ОПРЕДЕЛЕНИЕ


Номер .868/29.12.2015 г.

Варненски Апелативен съд

На 23.12.


Град Варна Търговско отделение Година 2015


 

 


В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д. ДАРИНА МАРКОВА

като разгледа докладваното от Радослав Славов в.ч.т.дело номер 782 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на ЕТ „ЗЛАТИТО-ЗЛАТАН СТОЙКОВ” гр. Варна, чрез адв. Л., срещу определение № 3548/16.10.2015г., постановено по т.д.№ 853/2013 год. по описа на ОС — Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.

Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с оглед на което моли за неговата отмяна.

Ответната страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, респ. за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

ВнАС прецени следното:

Предмет на разглеждане пред ВОС са били предявени от ЕТ „ЗЛАТИТО - Златан Стойков” гр. Варна частични искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, чл. 82 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу „Св. Св. Константин и Елена холдинг” АД гр. Варна за заплащане на суми както следва:

= по т.д. № т.д.№ 853/2013 год. на ВОС:

1/ в размер на 15 360 лв., част от сумата 41 360 лв., представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №110, т.II н.д.№ 408/2000г., на основание чл.79 от ЗЗД; 2/ в размер на 313 440 лв., част от сумата от 361 440 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи изразяващи се в разликата между действителната стойност на обекта по договора за покупко-продажба по нот. акт № 110, т.II, н.д. № 408/2000 г. към момента на събарянето му и продажната цена към момента на сключване на договора за покупко-продажба, на основание чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД;

-по т.д. 1761/2011 г. по описа на ВОС:

1/ в размер на 26 000 лв., част от сумата 41 360 лв., представляваща продажна дена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №110, т.II н.д. № 408/2000 г., на основание чл. 79 от ЗЗД; 2/ в размер на 26 000 лв., част от сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 41 360лв. за периода от 07.12.2000г. /датата на сключване на договора за покупко-продажба/ до 11.05.2010г. /датата на събаряне на обекта/, на основание чл.86 от ЗЗД и 3/ в размер на 48 000 лв., част от сумата от 361 440 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи изразяващи се в разликата между действителната стойност на обекта по договора за покупко-продажба по нот. акт № 110, т.II, н.д. № 408/2000 г. към момента на събарянето му и продажната цена към момента на сключване на договора за покупко- продажба, на основание чл. 82 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД.

След като е установил, че предмет на разглеждане по т.д.№ 853/2013 год. на ВОС са били частично предявени искове за разликите от частично предявените искове предмет на разглеждане по т.д. 1761/2011 г., ВОС е спрял производството по т.д.№ 853/2013 год. на осн. чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК.

С постановеното по т.д. № 1761/2011 г. решение № 396 от 14.03.2012г. ВОС е отхвърлил предявените от ЕТ „ЗЛАТИТО - Златан Стойков” гр. Варна срещу „Свети Свети Константин и Елена холдинг” АД гр. Варна частични искове. ВАпС с Решение № 190/04.07.2014г. постановено по в.т.д. № 78/2014г. е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, като ВКС с Определение № 552/15.07.2015г. по т.д. № 3098/2014г. не е допуснато въззивното решение до касационно обжалване. Респ. към момента постановяване на обжалваното определение решение № 396 от 14.03.2012г. по т.д. № 1761/2011г. на ВОС е било влязло в сила. Приемайки, че със сила на пресъдено нещо се отрича цялото право и не може да се търси разликата над отхвърления размер, ВОС е стигнал да правния извод, че е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана с оглед изхода на спора, предмет на т.д. № 1761/2011 г. на ВОС, която се разпростира върху предмета на спора по т.д. 853/201Зг. на същия съд между същите страни и на същото основание и отричаща цялото спорно право.

ВнАС като съобрази изложеното от страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 298, ал. 1 и ал. 2 и чл. 299 ал. 1 и ал. 1 ГПК отреченото с влязлото в сила решение спорно право не може да бъде предявявано в нов исков процес между същите страни, тъй като качеството „присъдено нещо” има за последица непререшимостта на съдебния спор. Когато дадено обстоятелство или правоотношение е било включено в спорното право по отхвърлен установителен иск и е обхванато от силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение, то в последващ процес между същите страни или
техни правоприемници е недопустимо да се разглежда наново спорът, касаещ това обстоятелство или правоотношение. Установената с нормата на чл. 299, ал. 2 ГПК забрана за непререшаемост на спора между същите страни и на същото основание, поради формирана сила на пресъдено нещо по предходно дело, е безспорна, каквато е и постановената от ВКС съдебна практика, вкл. и по чл. 290 ГПК (
Решение №117/02.11.2015 по т.д. №730/2014 на 2~ро т.о. на ВКС; Решение № 55 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 812/2011 г., II г. о. на ВКС).

Освен това, съгласно задължителните разяснения по т.1 на ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, запазило приложението си и при сега действащия ГПК, при отхвърляне на частичния иск, тъй като се отрича цялото спорно право, силата на пресъдено нещо се формира и по размера на непредявената част от вземането, поради което ищецът не би могъл да търси допълнителното му присъждане.

Връзката между решения спор при частичното предявяване пред съда за присъждане на вземането и последващ спор относно присъждане на друга част от вземането е връзка на преюдициалност, като решението по обуславящото дело има сила на пресъдено нещо спрямо спора по обусловеното дело. Спорното право, предмет на предявения в настоящето производство иск е разрешен с влязло в сила решение по т.д. № 1761/2011 г. на ВОС. Ето защо, с отхвърляне на частичните искове реално е отречена основателността на претенцията като цяло по всеки един от исковете. Съответно, недопустимо е и провеждането на съдебно производство по частичния иск предмет на разглеждане по т.д.№ 853/2013г. на ВОС между същите страни и на същото основание.

Предвид изложеното по-горе постановеното от ВОС определение, с което производството по така предявеният частичен иск като недопустимо е прекратено на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено. Подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3548/16.10.2015г., постановено по т.д.№ 853/2013 год. по описа на ОС - Варна.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването при условията на чл. 280, ал. 1ГПК.