Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

110 /  гр. Варна, 09.05.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                             ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№78/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище гр.София срещу решение №884/19.11.2015 г. по т.д.1330/2013 г.  по описа на ВОС, в частта с която исковете на всеки от ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 25 000 лева до 45 000 лева.

Поддържа, че присъдените обезщетения са прекомерни и не отговарят на действителния обем претърпени болки и страдания. Излага, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за горниците над 25 000 лева.

Постъпил е писмен отговор ОТ насрещните страни А.Ю.А. и И.Ю.А., в която се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и молят съда да потвърди решението в обжалваната част.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя;  наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и няма спор относно определената степен на съпричиняване в размер на 50 %.

Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и на задължителните критерии наложени от съдебната практика. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в периода от 2008 г. до 2013 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемите през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на техния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

Смъртта на пострадалия Ю. А. е била причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.05.2008 г. Към този момент пострадалият е бил на 55 години и според свидетелските показания на Ю.Я., двамата въззиваеми трудно са приели внезапната загуба на своя баща и са претърпяли тежки морални болки и страдания. Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката родител-дете няма само едно измерение и най-силна проява при низходящи в детска възраст. Моралната подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят тази връзка и след израстването на децата, независимо дали последните остават в дома на родителите или създават отделно семейство.

Според показанията, въззиваемата А.А., макар да не е живеела в едно домакинство с баща си, редовно е поддържала връзки с него и се често го е посещавала в дома му в с.Буря, като след смъртта на баща й се променила, отслабнала е и се е разболяла. Свидетелят сочи, че въззивникът И.А., който към момента на смъртта е бил на 27 г. е живеел заедно с баща си, бил е в добри отношения с него, взаимно са си си помагали и подкрепяли, като след загубата на баща си, въззивникът рязко се е променил, станал е мълчалив и е ограничил общуването с околните.

 Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, след редуцирането му с 50% съобразно приноса на пострадалия, в размер на 45 000 лева за всеки от въззиваемите.

Тази сума е напълно съобразена с отражението на събитието върху психическото състояние на увредените лица и тежестта на  претърпените страдания от загубата на баща им, както и с лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по чл. 266 КЗ (отм.) във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.) като проявна форма на обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието. Ежегодно нарастващите нива на застрахователно покритие за причинени на трети лица неимуществени вреди са обективен израз на динамичните промени в съществуващата икономическа обстановка. След като към момента на настъпване на процесното събитие /25.05.2008 г./ лимитът на застрахователна отговорност за неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно пострадало лице е 700 000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 1 000 000 лв., определените от първоинстанционния съд обезщетения от по 45 000 лв. за децата на пострадалия са напълно съразмерни с тях и евентуалното им занижаване, би нарушило изискването за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част.

 ГПК С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемите се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 1700 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

                                                Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №884/19.11.2015 г. по т.д.1330/2013 г.  по описа на ВОС, в обжалваната част, с която исковете на всеки от ищците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за горницата над 25 000 лева до 45 000 лева.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс” АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.А., ЕГН ********** и И.Ю.А., ЕГН**********,***, сумата от 1700 (хиляда и седемстотин) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: