О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_139______________

гр. ВАРНА, 08.03.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                       МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д.№79 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба от К.Д.Т., заявител за първоначална регистрация на ЕООД „КЕЙ СИТИ“, по заявление вх.№20181008175229/08.10.2018г., срещу постановеното решение №46/14.01.2019г. по т.д.№1685/2018г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението, с което е потвърден отказът на длъжностното лице по регистрацията е незаконосъобразно. Отказът е постановен при нарушаване на задълженията по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ.

Твърди се, че с подадената жалба се е претендирала единствено отмяна на отказа с оглед неговата незаконосъобразност, но не и да бъде извършено съответното вписване, тъй като такова вече е извършено по инициатива на жалбоподателката. На 12.10.2018г., след получаване на отказа за вписване на дружеството, е подадено ново заявление за регистрация на същото, което е вписано на 16.10.2018г. Към последващото заявление са представени доказателства за внесения капитал, от които е видно, че същият е бил наличен по сметката на дружеството още при подаване на първото заявление – 08.10.2018г.

Искането за отмяна на постановения отказ, с което е сезиран ВОС е единствено с цел да се получи обратно заплатената вече държавна такса от 55лв. за подаденото първо заявление за вписване. Поради необходимостта от вписване на дружеството в кратки срокове е подадено второто заявление и същевременно е сезиран съда  за произнасяне по незаконосъобразния отказ. В противен случай вписването на заявеното дружество е щяло да се извърши след три месеца.

По същество се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени отказ №20181008175229/12.10.2018г.  на длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията за вписване в търговския регистър на заявените със заявление вх.№20181008175229/08.10.2018г. обстоятелства.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

 Съдът намира, че същата е недопустима поради липса на правен интерес по следните съображения:

Със заявление образец А4 вх.№ 20181008175229/08.10.2018г., подадено  по електронен път от адв.Д* М* – адвокат с изрично пълномощно, е заявено за първоначална регистрация ЕООД „КЕЙ СИТИ“.

Към заявлението са приложени: 1/протокол за учредяване на ЕООД „КЕЙ СИТИ“; 2/ учредителен акт на дружеството; 3/ нотариално заверена декларация съгласие и образец от подписа на управителя на дружеството по (л.141, ал.3 от ТЗ; 4/ декларация по чл.142 от ТЗ; 5/ декларация по чл.141, ал.8 от ТЗ; 6/ декларация по чл.13, ал.4 от ЗТР; 7/ пълномощно; 8/ квитанция за заплатена държавна такса; 9/ доказателства за банковата сметка на дружеството.

            С отказ №20181008175229/12.10.2018г. длъжностното лице по регистрацията е отказало да впише новоучреденото дружество, поради липса на представени доказателства за внесен капитал в размер на 1000лв. по банкова сметка ***.

            С решение №46/14.01.2019г. по т.д.№1685/2018г. на ВОС отказът на длъжностното лице по регистрацията е потвърден.

            От извършената служебна справка в Търговския регистър, съдът констатира, че заявената със заявление вх.№ 20181008175229/08.10.2018г. първоначална регистрация на ЕООД „КЕЙ СИТИ“ е вписана на 16.10.2018г., въз основа на последващо подадено заявление с вх.№20181012175450, като новоучреденото дружество е с ЕИК 205346129.

Съдът намира, че с извършеното вписване в Търговския регистър на заявеното от жалбоподателката обстоятелство /вписване на заявеното за първоначална регистрация дружество/ е отпаднал правният интерес от подадената от заявителя жалба срещу първоначалния отказ на Агенция по вписванията за вписване на същото обстоятелство. С последващото вписване на заявеното обстоятелство искането на търговеца е удовлетворено изцяло, като е постигнат крайния правен резултат, към който е насочено обжалването на отказа съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ.

            От друга страна, разпоредбата на чл.26, ал.1 от закона предвижда, че при отказ за извършване на исканото вписване, заявителят може да подаде ново заявление, което се разглежда по реда на постъпването му. Именно в резултат на упражняване на тези си правомощия жалбоподателката е подала ново заявление, по което са вписани обстоятелствата, заявени и с първото заявление, което обосновава извод за липса на правен интерес от обжалване на постановения отказ, респ. на решението на окръжния съд, с което този отказ е потвърден.

            Обстоятелството дали жалбоподателката може да претендира връщане на заплатената за регистърното производство държавна такса, респ. да ангажира отговорността на Агенция по вписванията за вреди от незаконосъобразен отказ е неотносима към преценката за наличие на правен интерес от обжалването /в този смисъл и определения по ч.т.№526/2008г. на ВКС и ч.т.д.№2733/2018г. на ВКС/.

С оглед на горното, съдът счита, че производството по настоящото дело следва да бъде прекратено. 

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по ч.т.д.№79/2019г. на Апелативен съд Варна.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ: