Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

32 /гр. В., 05.02.2016 г.

                                                                                                                    В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№821/2015 год., за да се П.изнесе, взе предвид следното:

П.изводството по делото е образувано по въззивна жалба на А.Е.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХ със седалище гр.С. П.тив решение № 718/12.10.2015 г. по т.д. №260/15 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Е.-П. М.” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес гр.В., р-н Вл.Варненчик, В. Т.-Е, бул.В.Варненчик № ХХХ, представлявано от П.Т. и П.В. , обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 84318,34 лв. с ДДС, представляваща платена от ищеца на отпаднало основание цена за достъп по следните фактури №№ 1101845/07.02.2013 г, 1101934/05.03.2013 г., 1102262/03.04.2013 г.; 1102607/07.05.2013 г., 1103345/05.07.2013 г, 1103758/06.08.2013 г.; 1104262/05.09.2013 г.; 1104697/07.10.2013 г; 1105308/05.11.2013 г.; 1107400/20.01.2014 г., както и сумата от 6339,82 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 19.05.14 г. до предявяване на иска – 12.02.15 г., ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на сумата, като неоснователни.

В жабата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част като се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е характеризирал отмененото Решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДКЕВР, като общ административен акт и е отрекъл обратното му действие, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи, че платената цена, определена с отмененото решение на ДКЕВР, не се дължи обратно . Моли съда да отмени решението и уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна „Е.-П. М.” АД е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Третото лице помагач - Комисия за енергийно и водно регулиране излага становище за липса на правен интерес от привличането й като помагач и моли да бъде заличена, а по същество излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в П.изводството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и от събраните в първоинстанционното П.изводство писмени доказателства се установява, че въззивникът А.Е.“ ЕООД е собственик на фотоволтаичен енергиен парк Коларово с обща инсталирана мощност 5000Кw, чрез който П.извежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, като същият е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на въззиваемото дружество „Е.-П. М.” АД, по силата на договор за присъединяване на обект на независим П.изводител на ел.енергия № 3101-2009-П-С11-470-14.09.11 г., сключен на 16.09.11г., като ползването й е било надлежно разрешено от компетентния за това държавен орган.

По силата на договор №ПД-С12-128-25.09.12 г. от 13.09.12 г., след присъединяване на обекта на П.изводителя към електроразпределителната мрежа, услугата достъп до електроразпределителната мрежа е била предоставена, като за периода 07.02.2013 г. – 10.01.2014 г., въззивникът е заплатил цена за достъп в общ размер на 84 318.34 лв. с вкл. ДДС.

С покана получена от въззиваемото дружество на 09.05.2014 г., въззивникът го е поканил в 10 дневен срок да върне получените на отпаднало основание суми.

Спорният въпрос е за действието по време на постановеното от Върховния адм.съд и влязло в сила решение, с което е бил отменен акта на регулаторния орган за определяне на временни цени, респективно за основанието за извършените преди отмяната плащания, каквито основания за неправилност на обжалваното решение са изложени във въззивната жалба. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.                                                                 

Елемент на договора за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа сключен между разпределителното дружество и съответния прозводител, присъединен към електроразпределителната мрежа е цената за достъп, размерът на която е регулиран и се утвърждава от ДКЕВР в рамките на предоставените и от ЗЕ правомощия. Цената е дължима от П.изводителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие съгласно чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В редакцията си към П.цесния период разпоредбата на чл.36а ал.2 от ЗЕ предвижда, че ДКЕВР утвърждава цени в отношенията между енергийните предприятия, доставящи ел.енергия по регулирани цени от една страна и операторите на преносни и електроразпределителни М., от друга страна, „като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт”.

С оглед правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от П.изводителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С различни съдебни решения, състави на ВАС са отменили решение Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за П.изводители от възобновяеми източници. С решение N 1813/10.02.2014 г., постановено по адм.дело 15923/2013 г., петчленен състав на ВАС, окончателно е потвърдил решението за отмяна на решение Ц-33 от 14.09.2012 г.

С решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР са утвърдени окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи., с което решение дължимата на „Е. – П. М.” АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00 лв./МВтч.

По въпроса „За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 прд1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” са постановени решения по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика – решение № 212 от 23.12.2015г. по т.дело № 2956/14г., на ВКС, І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.дело № 2611/14г., на ВКС, IІ т.о. и решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.дело № 3018/14г., на ВКС, IІ т.о.

В решенията касационната инстанция е приела, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение Ц – 33 от 14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните М. е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е в решението, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл.195 от АПК се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.

С оглед обратното действие на отмяната на решение Ц – 33 от 14.09.2012 г., съдът приема, че вземанията на електроразпределителното дружество за цена за осигурен на П.изводител достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила, поради което и фактурираната и платена временна цена за достъп за периода 07.02.2013 г. – 10.01.2014 г., в общ размер на 84 318.34 лв. с вкл. ДДС, подлежи на връщане, поради отпадане на основанието за получаване от страна на въззиваемия.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.

Съобразно паричния характер на задължението и направеното искане, на осн. чл. 214, ал.2 от ГПК, въззиваемият следва да заплати главницата ведно със законната лихва от завеждане на иска 13.02.2015 г. до окончателното изплащане на задъжението.

С окончателаната отмяна на временните цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните М. (10.02.2014 г.) е отпаднало основанието за получаването им от въззиваемото дружество, но предвид липсата на определен ден за връщането им, за изпадане на длъжника в забава, с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД е необходимо той да бъде поканен от кредитора. С оглед датата на получаване на поканата, съдът намира, че длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на дадения в поканата срок за изпълнение – 18.05.2014 г., поради което за периода 19.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.02.2015 г., дължи обезщетение за забава. Размерът на претенцията за обезщетението за забава от 19.05.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.02.2015 г., съобразно заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното П.изводство съдебно-счетоводна експертиза е 6339.82 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е изцяло основателен. Ето защо, обжалваното решение в тази част също следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се уважи изцяло.

При този изход на делото и на основание 78, ал.1 от ГПК, въззиваемото дружество следва да заплати на въззивника сумата от 11 776.11 лева - разноски за първата инстанция и 9 798.43 лева - за въззивното производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 718/12.10.2015 г. по т.д. №260/15 г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от „А.Е.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул. Г.С.Р. №130, ет.1, ап.4, представлявано от Р.П. У., срещу „Е.-П. М.” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес гр.В., р-н Вл.Варненчик, В. Т.-Е, бул.В.Варненчик № ХХХ, представлявано от П.Т. и П.В. , обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 84318,34 лв с ДДС / осемдесет и четири хиляди триста и осемнадесет лева и 34ст/, представляваща платена от ищеца на отпаднало основание цена за достъп по следните фактури №№ 1101845/07.02.2013 г, 1101934/05.03.2013 г., 1102262/03.04.2013 г.; 1102607/07.05.2013 г., 1103345/05.07.2013 г, 1103758/06.08.2013 г.;1104262/05.09.2013 г.; 1104697/07.10.2013 г; 1105308/05.11.2013 г.; 1107400/20.01.2014 г., както и сумата от 6339,82 лв /шест хиляди триста тридесет и девет лева и 82ст/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 19.05.14 г. до предявяване на иска – 12.02.15 г., ведно със законната лихва върху нея , считано от датата на завеждане на исковата молба до пълното плащане на сумата, както и в частта за разноските, постановено при участието на Комисията за енергийно и водно регулиране (с предходно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, ДКЕВР) с адрес: гр. С., п.к. 1000, бул. „Дондуков” №8-10, като трето лице – помагач на страната на ответника „Е.-П. М.” АД, ЕИК 104518621, гр. В., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Е.-П. М.” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. В. 9009, бул. „В.В.” №ХХХ, В. Т. - Е, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет П.Т., П.В., М. Б., Р. Г. Ц. ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н С., ул. Г.С.Р. №130, ет.1, ап.4, представлявано от Реймънд Пол Уилсън,  сумата от  84 318.34 (осемдесет и четири хиляди, триста и осемнадесет лева и 34 ст.) с ДДС, представляваща платени в периода февруари 2013 г. – януари 2014 г. цени за достъп до мрежата на ответника поради отпадане на основанието за плащането им предвид отмяната на на Решение №Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР с влязло в сила съдебно решение на Върховен административен съд, на осн. чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2015 г. до окончателното й плащане, сумата от 6339.82 (шест хиляди триста тридесет и девет лева и 82 ст.), представляваща обезщетение за забавено плащане на галвницата, за периода 19.05.2014 г. – 12.02.2015 г., на осн. чл.86 от ЗЗД, както и сумата от 11 776.11 (единадесет хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и 11 ст.) - разноски за първата инстанция и 9 798.43 (девет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и 43 ст.) – разноски за въззивното П.изводство,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Комисията за енергийно и водно регулиране (с предходно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, ДКЕВР) с адрес: гр. С., п.к. 1000, бул. „Дондуков” №8-10, като трето лице – помагач на страната на ответника „Е.-П. М.” АД, ЕИК 104518621, гр. В..

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:


 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия В.ПЕТРОВ

по решението по в.т.д. №821/15 г. на АС В.

Действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп е правно ирелевантен факт. Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не създава основанието за заплащане на сумите, чието връщане се иска, а е взето в изпълнение на предвидена в закона възможност за това по §197, ал.2 от ПЗР на ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./ – при несъгласуване в определен срок на условията за достъп. Отмяната на решението на П.цесуално основание не отменя и не води до отпадане на основанието за получаване на сумите от ответника. Основание за заплащане на сумите от ищеца са законът - ЗЕ и договорът между страните за достъп до ЕРМ, изпълнен от оператора – ответник чрез предоставяне на такъв достъп, в резултат на което ищецът е П.давал П.извежданата от него електроенергия. Отмяната не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните, както и съгласуваните от тях и действали през П.цесния период цени за достъп до ЕРМ. Сключването от П.изводители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните М. за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по сключения договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е П.давал П.извежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането им от оператора и с осчетоводяването и заплащането им от ищеца.

Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп, който е с П.дължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и П.дължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид П.дължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца за минало време следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия П.цесен период такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с П.дължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с П.дължително изпълнение.

Оттук следва, че операторът на ЕРМ - „Е. - П. М.” АД – гр.В. не дължи връщане на заплатените му от ищеца суми по П.цесните фактури и искът по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД за тях, както и искът за лихви за забава, следващ съдбата на иска за главницата, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Само ако в бъдеще влязат в сила утвърдени от КЕВР окончателни цени за достъп за миналия период и те се окажат по-ниски от заплатените такива от ищеца, той би имал право да търси на това основание връщане като недължимо-платени на суми за разликата до заплатеното от тях. Предявяването на претенции за неоснователно обогатяване само въз основа на отменения административен акт, без да е налице влязъл в сила окончателен такъв относно размера на регулираните цени, е преждевременно и неоснователно.

                   СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: