Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   83/02.04.2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  дванадесети март                                                             Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 78   по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830582, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 против решение № 922/30.11.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 333/2018г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Ц.П.Д., ЕГН **********,***, сумата 40 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на травматични увреждания, получени при ПТП на 25.11.2016 г., в гр. Балчик, по вина на Л Ц С, при управление на л.а. „Опел Астра“, ДК № В ХХХХСМ, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497 КЗ. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него  постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива,  прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

          Ищцата Ц.П.  Д. претендира от ответника ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София заплащане на сумата от  50 000лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -  болки, страдания, в резултат на получени травми при ПТП, настъпило на 25.11.2016 г., ведно със законната лихва считано от 23.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, както и  сторените по делото  разноски за процесуално представителство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

          Предмет на настоящото въззивно производство е уважената част от претенцията в размер на 40 000лв.

          Безспорно установената по делото фактическа установеност е следната :

           От представения по делото Протокол за ПТП № 1535017/25.11.2016 г. – л.114 се установява,  че на 25.11.2016 г., около 8:00 ч. в гр. Балчик,  на ул. „Албенски път“, кръстовище Двореца е възникнало ПТП с материални щети между л.а „Опел Астра“, ДК № В ХХХХ СМ, управляван от Л С и л.а. „ Фолксваген Поло“, ДК № В ХХХХ ВС, управляван от Д К. За осъщественото произшествие е образувано ДП № 47/2017г., с пострадала Ц.П.Д., в което е  установено, че водачът С е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – като не спрял на пътен знак Б2 (Спри, осигури предимство!). С постановление от 06.10.2017г. производството е прекратено, тъй като постраладалата е заявила, че не желае същото да се води - чл. 343, ал. 2 НК. С Наказателно Постановление № 16-0240-000369/12.12.2016 г. на виновния водач  Л Ц С е наложена глоба в размер на 100.00 лв.

          Основното възражение на застрахователя, поддържано и пред настоящата инстанция, се свежда до оспорване наличието на пряка причинно – следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и вредоносния резултат, тъй като според него липсват преки доказателства ищцата Ц.П.Д. да е участвала в процесното ПТП. Още повече, че в представения  протокол за ПТП не се съдържат данни за пострадали лица, а само за материални щети.

          Възражението е неоснователно. Разпитаната по делото свидетелка П Ж Са, без родство и дела със страните по спора, лично е участвала в процесното ПТП, като се е возила в автомобила отзад. Същата депозира показания както за самото произшествие, за вредите, претърпени от ищцата, така и за претърпените от нея болки и страдания, посещения на лекари и проведено лечение. Налице са и множество косвени доказателства, като образуваното досъдебно производство с пострадала именно ищцата, свидетелските показания на другата разпитана по делото свидетелки, които, макар и ценени при евентуалната нейна заинтересованост от изхода на спора, съвпадат с всички останали събрани по делото доказателства, както и относимата медицинска документация – болнични листи, амбулаторни листи, медицински изследвания и заключение на СМЕ.

          За доказани съдът намира и описаните в исковата молба травматични увреждания, потвърдени и от медицинския експерт, а именно : счупване на дясната лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период не по-малък от 3 месеца; счупване на 3, 4, 5 и 6 леви ребра, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца; травма в областта на дясната гривнена става, предизвикваща болка, нарушена функция и нарушен захват, както и травма в областта на гръдния кош с последвала болезненост при дишане и движение. Посочените увреждания се наслагват към съществуващото основно заболяване на ищцата – детска церебрална спастична парализа с деформираща артроза и изкривяване в областта на гръбначния стълб, обуславящи затруднение в движението на снагата и в обслужването в ежедневието и преди инцидента.

          Според заключението по приетата допълнителна СМЕ прогнозата за възстановяването на получените травми е неблагоприятна – дефицита при захвата с десния горен крайник и деформацията му ще останат завинаги.

          Претърпените от ищцата болки и страдания са установени както със свидетелските показания, така и със заключението на СМЕ и СПЕ. От последното се установи, че в резултат на преживяното ПТП на 25.11.2016г. ищцата е развила разстройство в адаптацията, с водеща тревожно-хиподепресивна симптоматика, както и че съм момента на освидетелстването – 16.09.2018г. у нея съществяват остатъчни симптоми на тревожност, емоционална лабилност и страхови изживявания, свързани с инцидента, без да покриват критериите за психично разстройство.

          Оспорва се и механизмът на извършеното ПТП. Поддържа се твърдението, че произшествието не се дължи на виновното противоправно поведение  на водача на л.а. „Опел“ - Л С, доколкото според въззивника представения протокол за ПТП № 1535017/25.11.2016г. няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като съставилото го лице не е очевидец на произшествието.

          Това оплакване съдът намира също за неоснователно. Механизмът на процесното ПТП е бил предмет на приета пред първата инстанция САТЕ. Според заключението основната техническа причина за него е поведението на водача на л.а. „Опел“, отнел предимството на л.а. „Фолксваген“ на минимална дистанция един от друг. Реакцията на водача на л.а. „Фолксваген“ е била в рамките на около 0,8 секунди, което според експерта му е отнело техническата възможност да приведе автомобила в стоп-аварийно спиране при начало на ситуацията на подминаване на стоп линията от страна на л.а „Опел“. Освен от доказателствата по делото, при изготвяне на заключението си вещото лице се е ръководело както от описаната от него и относима към предмета на експертизата литература, така и от специалните си знания.

          Противоправното поведение на водача на л.а.“Опел“  Л С е установено и от приобщеното като доказателство по делото  Наказателно Постановление № 16-0240-000369/12.12.2016 г. за наложена глоба в размер на 100.00 лв.

          Не е спорно между страните и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/11600229/29.08.2016 г.,  със срок на действие до 28.08.2017 г., по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от водача С, л.а. „Опел Астра“, ДК № В ХХХХСМ.

          Предвид така посочената фактическа установеност съдът намира за доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя : валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. Ето защо предявената искова претенция се явява доказана по своето основание.

          Следващият спорен между страните въпрос е за размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Според отразеното във въззивната жалба становище на застрахователя така определеното обезщетение  от първоинстанционния съд в размер на 40 000лв е прекомерно завишено и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа се възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради неизползването на предпазен колан, както и поради това, че не е потърсила навреме медицинска помощ непосредствено след инцидента, а много след това.

          Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат съдът намира за недоказано. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Според безспорната и непротиворечива съдебна практика
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.    В процесния случай съпричиняване на вредите от страна на пострадалата не се установиха. Според показанията на свидетелката Са по време на инцидента ищцата е била с предпазен колан. В.лице по приетата СМЕ дава обяснения, че счупването на ребрата може да бъде получено както и с правилно поставен предпазен колан, така и без поставен предпазен колан, но без колан могат да се получат доста допълнителни увреждания, имайки предвид механизма на процесното ПТП.

          Липсва заключение, че забавянето в потърсването на адекватна медицинска помощ е допринесло за увеличаване на уврежданията.

          При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът изхожда от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, възрастта на пострадалия, отражението върху неговата психика, което е оставил инцидента, прогнозата на възстановяване на понесените травми.   Следва да бъде отчетена и икономическата конюктура в страната, както и  общественото възприемане на справедливостта, съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Съобразявайки всички посочени по-горе критерии и най-вече обстоятелството, че описаните в исковата молба увреждания са понесени при наличието на съществуващо основно заболяване – ДЦП, което допълнително утежнява възстановяването на пострадалата и обслужването й в ежедневието, прогнозата на уврежданията, психологическата травма, продължаваща много след инцидента съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на процесното ПТП следва да бъде определено в размер на 40 000лв.

          В този смисъл подадената въззивна жалба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

          По изложените съображения, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 922/30.11.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 333/2018г., в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830582, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 е осъдено да заплати на Ц.П.Д., ЕГН **********,***, сумата 40 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на травматични увреждания, в резултат на ПТП на 25.11.2016 г., в гр. Балчик, по вина на Л Ц С, при управление на л.а. „Опел Астра“, ДК № В ХХХХСМ, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 08.12.2017 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 497 КЗ.

          ОСЪЖДА ЗД „ Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87, представлявано от С П и К К ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Б.Н., ЕГН **********,***, офис 11, сумата  от 1730лв -  възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :