Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

 

№  220/03.11. 2017 година                           град Варна

 

 

                                   В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     двадесет и седми септември                                                година 2017

в открито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

при  секретаря Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. №  81 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Топ Енерджи България” ЕООД, ЕИК 202864383, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”България” № 14А, ет.1 чрез управителя си С Т против решение № 131/11.11.2016г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение,  постановено по т.д. № 109/2016г., с което  дружеството е прекратено на осн.чл.517 ал.4 ГПК и същото е осъдено да заплати на ищцата С.И.Т. сторените по делото разноски  в общ размер от 350лв. По съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила моли съда да го отмени и върне делото за ново разглеждане от окръжния съд.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.

          Ищцата С.И.Т. *** претендира, в качеството си на взискател по изп.дело № 20127300400474 с неудовлетворено вземане в общ размер на 12 350лв, от които 12 000лв – главница, 240лв – разноски по гражданското дело и 110лв разноски по изпълнителното дело, прекратяване на ответното дружество „Топ Енерджи България” ЕООД, ЕИК 202864383, гр.Добрич, чиито дружествени дялове са еднолична собственост на С Г Т – нейн длъжник по изпълнителното дело.

          Безспорно установени по делото са всички елементи от фактическия състав на потестативното право на взискателя да иска прекратяване на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е неговият длъжник по изпълнителното дело : висящо изпълнително производство, по което той като ищец има качеството на взискател, а търговското дружество - на  трето задължено лице, изрично овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви конститутивния иск за прекратяване на дружеството и липсата на доказателства, че вземането му е удовлетворено преди приключване на първото по делото заседание.

          Така ищцата С.И.Т. *** се легитимира като кредитор на С Г Т от гр.Добрич с издадена в нейна полза Заповед № 127 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1511/2011г. на РС Добрич, по силата на които длъжникът е осъден да й заплати 12 000лв главница по издадения запис на заповед и 240лв разноски в заповедното производство. Въз основа на така посочения изпълнителен титул е образувано изп.дело № 20127300400474 по описа на ЧСИ с рег. № 730 М Г с РД  ОС Велико Търново. Принудителното изпълнение е насочено срещу притежаваните от длъжника дялове от капитала на „Топ Енерджи България” ЕООД в качеството му на едноличен техен собственик. На 15.10.2015г. по реда на чл.517 ГПК върху тях е наложен запор, надлежно вписан в Търговския регистър. С

Постановление от 07.04.2016г.ЧСИ е овластил  взискателя по изпълнителното дело да предяви иска за прекратяване на дружеството. По делото не са представени доказателства, а липсват и твърдения задължението и към настоящия момент да е погасено. Предвид на така посочената фактическа установеност неоснователно се явява оплакването в жалбата, че в удостоверението на ЧСИ по чл.456 ГПК адреса на длъжника е различен от постоянния му, както и че по делото липсвали данни изпълнението да е насочено върху дяловете на ответното дружество. Последното оплакване всъщност е и процесуално недопустимо като преклудирано, тъй като не е направено в срока за отговор на исковата молба.

          Оплакването в жалбата, че като не е напътил страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора според изискването на чл.140 ал.3 ГПК, съдът е нарушил правата на ответника с оглед различен изход на спора, е неоснователно. Съдът има задължението да напъти страните към медиация или друг алтернативен способ за решаване на спора в производството по брачни дела, съгласно императивната норма на чл.321 ал.2 ГПК. В процесния случай той не е имал това задължение. Предлагането на алтернативен способ за решаване на спора е предоставено на неговата преценка съобразно спецификата и особеностите на поставения за разрешаване пред него правен спор. Като не се е възползвал от тази законова възможност съдът не е допуснал процесуално нарушение.

          И последното оплакване в жалбата за нарушение на императивната разпоредба на чл.142 ал.2 ГПК, довело до ограничаване на правото на защита на ответника чрез лишаването му от възможността да участва в процеса и да навежда доказателства в подкрепа на твърденията си настоящият състав намира също за неоснователно.  Действително единственото по делото открито съдебно заседание е проведено без участието на управителя на ответното дружество С Т, нито на упълномощен от него адвокат. С молба от 09.11.2016г., т.е. – депозирана в съда в деня преди самото съдебно заседание, управителят С Т е уведомил съда, че поради внезапно заболяване е в невъзможност да присъства на заседанието, че не е ангажирал процесуален представител и желае да присъства и участва лично в процеса. Представил е копие от болничен лист за временна неработоспособност, от който е видно, че е в отпуск по болест от 09.11.2016г. до 11.11.2016г. поради внезапно възникнало заболяване „Вирусна инфекция, неуточнена”. В болничния лист изрично е отбелязано, че лицето не може да се яви в съдебна зала. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел отсъствие на хипотезата на чл.142 ал.2 ГПК  и е дал ход на делото. Предвид непредставянето на изрично медицинско удостоверение по образец съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза / в относимата към процесния случай редакция – приета с ПМС № 87 от 05.05.2010г./  с отбелязване, че заболяването не позволява явяването на лицето пред съда този извод на първоинстанционния съд следва да бъде споделен. Правилно е прието, че не са били налице процесуалните предпоставки на закона за отлагане на делото.

          Освен това въззивникът не сочи конкретни процесуални действия, които е бил лишен да извърши в резултат на твърдяното  от него лишаване от възможността да участва в процеса. Не сочи доказателства, които не са били събрани в  първоинстанционното производство и които, ако би посочил такива, въззивният съд следваше да допусне и събере, при евентуалната тяхна допустимост и относимост към предмета на спора, в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК. 

          По изложените съображения жалбата се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски в размер на 300лв – адв.възнаграждение,  съгласно отправено искане и представени доказателства.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 131/11.11.2016г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение,  постановено по т.д. № 109/2016г.

          ОСЪЖДА „Топ Енерджи България” ЕООД, ЕИК 202864383, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”България” № 14А, ет.1 чрез управителя си С Т да заплати на С.И.Т., с ЕГН **********,*** сумата от 300лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :