РЕШЕНИЕ

   № 88

               гр.Варна, 11.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 20.03.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 82 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Кристална вода“ АД - гр. София  обжалва решение № 71/09.10.2018 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. № 1/2018 г., с което е отхвърлен  предявеният от него срещу Ю.Р.Х. *** иск да бъде признато за установено вземането на „Кристална вода” АД срещу последния за сумата 30000  лева, дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 09.05.2017 г. и предявен за плащане на 31.05.2017 г., за който е издадена Заповед № 750 от 04.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК  по ч. гр. дело № 1332/2017 г. на Търговищкия районен съд, на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 и чл. 535 от ТЗ. Въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск по чл.422-ГПК, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Постъпила е и частна жалба от „Кристална вода“ АД гр. София  срещу определение № 17/11.01.2019 г. на ТОС по делото, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на ответника разноски в размер на 5494 лв предвид направено възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.В предоставения от съда срок предвид невъзможност за явяване в с.з. на процесуалния му представител въззивникът не е представил писмени бележки по делото. 

         Въззиваемата страна - Ю.Р.Х. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция по двете жалби.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество,  въззивната жалба е неоснователна.

Искът е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че записът на заповед е унищожаем – подписан от ответника при заплаха и упражнена принуда. С жалбата се правят оплаквания, че съдът безкритично е възприел показанията на свидетелите на ответника, които не били непосредствени, и същевременно – игнорирал тези на свидетелите на ищеца, като не било доказано упражняване спрямо длъжника на заплаха и принуда при подписване на записа на заповед.

По делото са представени на л.33 и л.34 заверени преписи на други два записа на заповед от 09.05.2017 г. с място на издаване – гр.София и посочен адрес на управление на „Кристална вода“ АД, с идентично съдържание с падеж на предявяване, в срок до 31.05.2017 г., без вписана сума на задължението, поето от издателя и без дата на предявяване на записа за плащане, които са подписани от ответника – първият от тях - подписан на две места – за издаване на записа и за предявяване за плащане с изписани под всеки от положените подписи три имена на ответника, а вторият – с положени на същите две места подписи и изписани отделно три имена и положен трети подпис най - отдолу на записа на заповед. Процесният трети запис на заповед е отново с дата 09.05.2017 г. с място на издаване – гр.София и посочен адрес на управление на „Кристална вода“ АД и с вписана на ръка сума на задължението 30000 лв вътре в съдържанието на записа и горе най-вдясно и също с изписана на ръка дата на предявяването за плащане - 31.05.2017 г., като е прието от съда за безспорно установено по делото, че ръкописните текстове не са изписани от ответника. От представените по делото и съхранявани в счетоводството на самия ищец фактури и касови бонове, подписани на гърба от ответника, се установява, че  последният е закупил на 09.05.2017 г. в гр.Силистра маркуч и заредил гориво и закупил масло за лек автомобил, като това се потвърждава от св. Венета Маринова – счетоводител на ищеца, на която ответникът се отчел и предал тези документи с оглед възстановяване на направените от него разходи.

От показанията на св. А Х. се установява, че на същата дата след обяд били спешно повикани с Ю. от гр.Тервел, където работили, на обекта в гр.Силистра, за да поправят аварирала машина „Бобкат“, като това се потвърждава и от показанията на св.Ю Х, който свидетелства, че е работил на 09.05.2017 г. на обекта в гр.Силистра, но на една машина „Бобкат“ се скъсал маркуч и изтекло цялото гориво и това наложило брат му Ю. да дойде от гр.Тервел и да купи нов маркуч, за да може да се оправи машината. От тези писмени и устни доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, може да се направи несъмнен извод, че ответникът не е могъл да издаде процесния запис на заповед на 09.05.2017 г. в гр.София в централата на ищеца, тъй като по същото време е работил на обектите на ищеца в гр.Тервел и гр.Силистра и е закупил със собствени средства материали, масло и гориво за сметка на ищеца, стойността на които последният не му е заплатил и до момента, макар че ги в включил в дневниците си за покупки за м.май 2017 г. и ползвал данъчен кредит за тях, установено от заключението на ССЕ. Очевидно е при това положение, че записът на заповед е с недостоверно посочени дата на издаване и място на издаване. На дата – 09.05.2017 г. ответникът не е подписвал запис на заповед, нито пък това е станало в гр.София на адреса на управление на ищеца. От показанията на св. Х. и св. Х се установява, че ответникът е подписвал на три пъти /л.138/ записи на заповед във фургона на обекта в гр.Тервел на други дати – към 20.05. и отново след няколко дни, към което го принудили след като го затворили във фургона две известни като силови лица – М К и помощника му Митко чрез сплашване, че иначе ще стане зле за него, за брат му и семейството. След срещите на четири очи с М К ответникът излязъл от фургона много уплашен и притеснен, тъй като бил принуден да подпише документите без вписване на конкретна сума /на задължението/ и без дата /на предявяването/. Ответникът снимал с камерата на телефона си документите, които показал на брат си – св.Х и от снимките се виждало, че в тях не пишело нито сума, нито дата. Това се потвърждава и от двата представени по делото от ответника преписи от записи на заповед на л.33 и л.34, в които липсват както сума на задължението на издателя, така и дата на предявяване на записа за плащане. Ответникът е подписал освен документ с недостоверни дата и място на издаване и бланкетен документ по отношение на поетото безусловно обещание да се плати определена сума пари, а също така е подписал записа на заповед едновременно за издаване на същия и за предявяването му за плащане, докато предявяването е оформено на различна дата /31.05.2017 г./ от датата на издаването – 09.05. 2017 г.  Обстоятелството, че ответникът на три пъти е подписвал и вписвал имената си върху различни записи на заповед, без нито веднъж да е вписал сума на задължението си и дата на предявяване, доколкото и в процесния запис сумата и датата на предявяването му за плащане не са вписани от него, потвърждава този извод.

При това положение следва да се приеме, че записът на заповед е подписан от ответника при упражнени спрямо него психическа принуда и заплаха - страхови внушения, като волята му е била деформирана следствие на тях чрез възбудения у него основателен страх за собствената му лична и тази на близките му неприкосновеност. Този предизвикан в ответника основателен страх са го мотивирали да подпише всичко, което е било поискано от него, без оглед на правата му. Свидетелските показания, установяващи, че волята  на ответника е била повлияна от заплахите и упражнената принуда, не са заинтересовани, тъй като се подкрепят от всички други данни по делото. Ето защо, записът на заповед е унищожаем на основание чл.30-ЗЗД и не е годно основание за ангажиране отговорността на ответника. Предвид това искът по чл.422-ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Съдът препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 – ГПК.

Частната жалба е неоснователна. Делото е със значителна фактическа и правна сложност и няма основание да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение на другата страна като прекомерно до размера на минимума по Наредба №1/2004 г. на ВАС. Обжалваното определение следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивното и за частното производство общо в размер на сумата 3300 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №71/09.10.2018 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. № 1/2018 г.

ПОТВЪРЖДАВА определение №17/11.01.2019 г. по чл.248-ГПК на Окръжен съд Търговище по т.д. № 1/2018 г.

ОСЪЖДА „Кристална вода“ АД - гр. София, ЕИК 200133700  да заплати на Ю.Р.Х., ЕГН – **********, с адрес: ***, общо сумата 3300 лв – съдебни разноски за въззивното и частното производство.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.