Р Е Ш Е Н И Е

№  71/  20.03.2015 г.,                        гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  04.02.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА 

 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

            ПЕТЯ ХОРОЗОВА 

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 8  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 123/03.11.2014год. постановено по т.д. № 169/2014год., Шуменският окръжен съд е осъдил ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен ЕИК 127516533, “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен ЕИК 127624391 и “Перлите” ЕООД гр. Шумен ЕИК127578257, всички с адрес на управелние: гр. Шумен ул. Република № 31, солидарно да заплатят на Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София ЕИК 121130788, адрес на управление: гр. София бул. Черни връх № 51 Д сумата от 28 679,30 лева, неотчетени парични средства от ответника ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” към ищеца Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София по договор за възлагане на управление и контрол на агентска мрежа от 11.02.2001 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 04.03.2014 г., до окончателното изплащане.

Отхвърлил е предявения от Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София срещу ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен, “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен и “Перлите” ЕООД гр. Шумен иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД над сумата от 28 679,30 лева до пълния предявен размер от 49 382.26 лева, поради прихващане.

         Осъдил е ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен, “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен и “Перлите” ЕООД гр. Шумен солидарно да заплатят на Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София разноски по делото в размер на 2400 лева, съразмерно на уважената част от иска.

         Осъдил е Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София да заплати на ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен, “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен и “Перлите” ЕООД гр. Шумен разноски по делото в размер на 63 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

 Недоволни от решението са останали Е. И. Б., ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен ЕИК 127516533, “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен ЕИК 127624391 и “Перлите” ЕООД гр. Шумен ЕИК 127578257, които го обжалват в частта с която съдът е отхвърлил възражението за прихващане на исковата претенция с вземане на ответника Б. Консулт УЕООД за наем на офис, въз основа на което е уважил частично исковата претенция и е осъдил въззивниците да заплатят сумата 28 679,30лв., както и в частта в която не е присъдил разноски в полза на ответника Е.Б.. Искат решението да бъде отменено в обжалваните части, като считат същото за неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения.

Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част на решението: 

Производството е образувано по искова молба от Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София в която излага, че е сключил с ответника ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен договор за възлагане на управление на агентска мрежа, по който същият е поел задължението да приема отчетите на застрахователните посредници, сключващи застрахователни договори от името и за сметка на ищеца “Лев инс” АД гр. София, ведно със събраните парични средства, както и да превежда по банковата сметка на ищеца събраните парични средства, представляващи застрахователни премии. Към дата 13.01.2014 г. ответникът подал данни за събрани и отчетени от него парични суми от застрахователни премии с общ размер 49 382.26 лева., която сума не е отчетена и не е налична. Във връзка с тази констатация, на 15.01.2014 г. било сключено споразумение между ищеца от една страна, и от друга страна - ответника Е.И.Б. лично и в качеството му на ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.”, както и в качеството му на собственик на капитала и управител на дружествата “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен и “Перлите” ЕООД гр. Шумен. В споразумението ответникът признал задължението си към ищеца в размер на 49 382.26 лева и се е задължил да изплати сумата на 12 равни месечни вноски, всяка от по 4115,19лв. първата с падеж 17.02.2014 г. На основание сключеното споразумение и на осн. чл. 121 от ЗЗД възникнала солидарна отговорност между ответниците за изпълнението на това задължение. На посочената дата, както и впоследствие, ответникът не е изпълнил поетото задължение,и което, ищецът моли съда да осъди ответниците солидарно да заплатят сумата от 49 382.26 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

         Ответниците чрез процесуалния си представител адв. С. оспорват иска. В срока за отговор представителят на ответниците е направил възражения за частично погасяване на вземането чрез прихващания, чийто размер е както следва:

         - възражение за прихващане с вземания на ответника “Б. консулт” ЕООД по договор за наем № 190 от 15.10.2009 г. с общ размер на твърдяното вземане от 38 581,06 лева, представляваща:- наемна цена за периода до м. януари 2014 г. в размер на 31600 лева, лихва върху тази сума в размер на 4671,05 лева, и наемна цена от м. февруари 2014 г. до датата на прекратяване на договора 17.04.2014 г. в размер на 2310,01 лева; Ищецът оспорва направеното възражение като неоснователно.  Ответникът няма вземане  срещу ищеца, произтичащо от договор за наем на офис. Ищецът е заплатил дължимите наемни вноски от по 700лв., по издадените от ответното дружество фактури.

Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна, относно обжалваната част от решението:

 Не е спорно, че страните –„Б. консулт”ЕООД като наемодател и ЗК”Лев Инс”АД като наемател са били обвързани от валидно облигационно правоотношение- Договор за наем на недвижим имот № 190, сключен на 01.08.2009год., със срок от една година при наемна цена в размер на 1 600лв. Не се спори, че с анекс договорът е прекратен на 17.04.2014год. Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, от м.ноември 2010год. до 31.03.2011год. наемателят е заплащал по издадени фактури наемна цена от 1400лв., а след 31.03.2011год.,и до прекратяване на наемния договор, наемателят е заплащал по банков път наемна цена от 700лв., по издадени от наемодателя фактури за посочената сума. Основанието на възражението за прихващане и неговият размер са формирани именно от разликата между размера на наемната цена по първоначалния договор -сумата от 1600лв. и заплащаната от м. 11.2010год. до 31.03.2011год. сума от 1400лв. и до прекратяване на договора  наемна цена в размер на 700лв.

Спорният въпрос между страните е дали има изменение на наемния договор в частта му за наемната цена от м. ноември 2010 г. до м. април 2014 г. Ищецът твърди, че посочената във издадените от ответника фактури сума, представлява договорената наемна цена за съответния месец, която е заплатена. Същият е представил анекс към договора за наем с дата 01.12.2010 г., с уговорена наемна цена от 700 лева, считано от 01.04.2011год. Анексът не е подписан от наемодателя- ответника “Б. консулт” ЕООД, поради което не може да се приеме като валидно доказателство за изменение на договора за наем. Независимо от това съдът приема, че съгласие за такова изменение на договора за наем е било постигнато между страните. Договорът за наем е неформален договор и за неговата действителност не е необходима писмената форма. След изтичане на срока на първоначалният сключен наемен договор, от м. 11.2010год. до 31.03.2011год. наемодателят е издавал фактури, а наемателят е плащал месечна наемна цена от 1400лв., а след посочената дата  и до прекратяване на договора  наемна цена в размер на 700лв.

Ищецът в процеса, е представил следните фактури: № 1000000048/29.04.2011год., издадена от „Б. Консулт”ЕООД с получател ЗК”Лев Инс”АД с посочена сума за плащане от 700лв. и с посочено основание-наем за офис м.04.2011год.: № 1000000196/25.03.2014год., издадена от „Б. Консулт”ЕООД с получател ЗК”Лев Инс”АД с посочена сума за плащане от 700лв. и с посочено основание-наем за офис м.03.2014год. Представени са и платежни нареждания за заплащане на сумата по сметка на наемодателя. Както се посочи, ССЕ е установила, че през целия срок на договора наемателят е заплащал посочените по фактурите суми.

Както се отбеляза, договорът за наем е неформален договор, поради което следва да се направи извод, че за неговата действителност не е необходима писмена форма. Приетите писмени доказателства-издадените фактури от ответното дружество с посочено основание-че сумата представлява наем за офис за съответния месец, следва да се приемат като доказателство за размера на наемната вноска, по която страните са постигнали съгласие. Следователно, след изтичане срока на първоначалния договор за наем, страните са постигнали съгласие за изменение на цената на наемната вноска, първоначално на 1 400лв., впоследствие на 700лв. Този извод следва и от самото съдържание на издадените от ответника фактури-посочената сума е посочена като наем за съответния месец-т.е. не като част от наемна вноска, а като целия размер  на същата. По повод на становището, че наемодателят е издавал фактурата, според  сумата която получавал, от което се прави довод, че не е налице изменение на първоначално договорената сума от 1 600лв.: Това становище не може да бъде споделено. От една страна, не се отнася до една или няколко вноски, а за един период от 36 месеца /за наема в размер от 700лв./, като не е представено направено възражение във връзка с намаления размер на наемната вноска. От друга, поредността е обратната:-първо наемодателят издава фактурата и същата представлява основание за плащането. Поради изложеното, направеното възражение за прихващане на основание сключения наемен договор, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.  Относно жалбата срещу частта на решението с която е оставено без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение,  по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 2 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  Жалбата е неоснователна. Представения договор за правна защита и съдействие /стр.83/ е сключен от Е.И.Б. като физическо лице. Същият не участва в процеса в това си качество, поради което и не може да претендира присъждане на разноски. Ако се приеме, че е сключил договора и участва в качеството си на управител на ответниците, следва да се отбележи, че чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 2 ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на които се позовава представителят на ответниците, не намира приложение за еднолични търговци и юридически лица, каквито са ответниците в случая. Същите не могат да ползват безплатна правна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

След като е постановил съдебния си акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.

 По повод направено искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция от страна на въззиваемото дружество и с оглед изхода на спора, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата 1390,38лв.-юристконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

                                            Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123 от 03.11.2014 год., постановено по т. д. № 169/2014 год. по описа на Шуменски окръжен съд.

Осъжда ЕТ “Перла - Тюркян Хасан – Е.Б.” гр. Шумен ЕИК 127516533, “Б. консулт” ЕООД гр. Шумен ЕИК 127624391 и “Перлите” ЕООД гр. Шумен ЕИК127578257, всички с адрес на управелние: гр. Шумен ул. Република № 31, да заплатят на Застрахователна компания “Лев инс” АД гр. София ЕИК 121130788, адрес на управление: гр. София бул. Черни връх № 51 Д сумата от 1390,38лв. (хиляда триста и деветдесет лева, 38ст./ -дължимо юристконсултско възнаграждениеы на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                      2.