РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  №39/18.02.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на двадесет и седми януари през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                АНЕТА БРАТАНОВА

секретар Д.Ч.                                

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.дело № 783 /2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 613а, ал.1 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ Гама- Ник М. 2004” ЕООД, с ЕИК № 103859395, представлявано от законов представител  - управителя Н.Д.М., с посочени индентификационни данни,  против постановеното по реда на чл. 632, ал.1 ТЗ решение № 739/ 15.10.2015г. , на Варненския окръжен съд, постановено по т. д.2145 /2014 г. С обжалвания съдебен акт съдът е обявил несъстоятелността на търговеца с начална дата 14.01.2015г., открил е производство по несъстоятелност, постановил общ запор и възбрана, прекратил дейността на търговското дружество и е обявил несъстоятелността му. Предмет на въззивно обжалване е единствено определената от съда по несъстоятелността начална дата на обявената неплатежоспособност на търговеца – длъжник.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в посочената част е неправилно и необосновано. Инвокирани са доводи за наличие на достатъчно данни, указващи настъпването на неплатежоспособността на дата, различна от определената в съдебния акт. Иска се пререшаването на съдебно установената начална дата  и сочи като такава 8.05.2015г. Във въззивната жалба не се сочат за събиране нови доказателства.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Въззивната жалба е предявена от оправомощено лице, в предвидените от закона процесуални срокове, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По изложените съображения жалбата е процесуално допустима и като такава обвързва настоящият съдебен състав с произнасяне по същество.

С обжалваното решение Окръжен съд – Варна е уважил молбата на „ Гама- Ник М. 2004” ЕООД, с ЕИК № 103859395, представлявано от законов представител  - управителя Н.Д.М., като е обявил несъстоятелността на търговеца с начална дата 14.01.2015г., открил е производство по несъстоятелност, постановил общ запор и възбрана и -  след установяване на законовите основания за това и в приложение на чл. 632, ал.1 ТЗ , е прекратил дейността на търговското дружество, обявявайки  несъстоятелността му. Спор пред настоящата съдебна инстанция има единствено досежно приетата от Окръжен съд - Варна начална дата на неплатежоспособност, а именно 14.01.2015г. Първоинстанционният съд е приел, че 14.01.2015г. е именно началната дата на неплатежоспособност на търговеца – длъжник, тъй като съгласно изслушаната ССчЕ към посочената дата е било налице изискуемо публично вземане с настъпил падеж и установеност по размер / за ДДС по СД за м. декември 2014г./.  След посочената дата съобразно установеното обективно финансово състояние на търговеца, преценено с оглед на обективни икономически критерии – коефициенти за ликвидност и финансова автономност, съдът е приел, че е налице трайна фактическа невъзможност длъжникът да погасява задълженията си. По тези съображения, почиващи върху комплексен анализ на заключението по ССчЕ , е определил 14.01.2015г. за начална дата на неплатежоспособността.

При изграждане на своите правни изводи първоинстанционният съд е анализирал  и преценил заключението на ССчЕ, неоспорена от длъжника и кредитирана от съда изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Видно от него е, че коефициентът на обща ликвидност е 0,1496, коефициентът на бърза ликвидност 0,1496, коефициентът на незабавна ликвидност – 0, 0115, на абсолютна ликвидност 0,0016, коефициентът на финансова автономност – 0,8434. Посочените показатели са за 2015 година, като видно от техния анализ е безспорния и безпротиворечив извод, че те са драстично под осреднените референтни стойности, възприети в икономическата доктрина. Този извод на съда не се променя от  уточнението на вещото лице, че не се отчита конкретния вид стопанска дейност на анализираното предприятие. Финансовото състояние на дружеството е обективно и аналитично изяснено, включително и с оглед на останалите допълнителни показатели. Посочените утвърдени икономически критерии за финансово- икономическия стабилитет на разглежданото дружество показват също така, че сериозното влошаване на състоянието на търговското предприятие настъпва през 2015 година, защото показателите, разгледани по- горе , за предходните години сочат на една различна и много по- стабилна икономическа картина. В делото не се оспорва фактът, че критична за състоянието на търговеца е именно 2015 година и посочения извод, закрепен в решаващите мотиви на обсъжданото съдебно решение, е подкрепен еднозначно и безпротиворечиво от всички събрани доказателства от първоинстанционния съд, в т.ч. и от приетата по делото ССчЕ. Потенциалът на предприятието да покрива своите текущи задължения с наличните си краткотрайни активи, израз на която  количествена характеристика на търговеца са показателите за ликвидност, през 2015 година е изчерпан.

Настоящата съдебна инстанция приема обаче, че неблагоприятната тенденция в актуалното имуществено състояние на търговеца започва още от 2014 година, като този извод намира обективната си опора в посочените коефициенти за рентабилност, относими за 2014 г. и 2015 година. При референтна стойност 0,01, те и за двете разглеждани години са само отрицателни, като тази критичност на показателите особено се задълбочава през 2015 година. Действително, показателите за ликвидност през 2014 година са изключително високи, но подходът към тях следва да е аналитично-критичен с оглед на всички показатели за финансовия статус и стабилитет на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на цялостното икономическо състояние на търговеца – длъжник приема, че способността му да погасява задълженията си е минимализирана през 2014 година и достига критичната си точка на невъзможност през 2015 година. Съдът съобразява и неоспорения от търговеца факт, че е преустановил търговската си дейност си от месец август 2015г.

Съдът цени с особена значимост заключението на ССчЕ, в частта, в която се посочва, че причина за силно занижените стойности за ликвидност през 2015 година се дължат на извършената на 7.05.2015 година инвентаризация и отписване на голям брой стоки поради констатирани липси. В ОСЗ на 13.10.2015 година, в устните си обяснения, съставляващи неразделна част от заключените по поддържаната експертиза, вещото лице посочва, че дружеството е водило много стоки, които през 2015 година е изписало като липси, но не е отговорило  категорично дали бракуваните в резултат на извършената инвентаризация стоки са били липсващи и през 2014 г. Единствено обективно установим е фактът, че съставените за установените липси протоколи са от 7.05.2015 година.  С оглед на експертните си познания, вещото лице сочи в обясненията си, че изключително високите нива на коефициентите за ликвидност през 2014 година биха могли да се обяснят с факта на водени в активите, но фактически не налични стоки, защото допустимо тогава те биха били продадени. Този експертен извод на вещото лице разрешава обективното  противоречие на принципно взаимно изключващите се показатели на дружеството за 2014 година, когато коефициентите за ликвидност са изключително високи, а коефициентите за рентабилност през същата 2014 година са с отрицателни стойности.

По изложените по- горе съображения настоящата съдебна инстанция не приема мотивите на молителя за твърдяна дата на неоспоряемата от него неплатежоспособност 8.05.2015г., т.е. ден след извършената инвентаризация. В конкретния случай от заключението на вещото лице става ясно, че инвентаризацията е извършена по желание на търговеца и не може да бъде обективна база за установяване началната дата на състоянието на неплатежоспособност. Още повече, че настоящата съдебна инстанция с оглед изложените по – горе мотиви приема, че влошаването на финансово- икономическото състояние на търговеца е започнало от 2014 година.

С оглед на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства  и предвид гореизложените правни съображения съдебният състав приема, че начална дата на неплатежоспособността  е 14.01.2015 година – падежа на задължение за ДДС по СД за месец декември 2014 година. Тук следва да се има предвид и посоченото в заключението на ССчЕ обстоятелство за наложени мерки за обезпечаване на изискуемото падежирано и установено по размер публично вземане. След посочената дата има инцидентни плащания от длъжника. Съдът съобразява практиката на ВКС на РБ, намерила израз в р. № 806/11.12.2006г. по т.д. № 476/2006г. за разликата между спиране на плащанията / което е израз на обективната невъзможност , характеризиращо имуществената сфера на длъжника-търговец/ и неплащане на конкретно задължение, което е един неправомерен факт – неизпълнение на определено задължение. След посочената дата молителят- длъжник е погасявал частично своите задължения и то към част от кредиторите си. Съдът разчита този факт като субективна избирателност на търговеца да издължава своите задължения, поради обективна невъзможност ги изплаща изцяло и по дължимия начин и това го мотивира да приеме, че след 14.01.2015 г. търговецът е изпаднал в трайна фактическа невъзможност да погасява задълженията си, предвид общото му икономическо състояние. Това състояние на молителя изцяло покрива конвенционалното доктринерно разбиране за дата на неплатежоспособност.

Предвид съвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния окръжен съд, обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 817 от 5.11.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1155 / 2015 г., в обжалваната част относно определената дата на неплатежоспособност 14.01.2015 година на „ Гама- Ник М. 2004” ЕООД, с ЕИК № 103859395, седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Битоля „ № 6, ет.1, ап.1 , представлявано от законов представител  - управителя Н.Д.М..

В останалата част като необжалвано, съдебното решение е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: