РЕШЕНИЕ

   № 29

               гр.Варна, 02.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.01.2016 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 793 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

К.О. – гражданин на Румъния обжалва решение № 86 от 16.07.2015 г. по т.д.№ 58/2014 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, срещу ЗАД „Виена Булстрад Виена Иншурънс груп” АД за сумата 100 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени следствие получени от него травматични увреждания в резултат на ПТП, станало на 30.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 30.01.2009 г. до окончателното й изпращане. Решението се обжалва и в частта за разноските, присъдени в полза на ЗАД „Виена Булстрад Иншурънс груп” АД  в размер на 1159.96 лв и на ЗК „Уника” АД в размер на 5428 лв. Моли, за отмяна на решението като неправилно и за постановяване на друго, с което се уважи исковата претенция, ведно с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции. Въззивникът обжалва с частна жалба и определение № 471/07.10.2015 г. на ОС-Шумен по същото дело, с което е допълнено решението в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД и сумата 3530 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбите му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другите страни.

С писмен отговор ответниците по жалбата - ЗК „Уника” АД – гр.София и ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп” АД– гр.София оспорват основателността на въззивната жалба. Молят за оставянето й без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете дружества. С писмен отговор ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД – гр.София оспорва основателността на частната жалба и моли за потвърждаване на определението изцяло и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата и частната жалба са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са основателни.

С обжалваното решение искът на пострадалия ищец К.О. – гражданин на Румъния за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди от ПТП по сключена полица по застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, с който е причинено същото, е отхвърлен и срещу двамата ответници, тъй като в качеството им - представители за територията на РБ на застрахователя „Унита Виена Иншуърънс груп” АД, сега – „Уника Асигурари” АД – Румъния в различен период от време, първият - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД – гр.София – към датата на ПТП – 30.01.2009 г., а вторият - ЗК „Уника” АД – гр.София – считано от 01.06.2011 г. и понастоящем, не отговарят за претенции към представлявания от тях чуждестранен застраховател. Още с определението си от 12.08.2014 г. ОС Шумен е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че, доколкото ответниците са местни представители на чуждестранния застраховател по застраховка „Гражданска отговорност, те не могат да отговарят за сметка на него по прекия иск по чл.226, ал.1 – ТЗ на пострадалото трето лице. Състав на АС Варна с определение от 13.11.2014 г. по ч.т.д. №626/2014 г. по частна жалба на ищеца е отменил това определение, тъй като е приел, че изложените в него съображения на съда касаят материално-правната, а не процесуално-правната легитимация на ответниците, като същите притежават юридическа правосубектност и в този смисъл искът срещу тях е допустим.  ОС Шумен по същество е счел ответниците за ненадлежни страни в процеса, тъй като ответник по иска по чл.226, ал.1 – ТЗ следва да бъде застрахователят, спрямо когото е насочена претенцията, а не местните му представители за уреждане на претенции по смисъла на чл.269 от Кодекса за застраховането/отм./, действащи за негова сметка.  Съдът не е бил обвързан от определението на АС Варна по ч.т.д. №626/2014 г. да продължи разглеждането на делото срещу сочените двама ответници и да постанови решение по същество спрямо тях. Напротив, след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия ШОС е бил длъжен в съответствие с т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да конституира като страна - ответник по иска страната по соченото материално правоотношение – чуждестранния застраховател, като за целта остави производството по делото без движение и укаже на ищеца, че следва да изправи пасивната легитимация на ответника с оглед твърдяното с исковата молба материално правоотношение.

Не може да има никакво съмнение, че искът за присъждане на застрахователно обезщетение, доколкото е функция на претенция за вреди, причинени от непозволено увреждане, може да се предяви по местоизвършване на деянието, по аргумент от чл.115 – ГПК. Щом доброволното уреждане на спора може да стане в държавата-членка, където е настъпило застрахователното събитие чрез представителя за уреждане на претенции на застрахователя в тази държава-членка съгласно чл.269, ал.4, т.3 - КЗ, е очевидно, че и евентуален иск при липса на доброволно уреждане може да се предяви пред местно-компетентния съд на съответната държава-ченка на ЕС по местоизвършването на ПТП.  Вярно е, че представителят по чл.269 – КЗ /отм./ може само да договаря уреждането на претенции по извънсъдебен ред и евентуално да изпълнява постигнатите споразумения, като не може да отговаря при липса на споразумение пряко вместо застрахователя по заведени искове за претендирани суми за обезщетения. Това е така, защото той действа от името и за сметка на застрахователя, като последиците от правните му действия – права и задължения възникват направо за представлявания – чл.36, ал.2 и чл.292, ал.1 – ЗЗД. Но след като чуждестранният застраховател е назначил свой местен представител и същият е вписан в регистъра на представителите за уреждане на претенции, определени от застрахователите на държавите-членки да ги представляват на територията на РБ /чл.269, ал.8 – КЗ/, призоваването на застрахователя със седалище извън РБ става по местоседалището и чрез назначения от него представител за уреждане на претенции.

Въззивният съд намира при това положение, че исковата молба е нередовна, тъй като са привлечени да отговарят по иска страни, различни от сочената страна по материалното правоотношение – чуждестранния застраховател, който следва да се призовава чрез местния си представител /представители/ за уреждане на претенции по чл.269 – КЗ /отм./. Първоинстанционният съд  не е изпълнил задължението си по чл.129 – ГПК за проверка на исковата молба за редовност и в крайна сметка е постановил решение по нередовна искова молба. Същото се явява недопустимо и следва да се обезсили, а делото – да се върне на постановилия го съд за ново разглеждане от друг състав след оставяне на исковата молба без движение за изправяне пасивната легитимация на ответника съобразно дадените указания. Обжалваното определение по чл.248 – ГПК се явява по тези причини също недопустимо и следва да се обезсили.

Съобразно изхода на спора в полза на въззивника не се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй като не е доказано такива да са направени. Относно разноските на въззивника за първата инстанция ОС Шумен следва да се произнесе с оглед резултата по делото с новия си съдебен акт. Въззиваемите страни следва да бъдат осъдени да заплатят в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на АС Варна дължимата дължавна такса по жалбата и по частната жалба - общо 2015 лв /2000 лв + 15 лв/, от заплащането на която въззивникът е освободен съгласно чл.83, ал.1, т.4 - ГПК.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №86/16.07.2015 г. и определение № 471/ 07.10.2015 г. по т.д. №58/2014 г. на Окръжен съд – Шумен и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав след оставяне на исковата молба без движение за изправяне пасивната легитимация на ответника съобразно дадените указания.

ОСЪЖДА ЗАД „Виена Булстрад Иншурънс груп” АД – гр.София, пл. „Позитано” №5, ЕИК 000694286, и ЗК „Уника” АД – гр.София, ул.”Юнак” №11-13, ЕИК 040451865, да заплатят в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумата 2015 лв - дължима дължавна такса по жалбата и по частната жалба.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.