Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   113/ 08.05.2014г.,       гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                  търговско   отделение

на     двадесет и пети март                           Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  П.Хорозова                         Кр.Генковска

                  

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  820   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба  от Община Варна, гр.Варна, бул.”Осми приморски полк”  № 43, представлявана от Кмета И.Н.П. срещу решение № 590/20.06.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено  по т.д. № 2433/2012г., с което общината е осъдена да заплати на „Т.Х.”  АД, ЕК ХХХХХХХХХ, гр.Варна, ул.”Кавала” № 10, представлявано от А.Л.Ш. сума, представляваща уговорени в договори за възлагане на обществен превоз и анекси към тях компенсации на части от стойността на транспортна услуга, предоставена за периода м. август 2009г –м.декември 2009 година на лица, посочени от възложителя (граждани на възраст 67 и повече години, адресно регистрирани на територията на община Варна), както следва:  8 092 лева по договор № Д-9200/473/99 от 12.04.2007,  ведно с обезщетение за забава в размер на 2 347.21 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г.; 177 508 лева по договор № Д-7-9200(247)/14.03.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 51 487.79 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г.;  246 224 лева по договор № Д-7-9200(843)/19.06.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 71 439.15 лева за периода от 01.09.2009г. 28.09.2012г. ;  241 466.40 лева по договор № Д-7-9200(845)/19.06.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 70 117.18 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г.; 74 268 лева по договор № Д-7-9200(848)/19.06.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 21 556.37 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г.; 195 416.80 лева по договор №Д-7-9200(851)/19.06.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 56 751.71 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г. ;  388 584 лева по договор № Д-7-9200(1671)/15.10.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 112 918.14 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г.;  31 850.40 лева по договор 122/20.06.2006 година, ведно с обезщетение за забава в размер на 9 263.80 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски в размер на 113 910.84 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и за постановяването му  в противоречие на приложимите материалноправни и процесуалноправни правила.  Счита, че неправилно Варненският окръжен съд е приел, че задължението на Община Варна  за компенсиране на превозвача за извършения от него превоз на определени категории правоимащи лица по намалени цени произтича от сключени между страните по спора договори, като в същност това право възниква по силата на подзаконови нормативни актове – Наредба № 2/31.03.2006г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници и Постановление № 66 на Министерския съвет от 15 април 1991г. за определяне на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани и следователно задължението да компенсира превозвача в случая тежи върху Държавата, а не върху общината. Ето защо съгласно   Наредба № 2/31.03.2006г.  средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставят до размера, определен в държавния бюджет за тази цел, като ежегодно в едномесечен срок от обнародване на постановлението на МС за изпълнение на държавния бюджет за съответната година Министърът на финансите и Министърът на транспорта утвърждават по общини годишни лимити за средствата за компенсиране на безплатни по намалени цени на групи правоимащи лица, без тези по чл.10 от Наредбата, определени на съразмерен принцип  в зависимост от броя на лицата и категорията на общината, а ролята на общината се свежда единствено до тази на посредник – чрез нея се предоставят необходимите суми за компенсиране на транспортните дружества за извършените от тях безплатни и по намалени цени пътувания със средства от централния бюджет. Тъй като ССчЕ е дала категорично заключение, че средствата, предвидени от държавния бюджет за компенсиране на превозвачите са изплатени в пълен размер, счита, че общината е изпълнила задълженията си, произтичащи от нормативните актове. Независимо от това поддържа становището, че след като и за четирите етапа от конкурсите на градски линии в Община Варна административните актове по конкурсно възлагане на обществен превоз са частично или изцяло отменени като незаконосъобразни, до отмяната им са действали като елементи от ФС по възлагането, а отмяната им действа с обратна сила и следователно това поражда задължение за възстановяване на положението отпреди действието на акта – чл.301 АПК. Като краен резултат недействителността на административните актове по пет от процесните договори обуславя и недействителност на възникналото правоотношение. Тъй като договорът за обществен превоз е уреден в специален нормативен акт – Наредба № 2/2002г. и сключването му става при спазване на определена административна процедура, съблюдаваща обществения интерес, разпоредбата на чл.293 ал.3 ТЗ, допускаща стабилизиране на неформални търговски съглашения чрез конклудентни действия, е неприложима.  Моли за отмяна на решението и постановяването на друго такова, по съществото на спора, с което предявеният срещу общината иск бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Възражението на Община Варна за недействителност на облигационното отношение поради отмяна на административни актове по възлагането на обществения превоз е неоснователно по отношение на три от осемте процесни договора – Договор № Д-7-9200/1671 от 15.10.2007г. относно линия 409, Допълнително споразумение № Д-9200/473/99 от 12.04.2007г. към Договор № Д-9200/473/14.07.1999г. относно линия 12 и Договор № 122/20.06.2006г.относно линии 26, 27 и 28. Валидността на договорите и изпълнението им от страна на превозвача са доказани в процеса. Счита, че между страните има валидно възникнало облигационно отношение  и на основание Договор № Д-7-9200/843/19.06.2007г. за автобусни линии №№ 10, 13, 19 и 32 от // етап, 2 пакет, тъй като административните актове, въз основа на които е сключен договора, са стабилни такива – заповед № 1069/03.04.2007г. на Кмета на общината за откриване на конкурса и заповед № 1817/01.06.2007г. на Кмета на общината за избор на „Т.Х.” АД за изпълнител. По отношение на останалите четири договора – Договор № Д-7-9200/247/14.03.2007г., Договор № Д-7-9200/845/19.06.2007г., Договор № Д-7-9200/851/19.06.2007г- и Договор № Д-7-9200/848/19.06-207г- правилно първоинстанционният съд е приел, че възражението за тяхната нищожност е неоснователно. Претендира и присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Производството е образувано по обективно съединени частични искове от “Т.Х.” АД, ЕИК: ХХХХХХХХХ, гр. Варна, ул. "Каварна" № 10, представлявано от изп. дикректор А.Л.Ш. срещу Община Варна за заплащане на уговорени в договори за възлагане на обществен превоз и анекси към тях компенсации на части от стойността на транспортна услуга, предоставена за периода м. август 2009г –м.декември, 2009 година на лица, посочени от възложителя (граждани на възраст 67 и повече години, адресно регистрирани на територията на община Варна), на осн.чл.79 ЗЗД вр. с Наредба № 2/15.03.2002г. за условията и реда  за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, както следва:  сумата от 8 092 лева по договор № Д-9200/473/99 от 12.04.2007,  ведно с обезщетение за забава в размер на 2 347.21 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 177 508 лева по договор № Д-7-9200(247)/14.03.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 51 487.79 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 246 224 лева по договор № Д-7-9200(843)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 71 439.15 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012до; сумата от 241 466.40 лева по договор № Д-7-9200(845)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 70 117.18 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 74 268 лева по договор № Д-7-9200(848)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 21 556.37 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 195 416.80 лева по договор №Д-7-9200(851)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 56 751.71 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012 ; сумата от 388 584 лева по договор № Д-7-9200(1671)/15.10.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 112 918.14 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 31 850.40 лева по договор 122/20.06.2006 година, ведно с обезщетение за забава в размер на 9 263.80 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012 година до окончателното изплащане на задължението,

съединени в отношение на евентуалност с искове от „Т.Х.” АД срещу Община Варна за заплащане на сумата от 1 363 389.60 лева, представляваща обезщетение в размер на 30% от стойността на картата, които Община Варна дължи поради отпадане на основанието и невъзможност за връщане на престацията, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в размер на 335 840.51 лева за периода от 19.03.2010 година /датата на поканата/ до 28.09.2012 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,

съединени в отношение на евентуалност с искове за заплащане на същите суми, представляващи обезщетение за извършена без възлагане чужда работа в интерес на Община Варна, обезщетение за забава и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,

съединени в отношение на евентуалност с искове за заплащане на същите суми, предявени като обезщетение за неоснователно обогатяване на Община Варна поради направени от Т.Х.” АД разходи, спестени на общинския бюджет, ведно с обезщетение за забава и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Безспорно установено е по делото, че Наредба № 2/31.03.2006г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници и Постановление № 66 на Министерския съвет от 15 април 1991г. за определяне на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани  създават законовата рамка и нормативното задължение за превозвачите да извършват посочените видове безплатни пътувания и такива с намаление, чието компенсиране е гарантирано със средства от държавния бюджет. Претенцията обаче на ищеца „Т.Х.” АД има за предмет изплащането на компенсации за м.август – м.декември 2009г. със средства от бюджета на Община Варна за осъществения въз основа на сключените осем процесни договора превоз на лица на 67 и повече години, адресно регистрирани на територията на общината, като правопораждащия за вземането на ищеца смесен фактически състав включва съответните решения на Общински съвет Варна  и  договорите за превоз, с идентично съдържание. Така с решение № 4819-10/16.03.2007г. по Протокол № 52/16.03.2007г., решение № 3441-13/04.04.2006г. по Протокол № 40/04.04.2007г. и решение № 165-16/14.12.2007г. по Протокол № 3/14.12.2007г. Община Варна е предоставила правото на безплатен превоз на лица на 67 и повече години, адресно регистрирани на нейна територия, като е поела и задължение за компенсация на превозвача със средства от местния бюджет за 2009г. в размер 30 на сто от стойността на картата, съгласно решение № 1205-4 по т.13 по Протокол № 14 от 02.04.2009г. и Приложение № 9 към него за 2009г. С решение № 2758-7 на Общински съвет Варна  по Протокол № 35/30.11.2005г. и решение № 4819-10 по Протокол № 52/16.03.2007г. е възложено на кмета на Община Варна да открие процедура по конкурси за възлагане на обществен превоз на територията на общината по реда на Наредба № 2/15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси на Министерство на транспорта и съобщенията, като първото решение включва  само първи  етап  1пакет от градски линии с №№ 15, 15 Б, 115 и 148, а второто решение включва към този етап още четири етапа, със съответните пакети от линии. Допълнително са възложени и конкурси за междуобщински линии 409 и 26, 27 и 28. Решение № 4819-10 по Протокол № 52/16.03.2007г. е отменено с решение № 588/08.04.2009г. на Адм.съд Варна по адм.д.№ 2923/2008г. и потвърждаващото го решение № 2654/26.02.2010г. на Върховния адм.съд, 4-то отделение по адм.д. № 9711/2009г., считано от 26.02.2010г.

Със Заповед 1069/03.04.2007 е открит конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на Община Варна по етап втори за пакет първи, втори и трети. Със заповед 1070/03.04.2007 година е открит конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на Община Варна по етап трети за пакет първи, втори и трети. Със заповед 1071/03.04.2007 година е открит конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на Община Варна по етап четвърти за пакет първи, втори и трети.

Заповедите на кмета на Община Варна №№  1069/03.04.2007г.; 1070/03.04.2007г- и 1071/03.04.2007г.  са отменени по адм.ред : с решение № 2223/01.11.2010г. на Варненския адм.съд, ІІІ отделение, 26-ти състав по адм.д. № 635/2007г. е отменена заповед № 1069/03.04.2007г., а с решение № 5069/11.04.2011г. на ВАС, 4-то отд. по адм.д. № 16162/2010г. това решение е обезсилено в частта, с която е отменена т.ІІІ – 1.2 от заповедта поради стабилизирането й пред вид изтичане срока за обжалване и е оставено в сила решението в останалата част, а именно  за отмяна на откриването  на самия конкурс. Заповед № 1070/03.04.2007г. е отменена с решение № 2210/29.10.2010г. на Варненския адм.съд, ІІІ отд., 26-ти състав по адм.д.№ 638/2007г. и потвърждаващото го решение № 4878/06.04.2011г. на ВАС, 4-то отд. по адм.д. № 16160/2010г. С решение от 04.11.2010г. по адм.д. № 637/2007г. на Административен съд Варна е отменена като незаконосъобразна и заповед № 1071/03.04.2007г. в частта, касаеща пакет първи и трети от обособените транспортни линии с №№ 9, 109 и 51 /първи пакет/ и 39 и 209 /втори пакет/. Това решение е оставено в сила с решение  6651/12.05.2011г. на ВАС по адм.д.№ 16264/2010г.

Безспорно  установено е още по делото  допуснатото предварително изпълнение на заповедите за определяне на изпълнители, сключването на осемте процесни договора с превозвача, спечелил конкурса, както и последващата отмяна по административен ред на част от административните актове по конкурсната процедура. Така с решение №553/02.04.2009г. на Варненския адм.съд по адм.д. № 1005/2007г. е отменена  заповед 1815/01.06.2007г., а с решение № 2122/26.09.2011г.. по адм.д. №1239/2007г. е отменена заповед 1816/01.06.2007г. Заповед № 1817/01.06.2007г. също е отменена като  незаконосъобразна.

Въз основа на горната фактическа установеност Община Варна е направила възражение  за нищожност на сключените договори за възлагане на обществен превоз с ищеца, което възражение се поддържа пред въззивната инстанция по отношение на пет от тях. Исковите претенции, предявени на основание Договор № Д -7-9200/1671 от 15.10.2007г. относно линия 409; Допълнително споразумение № Д -9200/473/99 от 12.04.2007г. към Договор № Д-9200/473/14.07.1999г. относно линия 12 и Договор № 122/20.06.2006г., сключен с Община Аксаково относно линии 26, 27 и 28 остават извън предметния обхват на възражението, тъй като по отношение на тях няма твърдения, нито доказателства за допуснати нарушения на процедурата по сключването им. Вземанията на превозвача за сумата от 388 584 лева по договор Д-7-9200(1671)/15.10.2007г., ведно с обезщетение за забава в размер на 112 918.14 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г., както и за сумата от  31 850.40 лева по договор 122/20.06.2006 година, ведно с обезщетение за забава в размер на 9 263.80 лева за периода от 01.09.2009г. - 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012 година до окончателното изплащане на задължението е доказано по основание и размер и следва да бъде уважено на първоначално заявеното договорно основание – чл.79 ЗЗД вр. с Наредба № 2/15.03.2002г. за условията и реда  за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили. От приетите до ответника 7 писма  и 24 справки, изготвени от „Т.Х.”, АД се установява изпълнение на договорното му задължение за месечно представяне на издадените карти за превоз в общината. Прието и неоспорено е и извлечение от регистъра за издадените карти за м.юли-м.декември 2009г., с което се доказва изпълнение на задълженията на превозвача. Общината не само не е оспорила доказателствата, но и не е възразявала против дейността на превозвача и отчитаните пред нея намаления, заплатила е компенсациите за тях до м.юли 2009г., от което поведение съдът прави извод, че тя е одобрила и приела отчетената пред нея работа.

По отношение на възражението за недействителност на договорите, съдържащи в смесения си фактически състав отменени административни актове по конкурсната процедура по възлагане на обществения превоз - № Д-7-9200(247)/14.03.2007, Д-7-9200(843)/19.06.2007, № Д-7-9200(845)/19.06.2007, № Д-7-9200(848)/19.06.2007 и Д-7-9200(851)/19.06.2007,  Варненският апелативен съд е изразил становище в решението си по в.т.д. № 503/2012г. /недопуснато до касационен контрол съгласно определение № 884/20.11.2013г. на ВКС, ТК, първо отделение по т.д. № 2265/2013г./ : тъй като възлагането на обществени автобусни превози по  реда на  Наредба № 2/15.03.2002г. представлява смесен фактически състав, включващ административни актове – решение на Общинския съвет за провеждане на конкурс и заповеди на кмета на общината за откриването му, както и за определянето на изпълнител, така и гражданскоправни волеизявления – сключените въз основа на обществената поръчка договори, то опорочаването на един от елементите на ФС води до недействителност на цялото правоотношение.  Отмяната на административния акт действа с обратна сила, предвид на това не е налице изначална недействителност на процесните пет договора, а отпадането им в последствие, след влизане в сила на съответното решение за отмяна. Допуснатото предварително изпълнение на заповедите е основание за валидно сключване на договорите. Едва с отмяната на администравитния акт с влязло в сила решение отпада действието на предварителното изпълнение на заповедите.  С оглед на това и въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извод за неоснователност на исковата претенция въз основа на договор № Д-7-9200/851/19.06.2007г.; № Д-7-9200/848/19.06.2007г.; № Д-7-9200/845/19.06.2007г. и № Д-7-9200/843/19.06.2007г.  на заявеното първоначално договорно основание поради неосъществен ФС. Същият правен извод се налага и за договор № Д-7-9200/247/14.03.2007г. пред вид отмяната на заповед № 0709/13.03.2007г. на кмета на Община Варна за определяне на изпълнител в проведения конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по вътрешноградски автобусни линии в пакет 15, 15Б, 115 и 148 от утвърдената транспортна схема на Община Варна, с решение № 2936/05.03.2010г. на ВАС, 4-то отделение по адм.д. № 16130/2009г., въпреки че  решение № 2758-7 на Общински съвет Варна  по Протокол № 35/30.11.2005г. е стабилен административен акт, тъй като не е било отменено по съдебен ред. Исковата претенция по отношение на тези пет процесни договора следва да бъде уважена на заявеното в условията на евентуалност отпаднало основание, а по отношение на Договор № Д -9200/473/99 от 14.04.99г., продължен с допълнително споразумение от 12.04.2007г. за обществен превоз на пътници по градска линия № 12 – при начална липса на основание, предвид на това, че линия 12 изобщо не е била включена в пакетите по обявения конкурс, в общ размер на 942 975лв главница и 232 280лв мораторна лихва за периода 19.03.2010 година /датата на поканата/ до 28.09.2012 година /датата на подаване на исковата молба/.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковите претенции са уважени на договорно основание и вместо него – постановено друго,  с което претенцията бъде уважена на отпаднало основание, с произтичащите от това правни последици по отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва.

 

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея  разноски за настоящата инстанция. Представени са доказателства за платен адв.хонорар в размер на 42 840лв. Направено е обаче и възражение за прекомерност на този хонорар. С оглед на това съдът намира, че на възиваемата страна следва да бъде присъден заплатения от нея адв.хонорар в размера по чл.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения в приложимата към процесното отношение редакция, а именно -  35 635 лв.

Въззивната жалба в частта,  с която се иска изменение на решението досежно присъдените за първата инстанция разноски представлява молба по чл.248 ГПК, компетентен по която да се произнесе  е първоинстанционният съд. Ето защо в тази си част производството по делото следва да бъде прекратено, а делото – изпратено на окръжния съд за произнасяне в производство по чл.248 ГПК.

       Водим от горното, съдът

 

Р    Е       Ш      И       :       

ПОТВЪРЖДАВА решение № 590/20.06.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено  по т.д. № 2433/2012г. в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на Т.Х.” АД, ЕИК: ХХХХХХХХХ, гр. Варна, ул. "Каварна" № 10, представлявано от изп. директор А.Л.Ш. уговорени в договори за възлагане на обществен превоз и анекси към тях компенсации на части от стойността на транспортна услуга, предоставена за периода м. август 2009г –м.декември, 2009 година на лица, посочени от възложителя (граждани на възраст 67 и повече години, адресно регистрирани на територията на община Варна), както следва:

сумата от 388 584 лева по договор № Д-7-9200(1671)/15.10.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 112 918.14 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 31 850.40 лева по договор 122/20.06.2006 година, ведно с обезщетение за забава в размер на 9 263.80 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012, на осн.чл.79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012 година до окончателното изплащане на задължението.

ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Х.” АД срещу Община Варна за заплащане на уговорени в договори за възлагане на обществен превоз и анекси към тях компенсации на части от стойността на транспортна услуга, предоставена за периода м. август 2009г –м.декември, 2009 година на лица, посочени от възложителя (граждани на възраст 67 и повече години, адресно регистрирани на територията на община Варна), на осн.чл.79 ЗЗД вр. с Наредба № 2/15.03.2002г. за условията и реда  за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, както следва:  сумата от 8 092 лева по договор № Д-9200/473/99 от 12.04.2007,  ведно с обезщетение за забава в размер на 2 347.21 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 177 508 лева по договор № Д-7-9200(247)/14.03.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 51 487.79 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 246 224 лева по договор № Д-7-9200(843)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 71 439.15 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012до; сумата от 241 466.40 лева по договор № Д-7-9200(845)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 70 117.18 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 74 268 лева по договор № Д-7-9200(848)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 21 556.37 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012; сумата от 195 416.80 лева по договор №Д-7-9200(851)/19.06.2007, ведно с обезщетение за забава в размер на 56 751.71 лева за периода от 01.09.2009-28.09.2012г. като неоснователен, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Т.Х.” АД, ЕИК: ХХХХХХХХХ, гр. Варна, ул. "Каварна" № 10, представлявано от изп. директор А.Л.Ш. уговорени в договори за възлагане на обществен превоз и анекси към тях компенсации на части от стойността на транспортна услуга, предоставена за периода м. август 2009г –м.декември, 2009 година на лица, посочени от възложителя (граждани на възраст 67 и повече години, адресно регистрирани на територията на община Варна), както следва:

 8 092 лева по договор № Д-9200/473/99 от 12.04.2007177 508 лева по договор № Д-7-9200(247)/14.03.2007, 246 224 лева по договор № Д-7-9200(843)/19.06.2007, 241 466.40 лева по договор № Д-7-9200(845)/19.06.2007, 74 268 лева по договор № Д-7-9200(848)/19.06.2007, 195 416.80 лева по договор №Д-7-9200(851)/19.06.2007, на осн.чл.55 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава в общ размер на 232 280лв, за периода 19.03.2010г. – 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 35 635 лв – разноски за водене на делото във въззивното производство, като

ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Х.” АД, гр.Варна срещу Община Варна за заплащане на обезщетение за забава за периода 19.03.2010г. – 28.09.2012г. за горницата над 232 280лв до претендираните 335 840.51 лева  като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, с която се обжалва решението досежно присъдените 113 910,84лв разноски за първата инстанция, като

ИЗПРАЩА молбата с правно основание чл.248 ГПК на Варненския окръжен съд за произнасяне.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му при условията на чл.280 ал.1 ГПК, а в прекратителната му част – в едноседмичен срок от съобщението по реда на чл.274 ГПК.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ: