РЕШЕНИЕ

   № 66

               гр.Варна, 11.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.02.2014 г. в  състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                          ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.П.  в.т.дело № 810 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Н.А.П. – С./ищец/  и М.на Т.С.П. /помагач/ са обжалвали решението на Окръжен съд-Търговище по т.д.№100/2011  г., с което е отхвърлен искът на Н. за присъждане на сумата 15218.16 евро, от които 13483.16 евро – главница и 1734.55 евро – лихви за забава, ведно със законната лихва от 29.09.2010 г. и съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 5000 лв. Жалбоподателите молят в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбите им, ведно с присъждане на съдебни разноски по делото в полза на ищеца, който излага съображения за това в писмени бележки.

Ответниците по жалбата – Р.Г.В. *** молят с писмени отговори и в с.з. чрез процесуалния си представител за  потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Оплакването за недопустимост на жалбите съдът преценява като неоснователно. Ищецът е преминал от установителен иск по чл.422-ГПК към осъдителен иск срещу ответниците за сумата по акта за частно държавно вземане, което е принципно допустимо предвид обезсилване от заповедния съд на заповедта за изпълнение.  Ищецът – Н. още със заявлението си до последния е следвало да посочи, че действа като процесуален субституент на държавата и иска осъждане на ответниците в нейна полза по силата на законовата делегация на чл.3, ал.7, т.6 от ЗН.. След като не е сторил това и е подал заявлението си в качеството на кредитор, на който сумата се дължи от ответниците, той следва да води установителния иск по чл.422-ГПК,  както и след изменението му - осъдителния иск, в същото това качество като ищец. Между качеството на заявител в заповедното производство и качеството на ищец трябва да съществува идентичност. Ето защо, искът не е недопустим поради липса на процесуално-правна легитимация на ищеца и Н. – София може да бъде формално ищец по него.

Искът е неоснователен поради липса на материално-правна легитимация на ищеца – Н. - София, тъй като агенцията претендира исковата сума като кредитор на ответниците, а не е страна по материалното правоотношение – процесния договор за безвъзмездна помощ по програма:  BG 2003/004-937.11.01 Алтернативна заетост, по който страна е държавата в лицето на МС, представляван от МТСП. Н. не предявява правата по иска като права на държавата в качеството на нейн процесуален субституент, а като собствени права, без да е страна по договора, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен дори само на това основание.

Няма освен това суми, които да подлежат на връщане като получени в повече предвид посоченото в АУЧДВ основание за издаването му по чл.18.1 от Общите условия към договора, тъй като отчетените разходи на първия ответник надхвърлят по стойност получените от него авансови плащания.

В АУЧДВ разходите в размер на 22365 евро за оборудване са приети за недопустими, тъй като не било изпълнено задължението на бенефициента по чл.7.1.4 от специалните условия за осигуряване на заетост на 5 безработни лица. С описаното в акта писмо до първия ответник,  за което не е ясно от кого е получено, и с исковата молба се твърди нещо различно – че бенефициентът е  представил договори и отчети с данни, които са неверни и не отразяват действителното положение, а именно – датата на трудовите договори с безработните лица била 25.05.2006 г., а не 09.05.2006 г. /за година погрешно е посочена 2007 г./, като се сочи различно основание  за прекратяване на договора с връщане на безвъзмездната помощ – по чл.12.2, б.”ж” от общите условия. От една страна, съдът е ограничен в рамките на констатациите и основанието по АУЧДВ и не следва да се занимава с наведени с иска нови такива. От друга страна, не се твърди от ищеца, а и не се доказва по делото, първият ответник да не е изпълнил изобщо задължението си по чл.7.1.4 от специалните условия за осигуряване на заетост на 5 безработни лица. Спорно е само дали последните са работили по трудов договор с ответника през целия месец май 2006 г. Твърдяното в акта нарушение е такова по чл.12.2, б.”а” от ОУ, като в случай на прекратяване на договора на това основание изпълнителят има право съгласно чл.12.3 да получи такава част от помощта, която отговаря на изпълнената част от проекта, и няма основание да се иска от него връщане изцяло на изплатените суми от безвъзмездната помощ. Дори и при прекратяване на договора на непосоченото в АУЧДВ основание по чл.12.2, б.”ж” от общите условия, възложителят може съгласно чл.12.4 от ОУ да изиска изцяло или частично възстановяване на вече изплатените суми, съразмерно с тежестта на нарушенията, като даде на изпълнителя възможност да изложи позицията си. В случая няма данни на първия ответник да е била дадена такава възможност, нито пък е била съобразена тежестта на нарушението, която в случая е минимална.

При това положение искът е неоснователен и следва да се отхвърли. До същите правни изводи и краен резултат е достигнал и ОС – Търговище, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата Р.В. се присъждат наравените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №36/30.07.2013 г. на Окръжен съд - Търговище по т.д.№100/2011 г. изцяло.

ОСЪЖДА Н.А.П. – София, бул.”К.” №ХХ, да заплати на Р.Г.В., ЕГН – **********,***,  сумата 1200 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.