Р Е Ш Е Н И Е

107/20.04.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.03.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Десислав Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 81 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от „С З”ЕООД гр.Варна, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 1185/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу„Е П П”АД, за заплащане на сумата от 126 410,35лв., представляващи неиздължена цена по договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем енергиен източник, по фактури №№32/31.01.2013г.; №33/28.02.2013г.; №34/31.03.2013г.; №35/30.04.2013г.; №36/31.05.2013г. и №37/30.06.2013г., за продадена от ищеца активна електроенергия в периода от 01.01 – 30.06.2013г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане, на основание чл.327 ТЗ вр.чл.86 ЗЗД  и с което въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски в размер на 5 196 лева, представляващи адв.възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Счита решението за неправилно-поради допуснати нарушения на материалния и процесуания закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, по изложени съображения.

Въззиваемата страна „Е П П”АД  чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск от „С З” ЕООД гр.Варна, чрез процесуален представител, срещу  „Е П П”АД, за заплащане на сумата 126 410,35лв., представляващи неиздължена цена по договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем енергиен източник, по фактури №32/31.01.2013г.; №33/28.02.2013г.; №34/31.03.2013г.; №35/30.04.2013г.; №36/31.05.2013г. и №37/30.06.2013г., за продадена от ищеца активна електроенергия в периода от 01.01 – 30.06.2013г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане, на основание чл.327 ТЗ вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Излага, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  „Вятърна електрическа централа с два ветрогенератора с инсталирана мощност 4,2 МW”, която е въведена в експлоатация, като дружеството има договор с ответника за изкупуване на произведената ел. енергия от ВЕИ.  С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно. Предвид законово допуснатото предварително изпълнение на решението, „Е П М”АД начислява такса за достъп, като за периода 01.01.2013год.-30.06.2013год. е издало 12 фактури на обща стойност 126 410,35лв. С тези вземания за такса достъп на ВЕИ е извършена цесия на вземането към „Е П П”АД. С придобиване на всяко вземане, произтичащо от такса „достъп ВЕИ”, „Е П П”АД го прихваща срещу задължението си да заплати изкупената от „С З”ЕООД ел.енергия. В резултат на тези прихващания, насрещните вземания на страните са погасени до размера на по-малкото.

Излага, че с договора за изкупуване на ел. енергия ответникът се е задължил да изкупува и да заплаща цялата произведена ел. енергия. За произведената през периода януари-юни 2013год. „С З”ЕООД е издал 6бр.фактури, които са приети и неоспорени от купувача. Същият е извършил частични плащания по тях, като е останал неиздължен остатък в размер на 126 410,35лв., представялващи общият начислен размер на такса достъп за процесния период. Поради отмяната на решението на ДКЕВР е отпаднало основанието на задължението към Е П М АД, респ. към цесионера Е П П АД. Поради това ищецът претендира, че ответникът дължи разликата между фактурираната произведена ел.енергия и действително платената, в посочения размер от 126 410.35 лева – неплатен остатък по описаните 6 бр. фактури. По повод направените възражения, от насрещната страна:- ищецът не оспорва обстоятелството, че се дължи цена за достъп от производителите на ел.енергия по силата на закона, но се оспорва плащането на тази цена, определена с отмененото решение на адм.орган. Поради отмяната на решението за определяне на временни цени за достъп, вземането на ответника не е ликвидно, поради което и не може да се извърши прихващане с него. Това е така, понеже при такава хипотеза производителите дължат цена на достъп до електроразпределителната мрежа, но не дължат цените, определени с отмененото решение, защото те не отговарят на принципите на ценовото образуване, заложени в чл.31 ал.1 ЗЕ. Следователно, субектите не дължат точно тази конкретно определена от ДКЕВР цена, но точно с нея обаче ответникът е извършил прихващане на своите задължения към ищеца. А прихващане може да се извърши само когато две лица си дължат взаимно пари или заместими вещи и тези вземания с ликвидни и изискуеми. С отмяната на решението на ДКЕВР за ответника липсва ликвидно вземане. В обобщение, по повод на възраженията на ответника излага, че подписаните протоколи за прихващане на взаимни задължения, не са могли и не могат да породят правно погасителния си ефект, защото с отмяната на решение Ц-33 на ДКЕВР са отпаднали с обратна сила и основанията за извършване на прихващане, тъй като не са налице взаимно дължащи се пари или други еднородни и заместими вещи и тези вземания да са ликвидни и изискуеми. За това волеизявлението отправено от ответника до ищеца не е довело до погасяване на задължението му да заплати пълната цена на произведената електроенергия.

В писмен отговор чрез процесуален представител, „Е П П”АД оспорва допустимостта на исковете, като сочи, че за защита от незаконосъобразни актове на административни органи, е предвиден специален ред:- чл.205 АПК.

Оспорва  и основателността на предявените искове. Твърди неоснователност на иска поради:- решенията на ВАС нямат обратно действие, поради което решението на ДКЕВР е породило правни последици до отмяната му на 25.06.2013г. Решението за отмяна има действие занапред. Ако бе иначе, то би следвало според ответника, обратното действие да намери отражение в диспозитива на адм.решение. Твърди се, че всички прихващания, извършени до отмяната на процесното решение, са извършени редовно. Не дължи връщане на претендираните суми, тъй като те са прихванати на основание реално ползвани от ищеца услуги по предоставяне на достъп, респективно, същите не са извършени без основание.

Сочи се също, че дължимата от ищеца цена е за достъп до разпределителната мрежа на Е П М АД, задължение, което не е отпаднало с отмяната на решението на ДКЕВР. Това е така, понеже  задължението за заплащане цена за достъп е нормативно регламентирано, и производителите какъвто безспорно е ищеца, дължат това плащане. Твърди се, че задължението на ищеца за заплащане на тази цена е нормативно определено и произтича от ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия:- пар.1 т.15 ДР ЗЕ, както и на основание чл.18а ал.6 и чл.26 ал.4 от правилата за търговия с електрическа енергия,  поради което отмяната на решението на ДКЕВР няма отражение върху задължението. Твърди се, че Е П М е предоставило достъп на ищеца до електропреносната мрежа, което обстоятелство не се оспорва. Твърди се на следващо място, че приложените от ищеца протоколи за прихващане на насрещни задължения, подписани от него, са погасили същите до размера на по-малкото. Поради това, с полагане на подписи под тези протоколи, ищецът е признал по размер вземанията, цесията и се е съгласил с извършеното прихващане. Поради това се претендира отхвърляне на иска като неоснователен ведно с присъждане на сторените разноски.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено, че между ”Е.ОН Б М”АД /сега „Е П М”АД/ като купувачи „С З”ЕООД гр.Варна като продавач, е сключен договор за изкупуване на ел.енергия произведена от ВЕ източник/ №157/28.09.2010г., по който е постигнато съгласие на основание чл.94а от ЗЕ за изкупуване на произведената от ищеца активна електроенергия съгласно условията на договора и по определените от ДКЕВР преференциални цени. Купувачът поема задължение да изкупува цялото количество ел.енергия с издаден сертификат за произход. Съгласно чл.18 от договора цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. В чл.19 е определена базисната цена на МWh, която заплаща купувачът. Съгласно чл.20, ал.3 купувачът има право да извърши прихващане на своето вземане за надплатена цена срещу свои последващи задължения към производителя. С решение на ДКЕВР №Ц-33 от 14.09.2012г. за определяне временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от ВЕИ, са определени временни цени за достъп. Решенията на ДКЕВР са задължителни и без да са влезли в законна сила-т.е. подлежат на предварително изпълнение /арг.чл.13 ал.7 ЗЕ/. Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички. Между страните е сключен Договор за достъп на производител на ел.енергия до ел. Разпределителната мрежа, собственост на ответника № ПД-Д12.196/28.12.2012год.  Според чл.2.1 от договора, производителят заплаща ежемесечно на Е П М цена за предоставения достъп в съответствие с Решение Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР.

Представени са и издадените от доставчика С З ЕООД фактури за произведена ел.енергия от ВяЕИ на ищеца /36-41стр./. Представени са и издадените от Е П М АД фактури за цената на „достъп ВЕИ”-42-53 за периода 01.01.2013год.-30.06.2013год., на обща стойност  126 410,35лв..

От представен  протокол №1 от 08.02.2013г. /стр.54/ за прихващане на взаимни задължения, се установява, че Е П П АД, Е П М АД и С З ЕООД са постигнали съгласие за:

Според т.1 от протокола, задълженията на Е П П АД за закупена ел енергия от С З ЕООД е в размер на 290 936,20лв., а според т.2 задължението на производителя към Е П М е сумата 29 309,47лв.-цена за достъп до електроразпределителната мрежа.

Според т.3 на осн.чл.99 и чл.100 ЗЗД, Е П М прехвърля възмездно на Е П П АД, вземането си към С З ЕООД. Според чл.8 на основавие чл.103 от ЗЗД, „Е П П АД прихваща вземането си срещу посоченото задължение. В чл.9 е изразено съгласие на С З ЕООД с извършеното изявление за прихващане.  В резултат на извършеното прихващане на задълженията си  видно от т.10 от същия протокол към 08.02.13г. насрещните им вземания се считат погасени до размера на по-малкото като Е П П АД дължи на С З ЕООД сума в размер на 261 626.73 лева.

Представени са и последващи протоколи: №2 от 11.03.2013г.-до № 7/08.07.2013год. с идентично съдържание, между същите страни за извършено взаимно компенсиране на задължения. Всички протоколи са подписани от страните по тях, същите не са оспорени, поради което същите следва да се ценят според съдържащите се в тях изявления.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Както се посочи, иска не се основава на твърдения за недействителност  на извършените цесии  и прихващания на задължения, а на отпадане впоследствие на основанието за извършване на прихващане с дължими суми за произведена  и изкупена енергия, вследствие на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год.

С  разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание. Не е спорно, че в дадения с пар.197 ал.1 ЗЕ срок, дружеството и е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество, цитиран по-горе, по който е поело задължение да заплаща определените с Решение Ц-33 на ДКЕВР временни цени на достъп. 

Страните не спорят, че за периода,  за който са издадени процесните фактури- м.януари 2013г.-м.юни 2013г., ищецът е осъществявал производствена дейност и му е бил предоставен достъп от страна на цедента Е П М до електроразпределителната мрежа на последния. Не са направени възражения от страна производителя, или  купувача, респективно ответното дружество срещу начисленото по  фактурите количество на произведената ел.енергия, по която е определена цената на предоставения достъп за конкретния период.

От представените и приети 12 бр. фактури, издадени от цедента Е П М дружество в периода 05.02.2013год.-05.07.2013год. /42-53/ се установява, че за периода  на ищеца е начислена цена за предоставения  през периода достъп до разпределителната мрежа на дружество в общ размер от 126 410,35лв. с ДДС, определена съобразно количеството произведена ел.енергия и определената временна цена на достъп в размер на 0,01883 лв./квтч.  Не се спори, че с така начислената сума, ответното дружество е извършило прихващане със свои задължения към ищеца.

По повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, като при по-ниска временна цена, разликата следва да се върне на производителя.

 Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните изводи:

ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия уреждат правата и задълженията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с достъпа на производителите до електроразпределителната мрежа, в случая на ответното дружество.

Според разпоредбата на пар.1, т.15 от ДР от ЗЕ, „Достъп” е правото на ползване на преносната, или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, срещу заплащане на цена.

На основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е определена според разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.

Съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа. В договора следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според чл.84 ал.3 ЗЕ, тези договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни и възмездни и са на основание сключен между тях договор. По силата на договора операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до мрежата, срещу задължението на производителя да заплати цена за предоставената услуга „достъп”. Според чл.104 ал.3 ЗЕ, редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104 ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64/2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26 ал.4 от ПТЕЕ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа. Предоставените права на ДКЕВР за регулиране на цената за достъп до електроразпределителните мрежи са посочени  в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ, а  на осн. чл.32 ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30 ал.1, т.13- в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, както  и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че  задължението за заплащане на цена на услугата достъп е елемент от съдържанието на договора за продажба на ел.енергия, като нейният размер се определя от ДКЕВР. Както се посочи, дружеството ищец, като производител, е сключило писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на оператора.  Също така,  не се спори, че ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, както и че фактически ищецът е ползвал достъпа.  Следователно, страните са били обвързани с договор за достъп по който  страните са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвидени в сключения договор за достъп. В подкрепа на този извод са и издадените фактури от ответното дружество, съдържащи описание и цени на предоставените услуги –достъп до мрежата на ответното дружество, респективно и тяхното прихващане със задълженията на ищеца като производител на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Относно основателността на исковете:

Претенциите са с правно основание чл. 327 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД. Основават се на отпадането на задължението за заплащане цена на достъп към „Е П М” АД. Съобразно твърдението на ищеца, искането за заплащане  на начислената цена за достъп за процесния период, с която е извършено прихващане на задължения на ответното дружество по договора за изкупуване на ел.енергия,  е отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Това е така, тъй като, според ищеца, с неговата отмяна са отменени и размера на временните цени, респективно е заличило с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп в начислените размери. Във вразка с това твърдение, съдът счита, че следвада отбележи следното:

Изложиха се съображения, че страните са обвързани чрез валидно   облигационно правоотношение за покупко-продажба на ел.енергия. По това правоотношение електроразпределителното дружество предоставя постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа, срещу задължението на производителя на ел.енергия да заплаща цена, която е определена от ДКЕВР, единствено на която по закон нормативно са определени  правомощия на регулаторен орган –чл.32 ал.1 и ал.4 ЗЕ, както и  чрез възможността да определя по посочения ред на временни, на окончателни цени и на компенсаторни мерки, при отклонение на временните цени.

Следователно, отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер.

В подкрепа на посочения извод са и следните съображения:  Съобразно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на ел.енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на ел. мррежа, а според ал.3 договорите са условие за изпълнение на договорите за продажба. В този смисъл е и чл.104 ЗЕ.  Следователно, основанието за заплащане на сумите за достъп са посочените разпоредби, респективно сключения договор за продажба на ел.енергия и сключения договор за достъп и свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп” до електоразпределителна мрежа на ответното дружество.  Или, отмененият административният акт няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане, същият се явява   елемент от фактическия състав на възникналото търговско правоотношение,  доколкото е определило цената на същото.

С оглед на изложеното, следва да се направи извода, че отмяната с решението на ВАС на временните цени не променя възмездното правоотношение в безвъзмездно правоотношение, в каквото би се превърнало, ако се сподели становището на ищеца, за цялостна недължимост  на определените временни цени. Поради изложеното, не се и създава задължение за доставчика за връщане на цялата получена парична престация /в случая получена чрез прихващане на задължения/, като получена на отпаднало основание. Това е така, тъй като, както се посочи, основанието за извършените плащания е предоставения от електроразпределителното дружество и ползван от производителя на електрическа енергия достъп до ел. мрежа.

 Ако не се сподели този извод, би се стигнало до неоснователно     обогатяване на ищеца, респективно до обедняване на ответното дружество, в размер на реално извършените  разходи по предоставената и ползвана услуга достъп.

В подкрепа на изложеното по-горе е и следното:  По повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, като при по-ниска временна цена, разликата следва да се върне на производителя. Следователно, механизмът за компенсация е предвиден в специалния закон, поради което общите правила на чл.55 ЗЗД на които се позовава ищеца:- както се изложи, основанието  на иска е отпадналото основание за извършване на прихващане с цената за достъп, вследствие на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012год., което от своя страна води до задължение на ищеца да заплати цялото изкупено количество енергия по договора за изкупуване, не са приложими. Тристранните споразумения по подписаните протоколи между участващите страни са породили погаситения си ефект, тъй като към момента на извършване на прихващанията, сумите са ликвидни и изискуеми.  При положение, че окончателната цена за достъп се окаже по-ниска от временната, ищецът ще придобие ново вземане по реда, предвиден с цитираното решение № КМ-1/13.03.2014год. на ДКЕВР. 

Предвид изложеното, искът с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79ЗЗД се явява неоснователен. Накратко, това е така, тъй като не се установи съществуването на правно основание, по което е извършено прихващането, което впоследствие е отпаднало с обратно действие. В настоящия случай, отмененият  административен акт определя само цената на предоставената услуга достъп и не е основание на извършените престации. Поради което и отмяната на административния акт не води до прекратяване на договорната обвързаност, респективно и основанието на разменените престации не отпада. Следователно, уважаването на иска за заплащане на задължението на ответното дружество към ищеца в пълен размер, би ощетило страната, която е предоставила услугата „достъп”, съответно и би довело до неоснователно обогатяване на получателя на услугата, в размер на дължимите разходи за ползване на предоставената услуга.  С оглед на изложеното, искът за заплащане на процесната сума, поради частично неизпълнение на договора за изкупуване на ел.енергия се явява неоснователен и следва да се остави без уважение, ведно с предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. 

След като окръжния съд е постановил съдебен акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

Предвид изхода на спора, направено искане и представени доказателства за платени разноски, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, като претендираните за които са представени доказателства са в размер на 10 368лв.  Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение е основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед на предмета на делото, както и че то е  част от поредицата еднотипни дела, по които ответникът се защитава от едно и също адвокатско дружество. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 7 ал.2 т.4/, минималният размер е 4322,31 лева, поради което на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 4322,31лв.

Водим от горното , съдът

 

                               Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1180/10.12.2014г. по т.д. № 1185/14г. по описа на ВОС-търговско отделение.

          ОСЪЖДА С З ЕООД, ЕИК 175143077, Варна, бул.Съборни №11, ет.4, да заплати на Е П П АД, ЕИК 103533691, Варна, представлявано от Биляна Матева, Боряна Пенева, Пламен Стефанов и Яна Димитрова, сторените по делото разноски в размер на 4 322,31лева, представляващи адв.възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: