Р Е Ш Е Н И Е

 

81 /Варна, 31.03.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 10.03.2015 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 790/2013 год.год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр. чл.633 ТЗ вр. чл. 258 и следв. ГПК.

Предмет на обжалване е решение на ОС – Разград с правно основание  чл. 630 ТЗ, постановено по т.д.47/2013 год., по силата на което е обявена неплатежоспособността на „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД – Кубрат, определена е начална дата на неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решението са допуснати и обезпечителни мерки – общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Постъпили са въззивни жалби от:

-         М.К.К. против решението в частта, касаеща началната дата с искане същата да се определи към 31.10.2012 год.

-         длъжника „Монте Касино”  ЕООД против решението в частта, в която е наложен запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника;

-         „Найдъонов-Вайсстигър-Боегайст” ЕООД – Русе /понастоящем „Козмоц” ЕООД/ с искане за откриване на производството по несъстоятелност на различно материално-правно основание – свръхзадълженост на длъжника;

-         „Пандора – Ваанфрийд-Веспенщих” ЕООД – Русе /понастоящем „Малатеста” ЕООД с искане за отхвърляне на предявения иск, на основание чл. 631 ТЗ;

-         Л. А.П. против решението в частта, касаеща началната дата с искане същата да се определи към края на м.април 2013 год.

С влязло в сила определение № 164/10.03.2014 год. ВАпС е прекратил производството по предявените въззивни жалби от М.К.К. и Л. А.П..

Въззиваемата страна „САНСИ” ООД не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Въззиваемата страна „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД изразява становище за неоснователност на предявените въззивни жалби.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

I. По въззивната жалба на „Пандора – Ваанфрийд-Веспенщих” ЕООД – Русе /понастоящем „Малатеста” ЕООД/: Въззивникът е кредитор по силата на цесия, с която Л.А.П. е прехвърлила на дружеството парично вземане срещу длъжника „Монте касино”  ЕООД  в размер на 300 лева, установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение № 1162/25.06.2013 год., постановено по гр.д.№ 2825/2013 год.  на РС – Русе. Длъжникът е уведомен за осъществената цесия.

Следователно - по силата на осъщественото частно правоприемство въззивникът е титуляр на вземане, което има характеристиките на безспорно и съдебно установено. На посоченото основание, съдът приема, че същият е активно процесуалноправно легитимирана страна  по смисъла на чл.  613а, ал.2 ТЗ.

Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за наличието на временни затрудения на длъжника по смисъла на чл. 631 ТЗ.  Наличието на временни затруднения е извлечено единствено от финансовото състояние на свързани юридически лица – „Лам Селекшън” ЕООД – Кубрат и „Фиоре инвест” ЕООД.  На посоченото основание финансовият анализ на длъжника следва да се осъществи с отчитане на консолидираните резултати на субектите от икономическата група.

Въззивната жалба е неоснователна.

Наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции – чл.631, пр.1 ТЗ. Състоянието на неплатежоспособност се дерогира и в случаите, когато длъжникът разполага с имущество, което е достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. В доктрината и съдебната практика се приема, че под имущество по смисъла на чл.631 ТЗ трябва да се имат предвид само краткотрайните активи. Дълготрайните активи се изключват от установяваното имущество, тъй като те са необходими за дейността на длъжника и/или/ ще се осребряват в бъдещо производство по несъстоятелност. Продажбата на дълготраен актив, дори и с висока степен на ликвидност, който има основно значение за предприятието може да осуети или да затрудни неговата стопанска дейност и да създаде опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл.631 ТЗ.  При всяко положение финансовото състояние на длъжника следва да се преценява единствено с оглед притежаваните от същия активи и пасиви. Платежоспособността на трети юридически лица, макар и свързани с длъжника, няма релевантно отношение в настоящото производство.

Длъжникът е преустановил търговска дейност на 01.07.2013 год. – датата, на която е затворен последния ресторантски обект /така доклад на назначения предварителен временен синдик от 23.07.2013 год./.  Длъжникът е спрял плащанията към кредитни институции, НАП и доставчици, а кредитните му задължения са трансформирани в предсрочно изискуеми. Съобразно основното заключение на ССЕ  стойностите на  показателите от финансовоикономическия анализ на дружеството са драстично влошени в сравнение с референтните величини в бранша. Към 30.04.2013 год. коефициентът за обща ликвидност като показател с най-висока информационна стойност за платежоспособността на търговеца възлиза на 0,07.  Влошени са и всички показатели съобразно коригиран баланс към допълнителното заключение на вещото лице – л. 712, съставен при елиминиране на неподкрепените с първични счетоводни документи  счетоводни загуби.

Изготвените коригирани варианти на баланса на дружеството при приспадане на изискуемите задължения към „Ф. инвест” ЕООД не се кредитират от съда. Задължението е обективирано в договор от 28.02.2011 год., а заемната сума е осчетоводена като постъпила. Липсват счетоводни записвания за предприети от длъжника погасявания. При това положение, заемната сума съставлява текущ пасив на дружеството, а изчислените в справка л.711 коефициенти не отразяват действителното финансовоикономическо състояние на дружеството.

С оглед на изложеното, съдът приема, че дружеството не е в състояние да обслужва текущите си задължения с всички налични ликвидни средства. Затрудненията нямат временен характер по смисъла на чл. 631 ТЗ, тъй като в производството не са установени и доказани  очаквани приходи от стопанска дейност,  събиране на вземания или привличане на инвестиции. Притежаваните от дружеството активи, вкл. и дълготрайните такива, не са достатъчни за  формулиране на положителен извод за наличие на предпоставките по чл. 631, пр.2 ТЗ.

II. По въззивната жалба на  „Найдъонов-Вайсстигър-Боегайст” ЕООД – Русе /понастоящем „Козмоц” ЕООД/: Въззивната жалба е предявена в срок и има за предмет подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивникът е кредитор, чието вземане е установено с влязло в сила съдебно решение № 1264/08.07.2013 год., постановено по т.д.№ 3095/2013 год. по описа на РС – Русе. Следователно – същият е активно процесуалноправно легитимиран да обжалва постановения съдебен акт, на основание чл. 613а, ал.2 ТЗ.

Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост, за наличието на която съдът следи служебно с оглед засиленото служебно начало по чл. 621а, ал.1 т.2 ТЗ.  В имащото специален характер производство по несъстоятелност съдът не е обвързан от начина на обективно съединяване на исковете, предявени от ищеца. Налице са предпоставките за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на РОС.

Предявената въззивна жалба е неоснователна.

РОС е бил сезиран с искова молба от „САНСИ” ООД с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД. Молбата с правно основание чл. 625 ТЗ е основана на твърдения за неплатежоспособност, евентуално – свръхзадълженост на ответното дружество.

Присъединеният по реда на чл. 629, ал.4 ТЗ кредитор „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” АД не е навел различно съотношение на съединяване на материалноправните основания за откриване на производството по несъстоятелност.

Предприетото от ищеца обективно съединяване на искове е с евентуален характер. С оглед на изложеното,  основателността на първото поддържано материалноправно основание изключва произнасянето по евентуалното. Действията на съда съответстват изцяло на въведения от страните предмет на спора и на диспозитивното начало в процеса, приложимо на основание чл. 621 ТЗ и в производството по чл.608 и следв. ТЗ / в този смисъл и Решение 549 от 27.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 239/2008 г., I т. о./

Правилото на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ  оправомощава съда да установява факти и събира доказателства, но в рамките на предметното съдържание на спора, с който е сезиран.  В производството по чл. 625 и следв. ТЗ съдът не е компетентен да ревизира претенцията на ищеца, нито избрания от него способ за обективно съединяване на основанията по чл. 607а ТЗ.

III. По жалбата на длъжника “Монте Касино” ЕООД:

Жалбата има за предмет единствено постановените от съда обезпечителни мерки по чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ, а именно – запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника.

Решението в разглежданата част е неправилно.

Налагането на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника е особен вид обезпечителна мярка, налагането на която е правомощие и задължение на съда само при обявяване на длъжника в несъстоятелност - чл.711, ал.1, т.2 ТЗ. Същата поради изключителния си характер не е сред кръга мерки, които съдът може да налага при откриване на производството по несъстоятелност – още повече в случаите, когато решението не е постановено в хипотезата на чл. 630,ал.2 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдебният акт следва да бъде отменен в коментираната част.

Разноски: Въззиваемата страна «РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД е предявила искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Размерът на дължимото възнаграждение за защита от юрисконсулт се определя в зависимост от предмета на спора при съблюдаване на критериите по чл. 7 Наредба № 1/2004 год. Искането за присъждане разноски е предявено в рамките на спор за откриване на производство по несъстоятелност. Предметът на спора е сведен до състоянието на неплатежоспособност  и предполага квалифициране на предявения иск като неоценяем такъв. На основание чл.7, ал.1, т.4 Наредба № 1/2004 год. минималното адвокатско възнаграждение, респ. нормативно установеният размер на юрисконсултско възнаграждение възлиза на 300 лева.

При определяне на дължимите разноски във фазата по откриване на производството по несъстоятелност участващите кредитори не се ползват с правата по чл. 7, ал.3 Наредбата. Според посочения нормативен текст, за защита по дела за несъстоятелност, възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката по ал.2, но не по-малко от 800 лева.  Трайна и последователна е съдебната практика, че депозирането на молба за откриването на производство по несъстоятелност, вкл. и присъединяването към такава молба, не съставляват предявяване на вземането по смисъла на чл. 685 и следв. ТЗ. Във фазата до постановяване на решението по чл. 630 ТЗ липсват предявени вземания, респ. изчисляване на разноските според правилото на чл. 7, ал.3 Наредба 1/2004 год. е недопустимо.

С оглед на изложеното, в полза на «РАЙФАЙЗЕН БАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, отговорността за която следва да бъде понесена от въззивниците с неоснователни жалби - „Найдъонов-Вайсстигър-Боегайст” ЕООД – Русе /понастоящем „Козмоц” ЕООД/ и „Пандора – Ваанфрийд-Веспенщих” ЕООД – Русе /понастоящем „Малатеста” ЕООД/.

Размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение се определя в рамките на въззивния спор като цяло – арг. чл. 7 Наредба № 1 /2004 год., а не според броя на постъпилите въззивни жалби.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 51/26.08.2013 год., постановено по т.д.№ 44/2013 год. по описа на ОС – Разград в частта, в която съдът е наложил обезпечителни мерки по чл. 630, ал.1, т.4 ТЗ, изразяващи се в запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА «КОЗМОЦ» ЕООД, ЕИК 202493889 със седалище и адрес на управление гр. Цар Калоян, ул. «Средец» № 6 и «МАЛАТЕСТА» ЕООД, ЕИК 202493871 със седалище и адрес на управление гр. Цар Калоян, ул. «Средец» № 6 ДА ЗАПЛАТЯТ общо в полза на «РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК 831558413 сумата от 300 лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 7-мо дневен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                               2.