Р Е Ш Е Н И Е

 

104 /Варна, 09.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 11.04.2017 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 8/2017 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от М.М.Д. против решение № 820/04.11.2016 год., постановено по т.д.№ 604/2014 год. по описа на ВОС, ТО, в частта, в която е отхвърлен  предявеният от страната против „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103779515, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ №147, ет.2, ап.22, представлявано от М. Х. М.  иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за разликата от  5908,20 лв. до предявения размер от 248 908, 20 лева.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна - „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна.

Решението в осъдителната си част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

Предявената въззивна жалба е редовна и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството е осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 вр. чл. 127 ТЗ, предявен от М.М. *** срещу „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103779515, за присъждане на сумата 248 908.20 лв., претендирана като дължима незаплатена част от придобита от ищцата по наследяване, 1/3 част от дружествен дял на М. Н. М., починал на 31.12.2013г., едноличен собственик на капитала на „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна.

Не са спорни между страните следните обстоятелства: ищцата е законен наследник  на  починалия  на  31.12.2013 г. М. Н. М., едноличен собственик на капитала на „ММ-13" ЕООД като негова дъщеря, с квота на наследяване - 1/3. Не се спори досежно обстоятелството, че ищцата е изразила  нежелание да встъпи в членственото правоотношение на праводателя си, поради което същата е титуляр на вземане с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ. Не е спорно и че в полза на ищцата е изплатена сумата  от  251 091,80 лв. като стойност на ликвидационен дял.

Спорът между страните по делото се заключава в това дали изготвеният счетоводен баланс към 31.12.2013г., въз основа на който е определена подлежащата на заплащане на ищцата сума, отразява действителното финансово положение на дружеството към този момент. Твърди се от ищцовата страна, че в него не са отразени вземания на дружеството към релевантния момент, както и че не са осчетоводени активи на дружеството с реалната им стойност.  

Предмет на въззивната проверка са конкретни възражения по отделни компоненти от актива и пасива на дружеството, имащи отношение към величината на дружествения дял на праводателя.

I.Първият спорен момент пред въззивната инстанция е свързан със счетоводното и правно третиране на твърдян актив – вземане на „ММ – 13” ЕООД към „В И В  Строй“ ООД, признато със споразумение от 26.04.2013 год., уреждащо санкционните последици от неизпълнение на предварителен договор за  продажба на недвижими имоти от 19.04.2012 год. в размер на 480 000 лева /неустойка/, ведно с обезщетение за забавено плащане в двойния размер на законната лихва, считано от падежа – 10.05.2013 год.

Предварителният договор и споразумението от 26.04.2013 год. не са представени по делото. Съществуването на документите е обективирано в последващ договор за учредяване на особен залог върху търговското предприятие на  „В И В Строй“ ООД от 26.04.2013 год., в това число и върху отделни активи, подробно изброени. Договорът за особен  залог е вписан в ЦРОЗ и в ТР. На 23.05.2013 год. е вписано и пристъпване на изпълнение върху отделни активи от търговското предприятие съгласно представен опис.

Съобразно неразминаващите се заключения на всички счетоводни експертизи по делото обезпеченото вземане не е осчетоводено, но независимо от това счетоводният финансов резултат не търпи промяна, тъй като заложените активи съгласно договора са били ипотекирани и в полза на ОББ, което води до обезценка на вземането от „В и В – строй“ ООД. В съответствие с приложимото счетоводно законодателство вземането в размер на 480000 лв. по договор за особен залог от 26.04.2013г. не е следвало да бъде осчетоводено и включено в счетоводния баланс, тоест счетоводният баланс е изготвен в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; ако се приеме, че вземането е следвало да бъде осчетоводено като актив, към 31.12.2013г. са налице основания за неговото обезценяване в пълен размер, в съответствие с правилата на СС 32 Финансови инструменти. Счетоводното изключване на вземането от величината на дружествения актив е в съответствие с основният и императивен счетоводен принцип на „предпазливост“ /чл. 26, ал.1, т.3 ЗСч/ - дружеството е длъжно да отчете действителните рискове и очакваните евентуални загуби  при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен стопански резултат.

         Осъщественият от вещите лица счетоводен анализ за характеристиката на вземането като такова с липса на възстановима стойност съответства на обективните правнорелевантни факти по делото:

На първо място, вземането не е осчетоводено от заложния кредитор.

Наличието на вземане се оспорва от залогодателя, който с писмо л. 202 окачествява дълга като такъв с „липса на икономическа стойност“.  В писмото се съдържат възражения, които могат да бъдат квалифицирани като такива за привидност на дълга. Писмото обективира отказ за плащане и има правното значение на разчет  във връзка с инвентаризацията на вземане, сочещ неговата неликвидност.

Не се спори между страните, че спорното вземане е обезпечено с особен залог, който обаче следва по време вписана договорна ипотека за обезпечаване на кредитен дълг в полза на ОББ. Ипотекираните, респ. заложени активи имат пазарна стойност в размер на 1 642 200 лева /така заключение на СОЕ, дадена пред въззивната инстанция/. Същевременно, същите на основание чл. 174 ЗЗД служат за обезпечение  на лихвоносни  главници и разноски по изпълнението на ипотечен дълг. Величината на ипотечния дълг съобразно публично оповестените в ТР списъци на приети вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност „В и В Строй“ ООД възлиза на 1 746 832, 60  лв  по компонентите главница, лихви, разноски. Следователно – учредената привилегия в полза на дружеството – заложен кредитор не би довела до неговото удовлетворяване, тъй като заложеното имущество не е достатъчно за погасяване на вземане в полза на кредитора с ипотечна привилегия. Наведените в обратен смисъл доводи във въззивната жалба не държат сметка за лихвоносния характер на ипотечния дълг, вкл. за разноските за изпълнение, които ипотеката обезпечава.

Обективен критерии за възстановимата стойност на вземането като финансов актив е платежоспособността на длъжника. Не се спори по делото,  а и съобразно заключението на допълнителната комплексна ССТЕ се установява, че публикуваните в ТР годишни финансови отчети на „В И В СТРОЙ“ сочат трайни проблеми с ликвидността на дружеството още от 2010 год., разпознаваеми от всички заинтересовани лица. Още към датата на договаряне на процесното вземане и последващото му обезпечаване, финансовото състояние на длъжника е предполагало  повишена предпазливост, вкл. и при осчетоводяване на вземания от него.  Потвърждение за трайните финансови затруднения на дружеството е и постановяването на Решение № 664/10.08.2015 год. на по т.д.№ 126/14 год. на ВОС, ТО за откриване на производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.09.2009 год.

До настоящия момент спорното вземане не е удовлетворено изцяло или отчасти.

Следователно – спорното вземане няма ликвиден и събираем характер и не води до обективно увеличаване на актива на дружеството, респ. на величината на дружествения дял на праводателя.  В производството по чл. 125, ал.3 ТЗ и с оглед предприетото от страните оспорване, съдът  дължи правна преценка на действителното икономическо съдържание, същност и финансова реалност на оспорените компоненти от актива.

Не могат да се черпят доводи от липсата на изрично произнасяне на ръководството на предприятието във връзка с обезценка на коментирания актив. В настоящия случай, вземането за неустойка изобщо не е било осчетоводено от дружеството, респ. неосчетоводеният актив не може да бъде обект на инвентаризация и обезценка.    

В заключение – изводите на първостепенния съд  касателно счетоводното и правно третиране на заложното вземане са правилни и законосъобразни. 

II. Във въззивната жалба е наведено и нарочно оплакване за необоснованост на фактическите и правни изводи на първостепенния съд относно 100% обезценка на вземания  на стойност 20 569 лева.

За целите на определяне стойността на дружествения дял, ВОС е кредитирал заключението по повторната комплексна експертиза относно изчислението на чистата стойност на активите като от актива по счетоводния баланс е взета стойността на дълготрайните материални активи на дружеството, други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от пасива - задълженията на дружеството (т.е. без собствения капитал, резервите и финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини е получена сумата на чистия актив, чиято стойност се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружеството. При изчислението вещите лица са съобразили извършеното обезценяване на вземания на дружеството по силата на протокол за обезценка от 21.12.2013г., чиято автентичност е потвърдена от заключението по назначената съдебно-графологична експертиза в производството. 

Вещите лица по допуснатата повторната комплексна СЕ са формирали и извод, че нетната стойност на активите следва да бъде допълнително намалена със сумата от 20 569, 22 лева, съставляващи вземания от „Планетс консулт“ ЕООД с произход от 22.08.2012 год. / 15 545, 71 лева/ и „Курортно строителство“ ООД с произход от м. 08.2008 год. /5 023, 51 лева/. Допълнително, в о.с.з. на 21.09.2016 год. вещите лица са заявили, че съобразно практиката, вземане, което не е платено в 1 годишен срок от падежа следва да бъде обезценено съобразно СС 36, тъй като са налице индикации за несъбираемост.

Идентични са и изводите на експертите по допълнителната комплексна СЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Анализът на осъществените фактически и правни действия между страните, вкл. и тези, в хода на висящото съдебно производство сочи, че събираемостта и ликвидността на изследваните вземания никога не е била спорна между страните. Сочените вземания са включени в изготвения от ответника дружествен баланс към 31.12.2013 год. като част от нетните активи. Величината на коментираните вземания формира вече изплатената част от обезщетението с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ. Осчетоводяването им в нарочния баланс по чл. 125, ал.3 ТЗ и последвалото плащане по същия обективират изричното признание на неизгоден факт от ответника, че вземанията имат възстановима стойност  и са част от дружествения актив. Не се поддържа различна тези и в хода на съдебното производство. Обратно – вещите лица по повторната комплексна експертиза заявяват изрично в устните си обяснения, че и към настоящия момент дружеството счита вземанията за събираеми и не извършило обезценка и отписване.

При условие, че самото дружество – ответник не е извършило обезценка на вземанията съобразно изискванията на приложимите счетоводни стандарти, вписало е същите в  актива и е платило равностойността на дела при тяхното отчитане, съдът не дължи корекционно преизчисление на сочените компоненти от баланса в  ущърб на ищеца.

Вън от гореизложеното, изводът на вещите лица по назначените по искане на ищеца експертизи за  необходимост от обезценка на коментираните вземания не почива на обективни факти и обстоятелства. Действащият СС 36   за обезценка на активите не предвижда отписване на вземания при твърдо определен срок на неизпълнение. Т.н. провизиране на вземания според срока на неизпълнение е предвидено единствено в отменения НСС 3.  При това положение, единственият обективен критерий, който може да доведе до обезценка е изтичането на общия давностен срок и то при положение, че кредиторът не е предприел действия, прекъсващи или спиращи давността и длъжникът се е позовал на нейното погасително действие. По делото не е изследвано наличието на други обективни критерии за обезценка като неплатежоспобност на длъжника или оспорване. Самото дружество не е отписало вземанията след надлежно проведена инвентаризация. 

Отделно от изложеното, вземането от 15 545, 71 лева с длъжник „Планетс консулт“ ООД съставлява общ сбор от вземания по две фактури от 22.08.2012 год. и 10.07.2013 год.  /така списък на вземания л. 723 от делото/.  Изискуемостта на вземането по втората фактура е настъпило само 5 месеца преди релевантната за настоящото производство дата – 31.12.2013 год.

При формираните от съда процесуални и материалноправни изводи, вземанията в размер на 20 569, 22 лева следва да участват във формирането на нетния актив на дружеството, респ. увеличават дължимото на ищцата с 1/3 от 20 569, 22 лева или 6 856, 40 лева.

III. Последният довод във въззивната жалба е свързан с кредитирането на заключението на вещото лице – оценител К.Г. относно  стойността на разходите, които са необходими за извършване на подобренията в дружествен имот.

Спорът за стойността на подобренията в имота по НА № 190, том II рег. № 5742, дело № 366/18.12.2009 год., осъществени през 2012-2013 год. е повдигнат още при първоинстанционното разглеждане на делото.  Съобразно заключенията на допълнителната и повторна КЕ сторените подобрения са отчетени счетоводно общо в размер на 163 533, 99 лева. по сметки 204 /ДМА/ и сметки 207/ДМА в процес на изграждане/. Страните не спорят, че подобренията водят до създаването на ДМА. Не се спори и относно обстоятелството, че същите са изградени по стопански начин, чрез влагане на привлечен и собствен дружествен ресурс от ответника, който упражнява строителна дейност по занятие. Цялата величина на подобренията, заприходени по „себестойност“ участва във формирането на дружествения актив чрез увеличаване на равностойността на дружествения дял.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран относно начина на определяне на себестойността на актива. Според становището на въззивника, действително осъществените разходи от дружеството надхвърлят отчетената себестойност, респ. ДМА – подобрения следва да участват при формирането на дружествения актив с по-високата действителна и доказана  със СОЕ стойност.

Възражението е неоснователно.

Съобразно съдебната  практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, равностойността на дружествения дял се определя на база междинния счетоводен баланс към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение на съдружника, като при съставянето на същия активите и пасивите на дружеството се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. В посочения смисъл са: решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на II т. о; решение № 224 от 10.09.2010 г. по т. д. № 765/2008 г. на II т. о.; решене № 87 от 06.06.2012 г. по т. д. № 468/2011 г. на II т. о. и решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/2012 г. на I т. о.

Съобразно чл. 13, ал.1 ЗСч / редакция до 31.12.2015 год./ активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или по друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Историческата цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена. – чл. 13, ал.2 ЗС /отм./. Съобразно СС 16 активите се оценяват: 1. По цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи, 2. По себестойност, когато са създадени в предприятието по т.н. стопански начин и 3. По справедлива стойност - когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка.

Себестойността като метод на оценяване включва единствено оценката на произведените (създадените) в предприятието активи без административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи – пар.1, т.4 ДР на ЗСч /отм./. Начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция  - чл. 4.7 „а“ СС 16. Следователно – себестойността не може да се определи чрез осреднени справедливи стойности за обичайните разходи, които съпътстват създаването на актив от същия вид. На посоченото основание, даденото от вещото лице К.Г. заключение е изцяло ирелевантно за определяне стойността на ДМА.

С оглед на изложеното и с оглед формираните изводи по п.II от настоящото решение, обжалваният съдебен акт следва да бъде частично отменен в отхвърлителната част за сумата от  6 856, 40 лева. Решението в останалата част следва да бъде потвърдено.

Разноски: На въззивника М. М.Д. се следват разноски във въззивното производство в размер на 357, 45 лева /съответни на приетата за основателна претенция/. На въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата от 6 802, 49 лева /съответна на приетата за неоснователна претенция/. По компенсация въззивникът дължи на въззиваемата страна сумата от  6 445, 04 лева.

Отговорността за разноски при първоинстанционното разглеждане на спора следва да се преразпредели, с оглед изхода от материалноправния спор, определен от въззивната инстанция.  Дължимите разноски на ищцата възлизат на 1425, 92 лева, определени пропорционално на основателната й претенция и при съобразяване на осъщественото от първостепенния съд намаление на дължимото адвокатско възнаграждение като прекомерно. На ответника следва да бъде присъдена сумата от 7 666, 67 лева /разноски съобразно отхвърлената претенция/. По компенсация, ищцата дължи на ответника сумата от 6 240, 75 лева.

Общо за двете инстанции ищцата следва да заплати на ответника сумата от 12 685, 79 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ           решение № 820/04.11.2016 год., постановено по т.д.№ 604/2014 год. по описа на ВОС, ТО, в частта, в която е отхвърлен  предявеният от М.М. Д.  против „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103779515, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ №147, ет.2, ап.22, представлявано от М. Х. М.  иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за сумата от 6 856, 40 лева  и вместо НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103779515, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.»Сливница» №147, ет.2, ап.22, представлявано от М. Х. М. ДА ЗАПЛАТИ на М.М. Д., ЕГН **********, с адрес ***»Св.св. К. и Методий» №2, допълнително сумата от 6 856, 40 лева, на основание чл.125, ал.3 от ТЗ, представляваща равностойността на дружествения дял, придобит в качеството й на наследник при квота от 1/3 на М. Н. М., починал на 31.12.2013г. едноличен собственик на ответното дружество.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част /за разликата над присъдените от ВОС  5 908, 20 лева и присъдените от ВАС 6 856, 40 лева до претендирания размер от 248 908,20 лева/.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М.М. Д. ДА ЗАПЛАТИ на  „ММ – 13” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 103779515, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница“ №147, ет.2, ап.22, представлявано от М. Х. М. сумата от 12 685, 79 лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: