Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

216/

 

гр. Варна, 23.07.2014 г.

                                              

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на 25.06.2013 год., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Анета Братанова в.т.д.№ 811/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба от „С К” ООД – с.Аврен против решение № 985/07.11.2013 год., постановено по т.д.№ 660/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което са отменени решенията на ОС на съдружниците на „С К” ООД, проведени на 01.04.2013 година за изключване на съдружник и от 02.04.2013 година за преразпределение на дружествените дялове на изключения съдружник поради противоречие с повелителните разпоредби на закона, по иска на Й.П.В. ***, на осн. чл.74, ал.1 ТЗ.

В предявената въззивна жалба се излага, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на съда да допусне събирането на гласни доказателства  във връзка с увреждащи фактически действия на съдружника В..

Поддържа се още, че насрещната страна е задържала основни производствени активи на дружеството, с което е препятствала производствената дейност. Обстоятелството, че е налице  заведен иск – предмет на гр.д.№ 6515/2013 год. по описа на ВРС  не дерогира отговорността на ответника по чл. 126, ал.3, т.3 ТЗ.  Изводът на съда, че висящия облигационен спор доказва, че не е налице увреждащо действие срещу дружеството противоречи на правната и житейска логика.

Въззивната жалба обективира и изрично оспорване на формираните от първостепенния съд правни изводи досежно възможността виновното поведение на управителя да послужи като основание за прекратяване на членствено правоотношение.

Поддържа се, че изключването е предприето при спазване на изискванията на ТЗ чрез отправяне на писмено предупреждение, обективирано в протокол от ОС на 20.03.2013 год. Последващо изпратените писмени предупреждения само повтарят вече отправени волеизявления  на дружеството.

Въззиваемата страна – Й.П.В., чрез процесуалния си представител оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК. На посоченото основание същата е процесуално допустима.

 Производството пред ОС – Варна е образувано по искова молба от Й.П.В. срещу „С К” ООД за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на „С К” ООД от 01.04.2013 и 02.04.2013 год.

Предявеният иск е с правно основание чл.74 ТЗ.

Излага се, че ОС е проведено в нарушение на изискванията на закона, тъй като приетите решения са немотивирани и се приети без разискване и обсъждане на направените от съдружника писмени възражения и предложения за споразумение. Протоколът е събранието е подготвен предварително, респ. органът не е провел дължимите разисквания и дебати.

Изключването на съдружника е осъществено при отправено писмено предупреждение, визиращо недостатъчен и неподходящ срок за поправяне на твърдяните нарушения и организиране на защита.  Предупреждението обективира 7-мо дневен срок и е получено на 26.03.2013 год.  ОС е проведено на 01.04.2013 год. т.е. преди изтичане на дадения срок. Предупреждението е отправено по решение на ОС, в което не е участвал мажоритарния собственик на „С К” ООД  и последният е бил представляван от лице без надлежно възникнала представителна власт.

Ищецът оспорва и наличието на материално-правните предпоставки за прекратяване на членственото му правоотношение чрез изключване.

Претендира се отмяна на решенията на ОС и поради липса на надлежно взети решения за имуществените последици от изключването.  

I.                  По допустимостта на постановения съдебен акт:

Между страните не се спори, че към датата на провеждане на ОС от 01.04.2013 год. ищецът е имал качеството на съдружник в ООД и е активно процесуалноправно легитимиран да предяви разглеждания конститутивен иск. Не се спори и досежно обстоятелството, че съдружникът е бил редовно поканен за провежданото ОС. Отменителната претенция е предявена  в рамките на преклузивния 14-дневен срок от деня на събранието и като такава е допустима.  Постановеният съдебен акт по съществото на спора в разглежданата част съставлява валиден и допустим съдебен акт.

Решенията от проведеното на 01.04.2013 год. ОС пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между ООД и съдружниците. Предвиденият в чл. 140 ал. 4 от ТЗ конститутивен ефект на вписването на промени в персоналния състав  има действие само за третите лица, но не и във вътрешните отношения / решение № 690 от 03.12.2008 г.,, постановено по т.д.№ 349/2008 год., ІІ т.о./. На посоченото основание ищецът не е процесуално легитимирана страна по иска за отмяна на последващи решения на ОС, независимо от пряката им обусловеност с предприетото изключване /в този смисъл и определение № 278/19.04.2012 год., постановено по т.д.№ 970/2011 год., II т.о. във връзка с решение № 202 от 26.11.2010 г. по в.т.д.№ 211/2010 г. на Апелативен съд – Варна и допълнителното решение № 14/24.01.2011 г. по същото дело/. Евентуалното позитивното решение за отмяна на изключването има действие за в бъдеще, считано от влизането му в сила и не може да се отрази на легитимацията. За процесуалната легитимация на страните, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка съдът следи служебно. Обжалваното рещение следва да се обезсили в тази му част като произнесено по недопустим иск, ведно с прекратяване на производството по делото.

II.               По съществото на спора:

Съобразно изричните разрешения в  ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, обстоятелствата на които се основава искането за отмяна следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани. Съдебната проверка следва да се сведе единствено до наведените от ищеца основания за незаконосъобразност предвид диспозитивното начало в процеса.

Предявеният иск не обективира оплаквания против реводното свикване на проведеното на 01.04.2013 год. общо събрание.

По доводите за незаконосъобразно провеждане на ОС:

Липсата на изрично формулирано в протокола на ОС обсъждане на направените възражения и предложения за споразумения от страна на Й.В. не съставлява нарушение, обуславящо отмяната на приетите решения. Поначало, ОС не е длъжно да мотивира решенията си. Приетото решение за изключване имплицитно включва и несъгласие на върховния колективен орган с направените от страната писмени възражения.

Не съставлява самостоятелен довод за отмяна на приетите решения и твърдението, че на събранието е имало предварително подготвена бланка за протокол. Ищецът не оспорва съдържанието на протокола като частен удостоверителен документ, поради което съдът приема, че същият отразява действителното присъствие, вот, разисквания и приети решения. 

По доводите за незаконосъобразност на приетите решения по същество:

 

 

Изключването на съдружника Й.В. е осъществено при условията на чл.126, ал.3, т.3 ТЗ. С оглед предприетото от ищеца оспорване, в тежест на ответника е да установи наличието на виновно неизпълнение на членствени задължения на ищеца и тяхното конкретно проявление.

1.Изключването на ищеца е основано на първо място със загуби и липси, реализирани в периода, в който съдружникът е осъществявал функциите и на управител на дружеството.  Твърдяните нарушения не попадат сред материално-правните предпоставки за изключване по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ. Съобразно разпоредбата на чл.145 ТЗ управителят отговаря за причинените на дружеството вреди.  Отговорността е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношение и възниква при неизпъленние на задълженията на управителя към дружеството. Тази отговорност се различава от отговорността на съдружника, тъй като и в случаите, в които действията, респ. бездействия на управителя се обхващат от фактическия състав на чл.126, ал.3, т.1-3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл.145 ТЗ. Виновните действия и безействие, вкл. и твърдените в настоящото производство не могат да бъдат основание за изключване на ищеца като съдружник. /така решение № 56/08.09.2010 год., постановено по т.д.№ 472/2009 год. на ВКС на РБългария, Второ отделение; Решение № 196 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2012 г., II т. о.; Решение № 126 от 8.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 943/2012 г/.

2. Изключването на ищеца е основано още с обстоятелството, че съдружникът Й.В. участва като съдружник и управител в „Еве Трейд” ООД, ЕИК 148090617 – дружество, което осъществява конкурентна дейност.

Не се спори между страните, че дружеството „С К” ООД е вписано в търговския регистър през м.април 2012 год. с цел производството на колбаси по руски рецепти като основна икономическа дейост.

Дружеството „Е Т” ООД съществува от 2007 год. и упражнява разнообразни търговски сделки, сред които и покупка на храни, хранителни добавки и други стоки с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид. Представянитя за обявяване ГФО на дружеството за 2013 год. сочи, че същото осъществява основна икономическа дейност, свързана с производство на месни продукти без готови храни. Съдружници в ООД към датата на изключване и понастоящем са Й.П.В. и Д О А. Съдружникът В. упражнява и представителни функции в качеството на управител.

Установява се, че до края на 2012 год. дружеството „С К” ООД и „Е –Т” ЕООД са осъществявали съвместна търговска дейност – така фактури от 26.10.2012 год.; 30.10.2012 год. и 20.11.2012 год., обективиращи осъществени доставки на месни продукти и подправки за тях. Дружеството „Е-Тйд” ЕООД е наемодател на „С К” ООД съгласно договор от 24.04.2012 год.  

Съдружникът в ООД е свободен да развива конкурентна дейност. ТЗ не въвежда забрана за конкурентна дейност, такава липсва и в дружествения договор.   Конкурентната дейност би била основание за изключване само при доказана в производството вреда, квалифицираща се като действие против интересите на дружеството по смисъла на чл.126, ал.3, т.3  ТЗ /Решение № 171 от 14.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 860/2010 г., II т. о./.

Отправените до съдружника писмени предупреждения не обективират в какво се изразява вредоносния характер на твърдяната конкурентна дейност от съдружника.  Материализираното в протокола от 20.03.2013 год. предупреждение не конкретизира по никакъв начин вредоносната конкурентна дейност на „Еве- Трейд” ООД. Указанието за напускане на дружеството не е придружено с посочване на конкретното нарушение, което съдружникът е извършил във връзка с участието си в това дружество.  Изключването на съдружник е най-тежка санкция, приложима при неизпълнение на законови разпоредби или извършване на действия против интересите на дружеството. Именно защото се касае до приложение на най-тежка санкция законът изисква налагането и да стане само след писмено предупреждение на съдружника за конкретно посочени в чл.126, ал.3, т.1-4 ТЗ нарушения, изразяващи се в действия или бездействия.

 

3. Съдружникът В. е изключен и поради невръщането и задържане на производствени активи на „С К” ООД.

Установява се още по делото, че след прекратяването на управителното правоотношение с Й.В., новият управител Н.Чебушев предал на съдружника наличното в цеха за колбаси оборудване със задължението да го пази и да го върне в срок до 07.03.2013 год. Съобразно показанията на св.Русинов, соченото действие било обусловено от заминаването на управителя Чебушев в Русия, за да наеме технолог за подновяване на производството.  По силата на сключения договор влогодателят „С К” ООД дал съгласието съдружника – влогоприемател да експлоатира оборудването, но до изтичане на срока – 07.03.2013 год.. Сключеният договор обективира съществените елементи на договор за влог /чл. 250 и следв. ЗЗД/ и на заем за послужване /чл. 243 и следв. ЗЗД/.  Същевременно – договорът обективира изричното съгласие на дружеството - влогодател производствените му активи да се експлоатират за стопанска дейност на съдружника, но  в срок до 07.03.2013 год.

Ищецът не оспорва, че не е върнал оборудването на уговорения падеж .

Представения по електронна поща проект за споразумение от 15.03.2013 год. обективира оферта за закупуване, респ. за наемане на части от оборудването на „С К” ООД от „ЕВЕ- Трейд” ООД и следва да се цени като признание на продължилото задържане на производствените активи.    

 Същевременно, съобразно показанията на св. Р.Русинов, събрани от въззивната инстанция, на 08.03.2013 год. свидетелят констатирал, че в магазинната мрежа се продават руски колбаси с производител „Е Т” ООД. Свидетелят присъствал на разговор между Й.В. и Н.Чебушев, според който съдружникът признал, че е организирал собствено производство на колбаси с машините на „С К” ООД.

Междувременно, след изключването на съдружника, на 10.05.2013 год. „С К” ООД предявило осъдителна претенция срещу Й.П.В. за връщане на дадените производствени активи – гр.д.№ 6515/2013 год. по описа на ВРС, 24 състав. По спора е постановено влязло в сила на 19.04.2014 год. решение, с което съдружникът В. е осъден да върне на дружеството предадените дълготрайни материални активи.

Общото задължението за лоялност изисква почтено и добросъвестно поведение на съдружника към ООД  - съдружникът дължи поведение, което да кореспондира с преследваните от дружеството цели и да го предпазва от евентуални вреди. Съдът намира, че съдружникът В. е допуснал съществено неизпълнение на задължението си за лоялност към дружеството. Съдружникът е приел ДМА за съхранение и е отказал връщането им в продължителен период от време, вкл. е станал  причина за завеждането на съдебен спор. Задържането на основни производствени активи на „С К” ООД препятства упражняването на търговска дейност от дружеството и съставлява на самостоятелно основание действие против интересите му.  Нарушението има траен, а не епизодичен характер и демонстрира явно нежелание за съобразяване интересите на  дружеството. Вместо връщане на производствените активи, съдружникът е вложил същите за осъществяването на стопанска дейност, от която черпи лична облага.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице  материалноправните законови предпоставки за изключване на съдружника В. по чл. 126, ал.3, т.3 ТЗ, изразяващи се в задържането на предадени за съхранение активи на дружеството.

Съдружникът В. е предупреден, че осъществява действия против интересите на дружеството на ОС, проведено на 20.03.2013 год., на което лично е присъствал. Решението по т.3 визира изрично предупреждение касателно задържането на ДМА, ведно с предоставяне на 7-мо дневен срок за съдружника да „възстанови оборудването”. Решението съдържа и изрично указание за последиците при неизпълнение – изключване на съдружника. Едновременно с това съдружниците са приели и решение за свикване на ОС на 01.04.2013 год. с дневен ред – изключване на съдружника.

Писменото изявление в разглежданата част съдържа конкретно посочване на допуснатото нарушение, адекватен способ за неговото отстраняване, подходящ срок и последиците при неизпълнение. Соченото нарушение съобразно фактическите и правни изводи на съда е самостоятелно материалноправно основание за изключване на съдружника по смисъла на чл. 126, ал.3, т.3 ТЗ. Няма пречка предупреждението за изключване да бъде материализирано в протокол от предходно проведено ОС, вкл. няма пречка отправянето на предупреждението да съвпада с поканата за насроченото ОС за изключване /Решение № 221 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 529/2012 г., II т. о., ТК; Решение № 160 от 26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 379/2009 г., I т. о., ТК/. Ищецът не е навел твърдения, че предоставения му срок за връщане на оборудването е недостатъчен. Формулираните писмени възражения съобразно отговор от 29.03.2013 год.  са свързани с невъзможността за връщане на част от вещите поради трайното им прикрепване  - довод, основателността на който е отречена с влязлото в сила решение.  Писменият отговор  съдържа готовност за връщане на малка част от оборудването,  като липсва каквото и да обяснение за остатъка. В настоящото производство ищецът не е навел каквито и да е твърдения за наличие на обстоятелства, оправдаващи бездействието му за връщане на даденото.

Неоснователни са и доводите на ищеца касателно допуснати нарушения в провеждането на ОС от 20.03.2014 год. Пороците в свикването и провеждането на ОС на ООД могат да бъдат релевирани единствено чрез отменителна претенция по чл. 74 ТЗ, каквато ищецът не е предявил по отношение решенията на ОС от 20.03.2013 год.

Обстоятелството, че на 20.03.2013 год. дружеството е изпратило и отделно нарочно писмено предупреждение до съдружника, което той е получил на 25.03.2013 год. не дерогира факта на осъществено надлежно предходно предупреждение, материализирано в протокола на ОС от 20.03.2013 год.  Процедурата по изключване на съдружника следва да се счита за започната още на 20.03.2013 год. като отделното писмено предупреждение не следва да се тълкува като волеизявление за новиране на процедурата или за  удължаване на дадения срок

Уреждането на имуществените отношения с изключения съдружник /чл. 125, ал.3 ТЗ/, вкл. и вътрешните отношения във връзка с освободените от изключването дялове /чл. 121, ал.2 ТЗ/ не са част от фактическия състав на чл. 126 ТЗ и са ирелевантни за неговото осъществяване.

С оглед на изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен. ОС от 01.04.2014 год. е свикано и проведено съобразно изискванията на закона и устава. Ищецът е допуснал виновно неизпълнение на членствените си задължения, изразяващи се в задържане на основни производствени активи. Налице е установено в производството виновно поведение, съставляващо основание за изключване по смисъла на чл. 126, ал.3, т.3 ТЗ. Постановеното в обратен смисъл решение на ВОС следва да бъде отменено.

 Въззивникът не е предявил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   ОТМЕНЯ решение № 985/07.11.2013 год., постановено по т.д.№ 660/2013 год. по описа на ОС – Варна, с което са отменени решенията на ОС на съдружниците на „С К” ООД, проведено на 01.04.2013 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.П.В., ЕГН ********** *** с правно основание чл. 74, ал.1 ТЗ  за отмяна на решенията на ОС на съдружниците на „С К” ООД, проведено на 01.04.2013 година

ОБЕЗСИЛВА решение № 985/07.11.2013 год., постановено по т.д.№ 660/2013 год. по описа на ОС – Варна, в частта, с която  са отменени решенията на ОС на съдружниците на „С К” ООД, проведено на 02.04.2013 год. и  ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в разглежданата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                                     2.