РЕШЕНИЕ

   № 34

               гр.Варна, 09.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.01.2016 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 808 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Силистра ленд” АД гр.София против решение № 82/14.08.2015 г., постановено по т.д.№172/2015 г. по описа на Окръжен съд-Силистра, с което е отхвърлен искът на „Силистра ленд” АД, правоприемник, чрез преобразуване на „Силистра ленд” ЕООД против „Органик ленд корпорейшън” ЕООД, ЕИК 131460760, с.Калипетрово, обл.Силистра, за заплащане  на  сума  в  общ размер от 97 768.60 лв, дължима по план за преобразуване от 02.07.2012 г. чрез отделяне от „Органик ленд корпорейшън” ЕООД, от които 13737.90 лв, представляваща главница по отменения ревизионен акт № 191200074/ 05.04.2012 г.; 1242.66 лв - лихва върху главницата по РА 191200074/ 05.04.2012 г. от датата на частичното плащане на 03.09.2013 г. до предявяване на иска на 24.07.2014 г.; 61363.08 лв - главница по отменения ревизионен акт № 1200699/11.06.2012г.; 11526.77 лв - законна лихва върху незаконно събраната сума от 47763.08 лв по отменения ревизионен акт № 1200699/11.06.2012г. за периода от 14.03.2012 г. до датата на предявяване на иска на 24.07.2014 г.; 3608.19 лв - законна лихва върху незаконно събраната сума от 15345.47 лв по отменения ревизионен акт № 1200699/11.06.2012г. за периода от 05.04.2012 г. до датата на предявяване на иска на 24.07.2014 г.; 6290 лв - присъдени разноски по съдебното оспорване на ревизионен акт № 1200699/11.06.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Решението се обжалва и в осъдителната му част по насрещния иск, с която „Силистра ленд” АД е осъдено да заплати  на  „Органик  ленд корпорейшън” ЕООД,  следните  суми:  82 079 лв – главница и 7 960.64 лв – законна лихва върху посочената главница за периода 03.09.2012 г. до 20.08.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на НИ до връщане на сумата на основание чл.55 ал.1, пр.1 и чл.86 ЗЗД. Моли, за отмяна на решението по изложените в жалбата съображения и за постановяване на друго решение, с което настоящата инстанция да уважи предявения от „Силистра ленд” АД иск на осн.чл.55, ал.1, пр.1 вр. чл.99 ЗЗД, като отхвърли насрещния иск на ответника, ведно с присъждане на разноските по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Прави възражение за перкомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Въззиваемата страна - „Органик ленд корпорейшън” ЕООД с.Калипетрово, обл.Силистра с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Първият основен правен въпрос по спора е каква е действителната воля на страните по плана от 02.07.2012 г. за отделяне чрез учредяване на ищеца от ответника с нотариална заверка на подписа по отношение на двата ревизионни акта, по които не е бил признат данъчен кредит на ответника /преобразуващо се дружество/. Въззивният съд намира, че планът за преобразуване е едностранна сделка по смисъла на чл.44 – ЗЗД, спрямо която важат правилата относно договорите. Макар че волеизявлението, изхожда от законния представител на преобразуващото се дружество – ответник, планът има действие в отношенията между него /„Органик ленд корпорейшън” ЕООД/ и новоучреденото дружество при отделяне чрез учредяване – „София ленд” ЕООД, а сега – и в отношенията и с неговия правоприемник – ищеца по делото – „София ленд” АД. Планът предвижда в т.3.1, че активите, които се отделят от преобразуващото се дружество и преминават в новоучреденото дружество възлизат на 1068243.62 лв и представляват описаните ДМА и вземания, като последните /р.VІІ/ включват в т.3 и т.4 и дължими суми по два ревизионни акта на НАП за непризнат данъчен кредит в размер на 83444.06 лв и 61363.08 лв, определени към 31.05.2012 г. С плана са били прехвърлени от ответника на ищеца и определени пасиви в размер общо на 1061583.44 лв, като в крайна сметка  чистата стойност на преминалото имущество е 6660.18 лв – т.5. Планът за преобразуване има характер на споразумителен разпределителен протокол и по отношение на него важат правилата относно договора за спогодба по чл.365 – ЗЗД. С плана  преобразуващото се дружество е поело по същество задължение да преведе на новоучреденото дружество при отделяне чрез учредяване част от вземанията си, в т.ч. и процесните си вземания от НАП. Без значение е, че тези вземания към него момент са били спорни, доколкото споровете относно тях са били все още висящи пред ВАС. Касае се за евентуални бъдещи вземания на ответника по двата ревизионни акта,  като дължимостта им към ищеца е поставена в зависимост от евентуалната отмяна на актовете по съдебен ред. Уговарянето на задължение под условие е действително, като сбъдването на условието има обратно действие съгласно чл.25, ал. 1 и 2 – ЗЗД. Не се касае за цесия на вземания по смисъла на чл.99 – ЗЗД, а за поемане на задължение за преминаване на част от имуществото на преобразуващото се дружество  към новоучредено, в случая – ЕООД, което става негов правоприемник за тази част от имуществото – чл.262в, ал.1- ТЗ. Това тълкуване на общата воля на страните следва както от тълкуването на уговорките на плана във връзка едни с други, така и с оглед целта на договора – преобразуване чрез отделяне. Тази воля се извлича достатъчно ясно и без да е нужно да се обсъждат встъпителния счетоводен баланс на „Силистра ленд”ООД и пояснението-неразделна част към него, които не са представени при вписване на отделянето в търговския регистър, поради което са с недостоверна дата, като е възможно съставянето им за целите на процеса, тъй като подписалият ги Антон Попов – управител на „Органик ленд корпорейшън” ООД е същевременно и управител на отделилото се дружество – „Силистра ленд” ООД. Докладът на назначения проверител на плана за преобразуване потвърждава напълно оценката и съотношението на замяна по предвижданията в плана.

На втория основен въпрос дали са нищожни предвижданията на плана в тази му част с оглед разпоредбата на чл.190, ал.2 – ДОПК, предвиждаща забрана за цесия на вземания за недължимо внесени публични задължения, следва да се даде отрицателен отговор. Както беше вече  посочено, не е налице прехвърляне на вземания /цесия/ по смисъла на чл.99 – ЗЗД, а е поето облигационно задължение от преобразуващото се дружество спрямо новоучреденото такова за преминаване на част от имуществото му към последното с оглед извършеното преобразуване чрез отделяне. Законът не съдържа забрана част от преминаващото имущество при отделяне да бъдат вземания на преобразуващото се дружество от какъвто и да е характер, в т.ч. - от публичен, така че уговорката относно преминаване на вземанията при евентуална отмяна на двата ревизионни акта за непризнат ДДС към ищеца е действителна, а не нищожна. Приобретателят има право на приспадане на данъчен кредит, само ако към него са преминали от преобразуващия се стоки или услуги, за които последният не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, което условие в случая не е налице; предвид това са  неприложими чл.60-ППЗДДС във връзка с чл.10, ал.2 – ЗДДС. Така че ответникът дължи ефективно плащане на ищеца, в случай на отмяна на двата ревизионни акта и възстановяване на ДДС, още повече че планът за преобразуване предвижда чистата стойност на преминалото ищущество, в т.ч. вземанията, да формират капитала на отделилото се дружество. Потвърждение, че това е била волята на страните, е и доброволното плащане от ответника на 03.09.2013 г. на сумата 82079 лв по плана за преобразуване след окончателната отмяна с решението на ВАС от 09.05.2013 г. по адм.д.№14858/2012 г. на РА № 191200074/05.04.12 г.

На трето място следва да се отговори на въпроса до размера на какви суми може да се претендира заплащане на вземанията по плана за преобразуване по двата ревизионни акта в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС и допълнително начислен ДДС. Доколкото с окончателните решения на ВАС, съответно – от 09.05.2013 г. по адм.д.№14858/2012 г. и от 05.12.2013 г. по адм.д. №4158/2013 г. са отменени изцяло РА № 191200074/05.04.12 г. /частично отменен в по-голямата си част още с Решение №345/16.07.2012 г. на  Директора на Дирекция ОУИ на НАП-Варна/ и РА №1200699/11.06.2012 г. и са възстановени на ответника сумите, съответно – 83790.63 лв ДДС /76734 + 7056.63/, ведно с лихви /15345.47 и 1475.82 лв/ и 64562.54 лв ДДС, ведно с лихви /14808.07 лв/, установено от заключението на ССЕ и от писмото на НАП от 16.06.2015 г. /л.265/, ищецът има право да претендира по плана за преобразуване вземания за ДДС до размера общо на 144807.14 лв /83444.06 лв + 61363.08 лв/. Независимо че възстановените на ответника суми ДДС са в по-голям общ размер, като тези суми при възстановявато им са и олихвени, ищецът може да получи не повече от договорените за изплащане с плана суми, без лихви за минало време и без разноски, каквито не е договорено, че му се следват върху главниците. Основанието за претендиране на лихви може да бъде само договорно, а не по чл.129, ал.6 – ДОПК, който урежда отношенията между органа по приходите и правоимащото лице, в случая – ответника. Съдебните разноски по административните дела освен това са направени от самия ответник, а не от ищеца за сметка на ответника, така че претендирането им за възстановяване е напълно неоснователно. От общата дължима сума - 144807.14 лв следва да се приспадне доброволно заплатената такава – 82079 лв, като за остатъка в размер на 62728.14 лв искът се явява основателен и следва да се уважи, като в останалата му част – се отхвърли. При това положение насрещният иск за връщане като недължимо платена на сумата 82079 лв, ведно с присъждане на лихви – 7960.64 лв се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

СОС е достигнал до други правни изводи и краен резултат, предвид което решението му следва да се отмени в отхвърлителната му част по главния иск до размера на 62728.14 лв, като се осъди ответника за тази сума, и се отмени изцяло решението в осъдителната му част по насрещния иск, като се отхвърли същият изцяло, а се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част по главния иск за разликата от 62728.14 лв до 97768.60 лв.

При този изход на спора в полза на въззивника се присъждат по компенсация направените съдебни разноски за двете инстанции съразмерно на уважаването на главния иск и отхвърлянето на насрещния иск /8265 лв/ след намаляване поради прекомерност на адвокатския хонорар на въззиваемата страна до минималния размер по Наредба №1/2004 г. на ВАС /6164.25 лв/ и приспадане на дължими разноски в нейна полза за въззивната инстанция /1150 лв/ съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер общо на 7115 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 82/14.08.2015 г. на Окръжен съд – Силистра, ТО по т.д.№ №172/2015 г. в отхвърлителната му част по главния иск до размера на 62728.14 лв и в осъдителната му част по насрещния иск изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Органик ленд корпорейшън” ЕООД - с.Калипетрово, обл. Силистра, ЕИК 131460760, да заплати на „Силистра ленд” АД - гр.София, ЕИК 203215533, сумата 62728.14 лв, дължима по план от 02.07.2012 г. за преобразуване на „Органик ленд корпорейшън” ООД чрез отделяне с учредяване за вземания по р.VІІ, т.3 и т.4 по два ревизионни акта на НАП Варна за непризнат данъчен кредит /№ 191200074/05.04.12 г. и № 1200699/11.06.2012 г./, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 29.07.2014 г. до окончателното й изплащане, и сумата 7115 лв – съдебни разноски по компенсация за двете инстанции.

ОТХВЪРЛЯ изцяло насрещния иск на „Органик ленд корпорейшън” ЕООД с.Калипетрово, обл.Силистра срещу „Силистра ленд” АД гр.София за връщане като недължимо платена по плана за преобразуване на сумата 82079 лв, ведно с присъждане на лихви – 7960.64 лв, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част по главния иск за разликата от 62728.14 лв до 97768.60 лв.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.