Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   140/ 23.05.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                търговско   отделение

на  първи април                                                                    Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Христова                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                           А.Братанова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 79    по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Л.М.И.” ООД, ЕИК 123694093, гр.Каварна против решение № 1206/21.12.2013г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 618/2013г., с което са отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове против „Е.П.П.” АД, ЕИК 103533691, гр.Варна при участие на помагача „Е.-П.М.” АД, ЕИК 104518621 за връщане на суми, начислени от помагача-разпределител без основание за обект „Вятърна електроцентрала”, имот № 032083 в гр.Каварна, по сметка на клиент 1200128447 за потребление на производител, ползващ и енергия като потребител на краен снабдител на осн.чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. По съображения за неправилност на обжалваното решение, подробно изложени в жалбата, моли съда да го отмени изцяло, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените искови претенции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Третото лице – помагач на ответника „Е.-П.М.” АД, ЕИК 104518621, гр.Варна също изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявения са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.

 

Ищецът  „Л.М.И.” ООД, гр.Каварна, ЕИК 123694093   претендира от ответника  „Е.П.П.” АД, при участие на трето лице- помагач на ответника „Е.-П.М.” АД    връщане на суми, начислени от „Е.-П.М.” АД без основание за обект „Вятърна електроцентрала”   имот № 032083 в гр.Каварна по сметка на клиент 1200128447 за осъществено от ищеца потребление в качеството му на производител на ел.енергия, ползващ и енергия като потребител на краен снабдител, а именно : 1 185,45лв – изплатен сбор от начислена цена с ДДС за мрежова услуга  по пренос на ел.енергия през мрежа на средно напрежение за периода 06.08.2008г. – 30.11.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 01.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението; 130,20лв – обезщетение за забавено плащане на горната главница за период на забава от 08.03.2012г. до 01.04.2013г.; 46 184,93лв – изплатен сбор от начислена цена с ДДС за надбавка за отдадена в мрежата реактивна енергия за периода от 06.08.2008г. – 04.07.2012г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и 4 861,86лв – обезщетение за забавено плащане на горната главница за период на забавата от 08.03.2012г. до 01.04.2013г.

Фактическата  обстановка по делото е безспорно установена : Ищецът е собственик на вятърен генератор с мощност 2 MW тип   VESTAS  V90, находящ се в землището на гр.Каварна и въведен в експлоатация  с Разрешение  за ползване № СТ – 12 – 545/20.06.2008г. на ДНСК, осъществява производство на ел.енергия от възобновяем енергиен източник и има сключен Договор с Е.П.П., АД за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 59/20.06.2008г.  – л.15. В същото време ищецът е и потребител на електрическа енергия, за което обаче няма изрично подписан договор с ответното дружество „Е.П.П.” АД. След въвеждане на вятърния генератор в експлоатация ищецът е заплатил издадените от ответника фактури за консумираната от него ел. енергия, като сумите по всяка една от тези фактури са формирани от три компонента :  цена за потребената електрическа енергия, цена за отдадената реактивна енергия  / „Пренос ОЕ”/ и такса за пренос средно напрежение /”Пренос СрН”/. Съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, издадените фактури са изцяло заплатени от ищеца, като размерът само на компонентата „Пренос ОЕ” по фактурите и известията към тях  за исковия период 06.08.2008г. – 04.07.2012г. е 46 768,50лв, а на компонентата „Пренос СрН” – за периода 06.08.2008г. – 30.11.2011г. е 1 183,33лв.

По отношение на претенцията за връщане на заплатената от ищеца надбавка за отдадена в мрежата реактивна енергия  :

Ищецът извежда основанието за недължимост на сумата от разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, в редакцията й, публ. в ДВ бр.62/31.07.2007г., приложима към процесните отношения за периода 06.08.2008г. – 05.06.2012г., в която заплащането на надбавката е поставено в зависимост от използваната реактивна електрическа енергия. Адресати на задължението за заплащането й са „ползвателите  с предоставена електрическа мощност  100 кВт и повече”, но не и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници според ищеца. За тях е приложима  разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредбата, според която заплащането на отдаваната и потребяваната реактивна енергия  следва да бъде уредено в договора за продажба  на ел.енергия. И тъй като в Договора за изкупуване на ел.енергия  № 59/20.06.2008г. заплащане на тази реактивна ел.енергия не е уредено, прави извода за липсата на правно основание за нейната дължимост. Едва с изменението на Наредбата, публ. ДВ бр.42/05.06.2012г. , в сила от 05.06.2012г., е предвидено, че и производителите на електрическа енергия, когато са потребители, също заплащат надбавката за отдаденото количество реактивна електрическа енергия. Т.е  едва след изменението на Наредбата задължението за заплащането й вече е възникнало за него, като нормативно предвидено.

Съдът не споделя тази теза по следните съображения :

Преди всичко по делото следва да бъде установено естеството на реактивната електрическа енергия, за да може да  бъде съобразено то с правната регламентация по нейната дължимост и ценообразуване. Реактивната енергия е легално дефинирана в пар.1 т.3 от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35/20.02.2004г. / Наредбата/ като енергия, произведена и доставена от генераторите за определен период от време, способна да поддържа напрежението и електромагнитното поле. Тя е част от общата енергия, освен активната такава, която се предоставя на потребителите и която е необходима за функционирането на консуматори, включващи в конструкцията си реактивни елементи, като трансформатори, електродвигатели, кондензатори.

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник и като такъв има сключен договор за изкупуване на произведената активна ел.енергия по преферентни цени – Договор № 59/20.06.2008г. – л.15. В същото време той е и потребител на ел.енергия, която закупува по утвърдени от ДКЕВР цени и като такъв се явява „ползвател на мрежата” съгласно пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ, а също и клиент на крайния снабдител или Краен клиент  по смисъла на на пар.1 т.27г от ДР на ЗЕ. Отношенията между ищеца и ответното дружество „Е.П.П.” АД  се уреждат от Общите условия  за договорите за продажба на ел.енергия  / ОУ на ЕПРП/, одобрени от ДКЕВР, на осн.чл.98а от ЗЕ. Отношенията между ищеца и третото лице – помагач на ответника се уреждат от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.-П.М.” АД / ОУ на ЕПРМ/, одобрени от ДКЕВР, на осн.чл.98 б ЗЕ / в ред. ДВ бр.55/2007г./ Съгласно изричния законов текст публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите без да е необходимо изричното им писмено приемане и имат силата на закон в отношенията им с енергийните дружества - чл.20а  ал.1 от ЗЗД.

В чл.7 ал.1 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, в редакцията й, публ. в ДВ бр.62/31.07.2007г., приложима към процесните отношения, нормативно е разписано задължението на ползвателите с предоставена електрическа мощност 100 кВт и повече да заплащат надбавка върху стойността на активната електрическа енергия, изчислена съобразно посочените в ал.1 и ал.2 показатели и формули. В ал.3 е посочен начина за определяне на цената на заплащаната от ползвателите по ал.1 надбавка за използваното количество реактивна енергия, а в ал.4 – за отдаденото през цялото денонощие количество реактивна електрическа енергия. Съгласно чл.7 ал.5  от Наредбата когато ползвателите по ал.1 са и производители на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници, заплащането на отдаваната и потребяваната  реактивна електрическа енергия се урежда с договора за продажба на електрическа енергия. След изменението на Наредбата с ДВ бр.42/05.06.2012г.  към адресатите на задължението за заплащане на надбавката по ал.1 на чл.7  са добавени изрично и „производителите на електрическа енергия, които са в режим на потребление”, а в ал.6 е предвидено тази надбавка да се заплаща на съответното разпределително предприятие при присъединяване към електроразпределителната мрежа, съответно – на електроенергийния системен оператор- при присъединяване към преносната мрежа.

В Наредбата липсва легално определение на понятието „ползватели” по смисъла на чл.7 ал.1 в редакцията й, публ. в ДВ бр.62/31.07.2007г., регулираща процесните отношения за периода 06.08.2008г. – 05.06.2012г. Наредбата е издадена  на основание чл.36 ал.3 от ЗЕ,  в пар.1 т.41а от ДР на който се съдържа легално определение на понятието „ползвател на мрежата” – ФЛ или ЮЛ ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. В ал.3 и ал.4 на чл.7 от Наредбата е регламентиран реда за определяне на цената на надбавката за използваното и отдадено  количество реактивна енергия, от която нормативна уредба, преценена в съотношение с легалната дефиниция на понятието „ползвател на мрежата”, съдът прави извода, че в понятието „ползватели” по смисъла на ал.1 на чл.7 от Наредбата се включват както потребителите на ел.енергия – тези, които използват реактивна енергия, така и производителите на реактивна енергия – тези, които отдават реактивна енергия, като вторите имат и качеството  на потребители. За заплащане на надбавката във втората хипотеза – когато потребителите се явяват и производители на ел.енергия от възобновяеми източници, е предвидена специалната разпоредба на ал.5 на чл.7 , а именно  че те могат да уредят заплащането й с договора за продажба на ел.енергия. Нормата е диспозитивна и дава възможност на страните по договора да уредят начина на заплащане по договорен път – да прихващат, отсрочват, разсрочват и др. След като в договора с „Е.П.П.” АД  за изкупуване на ел.енергия от възобновяем енергиен източник № 59/20.06.2008г. този начин не  е уреден,  субсидиарно приложение намира подзаконовия нормативен акт. Т.е. – задължението за ищеца да заплаща надбавката за отдадената реактивна енергия съществува още преди изменението на Наредбата и е нормативно определено, поради което отсъствието му в договора за изкупуване на ел.енергия не се приравнява на липсата на правно основание за нейната дължимост. С изменението на Наредбата, в сила от 05.06.2012г. още по-ясно е направено разграничението между „ползватели” на ел.енергия /по ал.1/ от една страна и „потребители и производители на ел.енергия” / по ал.6/ от  друга.  Изменението на чл.7 ал.1, в сила от 05.06.2012г. съдът възприема като промяна на показателите, въз основа на които се извършва ценообразуването на надбавката, не и като установяване за първи път  на нормативно задължение за заплащането й по отношение на производителите на ел.енергия. Ето защо исковата претенция за връщането й като платена при начална липса на основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

За заплащането на таксата „пренос” на ел.енергия:

 

Страните не спорят, че за периода от въвеждане в експлоатация на вятърната електроцентрала на ищеца  на 20.06.2008г., съгласно Разрешение за ползване № СТ -12-545/20.06.2008г., до 23.11.2011г. кабелната линия, която свързва вятърния генератор директно с Подстанция „Каварна” не  е била собственост на  „Е.-П.М.”, АД , а на „Л.М.” ООД, като между ищеца и собственика е съществувало споразумение за ползването й. Приложеният по делото нот.акт за учредяване на сервитутно право № 5 от 23.11.2011г.  доказва, че едва на 23.11.2011г. „Е - П.М.”, АД  е придобило собствеността върху кабелната линия и сервитута й, които до този момент са били собственост на „Л.М.” ООД. Този факт е отразен и в сключения между страните Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия  от 29.04.2009г. – л.351, като присъединяването на електрическата централа, собственост на производителя „Л.М.И.” ООД  е предвидено да се осъществи чрез изграждане на електропроводно отклонение /кабелна линия/  20 кV от Уредба 20 кV, собственост на „Л.М.” ООД, предвид на което ищецът е бил освободен и от заплащането на цена за присъединяване – чл.9 от договора. В тази връзка са и приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства досежно собствеността на присъединителния кабел, сервитутните права и съгласие на „Л.М.” ООД  за присъединяване на вятърната електроцентрала на „Л.М.И.” ООД. Т.е – от фактическа страна съдът намира за доказано обстоятелството, че електроснабдяването на вятърния генератор на „Л.М.И.”, ООД  до 23.11.2011г. се е осъществявало по мрежа, която не е била собственост на електроразпределителното дружество.

След преценка на доказателствата по делото и приложимите към процесните отношения правни норми съдът прави извода за неоснователност и на тази претенция, предвид на обстоятелството, че заплащането на компонентата „цена за пренос” на консумираната електрическа енергия е нормативно предвидено във всички случаи на установено присъединяване

на енергийните обекти към електропреносната и електроразпределителната мрежа, независимо от собствеността на присъединителните съоръжения / на собственика на присъединения обект или на трето лице/ :

Така съгласно чл.18б ал.3 от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР № П-3/08.06.2009г., публ. ДВ бр.59/28.07.2009г. потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани на пазара на балансираща енергия, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като тези цени се заплащат на крайния снабдител. Същото задължение е предвидено и в чл.26 ал.4 на Правилата, обн., ДВ, бр. 64 от 17.08.2010г., приложими към остатъка от процесния период от време.

В чл.23 от Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35/20.02.2004г., в редакция от 05.06.2012г., са посочени източниците за образуване цената за пренос през разпределителната мрежа : утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл.10 от Наредбата и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. Предназначението на заплатената цена е посочено в  чл.23 ал.4  от нея - ЕРП възстановяват чрез цената за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа определените от комисията  технологични разходи за съответната разпределителна мрежа, т.е. – разходите на енергия, които са присъщи на технологичния процес на нейното производство, пренос, разпределение и съхранение – пар.1 т.64 от ДР на ЗЕ. Т.е. – цената за пренос има предназначение да покрие технологичните разходи  във връзка със загубите на енергия при транспортирането й до крайния потребител и преобразуването й на различни нива на напрежение, на което са присъединени обектите. Ирелевантно за заплащането на цената за пренос остава обстоятелството за начина на захранване на обектите след точката на присъединяване  към електроразпределителната мрежа, както и собствеността на електроразпределителните съоръжения.

Достатъчно е потребителят да е присъединен  към разпределителната мрежа, за да възникне за него задължението да заплаща цената за предоставената мрежова услуга за пренос на ел.енергия, в това число и по реда на ОУ на ЕПРМ – чл.26 ал.1. В процесния случай страните не спорят, че за доставката на потребената от ищеца ел.енергия е ползвана мрежова услуга. Поради това съдът намира, че ищецът, в качеството му на клиент, купувач на електроенергия при общи условия, дължи заплащане на Цена за пренос. 

Предвид неоснователността на главните претенции, неоснователни се явяват и акцесорните такива за заплащане на мораторна лихва.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, на осн.чл.272 ГПК  съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като ги прави част от своите.

С оглед изхода на спора въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемото дружество „Е.П.П.” АД разноски за настоящата инстанция в размер на 2 100лв – юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл.2 ал.2 т.4 он Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е    Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1206/21.12.2013г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 618/2013г.

ОСЪЖДА   „Л.М.И.” ООД, ЕИК 123694093, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.”Андрей Василев – Амира”  № 38, ет.4, ап.11 да заплати на „Е.П.П.” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.”Владислав Варненчик” 258 сумата от 2 100лв – разноски за настоящата инстанция.

Решението  е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника  „Е.-П.М.” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик” 258.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :