Р Е Ш Е Н И Е № 66

 

Гр.Варна, 17.03. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

          ДАРИНА МАРКОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 822 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „АЛИАНЦ БАНК България” АД срещу решение № 783/26.10.2015 година по т.д.№ 895/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79, срещу „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, В.Д.С., ЕГН **********,***, и М.К.С., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията на страните съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №1210/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение №702/30.01.2014г., за сумата 210 833,00 евро, представляваща просрочена главница по договор за инвестиционен кредит №34492 от 29.07.2009г., изменен и допълнен с Анекс №1/24.08.2010г., Анекс №2/24.09.2010г., Анекс №3/23.12.2010г., Анекс №4/23.03.2012г., Анекс №5/14.11.2012г. и Анекс №6/24.04.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 28.01.2014г., до окончателното изплащане на сумата; за сумата 29 915,61 евро, представляваща дължими просрочени договорни лихви за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 10 184,41 евро, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 9 373,56 евро, представляваща дължима неустойка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 17 111,64 евро, представляваща дължима договорна лихва по преструктуриран кредит за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 1 054,16 евро, представляваща дължими такса управление и обработка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 86,92 евро, представляваща дължими за възстановяване разходи, сторени в периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г. и е осъдено АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79, ДА ЗАПЛАТИ на „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, сумата 25 200 лева (двадесет и пет хиляди и двеста лева), представляваща дължими за възстановяване разноски, сторени за производството по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК  на „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, сумата 25 200 лева (двадесет и пет хиляди и двеста лева), представляваща дължими за възстановяване разноски, сторени за производството по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на В.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 25 200 лева (двадесет и пет хиляди и двеста лева), представляваща дължими за възстановяване разноски, сторени за производството по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на М.К.С., ЕГН **********,***, сумата 25 200 лева (двадесет и пет хиляди и двеста лева), представляваща дължими за възстановяване разноски, сторени за производството по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е допуснато при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като редица релевантни факти не са включени в мотивите на решението, като са счетени за неотносими към правния спор. Основният извод на първоинстанционния съд се свежда до липсата на представени доказателства за изправност на кредитора. Фактът на реалното предаване на сумата не се оспорва от ответниците. Такова твърдение е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. Правният извод на съда не кореспондира на приетите по делото 6 анекса към договора за кредит и договора за поръчителство, където имплицитно се съдържа признанието на длъжниците за усвояване на сумата. Налице е неоспорено заключение на вещото лице за размера на усвоената сума и за 28 броя извършени погасителни вноски. Размерът на неустойката следва да се преценява за всеки случай като не е налице накърняване на добрите нрави и прекомерност, нито предпоставки за нищожност. Наведените твърдения за настъпила преклузия на правата срещу двамата поръчители не почива на правни норми. Срокът за пълно изпълнение на задълженията е 25.10.2013 година, а датата на депозиране на заявлението е 28.01.2014 година. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата си молба ищецът „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД излага, че по силата на сключен договор за инвестиционен кредит No-34492 от 29.07.2009 година между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД и кредитополучателя „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД със солидарно отговорен длъжник „В.Д.” ЕООД е предоставена парична сума в размер на 220 000 евро, като договорът за кредит е обезпечен лично от В.Д. и от М.С. съгласно договор за поръчителство от 14.11.2012 година и с договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти. На 24.08.2010 година между „Алианц банк БългарияАД и длъжниците е сключен Анекс 1 към договор за кредит, с който се изменят броят и съответният размер на погасителните вноски, както и се удължава първоначално уговореният гратисен период до 25.08.2010 година. На 24.09.2010 година е подписан Анекс 2 към договора за кредит, с който повторно се изменят броят и съответният размер на погасителните вноски, а уговореният гратисен период се увеличава до 25.07.2011 година. Страните констатират наличието на забава по заплащане на задълженията за възнаградителна лихва в размер на 6335.85 евро и за неустойка в размер на 1511.19 евро, които задължения престават да бъдат начислявани и са предмет на издължаване съгласно новоприет погасителен план. На 23.12.2010 година между кредитора и длъжниците е сключен Анекс No-3 към договора за кредит, с който отново се изменят броят и размера на погасителните вноски. Уговорен е гратисен период от 3 месеца за заплащане на дължима възнаградителна лихва в размер на 4778.89 евро, която следва да бъде издължена на 25.03.2011 година. Страните констатират наличието на забава по заплащане на задълженията за възнаградителна лихва, неустойка, преструктурирана лихва и преструктурирана неустойка в общ размер на 9159.61 евро. На 23.03.2012 година между кредитора и длъжниците е сключен Анекс No-4 към договора за кредит, с който отново се уговарят промени в погасителния план и се увеличава гратисният период за заплащане на задължението за главница в размер от 210 833 евро до 25.09.2012 година. С Анекс No-5 към договора за кредит гратисният период за заплащане на задължението за главница е отново удължен до 25.03.2013 година и се внасят изменения в размера на погасителните вноски. Анекс No-6 към договора за кредит внася изменения не само в гратисния период и погасителния план, но и в крайния срок за изпълнение на задълженията и той става от 25.07.2013 година на 25.10.2013 година. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник от страна на банката са предприети действия по принудително изпълнение, като до четиримата длъжници са адресирани нотариални покани. На 28.01.2014 година са предприети действия по сдобиване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги, като е образувано ч.гр.д.1210 по описа за 2014 година на Варненски районен съд, като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Длъжниците са депозирали възражение , поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителните искове. Моли съдът да постанови решение, с което признае за установено, в отношенията между страните, че ответниците му дължат сумата по издадената заповед за изпълнение в общ размер от 278559.30 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.01.2014 година, ведно с разноски в заповедното производство, както и за присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящето производство.

Ответниците, в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмен отговор, в който оспорват исковете, като твърдят, че същите са недопустими. За първи път ищецът е навел твърдения за настъпила предсрочна изискуемост и основания за нейното настъпване с уточняваща молба след подаване на заявлението, което е недопустимо изменение на основанието на иска. За първи път е посочено тогава, че с банката има сключени договори за поръчителство с лицата Венцеслав Д. и М.К.С., което е недопустимо изменение на обстоятелствата, посочени в заявлението.

Оспорват основателността на предявените искове не поради твърдения за извършено плащане, а оспорват по основание и размер всички претендирани от банката -ищец суми за лихви, неустойки, такси и разноски за претендирания период 25.10.2013 година-24.01.2014 година като твърдят, че предвид настъпилата на 25.10.2013 година крайна падежна дата на целия кредитен дълг същите са недължими за период след настъпването на падежа. Обосновават оспорване по отношение на претендираните от банката неустойки като обосновават твърдения, че клаузите на чл.8.1 и чл.8.2 от договора, с които същите са уговорени, са нищожни поради накърняване на добрите нрави.В условие на евентуалност ответниците са обосновали и възражение за прекомерност на уговорените неустойки на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД като е поискано намаляване на техния размер.На следващо място ответниците са развили оплаквания за неравноправност по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП на клаузите от договора, свързани с изчисляване на претендираните редовна и санкционна лихва. Твърди се в тази връзка, че процесният договор е сключен при Общи условия, които съгласно разпоредбата на чл.10 от договора са неразделна част от същия. Това според ответниците означава, че част от клаузите на договора са били изготвени предварително, длъжниците в качеството си на потребители не са имали възможност да влияят върху съдържанието им, поради което същите се явяват нищожни, на основание чл.146, ал.1, ал.2, във връзка с чл.143, т.18, във връзка с чл.147, ал.1 от ЗЗП - липса на яснота и двусмисленост в съдържанието, а също така и на общо основание на чл.26, ал.1, предл.1-во и 3-то - противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Тези клаузи не отговаряли и на изискването за добросъвестност като водят до причиняване на непоправими вреди за длъжника. Възразяват и срещу редовността на връчването на нотариалните покани, съдържащи уведомленията до длъжниците за настъпилата изискуемост на задълженията като противопоставят твърдения също така срещу твърдението на ищеца, че предсрочната изискуемост е настъпила на сочената дата 02.01.2012г., като противопоставят в тази връзка твърдения за неспазване на реда по чл.47 от ГПК за връчване чрез залепване на уведомление. Развито е и възражение за преклудиране на ищцовата претенция спрямо поръчителите В. С. и М. С. по давност на основание чл.147 ал.1 ЗЗД, като се твърди, че към датата на сключване на Анекс № 6 от 24.04.2013 година целият кредит е бил изискуем поради необслужването му за целия период след сключването на договор за поръчителство от 14.11.2012 година с поръчителя М.С.. Твърди се, че давайки съгласие за промяна на съществени условия на договора, в т.ч. крайния срок за неговото погасяване, кредиторът-ищец е действал виновно, засягайки интересите на поръчителите, поради което и не може да черпи права от това свое виновно поведение. Твърди се, че поради преустановени плащания от страна на длъжниците по договора за кредит в предходен сключването на Анекс № 6 от 24.04.2013 година момент е било налице основанието на чл.33а от договора за кредит, съответно е била настъпила автоматична предсрочна изискуемост на дълга най-късно на дата 28.01.2014г.

В първото по делото съдебно заседание твърдят, че кредиторът не е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на уговорената сума в размер на 220 000,00 евро.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните и се установява от представеното ч.гр.д.1210 по описа за 2014 година на ВРС, 25-ти състав, че е уважено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от „АЛИАНЦ БАНК” АД срещу „Хармоничен дом” ООД, „В.Д.” ЕООД, М.К.С., В.Д.С. за сумата от 278559.30 евро, дължима по договор за предоставяне на инвестиционен кредит 34492/29.07.2009 година и извлечение от счетоводните книги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2014 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноски в размер на 10896.29 лева държавна такса и 120 лева юрисконсултско възнаграждение.

В срок са постъпили възражения относно вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което за заявителя е възникнало задължението за предявяване на иск в законоустановения срок, поради което предявените искове са допустими.

Между страните липсва спор относно съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за инвестиционен кредит 34492/29.07.2009 година, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „Хармоничен дом” ЕООД сумата от 220 000 евро, но с допълнение към писмен отговор /л.18/ е оспорено предоставянето на сумата от 220 000 евро.

Видно от представения Анекс No-6 към договор за инвестиционен кредит е, че страните са постигнали съгласие всички клаузи в договора и предишните анекси да останат непроменени, като се удължава крайният срок за погасяване на кредита и той става 25.10.2013 година. Променя се гратисния период за плащане на главницата като той става от 25.04.2013 година до 25.09.2013 година, а на 25.10.2013 година дължимата вноска е в размер на 210833 евро. До изтичане на гратисния период кредитополучателя заплаща ежемесечно вноска по преструктурираните лихви и неустойки от формирания нов безлихвен компонент както следва от 25.04.2013 година до 25.09.2013 година шест вноски по 100 евро месечно и на 25.10.2013 година последна изравнителна вноска в размер на 16711.64 евро. Лихвата по кредита се начислява ежемесечно, като плащането на общия размер на начислената лихва е дължимо в пълен размер с първото и окончателно плащане по главница на 25.10.2013 година, ведно с падежиралата лихва. Таксата за управление в размер на 1054.15 евро става дължима на 25.10.2013 година.

Видно от представените договори за поръчителство, сключени на 14.11.2012 година е, че М.К.С. и В.Д.С. са поели задължението да отговарят солидарно с „Хармоничен дом” ООД като кредитполучател и с „В.Д.” ЕООД като съдлъжник за изпълнението на задълженията към банката, произтичащи от сключен договор за инвестиционен кредит с остатъчен дълг към момента на главното и акцесорни задължения, както следва” главница в размер на 210 833 евро; вземания по текущо начислени лихви в размер на 11745.90 евро; вземания по просрочени лихви в размер на 995.60 евро; неустойки за периода в размер на 783.06 евро; такса управление и обработка в размер на 1054.15 евро; задълженията за лихви по преструктурирани неустойки в размер на 17611.64 евро. Видно от анексите към договорите за поръчителство е, че е променен крайният срок за издължаване на кредита, съобразно Анекс 6 към договора за инвестиционен кредит.   

Видно от представените нотариални покани /л.14-л.22/ е, че длъжниците са редовно уведомени за задължението си да погасят кредита поради изтичането на срока и са поканени да го погасят доброволно.

От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, прието като обективно и компетентно дадено се установява, че на датата 30.07.2009 година по сметката на „Хармоничен дом” ЕООД е постъпила сумата от 217800 евро, а сумата от 2200 евро е преведена като такса за управление на кредита по договор за инвестиционен кредит или общо усвоената сума на 30.07.2009 година е в размер на 220 000 евро.Длъжниците са направили 28 общо 28 погасителни вноски в размер на 47431.72 евро. Последната погасителна вноска е направена на 25.02.2012 година. Размерът на непогасената главница е 210833 евро, размерът на вземането за просрочена лихва е 29915.61 евро за периода 25.10.2013 година-24.01.2014 година; за наказателна лихва за същия период е 10184.41 евро; за просрочената лихва за преструктуриран кредит е в размер на 17111.64 евро, а размерът на неустойката е 9373.56 евро, размерът на таксата за управление е 1054.16 евро, а за разходи е 86.92 евро.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искoвете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 538, ал. 1 ТЗ са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1210/2014 г. на ВРС, 25-ти състав.

Ищецът основава възникналото вземане на основание договор за инвестиционен кредит поради настъпил падеж по договора и изтекъл срок на договора, както и срещу поръчителите, на основание договори за поръчителство, поради което в негова тежест е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за инвестиционен кредит и договори за поръчителство, настъпил падеж, а в тежест на ответниците е да установят погасяване на задължението или чрез плащане или чрез други способи.

Основното оплакване касае допустимостта  на предявеното производство, а и съдът дължи служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК.

Недопустимо е да се изменя основанието на иска като ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с посоченото в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /решение No-169/04.01.2016 година, постановено по т.д.700/2011 година на ВКС, II т.о., ТК/.

В заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, заявителят „Алианц Банк България”АД е посочил, че вземанията са на основание настъпила предсрочна изискуемост на вземания по Договор за инвестиционен кредит № 34492 от 29.07.2009год.  на основание чл.33 б.”а” от договора за кредит-изпадане в забава по изпълнение на задължение, а с уточняващата молба в исковото производство по чл.422 ГПК като основание на претенцията е посочена настъпила изискуемост на вземания по сключен Договор за инвестиционен кредит № 34492 от 29.07.2009год., поради неизпълнение на договорните задължения  от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник на датата, уговорена от страните за окончателна за заплащане на всички задължения.   

Към заявлението, респективно към исковата молба са приложени  следните доказателства, които са дали основание за издаване на Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК: Извлечение от счетоводни книги, удостоверяващо общо задълженията на ответниците, Договор за инвестиционен кредит № 34492/29.07.2009год. и шест анекса към него,  като според пар.1 от последния „Крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита става 25.10.2013год.”,  Нотариални покани до всеки от ответниците, чрез които същите са уведомени, че вземанията на банката са изискуеми, поради изтичане на срока за погасяване уговорен в т.11 от договора за кредит,  изменен с Анекс № 6 от 24.04.2013год.-25.10.2013год.

Съгласно даденото разрешение с ТР № 4 от 18.06.2014год. по т.д. № 4/2013год. на ОСГТК /т.2б/ при нередовност на заявлението по чл.417 ГПК, съдът е длъжен да извлече основанието, въз основа на представеният документ, като отхвърлянето на заявлението е предвидено само по отношение на заявлението по чл.410 ГПК.

Представените доказателства - договор за кредит и анекс в който е определен денят на задължението за плащане-25.10.2013год., нотариални покани от 15.11.2013год.-т.е. след падежа на задължението,   недвусмислено сочат като основание  за настъпилата изискуемост на задължение настъпил падеж. Горното се извлича и от представеното извлечение от сметка, където не е посочено основание предсрочна изискуемост, нито е налице твърдения за настъпилата дата на предсрочната изискуемост.

Гореизложеното обуславя извода, че е налице противоречие между изложеното в обстоятелствената част на заявлението и приложения документ, удостоверяващ изпълняемото право, което по скоро обуславя извод за нередовност на заповедното производство, което обаче е приключило със стабилен акт – заповед за незабавно изпълнение, поради което проверката, която се дължи от исковия съд е дали заявеното в иска по чл.422 ГПК съответствува на посоченото в заповедта за незабавно изпълнение по основание и размер. Посоченото в заявлението основание – предсрочна изискуемост не е възпроизведено в заповедното производство, а заповедта е издадена, на основание настъпил падеж на задълженията.  Основанието на вземането  и  на заповедното производство и в исковото производство е неизпълнението на изискуеми поради настъпил падеж задължения по договора за кредит, като в този смисъл е налице идентичност на основанието, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и основанието на иска по чл.422 ГПК, което обуславя извода, че исковете са допустими, а постановеното решение допустимо.

Основното оплакване на поръчителите е, че исковете са предявени след изтичането на предвидения в чл.147, ал.1 ЗЗД шестмесечен преклузивен срок. Датата, на която е възникнало задължението за погасяване на инвестиционния кредит поради изтичане на уговорения краен срок за погасяване в Анекс 6 е 25.10.2013 година, а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 24.01.2014 година т.е. преди изтичането на 6-месечния срок, поради което и направеното възражение за погасяване на отговорността на поръчителите не може да бъде споделено.

Другото оплакване на поръчителите касае валидността на сключените договори за поръчителство с твърдения, че към датата на сключването договора за кредит е бил просрочен, а те са поели задължение да поръчителствуват за един редовен дълг. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата, тъй като единия поръчител е управител на дружествата и е налице знание за кредитите, а и отделно в предмета на договора, размера на задълженията по договора за кредит са изрично изписани, включително и задължението за заплащане на просрочени лихви и неустойки, поради което поръчителите, при подписването на договора са имали яснота относно съдържанието на дълга, който поемат.

По оплакването, че не са налице данни за усвояване на кредита, съдът намира, че същото не е преклудирано, тъй като параметрите на спора се очертават в първото по делото съдебно заседание, като няма пречка ответникът да оспорва фактическите констатации на ищеца, нито пък ищеца е освободен от доказателствената си тежест по чл.154, ал.1 ГПК, поради което ищецът следва да установи усвояването на кредита.

Установява се наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за инвестиционен кредит, по силата, на който длъжникът „Хармоничен дом” ЕООД, в качеството му на кредитополучател е получил сумата от 220 000 евро, а „В.Д.” ЕООД, в качеството му на съдлъжник е поел задължението да отговаря солидарно. Видно от заключението на вещото лице е, че сумата е усвоена на 30.07.2009 година, поради което направеното възражение, че сумата не е усвоена не се подпрепя от доказателствата по делото. Крайният срок за погасяване на задълженията е 25.07.2013 година, а с Анекс No-6 този срок е предоговорен на дата 25.10.2013 година, като страните са посочили, че размерът на непогасената главница е 210833 евро. Предвид липсата на извършено плащане, установено от заключението на вещото лице искът се явява основателен и следва да бъде уважен за този размер.

Видно от уговореното в Анекс 6 към договора за инвестиционен кредит и заключението на вещото лице към датата 25.10.2013 година – крайният срок за погасяване на кредита кредитополучателят дължи и сумата от 1054.16 евро, представляваща такса управление. Установена е и дължимостта на сумата от 86.92 евро разходи по договора.

Предвид поетото задължение по договор за поръчителство исковете следва да се уважат и по отношение на поръчителите.

На осн. чл.86 ЗЗД следва да бъде уважено и искането за заплащане на законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.01.2014 година.

По дължимостта на сумите от 29 915,61 евро, представляваща дължими просрочени договорни лихви за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 17 111,64 евро, представляваща дължима договорна лихва по преструктуриран кредит за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г ; за сумата 10 184,41 евро, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 9 373,56 евро, представляваща дължима неустойка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г., съдът намира следното:

Съдът е обвързан от посоченото в заявлението и в извлечението от сметка основание и размер на претенцията, като същата се индивидуализира чрез основанието и периода си. Страната е посочила, че се касае за дължими договорни лихви за периода от 25.10.2013 година до 24.01.2014 година, поради което и съдът дължи произнасяне за дължимостта на сумите за този период. 

С изтичане срока на договора за длъжника се поражда задължението да заплати на кредитора главницата, възнаградителната лихва до срока на договора, а при забава и уговорените в договора наказателни лихви и неустойки, но всички те, изчислени до датата на крайния срок за погасяване на договора, тъй като с изтичането на срока на договора се прекратява облигационното правоотношение между страните и те дължат уговорените в договора престации. Недопустимо е да се начисляват възнаградителни лихви, наказателни лихви и неустойки за период след прекратяването на договора поради изтичането на срока. При неплащане кредиторът може да поиска обезщетение за забава, което е в размер на законната лихва, но не може да претендира заплащането на уговорените в договора наказателни лихви и възнаградителни лихви, тъй като те се дължат за срока на договора.

Предвид гореизложеното исковете за заплащане на тези суми се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предвид частичната основателност на предявените искове ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените в заповедното производство разноски в размер на 8337.89 лева, съобразно т.12 от ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС и съразмерно на уважената част на иска.

 Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване за установено дължимостта на сумата от 210 833 евро, главница по договор за инвестиционен кредит №34492 от 29.07.2009г., сумата 1 054,16 евро, представляваща дължими такса управление и обработка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 86,92 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.01.2014 година до окончателното заплащане на задължението и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени. Решението следва да бъде потвърдено, в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата от 29 915,61 евро, представляваща дължими просрочени договорни лихви за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 17 111,64 евро, представляваща дължима договорна лихва по преструктуриран кредит за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 10 184,41 евро, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 9 373,56 евро, представляваща дължима неустойка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника „Алианц Банк България” АД сумата от 34708 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и дължими такси за двете инстанции, съразмерно на уважената част на иска.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора „Алианц банк България” АД следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска.

Представено е доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 12900 лева за всеки един от ответниците по договори за процесуално представителство, в които е налице изявление за получено плащане от „Хармоничен дом” ООД и „В.Д.” ЕООД на сумата от 12 900 лева. Сумите са под минималния размер на адвокатските възнаграждения, поради което и направеното възражение за прекомерност се преценява като неоснователно. Дължимите разноски за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част на иска са в размер, както следва: за първата инстанция следва да се присъдят сумите от по 6126.89 лева за всеки един от ответниците, като решението, в тази му част бъде потвърдено, а в останалата част за разликата над 6126.89 лева до присъдения размер 25 200 лева отменено.

Дължимите разноски за втората инстанция са в размер на 3136.38 лева за първите двама ответници „Хармоничен дом” ООД и „В.Д.” ЕООД. За ответника В.Д. съдът приема, че не са налице предпоставките за получаване на безплатна адвокатска помощ, с оглед обстоятелството, че в декларацията е посочил, че не притежава дялове, а видно от извършена справка в Търговския регистър, същият притежава дялове в търговски дружества, а на някои от тях е и управител, включително и на дружествата, за които адвокатът е заявил, че е получил плащане. На адвокат Т. следва да се присъди сумата от 3136.38 лева за осъществено представителство на М.С..

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 783/26.10.2015 година по т.д.№ 895/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна,  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79, срещу „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, В.Д.С., ЕГН **********,***, и М.К.С., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията на страните съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №1210/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение №702/30.01.2014г., за сумата 210 833,00 евро, представляваща просрочена главница по договор за инвестиционен кредит №34492 от 29.07.2009г., изменен и допълнен с Анекс №1/24.08.2010г., Анекс №2/24.09.2010г., Анекс №3/23.12.2010г., Анекс №4/23.03.2012г., Анекс №5/14.11.2012г. и Анекс №6/24.04.2013г., сумата 1 054,16 евро, представляваща дължими такса управление и обработка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 86,92 евро, представляваща дължими за възстановяване разходи, сторени в периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г. , ведно със законната лихва върху сумите от датата на сезиране на съда - 28.01.2014г., до окончателното изплащане на сумата, както и в ЧАСТТА, с която АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, сумата за разликата над 6126.89 лева до 25 200 лева, представляваща разноски; на „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, сумата за разликата над 6126.89 лева до 25200 лева,  разноски; на В.Д.С., ЕГН **********,***, сумата за разликата над 6126.89 лева до 25 200 лева, разноски; на М.К.С., ЕГН **********,***, сумата за разликата над 6126.89 лева до 25 200 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, че „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, В.Д.С., ЕГН **********,***, и М.К.С., ЕГН **********,*** дължат солидарно на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79, сумата от 210 833,00 евро, представляваща просрочена главница по договор за инвестиционен кредит №34492 от 29.07.2009г., изменен и допълнен с Анекс №1/24.08.2010г., Анекс №2/24.09.2010г., Анекс №3/23.12.2010г., Анекс №4/23.03.2012г., Анекс №5/14.11.2012г. и Анекс №6/24.04.2013г., сумата 1 054,16 евро, представляваща дължими такса управление и обработка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 86,92 евро, представляваща дължими за възстановяване разходи, сторени в периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г. , ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението в съда  - 28.01.2014г., до окончателното изплащане по издадената по ч.гр.д. №1210/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение №702/30.01.2014г., на осн. чл.422 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 783/26.10.2015 година по т.д.№ 895/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна,  В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79, срещу „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, В.Д.С., ЕГН **********,***, и М.К.С., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за установяване в отношенията на страните съществуването на вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №1210/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение №702/30.01.2014г. за сумата 29 915,61 евро, представляваща дължими просрочени договорни лихви за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 17 111,64 евро, представляваща дължима договорна лихва по преструктуриран кредит за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 10 184,41 евро, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; за сумата 9 373,56 евро, представляваща дължима неустойка за периода от 25.10.2013г. до 24.01.2014г.; както и в ЧАСТТА, с която АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79 е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, сумата 6126.89 лева, представляваща разноски; на „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, сумата 6126.89 лева,  разноски; на В.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 6126.89 лева, разноски; на М.К.С., ЕГН **********,***, сумата 6126.89 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола Вапцаров” №5, В.Д.С., ЕГН **********,***, и М.К.С., ЕГН **********,*** да заплатят на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79 сумата от 8337.89 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 34708 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА  АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 128001319, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза” №79 ДА ЗАПЛАТИ на „ХАРМОНИЧЕН ДОМ” ЕООД, ЕИК 200256020, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, ет.2, магазин 205, сумата 3136.38 лева, представляваща разноски; на „В.Д.” ЕООД, ЕИК 030029367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Никола  Вапцаров” №5, сумата 3136.38 лева,  разноски; на В.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 3136.38 лева, разноски; на АДВ. П.Т.Т., с постоянен адрес ***, офис 1, сумата 3136.38 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: