Р Е Ш Е Н И Е

 

90

                              

                гр. Варна, 11.04.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:АНЕТА БРАТАНОВА

                              КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 82 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от А.С.М. против решение № 1116/04.12.2013г. по т.д. № 3032/12г. на ВОС, с което е отхвърлен искът на въззивника срещу „Е.Н.” ЕООД с правно осн. чл.422 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 38 000 лв., представляваща възнаграждение за управител за периода 27.07.2009г. – 08.10.2012г., по силата на споразумение от 08.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2012г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с акцесорното вземане за разноски в размер на 2340 лв., разноски в заповедното производство за две инстанции, по издадена заповед № 9023 по ч.гр.д. № 15095/12г. на ВРС-Хс.

Във въззивната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение на ВОС. Първоинстанционният съд не е съобразил, че решение на ОСС от 10.07.2012г., с което А.М. е освободен като управител на дружеството е отменено като незаконосъобразно по иск с правно осн. чл.74 ТЗ по т.д. № 1995/12г. на ВОС, а вписването на същото решение на ОСС е било спряно с определение от 02.08.2012г. по ч.т.д. № 1996/12г. на ВОС. Кредитирал е незаконно вписване от 25.10.2012г., което е било прогласено за нищожно с решение по т.д. № 2663/12г. на ВОС. Следва да се приложи и приетото по ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС, че забраната за договаряне сам със себе си не се прилага към органовото представителство. Следователно няма нужда от саниране на извършените от него действия за дружеството. Ответникът по иска не е опровергал презумпцията на чл.301 ТЗ. Следва да се разгледа и договорът от 27.07.2009г., на който се позовава споразумението от 08.10.2012г. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго , с което се уважи предявеният иск.

Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба А.С.М. излага , че с решение на ОСС от 27.07.2009г. «К.К.»ООД се е трансформирало в ЕООД с единствен управител А.С.М.. Последният е продължил да бъде управител на дружеството до извършеното незаконно вписване в ТР на заличаването му като управител на 25.10.2012г. и промяна в наименованието на дружеството в «Е.Н.»ЕООД. На 27.07.2009г. дружеството «К.К.”ЕООД чрез едноличния собственик на капитала А.С.М. е сключило договор за управление на дружеството с  А.С.М. с уговорено възнаграждение в размер на 1000лв. За периода на управление 27.07.2009г.-08.10.2012г. дружеството дължи заплащане на възнаграждение на управителя А.С.М. в размер на 38 000 лв. На 08.10.2012г. дружеството е сключило споразумение с нотариална заверка на подписите, като е признало горепосоченият дълг и е поело задължение да изплати на управителя сумата в 7дневен срок , но до 15.10.2012г. не е последвало плащане. След което ищецът е подал заявление пред ВРС по реда на чл.417 ГПК и в негова полза е издадена по ч.гр.д. № 15095/12г. на ВРС-Х с. заповед за незабавно изпълнение.  Срещу които длъжникът е подал възражение.  Предявява се иск с правно осн. чл.422 ГПК за установяване по отношение на „Е.Н.” ЕООД, че дължи на  А.С.М.  сумата  от     38 000 лв. – вземане за извършена в периода 27.07.2009г.-08.10.2012г. работа като управител на „Е.Н.”ЕООД по споразумение от 08.10.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 17.10.2012г. до окончателното изплащане и сумата от 2340 лв. , разноски в заповедното производство.

Ответникът „Е.Н.”ЕООД оспорва основателността на иска. Прави възражение, че ищецът е бил освободен като управител на дружеството с решение на ОСС от 10.07.2012г. И поради незабавното действие на това решение във вътрешните отношения между съдружниците, то А.С.М. не е могъл валидно да задължи дружеството по споразумение от 08.10.2012г. Към датата на подписване на споразумението ищецът е знаел за решението от 10.07.2012г. / признания по искова молба по т.д. № 1995/12г. на ВОС/. Освен това визираното споразумение е сключено в нарушение на чл.38,ал.1 ЗЗД при условията на договаряне на представляващия търговското дружество сам със себе си. Договорът от 27.07.2009г. не е бил сключен на посочената дата, не е осчетоводен и не е представен по партида на дружеството в ТР. Задължението също не е осчетоводено.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа становище , че вписването на решение от 10.07.2012г. на ОСС е спряно с определение № 3705/02.08.2012г. по т.д. № 1996/12г. на ВОС, следователно до вписване на промяна в обстоятелството управител на дружеството е А.С.М.. Няма законова пречка да подпише споразумение от 08.10.2012г. в две качества  - като физическо лице и като представляващ юридическото лице. В счетоводството на дружеството е осчетоводено задължение – задължение по сметка 421021 – А.М. в лева за периода 01.10.2012г.-31.10.2012г. за сумата от 38000 лв., което представлява конклудентно признаване на дълга. Към 31.12.2012г. при предаване на счетоводството от счетоводителя на дружеството задължението от 38000лв. фигурира като осчетоводено.

 В допълнителния отговор на исковата молба „Е.Н.”ЕООД излага , че счетоводната документация е била предадена на 07.11.2012г. и договор за възлагане на управлението от 27.07.2012г. не е бил предаден на новия управител.Липсват първични счетоводни документи за наличието на основание за извършване на счетоводно записване за сумата от 38 000 лв. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от 41 889,44лв.

Съдът като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното  от фактическа и правна страна:

Искът е с правно осн. чл.422 вр. чл.415,ал.1 ГПК.

Предмет на установяване е съществуването на вземане на ищеца спрямо ответника за сумата и основанието, на които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.3 ГПК по ч.гр.д. № 15095/12г. на ВРС-Хс., а именно 38 000 лв. , претендирани като неизплатено възнаграждение за извършената от А.С.М.  в периода 27.07.2009г. до 08.10.2012г. работа като управител на дружеството за сумата от 38 000лв., дължими по споразумение от 08.10.2012г. с нотариална заверка на подписите на страните.

Видно от цитираното споразумение , приложено към заявление по ч.гр.д. № 15095/12г. на ВРС-Хс., същото е подписано от „К.К.”ООД , ЕИК ХХХХХХХХХ, представлявано от управителя А.С.М. като възложител и от А.С.М. като изпълнител.

Не се спори между страните, че в последствие дружеството е променило наименованието си : с решение на ОСС от 09.07.2012г. А.С.М. е бил изключен като съдружник в дружеството , неговите дялове са поети от Н.К. и последният в качеството си на едноличен собственик на капитала на дружеството с решение от 10.07.2012г. е взел решения за промяна в наименованието на дружеството – в „Е.Н.”ЕООД, за промяна в адреса на управление на дружеството , за освобождаване на А.С.М. като управител на дружеството и за осъществяване на управлението и представителството от Н.К..

Безспорно към настоящия момент производството по искове на А.С.М. по чл.74 ТЗ срещу решения от ОСС  от 09.07.2012г. и на едноличния собственик на капитала от 10.07.2012г. не е приключило с влязло в сила съдебно решение.

ВнАС споделя установеното в т.3 от ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС и трайната съдебна практика / Р №81/26.02.2007г. на ВКС по т.д. № 556/06г.; Р № 21/25.03.213г. на ВКС по т.д. № 29/12г. на Іт.о.; Р № 48/29.07.2013г. на ВКС по т.д. № 830/12г.; О № 87/17.02.2011г. по т.д. № 609/10г. на ВКС; О № 602/20.09.2013г. по т.д. № 3101/13г. на ВКС– ІІ т.о./, че съдебното решение по конститутивен иск с правно осн. чл.74 ТЗ има действие занапред, без да се провежда разграничение на действитето на това съдебно решение по отношение на съдружниците и по отношение на всички останали трети лица. Липсва законово основание по отношение на съдружниците съдебното решение да има обратно действие. Следователно дори и да бъде отменено като незаконосъобразно решение от 10.07.2012г. за освобождаване на ищеца като управител на дружеството ответник, това обстоятелство не може да се отрази на липсата на притежавано от А.М. качество управител и представляващ „К.К.”ООД /в последствие „Е.Н.”ЕООД/ към датата на сключване на споразумение от 08.10.2012г.

Визираното по-горе споразумение има характер на установителен договор , който установява какви са отношенията между А.С.М. и дружеството-ответник. То е и документа ,въз основа на който е издадена и заповед за изпълнение по чл.417,т.3 ГПК, поради което предмет на преценка са именно установените с него отношения. Предходни договори /вкл. и договор за възлагане на управление от 27.07.2009г./ са ирелевантни.

След като към датата на сключване на споразумение от 08.10.2012г. А.С.М. не е управител и представляващ дружеството, то същият е действал при сключване на сделката от името на търговеца без представителна власт. Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за доказано от него потвърждаване на действията от страна на търговеца , предвид липсата на противопоставяне веднага след узнаване за сделката.

От една страна презумпцията на чл.301 ТЗ е създадена като защита за трети лица и с оглед сигурността и бързината на търговския оборот , а А.С.М. е освободен съдружник и освободен управител на дружеството и същевременно насрещна страна по споразумение от 08.10.2012г. Следователно той е известен към този момент / с оглед и изявления по т.д. № 1995/12г. на ВОС/ относно решение от 10.07.2012г. за освобождаването му като управител и това решение има действие вътре в дружеството.

От друга страна съобразно заключението на тричленната ССЕ за пръв път в счетоводството на дружеството сумата от 38 000 лв. е осчетоводена въз основа на мемориален ордер  от 08.10.2012г. , който не е първичен счетоводен документ и не е налице документална обоснованост на извършеното счетоводно записване. В приемо-предавателен протокол от 07.11.2012г. за предаване на счетоводна документация от обслужващия дружеството счетоводител на новия управител Н.К. също липсва договор от 27.07.2009г. и споразумение от 08.10.2012г.

Следователно с възражението по чл.415 ГПК дружеството своевременно е направило и възражение срещу задължението си по споразумение от 08.10.2012г.

Предвид гореизложеното не се установява съществуване на задължение в полза на ищеца по издадената заповед за изпълнение на осн. чл.417 ГПК. Обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

         Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1116/04.12.2013г. по т.д. № 3032/12г. на ВОС.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: