Р Е Ш Е Н И Е   № 61

 

15.03.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                                       ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 812 по описа на ВнАпС за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на И. К.М. ***, против решение № 564 от 06.07.2015г., постановено по т. д. № 1462/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, по предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от " АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД със седалище гр. София, ЕИК 128001319, срещу И. К.М. ***, че ответникът - оспорващ солидарен длъжник, дължи на ищеца – банка - кредитор, по договор за универсален ипотечен кредит №29394/31.03.2008 г., Анекс № 1/20.08.2010г. и Анекс № 2/28.11.2012 г. към него, част от вземанията, удостоверени със заповед за незабавно изпълнение № 2988/29.04.2014г, издадена по ч. гр. д. № 5448/2014 г. по описа на ВРС, 39 - ти състав, както следва: 1./ 23 632.33 евро, представляващи предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане;  2./ 1423.94 евро, представляващи сборно вземане за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита с падежи по погасителния план след анекс № 2 от 25.04.2013г. до 07.01.2014г; 3./ 1736.53 евро, представляващи сборно вземане за наказателни лихви по т. 5.3 от договора, начислени  от съответен падеж до 23.04.2014г. като обезщетение за забавено плащане на изискуеми вноски за главница с падежи по погасителен план след анекс 2 от 25.06.2013г. до 07.01.2014г., и 4./ 97.53 евро, представляващи сборно вземане за редуциран поради прекомерност размер на мораторни неустойки, претендирани по т. 5. 4 от договора като начислени от съответен падеж до 23.04.2014г. като обезщетение за забавено плащане на изискуеми вноски за договорни лихви с падежи по погасителен план след Анекс № 2 от 25.04.2013г. до 07.01.2014г.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване на установителната част от решението, и е процесуално допустима. Същата е с бланкетен характер, тъй като въззивникът не е релевирал никакви конкретни указания и оплаквания за това в какво се състои порочността на атакувания съдебен акт. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемото дружество "АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Направено е искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съдът взе предвид следното:

Варненски окръжен съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК със специални искове за установяване в отношенията между оспорващ кредитополучател и банка съществуване и изискуемост на вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5448/2014 г. по описа на ВРС, 39 състав, в полза на " Алианц банк България" АД срещу И. К.М..

Ищецът твърди в исковата молба, че е предоставил на ответника сумата 25 000 евро, при условие за учредяване на ипотека, като универсален кредит за текущи нужди, със съдържанието, обективирано в писмен договор № 9394/31.03.2008 г. Длъжникът е поел задължение в чл. 5.1 да заплаща годишна лихва в плаващ размер, определяем като базов лихвен процент ( БЛП) и фиксирана надбавка ( 1.25 пункта), възлизащ общо при договарянето на 8.85%. В клаузата по определяне на елементите на размера (чл. 5.1 и 6) изрично било посочено, че променливият коефициент се определя от Управителния съвет на банката и може да бъде променян по нейна инициатива, при промяна в пазарните условия, като насрещната страна се уведомява чрез оповестяване на решението на УС в банковия салон. Допълнително, в чл. 5.3. била уговорена и наказателна надбавка към договорната лихва в размер на 15 % годишно, която се добавя при забава върху просрочени вноски по главница с настъпили падежи. Отделно обезщетение за забава в размер на 15% месечно било уговорено като неустойка за забавено изплащане на договорната лихва, която се отнася ежемесечно за отчитане в отделна сметка ( чл. 5. 4). Сочи се също, че с два последователни анекса от 20.08.2010г. и 28.11.2012г., кредитната схема е преструктурирана по молба на длъжника, като са променени вноските по погасителния план, съответно на предоставени гратисни периоди по издължаване на главницата и разсрочване на вече пропуснати падежи, със съответно изменение на възнаградителна лихва. Излага се, че длъжникът е допуснал забава в плащанията по последния погасителен план, по време на гратисния период, като са били пропуснати падежи на вноските по договорената лихва считано от 25.03.2013г. и за главница, считано от 25.06.2013г., като получените суми до 04.10.2013г., когато обслужването на кредита е преустановено, са били отнасяни към неустойките за забава. Продължилата 144 дни забава послужила като основание за упражняване на договореното в чл. 19 от кредитния договор право за обявяване на предсрочна изискуемост за цялата главница. След като е бил предупреден с писмо изх. № №1448/19.07.2013г за намерението на банката да упражни правото си прекратяване на договора преди крайния срок, изтичащ на 25.03.2023г., но изпълнение не последвало, банката осчетоводила цялата остатъчна главница като предсрочно изискуема на 06.01.2014г и уведомила лично длъжника за това свое едностранно действие.

Ответникът оспорва изискуемостта на вземането за главницата и дължимостта на претендираните размери на акцесорните вземания, оспорва твърдението, че е усвоил целия размер на предоставения кредит, оспорва осчетоводените от кредитора начислени текущо задължения, които са били погасявани с постъпленията, посочени в справката за движението по сметката, оспорва правото на банката да увеличава едностранно лихвения процент по неясни критерии, както възразява, че тази уговорка от първоначалния договор води до значително неравновесие в правата  на насрещните страни и съответно е неравноправна. Твърди, че периодичното упражняване на това право, черпено от нищожно договаряне, е довело до надхвърляне на финансовите му възможности, съобразени с погасителния план при сключването на договора и съответно е довело до допуснатата забава. Отделно сочи, че размерите на допълнително уговорените обезщетения за забава - санкционната лихва по чл. 5.3 и неустойката по чл. 5.4, също са обусловени от задълженията, формирани по недобросъвестно увеличения лихвен процент. Излага, че двете вземания са уговорени за едно и също неизпълнение, и че размерът на неустойката е уговорен като прекомерен в сравнение с реално претърпени от кредитора вреди. Позовава се на уговорката за сторниране на задължение в анекс № 2, като твърди, че с нея кредиторът е опростил дълга.

Ищецът репликира възражението за нищожност на договорни клаузи, като се позовава на индивидуалното договаряне, както при сключване на първоначалния договор, така и в последвалите го анекси. Заявява, че твърденията на кредитополучателя за едностранна и недобросъвестни промяна на лихвата не отговарят на истината, тъй като промените в размера на вноската са направени само за да се облекчат затрудненията на кредитополучателя по обслужване на кредита, чрез отстъпки, предоставяне на гратисни периоди, временно намаляване на лихвата, както и частично опрощаване и рефинансиране. Позовава се на търговски характер на сделка, чието изпълнение е обезпечено с неустойка, както и на различните основания, който са договорени като пораждащи самостоятелни вземания за лихва по чл. 5.3 и неустойка по чл. 5.4.

В съответствие с правомощията си по чл. 269, ал. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че постановеното по спора първоинстанционно решение съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, както и допустимо в обжалваната част. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Правото на иск е надлежно упражнено, искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, считано от уведомяването на ищеца за подаденото в срок от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта за изпълнение, при наличието на останалите процесуални предпоставки по ГПК.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата. В случая въззивникът не е релевирал конкретни твърдения и оплаквания за неправилност на решението.

Съставът на въззивния съд намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства и препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част, на основание чл. 272 ГПК. Така установената фактическа обстановка обосновава изводи за основателност на предявените установителни искове в частта, в която същите са уважени с първоинстанционното решение, по следните съображения:

Истинността на твърденията на ответника, че не е усвоил целия размер на предоставения кредит, както и за невярно осчетоводяване на текущо начислени задължения по справката за движението по разплащателната сметка е отречена в резултат на проведено от банката успешно доказване на съответните положителни факти - усвояването на кредита и надлежно осчетоводяване на задълженията до обявяване на предсрочната изискуемост. Други плащания, извън установените от вещото лице по обслужващите кредита сметки, не са посочени от ответника.

Неоснователността на възражението на ответника за неприложимост по отношение на него, в качеството му на потребител, на клаузите по формиране на размера на договорните лихви, произтича, на първо място, от разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗЗП, която изрично изключва възможността за позоваване на неравноправност на клауза, позволяваща на доставчик на финансови услуги да променя при наличие на основателна причина, едностранно, без предизвестие, лихвен процент, дължим от потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги. Поради спецификата на ипотечните кредити същите остават извън приложното поле на типичното потребителско кредитиране, уредено в ЗПК, транспониращ Директива 2008/48/ЕО/2304. 2008г.

На второ място, по процесното правоотношение клаузите по формиране размера на договорните лихви са били индивидуално уговорени, и независимо от това, че не са били изцяло фиксирани по размер при специалното договаряне (като стойност на БЛП), не създават неравноправие, а напротив, начинът на формирането на крайния лихвен процент позволява да се подели между двете страни по договора рискът от инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар.

Възражението за недействителност на договарянето на наказателни лихви и неустойки, основаващо се на твърдение, че двете вземания представляват обезщетения за едни и същи вреди, в хипотеза, съответна на липса на основание - чл. 26 ал.2 пр. 4 ЗЗД, също е неоснователно, тъй като от съдържанието на оспорените клаузите на чл. 5.3 и 5.4 от първоначалния договор се установява, че със същите са предвидени неустойки за различно по вид неизпълнение, водещо до различни вреди и размери на обезщетението.

Обобщаващият извод, който въззивният съд прави по повод защитните възражения на ответника, е че постигнатите уговорки в процесния договор за размер на предоставения кредит, срокове за изплащането му на вноски и лихвен процент, вариращи според гратисните периоди при преструктурирането, чрез рефинансиране, съответно, обезщетение за забава на главница в размер на наказателната лихва и неустойката за забава на договорните лихви, намалена поради прекомерност от първоинстанционния съд до размера на законната лихва за забава върху валутни задължения, са валидни и обвързват страните.

Не се установи нарушение на императивни материалноправни норми при обсъждане, с надлежно мотивиране от страна на първоинстанционния съд на изводите за неоснователност на защитните възражения на ответника, при което и предвид обстоятелството, че с жалбата не се въвеждат конкретни основания за неправилност на решението, въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и в частта относно по - подробната аргументация на изводите по тези възражения, на основание чл. 272 ГПК.

Поради съвпадане на правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора решение № 564 от 06.07.2015г. по т. д. № 1462/2014г. по описа на ВОС следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени разноски, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 077 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения по договор за правна помощ.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 564 от 06.07.2015г. по т. д. № 1462/2014г. по описа на ВОС в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, по предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК от " АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД със седалище гр. София, ЕИК 128001319, срещу И. К.М. ***, че ответникът - оспорващ солидарен длъжник, дължи на ищеца – банка - кредитор, по договор за универсален ипотечен кредит №29394/31.03.2008 г., Анекс № 1/20.08.2010г. и Анекс № 2/28.11.2012 г. към него, част от вземанията, удостоверени със заповед за незабавно изпълнение № 2988/29.04.2014г, издадена по ч. гр. д. № 5448/2014 г. по описа на ВРС, 39 - ти състав, както следва: 1./ 23 632.33 евро, представляващи предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане;  2./ 1423.94 евро, представляващи сборно вземане за договорни лихви, претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита с падежи по погасителния план след анекс № 2 от 25.04.2013г. до 07.01.2014г; 3./ 1736.53 евро, представляващи сборно вземане за наказателни лихви по т. 5.3 от договора, начислени от съответен падеж до 23.04.2014г. като обезщетение за забавено плащане на изискуеми вноски за главница с падежи по погасителен план след анекс 2 от 25.06.2013г. до 07.01.2014г., и 4./ 97.53 евро, представляващи сборно вземане за редуциран поради прекомерност размер на мораторни неустойки, претендирани по т. 5. 4 от договора като начислени от съответен падеж до 23.04.2014г. като обезщетение за забавено плащане на изискуеми вноски за договорни лихви с падежи по погасителен план след Анекс № 2 от 25.04.2013г. до 07.01.2014г.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА И. К.М., ЕГН **********, адрес: ***, ж. к „ Вл. Варненчик” бл. 20, вх. 14, ет. 2, ап. 4, да заплати на " АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. " Мария Луиза" № 79, представлявано от изпълнителните директори Светослав Гаврийски и Дорчо Илчев, сумата 2 077 лв. / две хиляда и седемдесет и седем лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски по в. т. д. № 812/2015г. по описа на ВнАпС, ТО, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2.