О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

153………..

 

гр.Варна, 20.03.………. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

    ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 80 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-1043/20.02.2017 година от  „ЯВОР ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, ЕИК-103051008, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, к.к.”Златни пясъци”, Апартхотел „Голдън лайн“, ет.П, представлявано от Изп.директор В* Ш* срещу определение No-3859/30.11.2016 година, постановено по т.д.1299 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, поради което моли за отмяната му и връщане на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 Твърди се в жалбата, че спорът е по отношение прехвърляне правото на собственост, което е подсъдно на именно на държавния съд, а не на арбитражния.

Ответникът по частната жалба „СИТИ ЛИЗИНГ“ ЕООД моли да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.1299 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна е образувано по искова молба от „ЯВОР ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ“ ЕАД срещу „СИТИ ЛИЗИНГ” ЕООД  за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на ППС, инкорпориран в договор за финансов лизинг на пътни превозни средства No-000001240001/03.02.2012 година.

В исковата молба се излага, че страните са в облигационно правоотношение по договор за финансов лизинг на пътни превозни средства, по силата на който лизингополучателят има право да придобие и да предостави за ползване на ищеца ППС след писмено искане от негова страна до изтичане срока на договора и изплащане стойността на автомобила. Поради заплащане на всички вноски по договора за лизинг е възникнало правото на лизингополучателя да му бъде прехвърлено правото на собственост, което свое задължение ответника не е изпълнил.

В срока за отговор ответникът е депозирал писмен отговор, в който е направил възражение за липса на подведомственост на съда, тъй като страните са уговорили всички спорове да се решават от арбитражен съд в гр.Бургас, като подписаното между страните арбитражно споразумение съставлява процесуална пречка за предявяването на иск, от която и да е от тях пред държавен съд.

Ищецът е възразил, като е изложил два аргумента- първият, че едностранно наложената клауза е нищожна и втория, че се касае за преминаване на вещното право на собственост, поради което единствено компетентен е държавният съд.

Страните не спорят, че в договора за лизинг е налице арбитражно споразумение. Спорът е за приложението на чл.19 ГПК.

В чл.19 ГПК са предвидени няколко изключения, при които страната не може да уговаря решаването му от арбитражен съд и това са случаите когато страната е потребител, когато спорът има за предмет вещни права върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен договор за прехвърляне право на собственост на МПС, предмет на договор за финансов лизинг.

Разпоредбата на закона не може да се тълкува разширително и да се приеме, че касае и случаите за прехвърляне право на собственост на МПС.

Отделно искът е конститутивен по чл.19, ал.3 ЗЗД и същият има за предмет изпълнение на облигационно правоотношение а не вещно право на собственост.

По въпроса за това дали ищецът има качеството потребител. Изрично в чл.19 ГПК е предвидено, че следва да се ползува разпоредбата на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, където изрично е предвидено, че качеството потребител има само физическо лице.

Ищецът е юридическо лице, поради което не може да се ползува от разпоредбата на чл.19 ГПК и тъй като е налице уговорено между страните споразумение, с което същите са уредили, че споровете ще се гледат от арбитражен съд, производството по исковете се явява неподведомствено на съда и същото следва да се прекрати.

 

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-3859/30.11.2016 година, постановено по т.д.1299 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: