РЕШЕНИЕ

   № 70

               гр.Варна, 10.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 21.03.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 81 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на ищците Й.Н., С.С. и К.С. срещу решение №688/ 20.10.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. №1681/2016 г. в отхвърлителната му част по исковете по чл.26 – ЗЗД и по чл.79 – ЗЗД и на „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.Варна в осъдителната му част по иска на ищците по чл.59 – ЗЗД, както и по частна жалба на ищците срещу определение №4073/19.12.2017 г. по чл.248 – ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Първите въззивници молят с жалбите, с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за отмяна на решението в обжалваните части като неправилно и за постановяване вместо него на друго решение, с което бъдат уважени исковете по чл.26 и чл.79 – ЗЗД, както и за уважаване на частната им жалба, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции, като възразяват за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна. Съображения излагат и в писмени бележки. Вторият въззивник моли с жалбата, с писмени отговори и в с.з. чрез процесуалния си представител за обезсилване на решението в частта му на произнасяне по иска по чл.59-ЗЗД, евентуално – за отмяна на решението в тази му част, и за оставяне без уважение на жалбите на ищците, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбите – „Електроразпределение север“ АД – гр.Варна  /с предишна фирма „ Енерго - Про Мрежи“ АД – гр.Варна/ моли с писмени отговори и в с.з. чрез процесуалния си представител за обезсилване на решението в частта му на произнасяне по иска по чл.59-ЗЗД, евентуално – за отмяна на решението в тази му част, и за оставяне без уважение на жалбите на ищците, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

 

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата и частната жалба на ищците са частично основателни, а жалбата на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.Варна е неоснователна.

Жалбата на ищците е допустима, доколкото с решението са отхвърлени главните им искове, а е уважен евентуалният им иск. Ищците имат правен интерес да искат уважаване на иска за заплащане от първия ответник „Електроразпределение север“ АД – гр.Варна на стойността на  изкупения от  същия техен съсобствен трафопост съобразно дяловете от наследството на починалия им съпруг и баща Минчо С.М. на поддържаното основно основание по чл.79 - ЗЗД, а не уважаване на иска срещу втория ответник „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.Варна на заявеното евентуално  основание по чл.59 – ЗЗД.

Жалбата в частта й срещу отхвърлянето на иска по чл.26 - ЗЗД за нищожност на уговорката по чл.6 от нотариален акт №44/09.12.2011 г. е неоснователна. Нищожна е тази сделка, която още със сключването й не може да породи желаното от страните правно действие, тъй като е обременена с най-тежък порок, който я прави правно безсилна.  Невъзможността да произведе желаното действие е начална и пълна, поради което тя не може да се заздрави. Сделката не е нищожна, а евентуално е унищожаема, ако при сключването й е налице опорочаване волята на страната – грешка, измама, заплашване, крайна нужда и др. Сделката не е нищожна и когато твърденият порок е настъпил впоследствие. Такава сделка подлежи на разваляне, в някои случаи-на отмяна.

В конкретния случай се твърди, че уговорката по чл. 6 от нотариалния акт с характер на договор в полза на трето лице, по който ищците /наследодателя им/ са уговорители, първият ответник е обещател, а третото ползващо се лице „Емона 2003“ ООД е свързано с ищците трето лице, е постигната с оглед погасяване на негово задължение за стойността на консумирана ел.енергия към втория ответник, чието несъществуване се установявало с няколко последващи осъдителни съдебни решения срещу последния. Ищците /наследодателят им/ са се съгласили да се откажат от цената на съсобствен с друго юридическо лице трафопост, продаден на първия ответник – мрежов оператор, за да послужи тя за погасяване на задължението на контролираното от тях дружество към втория ответник – доставчик на ел.енергия и за да не бъде прекъснато подаването на ел.енергия за изграждания от дружеството строителен обект.

Тези твърдения не сочат нито на невъзможен предмет, нито на липса на основание на сделката. Невъзможният предмет е липса на предмет, като под предмет се разбира обектът на правоотношението. Предметът трябва да е неосъществим по обективни или субективни причини. Невъзможността трябва да е начална, а не да настъпи след сключване на сделката. В случая предмет на уговорката по чл.6 е договарянето в полза на трето лице, който не само е осъществим, но е и изпълнен с изплащане от първия ответник на сумата 28658.40 лв /дела на ищците от стойността на трафопоста/ на втория ответник в полза на „Емона 2003“ ООД и с погасяване на общото му задължение 115435.38 лв с още две плащания - 68090.40 лв /дела на дружеството от външното кабелно електрозахранване/ и 18686.58 лв /сума, заплатена от самото дружество/ съгласно споразумението от 28.11.2011 г., към което препраща чл.6 от нотариалния акт.

Липсата на основание означава липса на причина с оглед целения правен резултат, като тя трябва да е начална, а не да е настъпила в последствие. В случая причината е съществувала към датата на сделката – да бъдат насрещно прихванати задължението на „Емона 2003“ ООД с вземане на ищците /праводателя/ на част от цената на изкупен съсобствен с друго юридическо лице трафопост до погасяване по размер на по-малкото от тях, доколкото ищците /праводателя/ имат интерес от прихващането като съдружници в задълженото дружество, а кредитор и длъжник по вземанията са двамата ответници, които са също свързани лица, осъществяващи разпределението и продажбата на ел.енергия. Настъпилите в последствие промени в отношенията между страните не влекат нищожност на договора като лишен от основание. Съдебните решения отричат за в бъдеще правото на вземане на втория ответник от „Емона 2003“ ООД и водят до отпадане на интереса от процесната уговорка, но не доказват начална липса на основание на същата. Наличието на основание следва и от окончателното споразумение между страните от 28.11.2011 г., което е възпроизведено с уговорката по чл.6 от нотариалния акт.

Всички останали твърдени основания за нищожност са произволно наведени и без някаква сериозна обосновка. Те могат да се квалифицират по -скоро като пороци във волята на ищците, водещи до унищожаемост на уговорката, но такъв иск няма предявен. Въззивният съд не обсъжда и твърденията, които защитата на ищците прави за първи път във въззивното производство и с писмените си бележки. Обжалваното решение е правилно в частта му по иска по чл.26-ЗЗД за нищожност и следва да се потвърди, като въззивният съд препраща относно сочените пороци на уговорката и към мотивите в решението на първоинстанционния съд на основание чл.272 – ГПК.

Уговорката по чл.6 от нотариалния акт е произвела първоначално валидно правно действие, но то вече е отпаднало, тъй като е отпаднал  интересът от уговорката и страните мълчаливо са се отказали от нея.

Третото ползващо се лице „Емона 2003“ ООД е завело четири частични иска срещу втория ответник за връщане на заплатената цена за ел.енергия, три от които са уважени с влезли в сила съдебни решения, а по четвъртото дело искът е оттеглен поради доброволно плащане от ответника. С трите решения му е върната общо сумата 94649.65 лв, заплатена съгласно б.“Е“ на споразумението от 28.11.2011 г. По гр.д. №15331/2016 г. на ВРС-21 с-в ответникът е възстановил доброволно на третото лице сумата 18686.56 лв с преводно нареждане от 08.12.2016 г., която представлява самоучастието на „Емона 2003“ ООД и е част от посочените по-горе три суми за погасяване на сумата 115435.38 лв – оставаща част от задължението по б.“Ж“, цялото в размер на 210085.03 лв съгласно б.“Д“ от споразумението. От това общо задължение са останали невъзстановени само сумите –28658.40 лв и 68090.40 лв – предмет на настоящото дело и на друго висящо дело на съда – в.т.д. №101/2018 г. /т.д. №1560/2016 г. на ВОС-ТО/, представляващи прихванатата цена на изкупени електроснабдителни съоръжения - трафопост – 50% и външно ел.захранване, дължима от първия ответник съответно – на ищците / праводателя им/ и на „Емона 2003“ ООД.

 Със завеждането на посочените съдебни дела третото лице с мълчаливи действия само се е отказало от уговорката в своя полза, тъй като счита, че не дължи заплащане на ел.енергията, срещу стойността на която е прихваната дължимата на ищците цена за продадената част от съсобствен трафопост, както и дължимата му цена за продаденото външно ел.захранване. Със завеждането на настоящото дело уговорителите също мълчаливо са отменили уговорката в полза на третото лице, тъй като считат, че то няма задължение, за погасяването на което да е нужно да прихващат собственото си вземане. С доброволното заплащане на сумата 18686.56 лв по гр.д. №15331/2016 г. на ВРС-21 с-в, поради което искът е оттеглен и производството по делото е прекратено, вторият ответник мълчаливо е признал, че тази част от задължението на „Емона 2003“ ООД, цялото в размер на 115435.38 лв /друга част от която сума е настоящата претенция – предмет на иска по чл.79-ЗЗД/, не се дължи. Със сторнирането на сумата на цялото задължение в размер на 210085.03 лв с кредитно известие от 13.02.2014 г. вторият ответник мълчаливо е признал несъществуване на цялото задължение на третото ползващо се лице. Няма наведени доводи и представени доказателства пред първата инстанция за издадено в последствие ново дебитно известие. Тези действия на втория ответник обвързват първия ответник – обещател, доколкото същите са свързани лица.

Принципно чл.22, ал.1 – ЗЗД урежда възможността за отмяна на договарянето в полза на трето лице с едностранно изявление на уговорителя.  Въззивният съд счита, че в настоящия случай е налице именно хипотезата на мълчалива отмяна на тази уговорка от уговорителите /ищците/, доколкото причината, поради която е предприето договарянето, вече не съществува, а и само третото облагодетелствано лице, което е и свързано с уговорителите лице, се е отказало от нея.

След като уговорката в полза на трето лице по споразумението от 28.11.2011 г. и чл.6 от нот.акт №44/09.12.2011 г. е била мълчаливо отменена поради отпаднал интерес, действието й също е отпаднало и за първия ответник възниква отново задължението по споразумението от 28.11.2011 г. и нотариалния акт  да заплати на ищците припадащите им се части от стойността на продадения му от първата ищца и от наследодателя на всички ищци притежаван от тях в съсобственост /50 %/ трафопост.

Искът по чл.79, ал.1 – ЗЗД се явявява основателен и следва да се уважи, като първият ответник бъде осъден да заплати на ищците, съответно - на Й.Н. – сумата 14329.20 лв, на С.С. - сумата 7164.60 лв и на К.С. – сумата 7164.60 лв. Решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго в посочения смисъл.

При това положение, решението в частта му по евентуалния иск по чл.59-ЗЗД срещу втория ответник следва да се обезсили, като искът остане без разглеждане. Оплакването за изначална недопустимост на този иск в жалбата на втория въззивник е неоснователно, тъй като е по съществото на иска, а не се отнася за правния интерес на ищците от придявяването му.

Доколкото с решението е отхвърлен един и уважен втори от двата главни иска, ищците и ответниците имат право на половината от съдебните разноски. За първата инстанция ищците имат право на разноски в размер на 3570.50 лв, т.е. с въззивното решение следва да им се присъди допълнително сумата 1190.17 лв. Първият ответник има право на разноски 2235.54 лв, като адвокатското възнаграждение е определено в размер близък до този на ищците, но с добавен ДДС, така че не следва да се намалява поради прекомерност. Предвид това обжалваното определение по чл.248 – ГПК за присъдените му разноски следва да се отмени за разликата от 2235.54 лв до 4471.08 лв. Вторият ответник не може да претендира за възнаграждение за иска за нищожност, тъй като ответник по него е първият ответник, така че има право на разноски за адв.възнаграждение в минимален размер за защита по субсидиарния иск в размер на 1390 лв. За въззивната инстанция ищците имат право на разноски в размер на 2337.47 лв, а първият ответник на такива в размер на 2355.50 лв, като в полза на последния следва да се присъдят разноски по компесация в размер на 18.03 лв. Вторият ответник няма право на разноски, тъй като жалбата му е неоснователна, като е уважен главният вместо субсидиарния осъдителен иск.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №688/ 20.10.2017 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №1681/2016 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.79 – ЗЗД, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“ АД – гр.Варна, ЕИК 104518621, да заплати  на Й.М.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата 14329.20 лв, на С.М.С., ЕГН – **********, с адрес ***, м-ст Евксиноград, ул.“Първа“ №24, сумата 7164.60 лв и на К.М.С., ЕГН – **********, с адрес ***, сумата 7164.60 лв, представляващи припадащи части от стойността на продаден, притежаван в съсобственост /50 %/, трафопост по споразумение от 28.11.2011 г. и нотариален акт №44/09.12.2011 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 12.12.2016 г. до окончателното им изплащане, и сумата 1190.17 лв -допълнителни разноски за първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част по иска по чл.26-ЗЗД.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта му на произнасяне по евентуалния иск по чл.59 – ЗЗД и го ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.

 ОТМЕНЯ определение №4073/19.12.2017 г. за изменение на решението в частта за разноските в полза на „Енерго Про Мрежи“ АД – гр.Варна, сега - „Електроразпределение север“ АД – гр.Варна, за разликата от 2235.54 лв до 4471.08 лв.

ОСЪЖДА Й.М.Н., ЕГН – **********, с адрес ***, С.М.С., ЕГН – **********, с адрес ***, м-ст Евксиноград, ул.“Първа“ №24, и К.М.С., ЕГН – **********, с адрес ***, да заплатят на „Енерго Про Продажби“ АД – гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 1390 лв – разноски за първата инстанция и на „Електроразпределение север“ АД – гр.Варна, ЕИК 104518621,  сумата 18.03 лв – съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.