Р Е Ш Е Н И Е

 

 

36/Варна, 07.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 28.01.2014 год. в състав

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                    КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 806/2013 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от К.Г.И. против решение № 745/02.08.2013 год., постановено по т.д.№ 3058/2012 год. по описа на ВОС, с което е ПРИЗНАТО за установено по отношение на оспорващ солидарно задължен поръчител, че вземането удостоверено по издадена заповед за незабавно изпълнение ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство по гр.д. 8521/12 на ВРС 33 с-в, СЕ ДЪЛЖИ като вземания на кредитора, както следва:

1. за договорен размер на общ дълг по споразумение-спогодба за сборна главница по поредица от доставки в размер на 78 620,85 лева, на осн. 79 ЗЗД; 

2. за неустойка за забавено плащане на същите доставки до предявяване на вземанията в заповедно производство, в размери договорени в спогодба и в допълнително споразумение  в размер на 26904,65лв, на осн. чл. 92 от ЗЗД, по иска, предявен по реда на чл. 422  ал.1 ГПК от „М–С П" АД, ЕИК 115317934 гр. Пловдив ул. У У 12.

В предявената въззивна жалба се твърдят допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в оставяне без уважение на възражението на ответника за разглеждане на делото по общия исков ред, на основание чл.369 ГПК. Поддържа се още, че съдът се е произнесъл с нарочно определение, с което е оставил без разглеждане защитни възражения на ответника за унищожаване на договора за поръчителство поради крайна нужда /чл.33 ЗЗД/ и за намаляване на неустойката като прекомерна /чл.92, ал.2 ЗЗД/. Претендира се и неправилност на съдебния акт като по същество се поддържат предявените пред ВОС насрещни възражения свързани с наличието на договаряне при условията на крайна нужда; погасяване на отговорността на поръчителя по чл.147 ЗЗД; недействителност на неустоечното задължение поради противоречие с добрите нрави, евентуално – прекомерност на неустойката, обуславяща намаляването й в хипотезата на чл. 92, ал.2 ЗЗД. ВОС е присъдил юрисконсултско възнаграждение без доказателства за реално платен хонорар. Присъденият хонорар е завишен.

Насрещната страна оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност на сезиращата въззивна жалба и недлежното й администриране.

С определение от подговително заседание на 27.12.2013 год. въззивният съд е приел, че естеството на твърдяните процесуални нарушения не изисква повтаряне на процесуални действия на първостепенния съд.  Оплакванията за неправилно определяне на приложимия съдопроизводствен ред се поддържат без конкретно посочване на обстоятелства, препятствали ефективното упражняване на правото на защита. Ответникът не твърди, че е бил лишен от пълноценно организиране на защитата или че е бил лишен от възможността да наведе възражения или релевантни доказателства.    

Действително, част от въведените в отговорите на ответника възражения съдът изрично е изключил от предмета на спора, като е обосновал тази процесуална санкция с неизпълнение на указанията по отстраняване на нередовности и непълноти във фактическите твърдения, изключващи възможността за правна квалификация на предприетата защита чрез възражение за унищожаване на договорите за поръчителството поради крайна нужда и намаляване на размера поради прекомерност на неустойка, договорена между търговци. Преценка на допустимостта и основателността на посочените възражения се дължи при постановяване на въззивното решение.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК. 

Между страните е безспорно поемането на поръчителството за дълг, установен по основание и размер в сключена между страните спогодба от 25.05.2011 год., формиран от неплатени главници по фактури за получени доставки на стоки по рамков договор № МПС – Д4 – 04-26-01-0 в сборен размер от 90 677,09лв и начислена мораторна неустойка върху всяко от просрочените задължения в договорените размери до 25.05.11 г. в сборен размер от 10283,76 лв и разноски по наложено обезпечение в полза на кредитора в размер на 1660 лв.  Страните са постигнали съгласие общият размер на дълга от 102 620,85 лв. да бъде изплатен до 31.12.2012 г. на месечни вноски с размери не по-малко от 5000 лв, платими на 10 число на текущ месец, като с първата от тях (с падеж 10.06.2011г) следва да бъдат покрити разноските и част от мораторната неустойка, а със следващите -  остатък от дълга в поредност: неустойка, натрупана до 25.05.2011 год., главница, мораторна неустойка след датата на спогодбата. С допълнителен анекс от 19.10.11 год.  размерът на текущата  неустойка е бил фиксиран на 0.08% на ден, считано от 01.09.2011г.

Съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, постъпилите от длъжника суми за погасяване на дълга в периода от 17.06.2011 год. до 22.11.2011 год. в общ размер 24 000 лв са били достатъчни да покриване на задълженията за месечните вноски по погасителния план. Вещото лице е установило, че платените суми, независимо, че са били насочени от длъжника като плащания по фактури,  са отнесени, съобразно реда на погасяване по спогодбата, като са закрити най- напред сумите за разноските и натрупани преди спогодбата лихви, като остатъкът  от 12 056,24 лв. е следвало да покрие главницата. Други плащания по делото не са установени.   Крайният дължим остатък по главницата, установен от вещото лице възлиза на 78 620,85 лв . Въз основа на служебните пресмятания на вещото лице при отчитане на погасяването на остатъците от фактурите в реда, договорен по спогодбата (таблицата на л. 178), дължимата мораторна неустойка по допълнителното споразумение възлиза на 27 189.41 лв.

По наведените и поддържани възражения на ответника пред въззивната инстанция:

1. По възражението за унищожаване на договора за поръчителство в хипотезата на чл. 33 ЗЗД:  Въведеното в чл. 33 ЗЗД основание за унищожаване на договорите изисква кумулативното наличие на няколко елемента, а именно – сключване на сделката в резултат от недостиг на парични средства за страната и при явно неизгодни условия.   От предвидения в закона фактически състав следва, че унищожаването на договорите на това основание е допустимо единствено при двустранните и възмездни сделки. Безвъзмездната и едностранна сделка не може да бъде унищожена поради крайна нужда, тъй като  при нея липсват разменени престации, чиято еквивалентност да е накърнена.

Договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден договор. Предвидените в чл. 143 ЗЗД регресни права на поръчителя спрямо главния длъжник не трансформират договора във възмезден такъв, тъй като квалификацията на договорите не може да изхожда от отношения с трети лица.  Отделно - посочените права не се пораждат от самия договор за поръчителство, а от последващ факт – извършено плащане от  поръчителя.

С оглед на изложеното,  въззивният съд приема предявеното възражение за унищожаване на поръчителството като недопустимо.

2. По възражението за прекратяване на поръчителството в хипотезата на чл. 147 ЗЗД:

Задължението на поръчителя има акцесорен характер. Отговорността му произтича и се определя от предмета на главния дълг, а модалитетите на главното задължение са и модалитети на отговорността на поръчителя.  Съобразно фактическата установеност по делото, поръчителството е поето за дълг, който е предмет на изрично споразумение по чл. 365 ЗЗД, ползващо се с установително, регулиращо и преобразуващо действие спрямо заварените задължения на главния длъжник. На посоченото основание, модалитетите на поръчителската отговорност, вкл. и срокът по чл. 147 ЗЗД  следва да се определят според предвижданията на спогодбата.

Споразумението от 25.05.2011 год. предвижда, че длъжникът ще заплати визираното по основание и размер парично задължение на равни месечни вноски в периода 10.06.2011 год. – 31.12.2012 год. Установено е по делото, че длъжникът е изплатил дължимите вноски до м.08.2011 год., като през м.09.2011 год. е покрил вноската със закъснение, надхвърлящо 10 дни.  Длъжникът е в неизпълнение за част от дължимата вноска за м.10.2011 год. и за всички последващи вноски до окончателния падеж  – 31.12.2012 год.

Съгласно разпоредбата от раздел VI, при забава на купувача, продължила повече от 10 дни по отношение на изплащането на която и да е от посочените вноски, цялото вземане на кредитора става изцяло изискуемо и последният може да го претендира изцяло от купувача и поръчителите. Тълкуването на разпоредбата сочи, че изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните платежи, не прави целият дълг автоматично предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото вземане е право, предоставено в полза на кредитора и за да възникне, то трябва да бъде упражнено.  В суверенната преценка на кредитора е да избере дали да се възползва от това си право и кога. Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че кредиторът не се е възползвал от предоставеното му в раздел VI право, а е предявил дълга след изтичане на крайния погасителен срок – 31.12.2012 год. Предявяването на вземането е осъществено чрез инвокиране на заповедно производство – така заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх.№ 15527/14.06.2012 год.

Фактическият състав на нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща два кумулативно дадени елемента: период от време от падежа на главното задължение и  бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. Забавата на длъжника по всяка отделна вноска не води автоматично до предсрочна изискуемост на целия кредит, без да се предприемат действия от кредитора за реализиране на това право. Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че законът свързва прекратяването на поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение, а не с този на отделните анюитетни вноски /Решение № 130 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г., I т. о., Решение № 58 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 584/2008 г., II т. о; Решение № 92 от 16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 467/2008 г., II т. о./  С оглед на изложеното, съдът приема, че е спазен 6-месечния преклузивен срок, поради което поръчителството не е прекратено.

3. По възраженията срещу уговорената неустойка: Уговорената неустойка има мораторен характер. Същата не противоречи на добрите нрави / чл. 26, ал.1 ЗЗД/ по следните съображения: Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, задължително за органите на съдебната власт, на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ, не е нищожна клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Неустойката за забава обезщетява вредите на кредитора за периода докато е налице състоянието на неизпълнение на задължението на длъжника. Времето, през което ще се начислява неустойката, е поставено изцяло на волята и на отговорността на неизправния длъжник. Да се приеме, че липсата на краен предел за начисляване на неустойката накърнява моралните норми, означава индиректно да се стимулира длъжника към виновното неизпълнение на договорните задължения, основавайки се на възможността при евентуален съдебен процес да иска клаузата за неустойка да бъде прогласена за нищожна.

Съдът съобрази и обстоятелството, че договарянето на неустойката, натрупана до момента на сключване на споразумението, вкл. и тази, уговорена по допълнително споразумение е осъществено в момент на вече настъпила забава на длъжника.  С анекс към спогодбата първоначалният размер на неустойката е намален до 0,08 % на ден и то при наличие на предходно одобрено разсрочване на дълга от кредитора. Правилен се явява извода на първостепенния съд, че по делото липсват данни, въз основа на които да се направи извод, че към момента на сключване на договора, единствената цел, с която е уговорена неустойката, излиза извън присъщите й три функции - обезпечителна, обезщетителна и наказателна. С оглед на изложеното, вземането за неустойка е валидно възникнало.

По искането за намаляване на неустойката като прекомерна /чл.92, ал.2 ЗЗД/: Възражението има недопустим характер. Договарянето на неустоечните клаузи е осъществено между страните по главния договор, които са търговци. По арг. от чл. 309 ТЗ уговорената неустойка не може да се намалява. Поетото поръчителство от физическото лице не променя характера на сключената сделка. Договорът за поръчителство има акцесорен характер, поради което поръчителят може да се позовава на всички лични възражения на главния длъжник. При условие, че главният длъжник не разполага с правото на ревизира неустойката като прекомерна,  с такова право не  разполага и поръчителя.

С оглед на изложеното, решението на ОС – Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, съставляващо дължимо юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 1281 лева. Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК е нормативно определен и не подлежи на доказване. Претендираният размер е в размер по-нисък от минималните размери, визирани в  НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 745/02.08.2013 год., постановено по т.д.№ 3058/2012 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА К.Г.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „М–С П" АД, ЕИК 115317934 гр. П ул. П У 12 сумата от 1281 лева – разноски, сторени при въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: