Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

            №    111/  07.05.2014 г.      гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна              търговско   отделение

на  двадесет и пети март                                     Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  П.Хорозова

                                                                                  Кр.Генковска

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 801    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

            Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

            Образувано е по подадена въззивна жалба от Община Шумен, представлявана от Кмета К.Б.К. против решение от 24.10.2013г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 32/2013г. в частта, с която върху присъдената главница е начислен ДДС в размер на 43 218,89лв, изчислен върху данъчна основа от 216 094,43лв; в частта, с която е присъдена законна лихва за забава в размер на 5 197,70лв за периода от 17.11.2011г. до 15.01.2013г. върху присъдения с решението ДДС, както и относно присъдената законна лихва от датата на предявяване на иска – 15.01.2013г. до окончателното плащане върху главница, съответна на ДДС, както и в частта му относно присъдените разноски в полза на ищеца, съответно в негова полза съобразно  на оспорения размер на присъдената главница и законна лихва. Като релевира доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваните части поради противоречието му с материалния закон и необоснованост, моли съда да го отмени в тези части , като му присъди и разноски за настоящата инстанция.

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който се иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

            Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

  Осъществените и  претендирани от ищеца СМР, посочени в обстоятелствената част на исковата молба не се оспорват от въззивника, а се установяваг   и  от  събраните  по делото писмени и гласни доказателства, и от приетите пред първата инстанция комплексни съдебни експертизи. Пазарната стойност на осъществените от ищеца СМР до 30.07.2011г. - датата на приключване на дейностите, е в размер на 233 381,98 лева без ДДС – л.195, като в тази стойност е включена  8% печалба на строителя, равняваща се на 17 287,55 лв.  Заплатените от МОСВ СМР в размер на  141 581,25 евро са извън исковата претенция. След приспадане на печалбата от 8 %, дължимото от ответника  обогатяване е изчислено от първоинстанционния съд в размер на  216 094,43 лева без ДДС, или 259 313,32 лева с ДДС, до която сума главният иск  е уважен.

 Основното възражение във въззивната жалба се свежда до това, че присъдената в полза на ищеца сума от 43 218,89лв ДДС, съответно  - законна лихва за забава върху ДДС от 5 197,70лв, е в противоречие с материалния закон, тъй като  липсва  издадена данъчна фактура, с начислен в нея ДДС, поради което сумата от 43 218,89лв  не е елемент от обогатяването на ответника, респ. – обедняването на ищеца. Счита, че за да бъде присъдена в полза на ищеца сумата по ДДС  освен да е издадена данъчна фактура, с начислен ДДС, следва  да е ползван  и данъчен кредит, тъй като задължението за заплащане на ДДС по облагаеми доставки съгласно ЗДДС възниква за получателя на доставката, като същият е задължен да  издаде данъчна фактура, с начислен в нея дължим ДДС и отрази този документ в отчетните си регистри  и в счетоводството си като задължение към бюджета, включително и в подадена справка-декларация.

Настоящият състав на съда намира жалбата за неоснователна, по следните съображения :

Съгласно чл.86 ал.1 ЗДДС регистрирано по закона лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от закона за този данъчен период и  посочи данъчния документ  в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В случая тези изисквания на закона са изпълнени с издаването от „А.Ч.М.” АД, гр.Шумен на фактура № 0710000347/25.11.2013г. на обща стойност  от 259 313,32лв, от които -  данъчна основа - 216 094,43лв и  ДДС – 43 218,89лв. за извършени СМР  по Протокол на обект : Рехабилитация и разширение на ВиК мрежите на гр.Шумен, Етап : Асфалтиране на улици. От извлечението от банковата сметка на дружеството в ОББ – Шумен от 10.12.2013г. се установява, че Община Шумен е заплатила чрез ЧСИ Д.З. присъдените по делото суми, вкл. и тези, предмет на въззивната жалба.Новите писмени доказателства в настоящото производство – фактура № 0710000347/25.11.2013г. и извлечение от банковата сметка на дружеството, са приети на осн.чл.266 ал.2 т.2 ГПК.

С оглед на новоприетите пред настоящия съд доказателства фактическият състав за заплащане  на ДДС е осъществен, предвид на което  правилно исковата претенция е уважена с включен в нея ДДС и законна лихва върху главницата, изчислена с ДДС и с  присъдена законна лихва от датата на предявяване на иска – 15.01.2013г. до окончателното плащане на задължението върху главница, съответна на ДДС,  поради което решението в обжалваната част се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора Община Шумен се осъжда да заплати на въззиваемото дружество сторените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 1 418,33лв – адв.хонорар, съобразно представеното адв.пълномощно.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е       Ш      И          :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.10.2013г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 32/2013г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Община Шумен да заплати на „А.Ч.М.” АД, ЕИК 127001597, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”Алеко Константинов” № 8, представлявано от изп.директор Д.Х.Д. с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 1 418,33лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :