РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер         №64/19.03.2012 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     двадесет и осми февруари                                                       Година 2012 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                       ЧЛЕНОВE: АНЕТА БРАТАНОВА          

                                                         ПЕТЯ ХОРОЗОВА                           

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    799          по описа за 2011 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „С.-Х.” ЕООД гр. София срещу решение №17/21.04.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на Силистренски окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №693/24.11.2011 г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати солидарно с „М.” АД гр. Силистра и С.Р.И. сумата от 221 106,12 лв., представляваща стойността на доставена на първия ответник стока по 51 бр. фактури за периода от 19.09.2009 г. до 09.01.2010 г.§ сумата от 3 736,68 лв. – мораторна лихва и разноски от 9 310 лева.Към въззивната жалба на основание чл.265 ал.1 ГПК са се присъединили останалите двама ответници „М.” АД и С.Р.И..

          Въззивниците считат решение в обжалваната му част за неправилно, с оглед на това, че ищецът не е доказал получаването на стоката по процесните фактури, като съдът неправилно е приложил и нормата на чл.301 ТЗ. Наведени се възражения за нищожност на клаузи от договора, поради противоречие със закона – чл.138 ал.2 ЗЗД. Молят за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и постановяване на друго от въззивната инстанция, с което предявените искове се отхвърлят изцяло ведно с присъждане на разноски.

          Въззиваемата страна „ФЗ В.К.” ООД с. Л. Каравелово чрез процесуалния си представител адв. М. С. оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна, подадена е в срок от надлежна страна – ответник в първоинстанционното производство и надлежно присъединили се към нея по реда на чл.265 ал.1 ГПК другари срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

           Предмет на производството пред окръжния съд са предявените при условия на обективно и субективно съединяване от „ФЗ В.К.” ООД против „С.Х.” ООД /сега ЕООД/ гр. София, „М.” АД гр. Силистра и С.Р.И. искови претенции с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. с чл.138 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно за сумата от 229 733, 51 лв.- главница и 3 797,39 лева- мораторна лихва. Исковете са уважени до размера на сумата от 221 106,12 лв. – главница и 3 736,68 лв. – мораторна лихва, предмет на въззивното производство. В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Не се спори, че между ищеца и първия ответник, като купувач, е сключен рамков договор за доставка на фуражи от 15.11.2009 г.. С този договор ищецът в качеството му на доставчик се е задължил да осигурява на купувача комбинирани фуражи срещу доставна /продажна/ цена, определяема по действащи пазарни цени към момента на получаване на стоката. Цената се счита за окончателно определена с фактурирането на стоката /чл.14/. Уговорено е предаването и приемането на стоката да става франко склада на купувача с издаване от доставчика в момента на предаването на стоката на фактура, придружаваща всяка стока – р.І чл.2. Съгласно чл.2 ал.2 от р.І на договора стоката се счита получена с подписване на фактурата или кантарна бележка от страните или техни представители. В същия смисъл е и уговореното в чл.18 от договора. Купувачът се е задължил да заплаща цената на стоката касово или по банкова сметка *** датата на фактурирането.

          Вторият и третият ответник са подписали рамковия договор от 15.11.2009 г. в качеството им на поръчители. Във връзка с направено оспорване от ответника С.Р.И. относно автентичността на положения от него подпис като втори поръчител, е назначена единична и тройна СГЕ, от чиито заключения се установява, че подписът е положен от С.Р.И..

          Страните спорят относно цената на стоката, факта на нейното получаване от купувача, респективно на възникване на договорното му задължение за заплащането й на продавача.

          По делото е назначена ССЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че процесните фактури са описани в дружествата продавач и купувач в дневниците за покупка/продажба и справка-декларация за ДДС за съответните месеци. При ответника „С.Х.” ООД, след извършено частично плащане на 15.02.2010 г. от 4 830 лв., задължението към ищеца е в размер на 221 106,12 лв., като ответникът е ползвал и данъчен кредит от 3 101,24 лв.. Освен това в „С.Х.” ООД фактурите са осчетоводени по кредита на счетоводна сметка „Доставчици” и по дебита на счетоводни сметки 304 „Стоки” и 453 „Начислен данък върху покупките”.

          Съобразно установеното по-горе, съдът приема, че между „ФЗ В.К.” и „С.Х.” ООД валидно е възникнало и се е осъществило облигационно правоотношение по договор за продажба стоки. Цената на стоката е окончателно определена в издадените фактури. Налице е и предаване на същата от продавача на купувача, което се установява от обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени при купувача, включени са дневника за продажби п ДДС и е ползвал за тях данъчен кредит. Тези последователно осъществили се действия съставлява недвусмислено признание на задължението по тях за заплащане на цената и доказват неговото съществуване. В този смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, представляващи задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: №42/19.04.2010 г. по т.д. №593/2009 г. ІІ т.о. ТК; №166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. ІІ т.о. ТК.  Горното съдът цени и във връзка с приложението на нормата на чл.301 ТЗ. Макар по делото да не се установява, че лицата, подписали процесните фактури, да упълномощени представители на ответника „С.Х.” ООД за получаване на стоката, безспорно е, че същият е узнал за техните действия и ги е потвърдил. В случая знанието се презумира, а се установява именно от вписването им в дневниците за покупките, от извършеното частично плащане по две от тях, както и това, че за фактурите ответникът е теглил данъчен кредит в пълен размер ДДС – решение №46/27.03.2009 г. на ВКС по т.д. №454/2008 г. ІІ т.о. ТК.

          Предвид изложеното за ищеца е възникнало субективното му право да получи цената на доставените и приети от първия ответник стоки в размер на сумата от 221 106,12 лв., установена по заключението на ССЕ след приспадане на частичното погасяване на задължението на 15.02.2010 г. със сумата от 4 830 лв.. До този размер исковата претенция е основателна и доказана и се уважава. Като е уважил иска по чл.327 ал.1 ТЗ в размер на сумата от 221 106,12 лв., окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, което се потвърждава.

          Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на втория и третия ответник за нищожност на клаузите на чл.23 вр. с чл.24 от договора относно солидарната им отговорност като поръчители. Не съществува законова пречка по волята на страните да се придаде обратно действие на договора, така както е посочено в чл.24 от него. Следва да се съобрази също, че поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. В случая с клаузата на чл.24 от рамковия договор продавачът и купувачът са се съгласили неговите условия да се прилагат и за фактурираните доставки, извършени до датата на неговото сключване т.е. за вече ликвидни и изискуеми действителни парични задължения. Подписвайки договора, поръчителите са се задължили да отговарят пред кредитора за тяхното изпълнение наред с тези, които ще възникнат в бъдеще. Поръчителството винаги обхваща целия дължим от главния длъжник резултат, поради което и съобразно изложеното, в конкретния случай то не противоречи на нормата на чл.138 ал.2 ЗЗД.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане на главницата по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД следва съдбата на главното вземане. С оглед уважаване на исковата претенция за сумата от 221 106,12 лв. и при съобразяване на уговореното в чл.13 от договора досежно настъпването на падежа за плащане по всяка от фактурите съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД, дължимата мораторна лихва е в размер на сумата от 3 736,68 лв., установен по заключението на ССЕ на л.156 от делото. До този размер исковата претенция е основателна и се уважава. Като я е уважил в същия размер, първоинстанционният съд е постановил и в тази му обжалвана част правилно решение, което следва да се потвърди.

          Процесуалният представител на въззиваемото дружество е направил искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, но по делото не са представени доказателства такива да са сторени, поради което не се присъждат.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №17/21.04.2011 г. по т.д. № 66/2010 г. на Силистренски окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №693/24.11.2011 г., в частта, с която „С.Х.” ООД /сега ЕООД/ гр. София, р-н Слатина, ул.”Цветан Лазаров” №13, ЕИК 118516096, е осъдено да заплати солидарно с „М.” АД гр. Силистра и С.Р.И. ***, ЕГН **********, сумата от 221 106,12 лв., представляваща стойността на доставена на първия ответник стока по 51 бр. фактури за периода от 19.09.2009 г. до 09.01.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска – 9.04.2010 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 736,68 лв. – мораторна лихва и съдебно деловодни разноски от 9 310 лева.

          В останалата отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                         2.