Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№141

 

Гр.Варна, 01.06.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на четвърти май през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 81 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Варна Инвестмънтс” ООД със седалище гр.Варна срещу решение № 943 от 07.12.2015г. по търг.дело № 319/15г. по описа на Варненски ОС, с което е уважен предявения от Х.С.Г. и К.Г., и двамата граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, иск и е прието за установено в отношенията между страните че решения на общо събрание на съдружниците на „Варна Инвестмънтс” ООД, обективирани в протокол от 15.12.2014г. и имащи за предмет извършване на разпоредителни сделки с идеални части от недвижими имоти, са нищожни.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е недопустимо, а по същество е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди че процесното решението на общо събрание на съдружниците от 15.12.2014г. е за продажба на обособена част от търговското предприятие на дружеството, включваща право на собственост върху недвижими имоти. Твърди че на основание чл.16 ал.1 от ТЗ продажбата на търговско предприятие подлежи на вписване в търговския регистър. Позовава се на разрешенията, дадени в т.2 от ТР № 1/2002г. на ОСТК на ВКС правещо разграничение определящо пътя на защита в зависимост от това дали решението на ОС е подлежащите на вписване или не. Твърди че в настоящия случай процесното решение е от категорията на подлежащи на вписване, поради което и ищците имат правен интерес да предявят иска по чл.29 от ЗТР, а не установителен иск по чл.124 от ГПК. Оспорва извода на съда, че решенията, обективирани в протокол от 15.12.2014г. не са от категорията на подлежащи на вписване. Твърди че ищците нямат правен интерес от предявения установителен иск по чл.124 от ГПК, поради което и производството по предявения иск следва да се прекрати, а постановеното решение да се обезсили.

Твърди допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, довели до невъзможност на дружеството да участва в процеса или да бъде надлежно представлявано, респективно да ангажира доказателства за установяване на обстоятелствата, които следва да докаже съобразно разпределената доказателствена тежест. Сочените в жалбата процесуални нарушения са разгледани от въззивния съд в подготвителното заседание и съобразно констатираното от съда на въззивника е дадена възможност в съдебно заседание пред въззивна инстанция да представи оригинала на протокола от общо събрание на съдружниците от 15.12.2014г., сканирано копие от който е приложено към заявление вх.№ ХХХХХХХХХХХХХ.

Твърди се във въззивната жалба и необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че то се позовава на приетата по делото съдебно-графологична експертиза, която не е оспорена от него само поради допуснато процесуално нарушение от съда, лишило го от възможност да участва в производството. Оспорва заключението на вещото лице, като твърди че същото е изготвено без да се изследва оригинала на документа. Оспорва извода му, че подписът на представляващия дружеството Б. не е автентичен. Изразява съмнение в безпристрастността на експерта, като твърди, че вещото лице е изтотвяло частни експертизи, възложени му от ищеца. Оспорва изводите на съда че неподписването на протокола от общото събрание от всички съдружници, означава че реално не е проведено събранието и че ищците не са присъствали на него и не са взели процесните решения.

Моли съда да обезсили постановеното решение като недопустимо, а в отношение на евентуалност да го отмени и да постанови друго, с което предявения срещу дружеството иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител. В депозирана писмена молба от процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемите Х.С.Г. и К.Г., и двамата граждани на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба. Възразяват срещу исканията за представяне на нови доказателства, като твърдят че възможността им е преклудирана. Молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат подадения отговор и молят съда да потвърди обжалваното решение.

 Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 319/15г. по описа на ВОС е образувано по предявен установителен иск на Х. С. Г. и К.Г. срещу „Варна Инвестмънтс” ООД за прогласяване на нищожността на решения на общо събрание на дружеството от 15.12.2014г. като липсващи /невзети/. Ищците твърдят че такова общо събрание не е провеждано, те не са присъствали, както и че подписите на протокола от общото събрание не са положени от тях.

Въззивният съд намира възражението на „Варна Инвестмънтс” ООД за недопустимост на иска за неоснователно по следните съображения:

Предмет на спора е действителността на решение на общо събрание на дружеството от 15.12.2014г., с което е взето решение за продажба на обособена част от търговското предприятие  на „Варна Инвестмънтс” ООД на „Вика Инвест” ЕООД. Протоколът от общото събрание от 15.12.2014г. е представен по партидата на въззивника към заявление обр.В1 вх.№ ХХХХХХХХХХХХХ за вписване на прехвърляне на част от търговското предприятие на „Варна Инвестмънтс” ООД на „Вика Инвест” ЕООД.

Съобразно разрешенията дадени в тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк.дело № 1/2002г. на ОСГТК, липсващите /невзети/ решения на органите на дружеството са нищожни. Когато такова решение е обусловило вписване в регистъра, налице е хипотезата на вписване на несъществуващо обстоятелство и установяването му е по реда на чл.29 ал.1 от ЗТР. Правният интерес от провеждането на иска по чл.29 ал.1 от ЗТР произтича именно от последващото му действие по отношение на охранителното производство. В случай, че решението не подлежи на пряко вписване нищожността му може да бъде установена чрез установителен иск по реда на чл.124 ал.1 от ГПК, доколкото целената правна последица в този случай не е заличаване на вписано обстоятелство на основание чл.30 от ЗТР.

Решението на общото събрание на съдружниците от 15.12.2014г. е за прехвърляне на част от търговското предприятие. На основание чл.16 ал.1 от ТЗ на вписване в търговския регистър подлежи прехвърлянето на предприятието. Решението на общото събрание на прехвърлителя не се вписва в търговския регистър, а се представя с оглед вписване на обстоятелства относно прехвърляне на търговско предприятие по чл.16 ал.1 от ТЗ. С оглед на така изложеното, съдът намира, че самостоятелен иск за установяване на нищожността на решението на общо събрание от 15.12.2014г. е допустим.

Обстоятелствата по провеждането на общото събрание и на взетите от него решения биват материализирани чрез съставянето на писмен протокол, представляващ частен документ, който в различните си части може да има правната характеристика на частен свидетелстващ или на частен диспозитивен. С уточняващата молба ищците са оспори съдържанието на протокола – факта на провеждане на общо събрание на 15.12.2014г., както и факта на тяхното присъствие на събранието, отразено в протокола.  В тази част документът има характеристиката на свидетелстващ документ и твърдението е че той е неистински. Оспорена е от ищците и автентичността на документа като се твърди, че подписите, посочени като техни в протокола не са положени от тях.

Съобразно отговора, даден от касационната инстанция по реда на чл.290 от ГПК в решение № 38 от 24.04.2012г. по търг.дело № 8/11г. на І т.о. на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика, установяване несъществуване на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър не съставлява установяване/доказване на отрицателен факт, а се провежда чрез оспорване на материализиращите обстоятелството документи, изявления и пр., по реда на процесуалния закон и чрез доказателствата и доказателствените средства, предвидени в него, съобразно конкретиката на оспорването. Въззивният съд намира, че това разрешение е приложимо изцяло и в случаите на предявен установителен иск за установяване на нищожност на неподлежащо на вписване в търговския регистър решение на общо събрание, когато се твърди че същото е липсващо /невзето/.

От заключението на приетата от първата инстанция съдебно-графологична експертиза, обективно и компетентно дадено, и кредитирана от въззивния съд изцяло, се установява, че подписите за съдружници в протокола за общо събрание от 15.12.2014г. като графичен обект са положени от К.Г. и Х.С.Г.. Посочено е от експерта, че подписите не са положени от двамата саморъчно, а са технически възпроизведени от друг документ /кражба на подпис/. Експертът не е изследвал оригинала на документа, а е работил с копие от него, като е посочил че подписите са изследвани само като графичен обект.

Заявление обр.В1 вх.№ ХХХХХХХХХХХХХ за вписване на прехвърляне на част от търговското предприятие на „Варна Инвестмънтс” ООД на „Вика Инвест” ЕООД е подадено в търговския регистър по електронен път и към него е приложено копие от протокол от общо събрание от 15.12.2014г. Въпреки констатирани от въззивната инстанция процесуални нарушения, довели до невъзможност на дружеството въззивник да представи оригинала на протокола от общо събрание от 15.12.2014г. пред първата инстанция, изразената готовност да го представи пред въззивна инстанция и дадената за това възможност, с молба на процесуалния им представител вх.№ 3020 от 04.05.2016г. изрично е заявено от процесуалния представител че не е в състояние да представи оригинала на протокола от 15.12.2014г. Предвид процесуалното поведение на въззивника във въззната инстанция и на основание чл.161 от ГПК съдът приема, че протокол от общо събрание на съдружниците от 15.12.2014г. не е съставян. Исканата от въззивника нова експертиза, която да работи с представения оригинал на документа, не е допусната, тъй като оригинал не е представен от страната.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че дружеството – въззивник във въззивното производство е създало пречки при установяване на автентичността на подписа на ищците върху оспорения документ. Истинността на протокола, материализиращ провеждането му не е установена, поради което  решенията му следва да бъдат квалифицирани като липсващи. Успешно проведеното оспорване на документа, материализиращ провеждането на общото събрание от 15.12.2014г., установява липсващото /невзето/ решение, поради което и предявеният установителен иск е доказан и следва да бъде уважен.

С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Няма искане за присъждане на разноски от въззиваемите.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 943 от 17.12.2015г. на Варненски ОС по търг.дело № 319/15г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: