Р Е Ш Е Н И Е № 76

 

Гр.Варна, 19.04. 2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети март, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 82 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.267 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от “КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД срещу решение № 102/07.11.2017 година по т.д.№ 162/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което са отхвърлени предявените от “КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД срещу „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ ЕАД, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45421.27 лева, недължимо платена по фактури 115943/08.09.2014 година за сумата от 17789.39 лева и фактура 0300647/25.09.2014 година за сумата 27632.38 лева, сумата от 3383.13 лева, представляваща обезщетение за забава от 12.02.2016 година до датата на предявяване на иска – 07.11.2016 година и е осъдено да заплати сумата от 2580 лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач ПЛАСТПРОЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като е налице двойно плащане един път към „Благстрой“ ЕООД и един път към ПЛАСТПРОЕКТИНЖЕНЕРИНГ ЕООД. Моли съдът да отмени решението на  първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ ЕАД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен e иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

В исковата си молба от 07.11.2016 година ищецът „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД излага, че с ответника „Пътперфект-Т“ ЕАД, който е правоприемник на „Благстрой“ ЕООД са страни по сключено споразумение от 23.07.2014 година. По силата на това споразумение ищецът е поел задължение да заплати един аванс в размер на 5000 лева, за което е издадена фактура от 23.07.2014 година. След тази дата ответникът е продължил да доставя бетон на „Пласт проект инженеринг“ ЕООД във връзка с изграждането на депо за сепариране и компостиране в гр.Силистра. За доставените количества бетон има издадена справка от праводателя на ответника за доставените бетонови разтвори за периода за периода от  25.07.2014 година до 27.08.2014 година в размер на 142.49 куб.м. бетон, а втората за периода 10.09.2014 до 17.09.2014 за 216 куб.м. бетон В-25.Общото количество бетон е 358.49 куб.м., като за извършените доставки праводателят на ответника е издал фактури 115943/08.09.2014 година за първото количество бетон, а за другата част на доставката е издадена фактура 0000300647/25.09.2014 година. За втората фактура като получател е посочен „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД, като тази фактура не е осчетоводена в дружеството.  И по двете фактури са извършени плащания, тъй като счетоводното дружество е приело за основание тристранния протокол. С направените плащания дружеството неоснователно се е обогатило, като извършените доставки са получени от „Пластпроект инженеринг“ ЕООД, а „КМ Билдсистем“ ЕООД не е било получател. Изпълнението на доставките на материали на обекта „Депо за сепариране и компостиране на отпадъци“ гр.Силистра е ставало като „Пластпроектинженеринг“ ЕООД е доставяло на „КМ Билдистем“ ЕООД материали , а „КМ Билдсистем“ ЕООД е строител на обекта. Въз основа на този договор в счетоводството на „КМ билдсистем“ ЕООД е постъпила фактура от 30.09.2014 година от „Пластпроект инженеринг“ ЕООД , в която е отразено предаването на бетон и за което е съставен приемо-предавателен протокол. Извършените плащания са без основание , поради което ответника дължи връщане на заплатената сума, ведно със законната лихва от датата на поискването на сумата 12.02.2016 година.    

 В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който се оспорва иска. Не се оспорва извършеното плащане.

Тъй като краен получател на количеството бетон е ищецът е налице споразумение плащанията да се извършват директно от ищеца. Уговорката в споразумителният протокол важи за всички извършени плащания.Третата фактура е издадена на името на ищеца по негово искане. Ищецът не е плащал същите доставки на третото лице, поради което е имал правен интерес от извършеното плащане.  

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеният споразумителен протокол /л.14/ е видно, че  „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД и „ПЛАСТПРОЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се споразумяват, първият да извърши от свое име и за сметка на доставчика плащане по посочената фактура за аванс на бетон от 23.07.2014 година. Видно от фактурата /л.15/ същата е за сумата от 5000 лева.

От представеният споразумителен протокол /л.69/ се установява, че на 30.12.2014 година „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД и „ПЛАСТПРОЕКТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се споразумяват, че са нанесени щети на „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД в размер на 191343.05 лева, а е налице задължение на „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД към 31.12.2014 година, като се прави взаимно прихващане, а разликата от 98474.11 лева ще бъде прихващана от задълженията в процеса на строителството.

От приетото и неоспорено от страните заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура 115943/08.09.2014 година, издадена от „Благстрой“ ЕООД с получател „Пластпроект инженеринг“ ЕООД е с основание бетон в размер на 142.49 куб.м., транспорт, кариера Богорово/фракция, като фактурата е включена в дневника за покупките на м.септември, 2014 година, като е извършено плащане от „КМ Билдсистем“ ЕООД, без да е представен документ за извършено прихващане. За фактура 300647/25.09.2014 година същата е с получател „КМ Билдсистем“ ЕООД и с вписано основание бетон, транспорт и транспорт-фракция, като фактурата е включена в дневника за покупките на за м.септември, 2014 година , а в счетоводството на ищеца не е включена в дневника за покупките, като е извършено плащане, не е представен документ за извършено прихващане.

За периода юли-септември, 2014 година „Пластпроект инженеринг“ ЕООД е издало две фактури за доставка на бетон и е съставен приемо-предавателен протокол за предаване на количествата материали, които отговарят на количествата, посочени във фактурата.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД.

Разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД се определя от въведените в процеса твърдения на страните, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът следва да докаже основанието за задържане на полученото.

Oт представените фактури 115809/23.07.2014 година и 115943/08.09.2014 година е видно, че същите са с доставчик „Благстрой“ ЕООД и получател „Пластпроект инженеринг“ ЕООД. Същите са включени в счетоводството на двете дружества, както и в дневника за продажбите. От представената справка /л.18/, изходяща от „Пластпроект инженеринг“ ЕООД е видно, че не се оспорва фактът на доставката. С факта на включването на фактурите в счетоводните записвания не се оспорва валидността на облигационното правоотношение, поради което за „Пластпроект инженеринг“ ЕООД е възникнало задължението да заплати сумите, посочени във фактурите.

По делото между страните липсва спор, а и се установява от представените доказателства, че плащанията по издадените от „Благстрой“ ЕООД фактури 115809/23.07.2014 година и 115943/08.09.2014 година с получател „Пластпроект инженеринг“ ЕООД е извършено от ищеца по делото.

Твърденията на ответника са, че заплащането на сумите е извършено на основание споразумителен протокол от 23.07.2014 година. При логическото тълкуване на уговорките в споразумителния протокол е видно, че страните са уговорили изрично плащането по фактура 115809/23.07.2014 година да се извърши от „КМ Билдсистем“ ЕООД. Между страните липсва уговорка заплащането на всички издадени фактури да се извършва от ищеца „КМ Билдсистем“ ЕООД, поради което и извършеното плащане е такова без основание, тъй като липсва представен протокол за прихващане или изрично нареждане за заплащане на това задължение.

Втората фактура 0300647/25.09.2014 година е издадена от „Благстрой“ ЕООД с получател ищеца „КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД за сумата 27632.38 лева, като видно от заключението на вещото лице е извършено плащане.

Основанието за заплащане на сумата, което се подържа от ответника, а именно споразумителния протокол от 23.07.2014 година както се каза по-горе не може да бъде съотнесено към тази фактура, а само за сумата от 5000 лева по фактура 115809/23.07.2014 година.

Спорен е въпросът дали плащането е извършено на самостоятелно основание поради факта, че за получател по фактурата е посочен самия ищец, поради което и плащането не е извършено без основание.

Представената фактура не е осчетоводена в счетоводството на ищеца, поради което не може да се приеме, че е налице признание от страна на ищеца за извършена доставка по нея. Същата не е двустранно подписана, като по процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест на неподписаната фактура е налице константна практика на ВКС, включително и задължителна такава по реда на чл.290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.

Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите документи по делото. Фактурата е частен свидетелствуващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби т.е. по делото липсват доказателства за извършена стопанска операция по доставка на количествата, посочени във фактурата и възникнало облигационно правоотношение с доставчик „Благстрой“  /Пътперфект-Т“ ЕАД/ и получател ищеца.

При логическото тълкуване на представения споразумителен протокол /л.14/ се установява категорично съществуването на облигационни правоотношения, както следва: облигационно правоотношение по доставка на бетон между „Благстрой“, праводател на ответника и „Пластпроект инженеринг“ ЕООД и между „Пластпроект инженеринг“ ЕООД и „КМ Билдсистем“ ЕООД. Това изрично е посочено в споразумителния протокол, където страните са посочили тези две правоотношения, както и мястото на доставка на бетона на площадките на обекта на „КМ Билдсистем“ ЕООД, като са посочили, че доставчик на този бетон е „Пластпроект инженеринг“ ЕООД т.е. облигационно правоотношение по доставка на бетон между ищеца и ответника не е налице.

Обстоятелството, че бетона е доставен на обект, на който ищеца е извършвал строителството т.е. крайния получател на количеството е ищеца не означава, че не са налице две самостоятелни облигационни правоотношения с различни страни, поради което фактурирането и разплащането смесвайки двете правоотношения може да бъде извършено само по изрично разпореждане на страните, за каквото доказателства за тази конкретна фактура не са налице. С оглед липсата на основание за плащане сумата подлежи на връщане. 

Безспорно се установява извършено двойно плащане за едно и също доставено количество бетон един път, чрез платежните нареждания в полза на ответника и един път, в полза на „Пластпроект инженеринг“ ЕООД по издадените фактури, чрез протокола за прихващане от 30.12.2014 година.

Спорно е кое плащане е извършено валидно и кое поради грешка. Плащането, извършено към „Пластпроект инженеринг“ ЕООД е извършено на основание съществуването на облигационно правоотношение и издадени фактури. Плащането на ищеца към ответника е в предходен период, като в платежните нареждания е записано, че се извършва съгласно наредително писмо от „Пластпроект инженеринг“ ЕООД. Такова наредително писмо не е представено по делото, поради което и липсва основание за извършеното плащане.

Изразеното волеизявление в наредителното писмо може да бъде опровергавано от страната, от която изхожда, като не сме изправени пред опровергаване съдържанието на документа, когато се оспорва валидността на волеизявлението, защото са налице пороци на волята като грешка, насилие, измама /94-62-ОСГК/.

В отговора ответникът е подържал плащането на чуждото задължение поради наличие на правен интерес.

Разпоредбата на чл.56 ЗЗД предполага плащане на чужд дълг , т.е. липса на правоотношение между платеца и възползвалото се от плащането лице , какъвто не е настоящия случай. Суброгирането изключва грешката / в този смисъл - реш. № 773 от 15.07.2002 год. по гр.д.№ 1543 / 2001 год. на V г.о. на ВКС / .   

С института на законната суброгация е предвидено изключение от правилото на чл.73 ЗЗД, че при изпълнение на задължението от трето лице се погасява вземането на кредитора, като правото му преминава към третото изпълнило лице. В чл.74 ЗЗД е уреден общият фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение /по начало чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника. При суброгацията към третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички обезпечения в широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в закона. Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни реализирането на регресните права на третото лице във вътрешните му отношения с длъжника във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора, поради което и с оглед принципа за забрана на неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените от закона случаи /чл.178 ЗЗД/, поради което правния интерес е от съществено значение за да се приеме, че плащането е извършено на това основание. Правният интерес не се предполага, а подлежи на доказване, а в конкретния случай вътрешните имуществени отношения не са такива, че да е налице правен интерес от суброгация.

Предвид гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава от датата на поканата, тъй като задължението е безсрочно, поради което длъжникът изпада в забава от датата на поканата.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора съдебно-деловодни разноски въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски за двете инстанции в размер на 4888.17 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 102/07.11.2017 година по т.д.№ 162/2016 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което са отхвърлени предявените от “КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД срещу „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ ЕАД, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45421.27 лева, недължимо платена по фактури 115943/08.09.2014 година за сумата от 17789.39 лева и фактура 0300647/25.09.2014 година за сумата 27632.38 лева, сумата от 3383.13 лева, представляваща обезщетение за забава от 12.02.2016 година до датата на предявяване на иска – 07.11.2016 година и е осъдено да заплати сумата от 2580 лв. – разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА „ПЪТПЕРФЕКТ-Т“ ЕАД  да заплати на “КМ БИЛДСИСТЕМ“ ЕООД сумата от 45421.27 лева, недължимо платена по фактура 115943/08.09.2014 година за сумата от 17789.39 лева и фактура 0300647/25.09.2014 година за сумата 27632.38 лева, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 07.11.2016 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3383.13 лева, представляваща обезщетение за забава от 12.02.2016 година до датата на предявяване на иска – 07.11.2016 година, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата от 4888.17 лева, разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: