РЕШЕНИЕ

   № 41

               гр.Варна, 22.02.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 06.02.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 8 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от П.В.П. срещу решение № 430/27.06.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1773/2016 г. в частта, с която съдът признава за установено в отношенията между страните по предявения  иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, че ответникът П.В.П., ЕГН **********,***, в качеството му на авалист дължи при условията на солидарност на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 1218730616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19, по заповед за незабавно изпълнение №1195/08.03.2016 г., издадена по ч.гр.д. №2523/2016 г. на Районен съд  Варна, сумата 57627.76 евро, представляваща част от задължението по запис на заповед от 30.05.2008 г., цялото в размер на 81000 евро, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2016 г. до окончателното й погасяване, както и в частта за разноските за сумите: 2983.23 лв и 1227.10 лв, представляващи такива, съответно - в заповедното производство и в исковото производство, с молба да бъде отменено и искът бъде отхвърлен срещу него, ведно с присъждане на съдебните разноски.

Постъпила е и частна жалба от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София срещу определение № 2306/21.07.2017 г. на ОС Варна-ТО по делото за изменение на решението в частта за разноските, с което е отхвърлено искането за присъждане на пълния размер на сторените разноски, съответно - в заповедното производство за разликата над присъдените 2983.23 лв до претендираните 4474.85 лв, и в исковото производство - за разликата над присъдените 1227.10 лв до претендираните 2454.20 лв.

Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски за първата инстанция, като оспорва частната жалба.

Ответникът по жалбата – „Банка ДСК“ ЕАД гр.София моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението и за уважаване на частната жалба, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че не било установено по делото представителството на дружеството – издател на записа на заповед към датата на издаването му – 30.05.2008 г. е неоснователно. Напротив, съставът на ОС Варна е установил след проверка в търговския регистър, че дружеството се е представлявало към датата на пререгистрацията си – 10.07.2008 г. от тримата си управители – Л.Л., П.П. и Д. Б. заедно, което въззивникът по същество и потвърждава. От обявения дружествен договор и от издаденото от ОС Варна на 19.05.2008 г. удостоверение за пререгистрация на дружеството, приложено към заявлението за пререгистрация, съдържащи се по партидата на дружеството – „Евро дом 01“ ООД /сега – „Евро зенит строй 2008“ ООД/ гр.Варна в търговския регистър се установява, че дружеството се представлява от посочените лица – негови управители, действащи заедно. Именно поради подаване на заявлението за пререгистрация на 30.05.2008 г. /на същата дата, от която е и записът на заповед/  само от единия управител Д. Б., по него е постановен първоначално отказ, а в последствие пререгистрацията е вписана на 10.07.2008 г. На същата дата са вписани в ТР и заявени от нов управител – Г. Ж.  И. промени – прехвърляне на всички дялове, придобити от нови двама съдружници, вписани и като управители, и освобождаване на всичките трима дотогавашни съдружници и управители. Така че няма никакво съмнение, че към 30.05.2008 г. – датата на записа на заповед дружеството - издател се представлява от тримата съдружници, вписани и като управители - Л.Л., П.П. и Д. Б. само заедно.

По делото е установено със заключение на СГЕ, че записът е подписан за издател срещу името на управителя Л.Л. от другия управител Д. Б.. Подписването на записа на заповед от един управител вместо друг управител, чиито имена са изписани в него, не го прави недействителен. Подписването му само от един от управителите вместо от тримата управители, които следва да  представляват дружеството само заедно, не е порок на формата на записа, а порок на волеизявлението – липса на представителна власт и на съгласие, който не прави записа на заповед недействителен. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 462 – ТЗ, съгласно която, който подпише менителница без представителна власт, се задължава лично по менителницата. Следователно, налице е запис на заповед, по който се е задължила подписалата го управителка – Д. Б. лично. Въззивникът е авалирал действителен запис на заповед  и, доколкото авалът е самостоятелен и неакцесорен спрямо записа на заповед, поетото от него задължение на поръчител по записа е действително. Отговорността му е за дълга по записа на заповед, поет в случая от действителния издател, подписал ефекта - Д. Б.. Тя се носи от поръчителя и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да е причина, освен поради недостатък във формата – чл.485, ал.2 – ТЗ, а, както беше вече посочено, такъв недостатък записът на заповед няма. С авалирането на издадената ценна книга, подписана само от другия управител, въззивникът е съзнавал, че е поръчителствал за задължение, поето от нея самата. От търговския регистър по партидата на дружеството се установява освен това, че и тримата съдружници са продали дружествените си дялове на други две лица, приети за съдружници, и следствие на това са били освободени като съдружници и управители с решения на ОСС на дружеството още от 17.05.2008 г. Представителните им права са се изчерпвали с подаване на заявление за пререгистрация на дружеството, така че към датата на записа на заповед – 30.05.2008 г. подписалата го управителка Д. Б. /която не е подала възражение и поради това заповедта за изпълнение спрямо нея е влязла в сила/, и авалиралият записа въззивник –П.П. са задължили сами себе си.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Обжалваното определение по чл.248 – ГПК е неправилно. След като със заповедта за изпълнение Д. Б. и П.П. са осъдени като солидарни длъжници /искът по чл.422-ГПК е отхвърлен срещу третия авалист Л.Д.Л. и решението в тази му част е влязло в сила/ разноските и за заповедното, и за исковото производство следва да се присъдят предвид солидарността на задълженията изцяло, а не по съразмерност - наполовина, както е сторил съдът. Предвид това определението, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, следва да се отмени, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което измени решението в частта за разноските, дължими от ответника П.В.П., като увеличи същите за двете производства до пълния им размер.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата - „Банка ДСК“ ЕАД гр.София се присъжда сумата 315 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи държавна такса - 15 лв и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 430/27.06.2017 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №1773/2016 г. в уважената установителна част по иска по чл.422 – ГПК и в частта за разноски спрямо ответника П.В.П..

В отхвърлителната му част и в частта за разноски спрямо ответницата Л.Д.Л. решението като необжалвано е влязло в сила.

ОТМЕНЯ определение № 2306/21.07.2017 г. на ОС Варна-ТО по същото дело, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 430/27.06.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1773/2016 г. в частта му за дълижими разноски от ответника П.В.П., като ги увеличава, съответно: за заповедното производство - от 2983.23 лв на 4474.85 лв и за исковото производство - от 1227.10 лв на 2454.20 лв.

ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД - гр. София, ЕИК 1218730616, с адрес на управление: ул. „Московска“ №19, сумата 315 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.