О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

Номер33/14.01.2014                                , град Варна

Варненски Апелативен съд,    Търговско отделение

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р* С*

                                                             ЧЛЕНОВЕ:    А* Б*

                                                                                                П* Х*

като разгледа докладваното от съдия А.Б*

в.ч.т.дело № 822 по описа за 2013 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по  чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба от Д.И.М. и Д.А.Н. ***  против определение № 3724/17.09.2013 год., постановено по т.д.№ 2472/2012 год. с което ОС – Варна е отказал да освободи страните от задължението за заплащане на държавна такса по предявените въззивни жалби при условията на чл. 83, ал.2 ГПК.

         Насрещната страна – „Ю*Б*” АД  – София не е депозирала отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

         Частните жалби са предявени в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

         Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски  в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасянето на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и  всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса. Критериите, на които следва да отговаря страната,  поискала освобождаване от внасянето на държавна такса, са посочени в чл. 83, ал.2, т.1-7 ГПК като преценката дали същата разполага с достатъчно средства за заплащането й се извършва от съда за всеки конкретен случай.

I. По частната жалба от Д. Н. А.: Съобразно представената декларация /л.74 от в.д.№ 825/2013 год./ страната притежава значително недвижимо имущество, част от което  е предмет на наложени възбрани във връзка с провеждано индивидуално принудително изпълнение. Налице са и ипотекирани имоти за обезпечение на чужди задължения  – така имоти по п.4 и п.11. Наличието на ипотечно задължение не препяства събирането на граждански плодове от ипотекираната вещ. Имотът по п.5 от декларацията е свободен от вещни тежести, респ. може да бъде предмет на свободни разпоредителни сделки и действия на управление от собственика.

Страната има участие в търговски дружества като притежаваните дялове са предмет на наложен запор.  Наложеното обезпечение не препятства упражняването на имуществените права на страната в качеството на съдружник, вкл. и правото му на дивидент. Страната е декларирала липсата на разпределена печалба за финансовите 2011, 2012 год., но последното обстоятелство само по себе си  не презумира невъзможност за реализиране на приходи от наличното правоотношение. Разпределянето на печалба /дивидент/ е изцяло в правомощията на едноличния собственик на капитала, респ. на ОС на ООД. Съобразно наличните данни от последния публично оповестен в ТР ГФО на „Д* к* 29” ЕООД, дружеството е с неразпределена печалба в размер на 37 000 лева. 

В заключение – не са налице предпоставките за претендираното освобождаване. Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК е създадена с цел да не се препятства достъпът до правосъдие на социално слаби лица /Определение № 409 от 11.08.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 338/2010 г., III г. о., ГК/. В посочената категория частния жалбоподател не попада. По идентичен казус ВАС се е произнесъл с Определение по ч.т.д.№ 570/2013 год.

II. По частната жалба от Д.М.: Страната има участие в множество търговски дружества като притежаваните дялове са предмет на наложен запор.  Наложеното обезпечение не препятства упражняването на имуществените права на страната в качеството на съдружник, вкл. и правото му на дивидент. Съобразно наличните публикувани ГФО, повечето от търговските дружества не са с прекратена търговска дейност, притежават активи, вкл. и неразпределена печалба.

Представената декларация не обективира данни за лично притежаваното имущество от съпругата на декларатора /недвижими имоти, МПС,акции, дялове, спестявания – по банкови депозити и в наличност/, поради което съдът е в невъзможност на извърши комплексна преценка на  икономическото състояние на декларатора. Декларацията по чл. 83, ал.2 ГПК следва да съдържа всички релевантни обстоятелства за декларатора и неговото семейство като понятието семейство обхваща съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца;

Деклараторът е работоспособна възраст и в добро здравословно състояние. 

На посоченото основание, обжалваното определение следва да бъде потвърдено в коментираната част.

 

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 3724/17.09.2013 год., постановено по т.д.№ 2472/2012 год. по описа на ВОС с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

                                               

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                    

 

                                                                             2.