О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…44……/гр.Варна, 15.01.2016…………………..

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.в.т.д.№ 8/2016  год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

                   Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК вр. чл. 407 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Г.С.Г.  срещу разпореждане № 1504/16.12.2015 год., постановено по т.д.№ 100/2011 год., с което ДОС е отказал издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата по одобрена от съда спогодба от 27.10.2011 год.

В предявената частна жалба се излага, че обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД се включва в естественото съдържание на сделката и се дължи, независимо от липсата на изрични уговорки.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, по реда на чл. 278, ал.1 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

  Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.  На посоченото основание същата е процесуално допустима. Разгледаната по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.№ 100/2011 год. по описа на ОС – Добрич е преключило със съдебна спогодба, одобрена с определение № 572/27.10.2011 год. Ответникът М* Д* С*, действаща като ЕТ с фирмено наименование „Ралмар – Мария Донкова” се е съгласила да заплати на ищеца Г.С.Г. сумата от 197 270 лева при условия, подробно посочени в спогодбата както следва:

-                          1/5 от дълга следва да бъде погасен в тримесечен срок,  считано от 27.10.2011 год.

-                          4/5 от дълга следва да бъде погасен в 12-месечен срок от подписването на спогодбата.

-                          в срок до 20 дни от подписването на спогодбата ЕТ следва да учреди в полза на ищеца ипотека, обезпечаваща изпълнението на паричното задължение и имаща за предмет конкретно посочени жилищни  земеделски имоти; в случай, че длъжникът не даде уговорените обезпечения, кредиторът има право да претендира незабавно цялата дължима сума.

С акт от 02.02.2012 год. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на ищеца за сумата от 37 700 лева, дължими по т.3.4 от спогодбата и съставляващи 1/5 от уговорената главница без разноските.

С молба от 11.10.2012 год. кредиторът е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 150 800 лева, съставляваща дължим остатък от главницата, ведно с дължимите разноски в размер на 8 770 лева. Молбата е мотивирана с неизпълнение на задължението на насрещната страна да даде уговорените обезпечения досежно имота – югозападна част от двуфамилна едноетажна къща в гр.Балчик и е подкрепена с писмени доказателства – удостоверение от АВп изх.№ 1013/05.10.2012 год. С влязло в сила разпореждане от 12.10.2012 год. ДОС е разпоредил издаването на изпълнителен лист за сумата от 150 800 лева , дължими по т.3.1 от спогодбата, както и 8 770 лева  - разноски.

С разпореждане № 1730/16.10.2012 год. ДОС е оставил без уважение искането на Г.Г. за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата, по одобрена от ъсда спогодба от 27.10.2011 год. Разпореждането е потвърдено с Определение № 161/2013 год., постановено по в.ч.т.д.№ 762/2012 год.  по описа на АС – Варна.

Обжалваният съдебен акт обективира отказа на първостепенния съд да издаде изпълнителен лист за законната лихва върху втората вноска по договора, считано от издаване на изпълнителния лист до окончателното погасяване на задължението.

         Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Аргументите на страната, че присъждането на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва по право със забавата на длъжника и  издаването на изпълнителен лист са неоснователни.

Изпълнителен лист се издава единствено за подлежащи на изпълнения вземания, удостоверени с надлежно изпълнително основание – арг.чл.406 ГПК. Одобрената спогодба като изпълнително основание чл.404, т.1 ГПК не обективира вземане за мораторно обезщетение.  При  това положение обстоятелството дали се дължи или не лихва съставлява материално-правен спор, който не подлежи на резрешаване в производството по издаване на изпълнителен лист.

Няма спор, че правото на законна лихва съставлява правоувеличаваща последица, материално-правна последица на всеки предявен иск. Касае се за акцесорно право, което се релевира в процеса посредством нарочно искане, предявено с исковата молба или впоследствие, в хода на висящия процес. Искането за присъждане на законна лихва след датата на предявяване на исковата молба не е самостоятелен иск. Прекратяването на производството по самостоятелно предявената главна претенция води до десезиране на съда и по отношение искането за присъждане на последващо изтеклите лихви. Горната автоматична обусловеност важи независимо от основанията за десезиране и не зависи от волята на ищеца. Десезирането на съда посредством сключването на съдебна спогодба автоматично десезира съда от произнасянето по обективираното в исковата молба искане за присъждане на законна лихва. Такава се дължи единствено ако е изричен предмет на спогодбата.

Следва да се отбележи и че законът не придава на издаването на изпълнителен лист правоувеличаващи материалноправни последици, изразяващи се в дължимост по право на законна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД.  Дадените разрешения по т.4а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК касаят  хипотеза в която взискателят е поискал присъждането на законна лихва и същата е включена като подлежащо на изпълнение вземане в заповед за изпълнение като несъдебно изпълнително основание. 

При съвкупната преценка на гореизложеното, предявената частна жалба е неоснователна.

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК е двуинстанционно, а поставеният акт на настоящата инстанция има окончателен характер /определение № 558/26.08.2013 год., постановено по ч.т.д.№ 2654/2013 год. на ВКС, второ ТО, определение № 73/01.02.2012 год. на ВКС по ч.т.д.№ 27/2012 год., II т.о.; определение № 2/04.01.2013 год. на ВКС по ч.гр.д.№ 411/2012 год., I г.о./.

                   Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1504/16.12.2015 год., постановено по т.д.№ 100/2011 год., с което ДОС е отказал издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата по одобрена от съда спогодба от 27.10.2011 год.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                        ЧЛЕНОВЕ: