Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№47/08.03.2016 г.

№…………./гр. Варна, 29.02.2016 г.

                                                                                                                            В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№813/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗК ”Уника” АД, със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, район „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 против решение № 692/29.09.2015 г. по т.д. №2100/2014 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на Я.В.С. ***, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от контузия на главата, счупване на шийка на лява раменна кост и развито психично разстройство, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 01.09.2011г., причинено виновно от Борис Стойнев Кръстев при управление на тролейбус марка „Шкода“ 14 ТР с рег.№ 276, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2011г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 ал.1 от КЗ и чл.223 ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, както и сумата 1 805.45 лв., представляваща направените по делото разноски.

В жалбата се излага, че въпреки липсата на противоправното поведение на застрахования водач, първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за ангажирането на неговата деликтна отговорност. Твърди, че е налице случайно събитие, изключващо отговорността на водача на МПС, респективно отговорността на застрахователя, тъй като е оборена презумпцията за виновно нарушение на разпоредби на ЗДвП. Сочи наличието на друго основание, освобождаващо от отговорност водача на превозното средство, а именно проява на гружба небрежност от страна на пострадалата, която не се е държала на определените в тролейбуса места, с което сама е довела до възникване на вредоносния резултат. Оспорва се и дължимостта на лихвите от датата на увреждането и се излага, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпяни болки и страдания.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли исковете изцяло.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна Я.В.С., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

В отхвърлителната част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие.

Въззивните възражения се отнасят до липса на предпоставките за възникване отговорността на застрахователя, поради липса на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина, както и до неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От представения като доказателство констативен протокол за ПТП № 2850 от 01.09.2011 г. се установява, че на 01.09.2011 г. в гр.Варна, на бул.“Сливница“ до пресечката с ул.“Струга“ е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водачът на тролейбус марка „Шкода“ 14 ТР, рег.№ 276, при употреба на спирачки е причинил падане на пътничката в тролейбуса Я.В.С., при което е получила фрактура на раменна кост.

От приобщеното по делото НАХД 5080/2012 г. по описа на ВРС – 22 състав се установява, че срещу водача на тролейбуса Борис Кръстев е образувано наказателно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 от НК, прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК, по искане на въззиваемата Я.С..

За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД – наличие на вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Тъй като наказателното производство е прекратено на осн. чл.343, ал.2 от НК, по искане на пострадалата, то посочените по-горе предпоставки на деликтната отговорност, чиято проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на установяване с годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.

Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана и в р.№43/16.04.2009г., постановено по т.дело №648/2008г. на ВКС, Второ т.о., актовете на органите на контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно - транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300 ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданския спор.                                                                                               От показанията на свид.Станчева пътувала заедно с въззиваемата в тролейбус по линия 83 в посока центъра се установява, че след спирка Техникумите, въззиваемата е станала от седалката и е застанала пред задната врата, държейки се за дръжката, след което водачът е рязко набил спирачки, при което въззиваемата не успяла да запаси равновесие и паднала на стълбите, поличайки с главата напред. Свидетелката Станчева, както и свид. Иванова – кондуктор в същия тролейбус, не са разбрали причината за рязкото спиране на тролейбуса, въпреки че последната е била близо до водача по посока на движение на тролейбуса, но и двете категорично заявяват, че именно рязкото аварийно спиране е довело до падането на въззиваемата вътре в тролейбуса. Според свид.Кръстев, управлявал тролейбуса, причина за натискане на основните спирачки, а не тези позволяващи плавно спиране, била появата на дете, което предприело пресичане на пътното платно от ляво на дясно, от тревното островче. 

Съдът намира, че показанията на водача Кръстев в частта им за внезапната поява на дете, причинило аварийното спиране не следва да се кредитират на основание чл.172 от ГПК, доколкото не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и с тях свидетелят опровергава собствената си вина за пътно-транспортното произшествие. Заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза е изготвено изцело въз основа на показанията на свидетеля Кръстев за преминаване на дете, поради което също не следв да се кредитира.

Дори хипотетично да се приеме, че дете намиращо се на разделителния остров е преприело пресичане на платното, то и в този случай, съдът намира, че по отношение на водача на застрахованото превозно средство са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната му отговорност, поради следните съображения:   

 

 

 

 

От една страна е налице негово противоправно поведение, в нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл. 20, ал.2, чл.24, ал.1 и чл. 116, ал.1 ЗДП. Съгласно цитираните разпоредби водачът на ППС с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората, да бъде внимателен и предпазлив, и при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Наред с това,  не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

 

 

 

 

В разглежданата хипотеза водачът на тролейбус марка „Шкода“ 14 ТР, рег.№ 276, се е движил с разрешена от закона скорост. Между разрешена и съобразена с изискванията на чл. 20 ЗДП скорост, обаче, има разлика. Колкото повече и по-неблагоприятни са примерно изброените в чл. 20 ЗДП фактори в пътната обстановка, толкова по-ниска трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 117 ППЗДП. Конкретно избраната в случая скорост не е била съобразена с характера и интензивността на движението. При условие, че ПТП е настъпило в района на широкия център на гр.Варна, характеризиращ се с относително висока пътна натовареност и при движение на автомобили на съседните /по-външни/ ленти от платното, водачът на тролейбуса е бил длъжен да съобрази, че предвид тази интензивност на движение видимостта му към разделителния остров и към тротоара би била ограничена, респективно да избере скорост, която му позволява спиране при тази интензивност на движението във всеки момент на възникване на опасност от пешеходци, вкл. пресичащи пред автомобили от съседните ленти. При липса на предпазна ограда на разделителния остров, за което свидетелства и водача Кръстев, би могло да се очаква евентуално навлизане на пешеходци на пътното платно за пресичането му.

От водачите се изисква да намаляват скоростта на движение във всички случаи, когато възникне опасност за движение или когато е закономерно нейното появяване. Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното на движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено след това /в този смисъл ТР № 28/28.11.1984 по н. д. № 10/1984, ОС на ВС, т.6/.

 

 

 

 

С оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че не е налице случайно деяние /чл. 15 НК/, изключващо вината на водача на тролейбуса - не се касае до хипотеза, в която той не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. Напротив, водачът е бил длъжен да управлява със скорост, която да му позволява да следи тротоара и разделителния остров за евентуално навлизащи от тях пешеходци при съществуващата интензивност на движението и да спре при възникване на опасност за движението съгласно чл. 20, ал.2 ЗДП, като наред с това, не застрашава здравето и живота на преовзваните от него пътници, посредством рязко натискане на спирачките – чл.24, ал.1 от ЗДП.

От друга страна, евентуална непредотвратимост на удара в ситуация, в която той се е поставил предвид неизпълнение на задължението му да управлява със съобразена скорост, т.е. след като не е направил всичко зависещо от него, не може да се приравни на непредотвратимост на удара в ситуация, в която тя е налице при обективни обстоятелства, стоящи извън неговия контрол и поведение и в която би било налице случайно деяние.

 

 

 

 

Като има предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на тролейбуса са налице. При тези обстоятелства и доколкото въззивникът е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице условита и за ангажиране на неговата отговорност по чл. 226, ал.1 КЗ за претърпените от въззиваемата  неимуществени вреди.

От показанията на свид.Станчева се установява по безспорен начин, че преди рязкото спиране, въззиваемата е била в изправено положение, тъй като се е подготвяла за слизане на близката спирка и се е държала за предвидената за правостоящи пътници дръжка, което опровергава твърдението на въззивника за проявена груба небрежност от страна на пострадалата.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  С., в резултат на произшествието е получила контузия на главата и счупване на шийката на лява раменна кост, като лечението на фрактурата на шийката е лява е осъществено при имобилизиране на раменна става с превръзка ортеза за 30 дни, като след последвала рехабилитация, движенията в лявата раменна става са буили възстановени, но към настоящия момент функцията на левия горен крайника е ограничена при отвеждането на крайника около 15 – 20 градуса.

Наред с претърпените физически болки, въззиваемата е получила и  психическа травма, изразяващ се в разстройство в адаптацията –генерализирана тревожност, създаващо психологичен дискомфорт при ежедневното и функциониране. Според вещото лице психиатър, този вид разстройство трудно би отзвучало без медикаментозно лечение и психотерапия, както и че при прогресиране, това заболяване хронифицира и може да се задълбочи психиатричната симптоматика.

От показанията на свидетелите В Х П – дъщеря на въззиваемата и А А Х. – зет на въззиваемата, ценени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след произшествието въззиваемата е изпитвала силни болки, не е могла да се обслужва самостоятелно и да се грижи за своето домакинство, чувствала се е непълноценна, което я е правело нервна и избухлива. Сочат, че след произшествието изпитва страх при пътуване с градски транспорт и при необходимост, пътува винаги с придружител.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС - Варна за определянето на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди, в размер на 15 000 лева.

Тези суми са напълно съобразени с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ (отм.). Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                         

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.     Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като и по отнопение на двете пострадали, нанесените травни не са отшумели.                                                                         Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря на гореопределените критерии и дори е занижено, но липсва жалба в тази насока, поради което съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за необходимост от намаляване на обезщетението.

В обжалваното решение, съдът е съобразил и направеното възражение за погасителна давност, като е присъдил законна лихва върху обезщетението, за период три години преди датата на подаване на исковата молба, считано от 16.12.2011 г., а не от датата на увреждането 01.09.2011г.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде изцяло потвърден изцяло в разглежданата част.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемата С. се следват разноски за процесуално представителство, в размер на 980 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 692/29.09.2015 г. по т.д. №2100/2014 г. по описа на ВОС, в обжалваната част, с която ЗК „Уника” АД със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, район „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 е осъдено да заплати на Я.В.С. ***, ЕГН **********, сумата 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, представляваща неимуществени вреди – болки и страдания от контузия на главата, счупване на шийка на лява раменна кост и развито психично разстройство, получени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 01.09.2011г., причинено виновно от Борис Стойнев Кръстев при управление на тролейбус марка „Шкода“ 14 ТР с рег.№ 276, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2011 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 ал.1 от КЗ и чл.223 ал.2 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД, както и сумата 1 805.45 лв. /хиляда осемстотин и пет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА ЗК „Уника” АД със седалище гр.София и адрес на управление гр.София, район „Красно село”, ул.”Юнак” № 11-13, ЕИК 040451865 ДА ЗАПЛАТИ на Я.В.С. ***, ЕГН **********, сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: