ОПРЕДЕЛЕНИЕ

41                                         16.01.2014 год.                              Град Варна

Апелативен съд                                                           Търговско отделение

На 16-и януари                                                                        Година 2014год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*   

                                            ЧЛЕНОВЕ: М* Н*  

                                                                  Р* С*                                                                                                                         

 

Като разгледа докладваното от Р.С* ч. т.дело № 819 по описа за 2013 година. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание постъпила  частна жалба от адв. М.Н. ***, в качеството й на процесуален представител на синдика на „Е* п* Д*” АД /н/ - гр.Търговище срещу определение № 26/04.11.2013год. постановено по т.д. № 133/2013год. по описа на Окръжен съд - Търговище  с  което е прекратено производството по делото.

Излага доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради незаконосъобразност,  по изложени съображения. Основното е срещу определеното им от съда задължение за предварително внасяне на държавна такса, за исковете по чл.658 ал.1 т.7 от ТЗ за защита масата на несъстоятелността, което е в противоречие с разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ. Моли определението да бъде отменено и делото върнато окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Насрещната страна, „П* И* б*” АД гр.София, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва частната жалба като счита същата за неоснователна, поради което моли обжалваното определение да да бъде потвърдено.

След постъпване на частната жалба, с молба вх.№6792/30.12.2013год.  „А* М*”ЕАД и „Е* П*  Д*”АД /в несъстоятелност/, чрез процесуални представители са поискали отвод на съдиите от  Апелативен съд Варна. Излагат, че имат основателни съмнения, че съдът е пристрастен в посока лансиране интересите на „ПИБ”АД  в производството по т.д.№ 14/2011год. по описа на ТОС, по предявените претенции по чл.717 н ТЗ. Сочат, че основание за тези съмнения им дава постановеното определение от 04.11.2013год. по в.ч.т.д. № 754/2013год.

Членовете на настоящия съдебен състав намират, че спрямо тях не са налице визираните в чл.22 ал.1 т.6 ГПК основания за отвод. По принцип, резултатът от постановените съдебни актове, почти винаги е неблагоприятен за някоя от страните, но от това не може да се прави извод, че постановяването му е резултат на проявена пристрастност към страната, за която резултатът е положителен.  Следва да се има в предвид също, че произнасянето по всяко съдебно производство е тайно и крайният извод е становище на съдиите от конкретния решаващ състав, или на болшинството от тях. Следователно,  няма основание да се счита, че съдиите от  настоящия съдебен състав са предубедени, или пристрастени към посочената в молбата страна, респективно към лансиране на нейните интереси, както е посочено в молбата. Ето защо, молбата за отвод следва да се остави без уважение, като неоснователна.

 По частната жалба съдът съобрази следното:

 Частната жалба е подадена в срок, от лице –„Е* П* Д*”АД в н. с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него и е редовна. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба, предявена от синдика на „Е* П* Д*”АД /в несъст./ гр.Търговище, чрез процесуален представител, срещу ответниците „А*М*”ЕАД гр.Търговище и „П* И* Б*”АД гр.София с искане да бъде установено липсата на ипотечно правоотношение по договора за ипотека, сключена с договор от 19.02.2010год.  по нот.акт № 85, т.І, нот.д. № 71/2010год. на н-с Обретенов рег.№ 109, за прогласяване нищожността на посочения договор по реда на чл.212 ГПК вр. с чл.17 ЗЗД, както и установяване неистинността на договори за продажба на въглища, по фактури, описани в молбата, по реда на чл.212 ГПК. Исковата молба е с посочен материален интерес 10 570 936,45евро. С разпореждане от 09.09.2013год. на основание чл.129 ГПК, съдията докладчик е оставил производството без движение за внасяне на държавна такса в размер на 826 998,19лв., определена върху посочения материален интерес. Впоследствие съдът на два пъти е продължавал срока за изпълнение, но поради неизпълнение с обжалваното определение съдът е прекратил производството  по т.д.№ 133/2013год. и е върнал исковата молба на жалбоподателя.

Разгледана по същество частната жалба срещу прекратителното определение е неоснователна, поради следните съображения:.

Окръжен съд Търговище е приел, че предявеният иск не е от категорията искове за попълване на масата на несъстоятелността, поради което разпоредбата на чл.620, ал.5 – ТЗ е неприложима и е задължил ищеца да внесе дължимата държавна такса съобразно материалния интерес.

Изводът на съда, че предявеният иск не се води за попълване на масата на несъстоятелността и разпоредбата на чл.620, ал.5 – ТЗ е неприложима е правилен. Така както са предявени, следва да се направи извод, че исковете следва да се разгледат по общия исков ред. Това е така, тъй като с предявения петитум на отрицателия установителен иск се иска със сила на присъдено нещо да бъде отречено качеството на обезпечен кредитор на ответника „ПИБ”АД, който е станал такъв чрез ипотекиране на имущество на длъжника. А чрез исковете за попълване на несъстоятелността се цели вземанията на длъжника да се включат в имуществото му, което не може да се постигне чрез предявените искове.

Съдът счита, че така както са предявени, исковете са недопустими, поради следното. Синдикът може да предявява от името на длъжника при условията на чл.658, ал.1, т.7 – ТЗ само искове за попълване на масата на несъстоятелността. Предявените искове целят друго –да отрекат със сила на присъдено нещо дължимостта на сумата по договора за кредит от 29.12.2009год. към „ПИБ”АД, както и качеството на последната като ипотекарния кредитор с права по чл.717н-ТЗ, поради което са извън компетентността на синдика.

Относно изричното становище, изложено в исковата молба, както и в частната жалба, че предявените искове са за попълване масата на несъстоятелността, поради което е приложима разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ. Излага се също, че  чрез нея се упражняват правомощията на синдика по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ и има за предмет да установи, че масата на несъстоятелността не е задължена с плащане по претендираното от „ПИБ”АД вземане по чл.717 н от ТЗ. От така изразените становища, както и от съдържанието на ИМ следва извода, че чрез заведения иск се оспорва основателността на  вземането на банката. 

Единствената възможност за оспорване на вземането на кредитор е чрез установителен иск при условията на чл.694ТЗ. В посочената разпоредба е предвидена възможност длъжникът  да оспорва вземането на кредитор с прието вземане, като искът се води от длъжника, а не от синдика. Следователно, исковете се явяват недопустими, поради липса на активна легитимация на синдика, както и че ответника „ПИБ”АД не е кредитор с прието вземане.

Но дори и да се сподели становището на ищеца, че исковете са за попълване на масата на несъстоятелноста, същите се явяват недопустими и поради следното:

Ищецът основава претенцията си срещу ответника „ПИБ” АД, на липсата на качеството му на обезпечен кредитор по смисъла на чл.717 н ТЗ. За установяване на това обстоятелство е въвел искане да бъде установено липсата на ипотечно правоотношение по договора за ипотека, сключена с договор от 19.02.2010год.  по нот.акт № 85, т.І, нот.д. № 71/2010год. на н-с О* рег.№ 109, за прогласяване нищожността на посочения договор по реда на чл.212 ГПК вр. с чл.17 ЗЗД.

Или, ищецът основава правата си на недействителността на посочения договор за учредяване на ипотека, по който длъжника „Е* П* Д*”АД, е учредил ипотека върху свой имот, като обезпечение на чуждо задължение-договор за кредит № 014 LD-L-00006 от 29.12.2009год. за сумата от 8 000евро,  която „А* М*”АД  е получил като кредитополучател от втория ответник „ПИБ”АД като кредитодател.

Единствено в разпоредбата на чл.647 ал.1 т.4 ТЗ, е предвидена възможност синдика с цел попълване на масата на нес., да предяви иск за обявяване на недействителност на действие на длъжника, изразяващо се в учредяване на ипотека върху свой имот, за обезпечаване за чужди задължения.

Следва да се отбележи обаче, че за предявявяването на отменителните искове по 645, 646 и 647 ТЗ законодателят е определил преклузивен срок на предявяване, който е едногодишен срок от откриване на производството-чл.649 ТЗ. По делото откриване на производството по несъстоятелност е станало с решение № 16 от 03.05.2011год. по т.д.н. № 14/2011год. на ОС-Търговище.  Исковата молба по прекратеното производство, за която изрично се твърди, че е за попълване на масата на несъстоятелността, поради което  и считат, че е приложима разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ, е предявена на 13.08.2013год.-следователно след срока по чл.649 ТЗ, поради което същата се явява недопустима, поради настъпила преклузия на правата на синдика за предявяване на отменителните искове.

Втората предпоставка по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ за обявяване на недействителността е, учредяването на ипотеката да е след датата на неплатежоспособност, също не е налице. В производството по несъстоятелност-т.д. № 14/2011год., като начална дата на неплатежоспособност е определена 10.01.2011год., а оспорения нотариален акт за учредяване на договорната ипотека е от 19.02.2010год. Следователно, същата е учредена преди срока по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ, поради което е извън правомощията на синдика да я атакува, респективно същият няма правен интерес от съдебно разглеждане на предявените искове.

С оглед на изложеното исковете се явяват недопустими, поради което производството по същите следва да бъде прекратено.

Предвид направения извод, макар и постановено по други съображения, като краен резултат обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отвод на членовете на съдебния състав.

 ПОТВЪРЖДАВА определение № 261/04.11.2013 г. на Окръжен съд Търговище  постановено по т.д.№133/2013г., с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1-ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.