Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

49/ 24.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа в.т.д. № 787 по описа на ВАпС за 2013 г., докладвано от съдия ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

И. Н. И. от гр.Варна, действащ чрез процесуалния си представител адв.А., обжалва частично решение № 802/25.09.13 г. по т.д. № 365/13 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от него иск против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД за разликата над 30 000 лв. до 63 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на настъпило на 06.06.2011 г. ПТП, виновно причинено от В.Х.Д. при управлението на т.а. марка МАН с рег.№  Е 3967 АН, на основание чл.226 ал.1 КЗ.

Оспорват се изводите на съда за степента на съпричиняването на вредите, както и за размера на справедливото им обезщетяване. Поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост при постановяване на решението се претендира отмяната му в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът за обезщетение за причинените неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над 30 000 лв. до 63 000 лв., ведно с присъждане на сторените разноски.

Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок. Въззивникът е освободен от внасянето на държавна такса по реда на чл.83 ал.1 т.4 ГПК.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД гр.София, чрез процесуалния му представител адв.Р.. В него се моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното по спорния предмет във въззивното производство:

След като осъдителното решение е влязло в законна сила в необжалваната му част, не подлежат на обсъждане предпоставките за възникване на отговорността на въззиваемото застрахователно дружество – искът е доказан по основание. Съдът следва да се произнесе само по размера на дължимото в полза на увреденото лице обезщетение за разликата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 63 000 лв., с оглед степента на съпричиняване и принципите на справедливостта.

І. По отношение размера на справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди.

От заключението по допуснатата СМЕ се установява, че в резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил контузия на корема, разкъсване на слезка и излив на значително количество кръв – 2000 мл. в коремната кухина. Проведено е оперативно лечение по спешност – срединна лапаротомия, отстраняване на далака, дренаж. Разкъсването на далака е обусловило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и загуба на слезката, като отсъствието на този орган създава предпоставки за по-лесна заболеваемост от силно болестотворни инфекции, т.к. има съществена роля в регулирането на имунната система и защитата от инфекции. Оздравителният период за подобни увреждания трае около 3 месеца и в случая не е надвишен. Към момента ищецът се намира в добро общо състояние, без клинично и параклинично установими остатъчни явления от отстраняването на далака. 

По делото са ангажирани гласни доказателства, от които се установява, че болничният престой е продължил около 10 дни, а след това ищецът е бил на легло още около месец и половина, през който се е нуждаел изцяло от грижите на родителите си. Настъпили негативни промени в битието и психиката му - тревожел се за бъдещето си, защото вече не бил същият човек, спрял да спортува, защото му липсвали сили.

Предвид така установеното от фактическа страна въззивният съд намира, че размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди е определен от първоинстнационния съд в пълно съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД и приложимите за това критерии. Обезщетението от 50 000 лв. е обосновано и справедливо, като съдът напълно споделя мотивите на обжалваното решение в тази част и препраща към мотивите му, на основание чл.272 ГПК.

ІІ. По отношение размера на безспорно установения принос на пострадалия в причиняването на неимуществените вреди.

На първо място следва да се посочи, че заключението на вещото лице по назначената САТЕ относно механизма на произшествието се преценява като обосновано, вярно и професионално дадено и отлично защитено при изслушването на експерта в о.с.з. Заключението не е оспорено при изслушването му в о.с.з. и липсва правна /процесуална/ възможност да бъдат изменени фактическите констатации на вещото лице. От него се установява следният механизъм на настъпилото на 06.06.2011 г. ПТП:

Т.а. МАН с рег.№ Е 3967 АН, управляван от В.Х.Д., предприема маневра обратен завой на ул. „А.Москов” при изхода на магазин „Метро”, като в същия момент по улицата в посока бул. „Цар Освободител” се е движел мотоциклет Хонда с рег.№ У 0850 А, управляван от ищеца. Товарният автомобил е предприел маневрата при отсъствие на пряка видимост с мотоциклета, заставайки перпендикулярно на осевата линия, и е предприел завършването й при липса на пряка видимост с близки МПС /към последния момент мотоциклетът е бил скрит от денивилацията на пътния участък/. Мотоциклетистът е забелязал камиона на дистанция не по-малка от 110 м., предприел е маневра заобикаляне от дясно на пресичащия му пътя с предимство товарен автомобил, едновременно с подаване на звуков сигнал /тъй като е очаквал камионът да спре и да му даде предимство/ и едва когато е видял, че това не се случва, е пристъпил към аварийно спиране. Водачът на товарния автомобил е трябвало да възприеме като опасна маневрата си за обратен завой на разстояние не по-малко от 137 м. Скоростта на т.а. МАН е била между 8-10 км/ч, а на мотоциклета – 108 км/ч, непосредствено преди и по време на настъпване на ПТП. В случай, че пострадалият се е движел с позволената в границите на населеното място скорост и е предприел своевременно аварийното спиране, то ударът би бил предотвратен.

Предвид изложеното съдът намира, че няма основание за намаляване на така определения с обжалваното решение размер от 40 % на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Видно е, че при управлението на мотоциклета той е надвишил максимално допустимата скорост с повече от 50 км/ч, което само по себе си е високо рисково и укоримо поведение, което се санкционира с отнемане на свидетелството за правоуправление. Отделно от горното, не е реагирал адекватно и на създадената от водача на товарния автомобил сложна ситуация на пътното платно.

По гореизложените съображения съдът намира, че присъденото обезщетение в размер на 30 000 лв. е определено при отчитане на всички релевантни за спора обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон. Т.к. крайните изводи на двете инстанции по спора съвпадат, в обжалваната отхвърлителна част решението на ВОС следва да бъде потвърдено. Страните не представят доказателства за сторени във въззивното производство разноски.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 802/25.09.13 г. по т.д. № 365/13 г. по описа на ВОС, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен предявеният иск от И.Н.И. от гр.Варна против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД гр.София за разликата над 30 000 лв. до 63 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 06.06.2011 г. ПТП, виновно причинено от В.Х.Д. при управлението на т.а. марка МАН с рег.№  Е 3967 АН, на основание чл.226 ал.1 КЗ.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: