецът не може да изпълни парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Видно е, че основанията за състоянието на неплатежоспособност в сравнение с предишната нормативна уредба са значително разширени – паричното вземане може и да не е поето пряко по търговската сделка, а да възникне като закономерна последица с оглед развитието на конкретното договорно правоотношение.

Такъв е и процесният случай. Безспорно по цитираните договори за покупко-продажба липсва парично задължение към кредитора-купувач и те не са развалени с оглед връщане на авансово дадената цена, напротив, постановено е съдебно решение за реалното предаване на уговорената стока. В хода на принудителното изпълнение на решението обаче е осъществена хипотезата на чл.521 ГПК, изрично посочена с молбата по чл.625 ТЗ, при която вземането от непарично е превърнато в парично с постановление на съдебния изпълнител за определяне равностойността на липсващите вещи. След като материално-правният спор във връзка с неизпълнението по договора е вече разрешен и кредиторът е упражнил правата си по чл.79 ЗЗД, като е предпочел реално изпълнение, той няма правната възможност да въздейства върху търговското правоотношение - с решението се постига принудително реализиране на дължимата престация, т.е. то замества доброволното изпълнение. Когато дължимото непарично вземане въпреки това не може да бъде удовлетворено принудително, законът е предвидил механизъм /въз основа на принципа за недопускане на неоснователно обогагатяване/ за заместването му с паричен еквивалент. Трансформацията на вземането в парично е във връзка с невъзможността да бъде изпълнено поето задължение по търговска сделка, следователно попада в разширения обхват на чл.608 ал.1 т.1 ТЗ. Отделно от това, присъдените в производството по чл.79 ал.1 ЗЗД съдебни разноски също представляват парично задължение, възникнало поради неизпълнението на сключените търговски договори, доколкото кредиторът е поискал защита на накърненото си материално право по исков път, за което е направил разходи, като искът му е бил уважен.

С оглед горното, при липсата на спор относно фактите по делото, относими към материално-правната легитимация на страните, въззивният съд намира, че такава е налице и следва да бъдат разгледани останалите предпоставки за основателността на молбата по чл.625 ТЗ.

От заключението по назначената от първоинстнационния съд ССЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че финансово-икономическото състояние на длъжника е незадоволително /коефициентите за обща ликвидност клонят към нула/ и трайно. Изследван е период от 3 години, в който КОЛ намалява от 0.27 през 2010 г. до 0.08 към 31.04.13 г., подобни и по-ниски са и останалите показатели относно ликвидността. Налага се изводът, че краткотрайните активи на длъжника на стойност 504 х.лв. не са достатъчно, за да покрият краткосрочните му задължения от 4 003 х. лв. и той се намира в невъзможност да ги обслужва. Поради това, не е необходимо да се извършва подробен анализ на тези активи /събираемост на вземанията, реализируемост на суровините и материалите/. В изискуемите задължения по счетоводни данни на длъжника се включват такива по кредитно правоотношение с ИНВЕСТБАНК АД /2 236 х. лв./, към ищеца, както и публично-правни задължения към държавата и общините. Плащанията към финансовата институция са преустановени на 27.01.2012 г., към персонала и социалното осигуряване са спрели през м.април 2011 г., към ищеца – след 28.02.2011 г. Длъжникът не е спрял понастоящем всички плащания, но прави само минимално необходимите такива - свързани с охрана на имуществото, ползвана ел.енергия, счетоводна дейност. Затрудненията му са трайни и необратими и застрашават интересите на кредиторите. С оглед горното съдът намира, че са налице изискванията на закона, за да се приеме, че ИСПЕРИХ-БТ АД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл.608 ТЗ.

За начален момент на трайното състояние на неплатежоспособност следва да се приеме датата, на която длъжникът е спрял да плаща погасителните си вноски към ИНВЕСТБАНК АД. Съдът съобразява, че това е най-значителното по размер текущо задължение, обезпечено с ипотека върху притежаваните от длъжника ДМА, които са необходими за извършване на търговската му дейност. Поради това то в най-висока степен и обективно илюстрира липсата на възможност за обслужване на краткосрочните задължения на длъжника.

         С молбата по чл.625 ТЗ се прави искане за постановяване на решение по чл.630 ал.2 ТЗ. В производството по делото не се установява наличието на изискуемото за това условие, а именно продължаването на дейността на длъжника да има като очевиден резултат увреждането на масата на несъстоятелността. Процесуалната възможност за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл.630 ал.2 ТЗ е изключение от правилото на чл.630 ал.1 ТЗ за рамките, в които се развива производството по несъстоятелност, и поради това не следва да се прилага разширително. В исковата молба и в хода на процеса не са изложени конкретни доводи, мотивиращи искането, а от доказателствата не следва извод за опасност от увреждане на масата. Липсват данни за увреждащи или неизгодни сделки, а от обясненията на вещото лице в съдебно заседание е видно, че се вземат и нужните мерки за опазване на имуществото, което формира масата на несъстоятелността.

По изложените съображения въззивният съд намира, че следва да постанови решение по чл.630 ал.1 ТЗ, като обяви неплатежоспособността на ИСПЕРИХ-БТ АД с начална дата 27.01.2012 г. и открие производство по несъстоятелност. По отношение на конкретните оперативни мерки по движение на производството по несъстоятелност, посочени в горната разпоредба, които не са спорни и решителни /назначаване на временен синдик, определяне на възнаграждение, насрочване на първо събрание на кредиторите/, но зависят от преценката на съда по несъстоятелността, е целесъобразно да се произнесе именно той.

Крайните изводи на двете инстанции по съществото на спора не съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, в указания по-горе смисъл.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 42/08.08.2013 г. по т.д.№ 29/2013 г. по описа на Разградски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на длъжника ИСПЕРИХ-БТ АД с ЕИК 826039228, седалище и адрес на управление в гр.Исперих, ул. ”Васил Левски” № 3 и, с начална дата - 27.01.2012 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника ИСПЕРИХ-БТ АД.

ЗАДЪЛЖАВА РОС като съд по несъстоятелността да назначи временен синдик и да насрочи първо събрание на кредиторите в срока по чл.630 ал.1 т.5 ТЗ.

Препис от решението да се изпрати на РОС за вписване в книгата по чл.634в ТЗ и за предприемане на указаните по-горе процесуални действия.

Препис от решението да се изпрати за обявяване в Търговския регистър по партидата на длъжника.

Решението подлежи на касационно обжалване в 7 дневен срок от обявяването му в ТР пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: