Р Е Ш Е Н И Е

190/04.07. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 28.05.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 78 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение № 122/06.02.2014год. постановено по т.д. № 861/2012год. ВКС е обезсилил решение № 225 от 20.07.2012год. по в.т.д. № 336/12год. на Апелатиевн съд-Варна и е върнал делото за ново разглеждане. При  новото разглеждане на делото, съдът съобрази следното:

Производството е по постъпила въззивна жалба от З Т Ст като  ЕТ „З З Ст” гр.Варна, чрез процесуален представител, сррещу решение № 396/ 14.03.2012 г. по т.д. № 1761/2011 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от него срещу „Св Св К и Е Х” АД - гр.Варна искове за заплащане на сумите както следва: 1/ в размер на 26 000 лв, като част от сумата 41 360 лв, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.2000 г., на основание чл.79 от ЗЗД; 2/ в размер на 26 000 лв - част от сумата от 60 000 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 41 360 лв за периода от 07.12.2000 г. /датата на сключване на договора за покупко-продажба/ до 11.05.2010 г. /датата на събаряне на обекта/, на основание чл.86 от ЗЗД и 3/ в размер на 48 000 лв - част от сумата от 361 440 лв, представляваща обезщетение за вреди от разликата между действителната /пазарната/ стойност на обекта към момента на събарянето му и продажната му цена към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 07.12.2000 г., на основание чл.82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД, както и в частта, с която е осъден да заплати на „Св Св К и Е Х” АД - гр. Варна сумата от 310 лв - съдебно - деловодни разноски.  При настоящето разглеждане на делото, с уточняваща молба от 13.05.2014год. е заявил, че не поддържа жалбата срещу решението в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на сумата от 26 000 лв - част от сумата от 60 000 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 41 360 лв за периода от 07.12.2000 г. /датата на сключване на договора за покупко-продажба/ до 11.05.2010 г. /датата на събаряне на обекта/, на основание чл.86 от ЗЗД.

         Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго от въззивната инстанция, с което се уважат предявените искове, ведно с присъждане на направените по делото разноски, като същото поддържа по същество и в с.з. чрез процесуалния си представител.

Въззиваемата страна „Св Св К и Е Х” АД – гр.Варна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като същото поддържа и в с.з. чрез процесуалния си представител. Становищата се поддържат и чрез представени писмени бележки от процесуалните представители.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е  неоснователна.

В исковата молба и в допълнителна искова молба се твърди, че след продажба чрез търг на аперитив /снек – бар/ „РИВИЕРА” – ДМА на „Св.Св.К И Е” АД, на 07.12.2000г., е сключен договор за покупко- продажба, по който ответното дружество е продало  правото на собственост върху посочения търговски обект за сумата от 49 632 лв. с ДДС.  Продажбата  е оформена  по нот.акт №110, т.ІІ, н.д.№408/2000г. на н-с № 124 РНК. По договора ищецът е изпълнил задълженията си за заплащане на уговорената цена.

Излага, че ответното дружество не е изпълнило  задължението си за пълнота и достоверност на тръжната документация, тъй като в правния анализ на собствеността е посочено, че за обекта, предмет на договора е издадено разрешение за строеж, което не е представено, поради което счита, че цялата тръжна документация не е представена. Това неизпълнение е довело до събаряне на обекта, тъй като за същия не са издадени строителни книжа и разрешения за изграждането му, поради което ищецът е претърпял описаните вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между заплатената цена на имота и пазарната му стойност към момента на събарянето. А според чл.15 от сключения договор, продавачът носи отговорност за пълнотата и достоверността на информацията в тръжната документация, като всякакви щети произлезли от това са изцяло за сметка на продавача. В чл.16 от договора от 07.12.2000г. е посочено, че ответникът дължи връщане на продажната цена, поради наличие на претенции на трети лица и невъзможност на купувача да упражнява правата си по договора.

Оспорва възражението на ответника, че ищецът е знаел, че за обекта няма разрешение за строеж.

С уточняваща молба от 13.05.2014год. във връзка със задължителните указания на ВКС, въззивникът прави следните уточнения на иска:

         Претендира компенсационно обезщетение за вреди в причинност с неизпълнението на договорните клаузи по чл.9, 15 и 16 от договора от 07.12.2000год.  Претенцията на ищеца  е за обезщетение на всички вреди, вследствие на премахването на продадения обект поради недостоверност на предоставената от ответника информация в тръжната документация относно законността на имота, на основание чл.82 вр.чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД. Обезщетението включва всички преки и непосредствени вреди, равняващи се на пазарната стойност на обекта към датата на премахването му-402 800лв. Претендира заплащане на сумата от 74 000лв., включваща сумата от 26 000лв.- частичен иск за заплащане на заплатената продажна цена и сумата от 48 000лв.-частичен иск за разликата между действителната стойност и продажната цена.  Изрично заявява, че не претендира права по чл.196 вр.чл.195 ЗЗД. Обединява двете претенции по ИМ в един иск. Заявява, че не поддържа иска по член 86 ЗЗД  и не поддържа за сумата от 26 000лв.-частичен от 60 000лв.-обезщетение за забавено плащане на главниците за периода от 07.12.2000год. до 11.05.2010год.

Изрично ищецът в Уточняващата молба посочва, че претенциите не включват претенция за обезщетение за неизпълнение на задължението на продавача да направи титуляр на правото на строеж на продавания обект по договора. Навежда твърдение, че пред ВОС е висящо т.д. № 853/2013год., образувано по иск на ищеца срещу ответника, в което смята да да включи и претенция за обезщетение относно правото на строеж.

Съобразно направеното уточнение в настоящата инстанция относно обстоятелствената част и петитум на Исковата молба, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.82 ЗЗД, за заплащане на сумата от 74 000лв., частичен от 402 800лв.. Претенцията представлява обезщетение за вреди в резултат на конкретно посочени в договора задължения, като ищецът определя вредите си като сума от платена цена, подлежаща на връщане и пазарната стойност на премахнатия актив.

Ответникът с писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове като неоснователни, а в условие на евентуалност като завишени по размер, като относно претендираните подобрения счита за обективна сумата от 167800лв., определена от тройната СТЕ, чрез разходен /вещен/ метод на оценка, а в писмените бележки сочи сумата 102 992,37лв., определена от единичната СТЕ, допусната в процеса.  Твърди, че ищецът като купувач, се е запознал предварително с правния анализ на дружеството,  и е знаел, че сградата няма разрешение за строеж и ползване. Това е така, тъй като в тръжната документация е посочено изрично, че за обекта не е представено разрешение за строеж и разрешение за ползване,  но въпреки това е участвал в търга и е закупил същия. Освен това, ищецът е знаел за липсата на разрешение за строеж, поради обстоятелството, че е бил наемател на сградата в периода преди закупуването, както и че същият е извършил реконструкция и подобрение в сградата.  Ответникът, в качеството си на собственик на терена, върху който е изградена сградата, не е предоставял разрешение за строеж или пристрояване на същата. Твърди също, че по Акт за частна държавна собственост №24/11.11.1996г. /л.74-75/, Снекбар „Ривиера” е  със застроена площ от 38 кв.м и е бил част от дълготрайните активи на КК „Св.Св. К И Е” ЕАД. След неговата реконструкция и модернизация, която е извършена от ищеца като наемател,  същият е изградил и пристроил сградата до 175,32 кв.м. и тази площ е посочена в правния анализ, в Договора от 07.12.2000год. и в НА. Следователно, ищецът като наемател е изградил по незаконен път разликата от 38 кв.м. до 175,33кв.м., което е констатирано в заповедта на РДНСК. След пожара от м. април 2005год., сградата е била изградена отново от ищеца, отново без надлежно строително разрешение и архитектурни книжа. Това е така, тъй като в административното производство, както и в настоящия процес, не са представени архитектурни и строителни книжа, а ако е имало такива, същите е следвало да бъдат при ищеца. Счита за неоснователно искането за заплащане на сграда, която ищецът сам е изградил и то без разрешение на ответника и строителни книжа.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:

Не се спори относно следното:

Видно е от представено по делото копие на Акт за частна държавна собственост №24/11.11.1996г., че Снекбар „Ривиера” със застроена площ от 38 кв.м е бил част от дълготрайните активи на КК „Св.Св. К И Е” ЕАД.

През 1998г. „Св.Св.К И Е” АД е отдало под наем на ЕТ „З З Ст”, представлявано от З Т Ст собствения си обект – Снекбар „Ривиера”, за срок до 30.10.2000г.

Не се спори между страните, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е участвал в  проведен търг за продажба на ДМА, собственост на „Св.Св.К И Е” АД,  като същият е бил обявен за купувач и е сключил договор за продажба чрез търг на аперитив /снек – бар/ „Ривиера” – ДМА на „Св.Св.К И Е” АД от 07.12.2000г. В договора имота е описан с обща застроена площ от 175.32кв.м., продажната цена е сумата от 41 360лв. без ДДС, като не се оспорва, че същата е заплатена. В договора е посочено, че продавачът признава допълнително към предложената тръжна цена размерът на наличните подобрения извършени от купувача в размер, съгласно решението на тръжната комисия – 16 360лв.

Според чл.15 от сключения договор, продавачът носи отговорност за пълнотата и достоверността на информацията в тръжната документация, като всякакви щети и загуби, произлезли от непълноти и неточности, са изцяло за сметка на продавача. Според чл.16 от договора от 07.12.2000г. ответникът дължи връщане на продажната цена, поради наличие на претенции на трети лица или правата по договора не се реализират от купувача, всички разходи, щети, лихви, пропуснати ползи и др. са дължими от продавача на купувача.

Сключения договор за покупко-продажба на имота, е обективиран в нот.акт №110, т.ІІ, н.д.№408/2000г., в който продадения имот е описан като едноетажна постройка, със ЗП от 92,80кв.м, изграден към него навес от метална конструкция със ЗП от 79,52 кв.м, санитарен възел със ЗП от 3 кв.м или общо ЗП от 175, 32кв.м и открита тераса с площ от 132.08кв.м.

С влязло в сила решение по адм.д.№ 1649/2009г. на АС – гр. Варна /потвърдено с решение по адм.д. № 13366/2009год. на ВАС/, е отхвърлено като неоснователно оспорването на ЕТ „З З Ст”, гр. Варна на заповед №ДК-02-ВН-29/12.05.2008г. на началника на РДНСК – Варна, издадена на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахване на незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, представляващ: Снек – бар ”Ривиера”, находящ се в УПИ ІІ-135, кв.13 по плана на КК ”Св.Св.К И Е”, гр. Варна. В съобразителната чест е посочено, че обекта  с площ от 38 кв.м не съществува на място и не може да бъде отграничен от строежа в сегашния му вид, който не е търпим поради липса на съгласие на собственика на терена за изграждането му. Посочено е още, че за имота, предмет на заповедта липсва издадено разрешение за строеж, поради което същият е незаконен.

От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, се установява, че общата стойност на подобренията и насажденията в процесния имот е 22 065,97лв.. Установява се още, че в АДС №24/11.11.1996г. снек – бар „Ривиера” е с площ от 38кв.м, а в правния анализ изготвен при приватизацията на дружеството е посочено, че същият е въведен вексплоатация през 1987г. и „представлява едноетажна постройка с лека метална конструкция и покрив от вълнообразен етернит. Включва кухненски блок, обслужващи помещения, склад, сух бюфет, транжорни – риба, месо, миялно помещение, баня и покрита търговска зала”. Към момента на сключване на нот.акт №110/2000г. процесният имот е бил със застроена площ от 175, 32кв.м и 72,52 кв.м – покрит търговски навес, а общата стойност на материалите вложени за изграждането му е в размер на 102 992,37лв. Към момента на пожара – 29.04.2005г. сградата е била във вида си след реконструкцията със застроена площ от около 300 кв.м. Установява се още, че сградата съборена през 2010г. е идентична на сградата продадена с договора за продажба от 07.12.2000г.

От  г.д.№ 3906/2010г. на ВРС, VІІ състав се установява, че преди събаряне на сградата през 2010г. същата е била със застроена площ, както следва: едноетажна постройка – кухненски блок с площ от 92,80 кв.м; навес от метална конструкция – 79,59 кв.м; санитарен възел – 3 кв.м и открита търговска площ към обекта – 132,08кв.м. Според вещото лице по допуснатата единична съдебно техническа експертиза пазарната й стойност към момента на оценката възлиза в размер на 402 800лв., а според тройната съдебно – техническа експертиза същата е в размер на 221 300лв., стойността на кабелното ел. захранване в имота е 34 000лв..

Не се спори между страните,  че описаните в исковата молба подобрения /с изключение на първоначаната сграда от 38 кв.м./са извършени от ищеца.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска за заплащане на сумата от 26 000лв., част от сумата 41 360лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №110, т.ІІ, н.д.№408/2000г., на основание чл.79 от ЗЗД:

Не се спори, че чрез сключения на 07.12.2000год. договор, страните са обвързани с валидно облигационно отношение, по което ищецът е изпълнил задължението си да заплати определената продажна цена, срещу задължението на ответното дружество да прехвърли на купувача правото на собственост върху ДМА, предмет на договора. В тежест на ищеца е да докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността  на ответника за връщане на цената.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил поетите с договора задължения за прехвърляне на собствеността.

Следва да се отбележи, че продавача също е изпълнил задълженията си по договора за покупко-продажба, като валидно е прехвърлил собствеността върху вещта.

В договора в две хипотези е предвидена възможност за връщане на платената цена: -В чл.9 – случай, че собствеността не е на продавача, което не се установява по делото: В чл.16 от договора е предвидено, че в случай, че трети лица предявят основателен иск за собственост на ДМА или части от него или правата по договора не се реализират от купувача, всички разходи, щети, лихви пропуснати ползи и други са безусловно дължими от продавача на купувача. Продавачът е длъжен да заплати обратно на купувача платената от него цена в 30-дневен срок от предявяване на претенцията на третите лица.

Налага се извод, че посочените две хипотези представляват изрично договаряне на последици при разваляне на договора от страна на купувача по чл.88 вр.чл.87 ал.3 ЗЗД.

Няма предявен иск за разваляне на договора от купувача. Дори се твърди, че договорът не е развален и се търси компенсаторно обезщетение за неизпълнение.

Отделно, изрично с уточняващата молба ищецът заявява, че не предявява иск по чл.195 и чл.196 ЗЗД за връщане на част от продажната цена, поради продажба на вещ с недостатъци.

Това обосновава заключение, че продажната цена не може да бъде включена в търсеното компенсаторно обезщетение, поради което претенцията в тази й част следва да се остави без уважение.

По отношение на останалата част от претендираното компенсаторно обезщетение, представляавща разликата между действителната стойност на обекта по договора за покупко-продажба по нот.акт №110, т.ІІ, н.д.№408/2000г. към момента на събарянето му-402 800лв. и продажната цена към момента на сключване на договора за покупко-продажба-41 360лв., на основание чл.82 от ЗЗД:

За да бъде уважен същия, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: валидно съществувало между страните договорно отношение; не изпълнение на поето с договора задължение от страна на ответника; пропуснати ползи и причинна връзка между неизпълнението и вредите.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска, поради следните съображения:

Следва да се отбележи, видно от изложеното в исковата молба и от уточняващата молба пред настоящата инстанция, че ищецът основава претенцията си на чл.15 от договора, според който продавачът носи отговорност за пълнотата и достоверността на информацията в тръжната документация, като се твърди, че ответникът не го е уведомил, че разрешение за строеж и разрешение за въвеждане в експлоатация никога не е имало и не съществуват. Конкретизирано в молбата пред настоящата инстанция, основаниетото на претенциите е: „поради недостоверност на предоставената от ответника информация в тръжната документация относно законността на имота”.

За да се ангажира отговорността на ответното дружество, ищецът следва да докаже недостоверност на информацията в тръжната документация, респективно, че ищецът не е знаел, че разрешение за строеж и разрешение за въвеждане в експлоатация никога не е имало и не съществуват и това е причина за настъпване на вредите, вследствие събарянето на незаконната постройка.

Видно е от съдържанието на правния анализ /стр.76/, че за  Снек бар „Ривиера” относно посочените обстоятелства –разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация е посочено, че такива не са представени, поради което от използвания израз „не са представени” не може да се предполага, че такива съществуват, тъй като не се съдържа твърдение за съществуването им. 

Видно е, че разрешение за строеж и разрешение за въвеждане в експлоатация не са описани, както и не са коментирани и в договора за продажба от 07.12.2000год., както и в сключения договор за продажба по нотариален акт № 110 от 22.12.2000год.

Следва да се отбележи, че ответникът не оспорва посочените обстоятелства-липсата на разрешение за строеж и липсата на разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че не се установява твърдяната недостоверност на информацията на тръжната документация, която да е довела до заблуждаване от страна на продавача, относно наличие на строително разрешение за обекта,  предмет на договора.

В допълнение и за повече яснота  относно този главен факт в процеса, на който ищецът основава претенцията си-наличие на предпоставките по чл.15 от договора за продажба, за ангажиране на отговорността на ответника, съдът счита, че следва да изложи и следното:

Относно необходимост от разрешение за строеж за сградата по АДС с площ от 38 кв.м.:

Предвид наличието на АДС от 1996год. и въвеждане в експлоатация през 1987год., които обстоятелства са надлежно посочени и удостоверени в тръжните документи, липсата на строително разрешение и книжа на сградата преди реконструкцията не се е отразило на нейната законност /арг.пар.16 ал.1 ЗУТ /, както е посочил и административния съд и ищецът не може да търси права от настъпили вреди от тази липса.

Относно останалите подобрения, за които се твърди, че са му прехвърлени без строително разрешение, поради което са незаконни -обстоятелство, за което не е знаел, поради недостоверност на информацията:

В правния анализ изрично е посочено, а това се твърди и от ищеца, че строителни разрешения не са представени.

За останалите подобрения, извършени от ищеца 1998год.-2000год., изразяващи се в увеличеаване на застроената площ на обекта до 92,80 кв.м. плюс 3 кв.м. санитарен възел, с твърдения, че ищецът го е заблудил, че има разрешение за строеж, респективно, че не го е уведомил за тяхната незаконност, следва да се отбележи следното:

Не се спори, че същите са извършени от ищеца, обстоятелство, което е отразено и в договора и което е послужило за приспадане на стойността на същите от продажната цена:

Безспорно, строителството е извършено от ищеца, с твърдения от същия, че не е знаел, че липсва разрешение за строеж, което не може да бъде споделено:

От една страна, твърди, че в тръжната документация –правния анализ на собствеността, са посочено разрешение за строеж-без номер, поради което не може да се приеме, че продавача умишлено го е заблудил, че са налични. Строителните разрешения за всеки  конкретен обект освен в собственика се намират и в техническата служба към съответното кметство, поради което същите имат характер на публични документи, до които всеки има достъп. Поради което, при съмнение  и при полагане на елементарно усилие, много по-малко от грижата на добрия търговец, ищецът би могъл да провери и установи наличието, в случая липсата на строително разрешение. В допълнение, следва да се отбележи, че ищецът е бил наясно с липсата на строително разрешение, респектинвно с незаконноста на построените от него след 1998год. пристроявания и поради следното:

Не се спори, а това се установява от СТЕ и останалите писмени доказателства-АДС № 24/11.11.96год., че снекбар „Ривиера” е със ЗП от 38кв.м. След сключване на 14.04.98год. на договор за наем на обекта и съобразно р.V т.1,2 от същия, ищецът е извършил реконструкции и модернизации на същия, като е изградил и пристроил масивната сграда до 92,80кв.м., като точно тази квадратура е посочена в Договора за продажба, а с останалите подобрения  общо 175,32кв.м. покрита ЗП. Посочените квадратури са възпроизведени и в НА№ 110/2000год. Квадратурата общо от  175,32кв.м. на обекта е посочена и в правния анализ на собствеността. Предвид изложеното, следва извода, че всички подобрения, предмет на исковата претенция за обезщетение, са извършени от ищеца и са описани точно в договора за продажба.

Относно неззнанието на ищеца за незаконноста на извършеното строителство:

Съобразно чл.224 ал.1 ППЗТСУ /отм./, Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила и норми, въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект.

За да е законна една постройка, не е достатъчно наличието на строително разрешение.  Освен строителното разрешение, за да бъде обявен един строителен обект за законен, е необходимо да бъдат спазени изискването за издаване на строителни книжа за отделните етапи от строителството, указани в Правилник за прилагане на ЗТСУ /отм./, действал към момента на извършване на подобренията,  част от които са: Одобрените проекти съставляват неразделна част от разрешението за строеж: -чл.226 ал.2 ППЗТСУ: Към разрешението за строеж се прилага заверено копие от одобрения проект-чл.230 ал.2 ППЗТСУ. Въз основа на издаденото разрешение за строеж длъжностното техническо лице от техн служба на общината терасира на място строителната линия и ниво на означение на регулационните  и нивелирните репери. Препис от протокола се предава на инвеститора-чл.231 ППЗТСУ, като протоколът за строителна линия се съхранява безсрочно  в архива на техническата служба на общината, която го е издала. А според чл.231 ал.4 ППЗТСУ, строителят е задължен да поиска от техническата служба на общината  проверка за спазване на строителната линия „Ниво цокъл” и ниво корниз”, преди да продължи изпълнението на последващите строителни работи. Безспорно, ищецът като строител на процесните подобрения, не  се е съобразил с посочените изисквания, които са предпоставка за законност на всеки строеж, съответно и не твърди, че за обекта са издадени и същият е бил съобразен с посочените строителни книжа, които съпътстват издаденото разрешение за строеж и са от значение за неговата законност. Следователно, предпоставка за започване на всякакви строителни работи е наличието на разрешение за строеж, а за да бъде издадено разрешение за строеж се изисква одобрен проект.

По делото не са наведени твърдения и събрани доказателства, за изготвени и одобрени строителни проекти, по които ищеца е  извършил реконструкцията и модернизацията на обекта. И тъй като строежът е извършен без одобрени строителни проекти, съобразно изложеното по-горе, не е било възможно да бъде издадено строително разрешение, съответно да се терасира на място и строителната линия. И тъй като издаването на строително разрешение е поставено в зависимост от действията на ищеца, безспорно, с непредприемане на действия в тази насока от ищеца, а именно- да се снабди с одобрен строителен проект и въз основа на него и със съгласието на собственика на земята, да бъде издадено разрешение за строеж, е довело от една страна на незаконност на пристроеното, а от друга, тъй като това обстоятелство е поставено в зависимост от ищеца и е негово задължение като строител и инвеститор, същият е знаел, че не е издадено и съответно не съществува строително разрешение. Това неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в строителство, при което не са спазени законовите изисквания-наличие на одобрен проект и издадено въз основа на него разрешение за строеж е довело до незаконност на строежа и впоследствие до неговото премахване.  Следователно, единствено поведението на ищеца е довело до незаконност на строителството, поради липсата на строителни книжа, респективно на разрешение за строеж за извършената реконструкция, а от това неправомерно поведение, същият се домогва да търси права, които  поради изложеното, не може да бъдат уважени.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че и на това основание /тъй като е строител/ ищецът е знаел, че за обекта няма издадено строително разрешение, респективно построеното пристрояване към първоначалната сграда, не е съобразено с посочените изисквания и е незаконно, поради което не може да се полза от уговорената в чл.15 от договора отговорност за пълнотата и достоверността в тръжната документация. С оглед на изложеното, не се установява, твърдяната недостоверност на тръжната документация, тъй като същата вярно отразява обстоятелствата, свързани с правната характеристика на имота. 

В допълнение следва да се отбележи, че тази незаконност на строежа, лесно е могла да бъде преодоляна от ищеца, чрез използване на изрично дадената възможност  в пар.16 ал. 3 от ПЗР на ЗУТ / в сила от 2.01.2001год./. Според съдържанието на същата, незаконни строежи, започнати след 30.06.98год., но неузаконени до влизането в сила на закона, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата на нормативите,… и ако бъдат декларирани от собствениците  им в 6-месечен срок  от обнародването.

Не са наведени твърдения, че ищецът се е опитал да узакони обекта по този ред, поради което следва да се направи извод, че освен неправомерното поведение на същия, довело до незаконност на Снек-бар „Ривиера”, бездействието на ищеца и неузаконяване на същия по предвидената възможност е втората причина за  премахването му.

         Поради изложеното, премахването на обекта със Заповед № ДК-02-ВН 29/12.05.2008год. на Началника на РДНСК, не може да се вмени в отговорност на ответното дружество, съответно и да се търси от него паричната равностойност на настъпилите вреди.

         Поради изложеното, исковите претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

След като  постановеният съдебен акт е в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим  от изложеното, съдът

     

 

                                    

                                          Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396 от 14.03.2012 год., постановено по т. д. № 1761/2011 год. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.