Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 54

 

Гр.Варна, 12.03.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛЕВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 826 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на П.Н.П. от гр.Варна срещу решение № 809 от 04.11.2015г. по търг.дело № 2018/14г. по описа на Варненски ОС, в частта му с която са отхвърлени предявените от него срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за разликата над 15 000лв. до 30 000лв., претендирана като неимуществени вреди за причинени болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.12.2013г. и за с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 1 470.25лв. до предявения размер от 2 940.50лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, както и че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна свързаност.

Не оспорва определения от съда по справедливост размер на претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата 30 000лв. Не оспорва приетия за установен от съда факт, че към момента на пътно-транспортното произшествие той е управлявал лекия автомобил без поставен обезопасителен колан. Оспорва извода на съда, че с това е нарушил  ЗДвП. Излага, че към момента на произшествието той е изпълнявал служебните си задължения като таксиметров шофьор и превозвал пътник. Позовава се на разпоредбата на чл.137а ал.2 т.4 от ЗДвП позволяваща на водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в населено място да не ползват обезопасителни колани. Излага, че от събраните по делото доказателства се установява че е управлявал лекия автомобил извършвайки таксиметрова услуга и превозвайки пътник. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната от него част и да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи, като претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В  депозирана за съдебно заседание молба съдебно поддържа подадения отговор и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по приетия за съвместно разглеждане обратен иск Ц.И. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ от П.Н.П. от гр.Варна срещу „ОЗК – Застраховане” АД за обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие на травматични увреждания, претърпени от пътно-транспортно произшествие на 17.12.2013г., причинено виновно от Ц.И.Ц., при управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и регресен иск в размер на присъдената сума от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” срещу застрахования делинквент Ц.И.Ц. с правно основание чл.274 чл.274 ал.1 т.1 от КЗ поради това че при настъпване на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, предявен по реда на чл.219 ал.3 от ГПК.

Не е спорна пред въззивна инстанция установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка:

С одобрено по реда на чл.383 ал.1 от НПК споразумение за прекратяване на наказателното производство е прието, че Ц.И.Ц. е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.а пр.2 вр ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК затова че на 17.12.2013г. при управление на лек автомобил „Опел Астра” с ДК № 8133 РК е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.2 т.3, чл.6 т.1 пр.2 чл.21 ал.1 и чл.47 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на въззивника П. две средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на 2-ро до 7-мо леви ребра, което е обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период от около два месеца и левостранен пневмоторакс с хематоракс /навлизане на въздух и кръв в лявата плеврална кухина/, като деянието е извършено в пияно състояние след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта – 2.30 на хиляда. На основание чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Не е спорно, че между въззиваемото дружество „ОЗК – Застраховане” АД и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Ц.И.Ц. вреди при управлението на лекия автомобил.

Не са спорни и установените от първоинстанционния съд факти  за претърпените болки и страдания от въззивника П. от причинените му при произшествието увреждания. Не се оспорва пред въззивна инстанция и приетия от първоинстанционния съд по справедливост размер на обезщетението за претърпените болки и страдания в размер на сумата 30 000лв.

Спорен пред въззивна инстанция е единствено въпроса за това налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия. Не се оспорва от въззивника факта че при управление на лекия автомобил към момента на възникване на пътно-транспортното произшествие е бил без поставен обезопасителен колан.

Във въззивната жалба се сочи че към момента на пътно-транспортното произшествие П. е изпълнявал служебните си задължения като таксиметров шофьор и е превозвал пътник, което обстоятелство го освобождава от задължението му да ползва обезопасителен колан съобразно разпоредбата на чл.137а ал.2 т.4 от ЗДвП. При извършена от въззивния съд проверка на първоинстанционното производство се констатира че фактът че автомобилът, който пострадалият е управлявал, е бил таксиметров и към момента на произшествието е превозвал пътник, е въведен от ищеца за първи път в представените по делото писмени бележки.

Направеното с отговора на исковата молба от ответника „ОЗК – Застраховане” АД възражение за съпричиняване е защитно възражение на ответника. Защитата на ответника срещу иска дава повод за защита на ищеца спрямо фактите, твърдяни от ответника, която защита ищецът следва да осъществи  с реплики – като той може да отрече фактите, които ответникът твърди със своите възражения, или да обезсили тези факти с помощта на други, които заличават правните последици на твърдяните от ответника факти. В настоящия случай срещу възражението на застрахователя – ответник за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на предпазен колан фактът, че управлявания от него автомобил е бил таксиметров и е превозвал пътник и доводът, че това обстоятелство го освобождава от задължението му да използва обезопасителен колан е следвало да бъдат въведени от ищеца като реплика в допълнителна искова молба или най-късно в първо съдебно заседание при изясняване на фактическата страна по спора, преди обявяване на доклада по делото. Когато защитата на ищеца срещу направените от ответника възражения не е направена в срок, заявяването и за първи път в представена по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита  е преклудирано, поради което и не следва да бъде разглеждано както от съда постановил обжалваното решение, така и не може да бъде въведено за разглеждане от въззивния съд.

Не е спорно че пострадалият водач е бил без поставен обезопасителен колан. От приетата от първата инстанция комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от съда изцяло, въззивният съд приема за установено, че получената контузия на гръдния кош, счупване от 2 до 7 ребро е в резултат от удар на тялото във волана. При наличие на правилно поставен обезопасителен колан, чието предназначение е да задържи тялото на седалката, пострадалият щеше да има значително по лека травма. Съобразно изводите на експертите от прието по делото заключение въззивният съд приема, че застрахователелят е доказал наличието на съпричиняване от страна на пострадалия водач, изразяващо се в управление на автомобила без поставен обезопасителен колан, поради което и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.

С оглед установения по делото обективен принос на пострадалия водач на лекия автомобил за настъпване на вредите и съпоставяйки действията на двамата водачи, въззивният съд определя процент на съпричиняване на пострадалия водач в размер на 20 %. За да определи този процент въззивният съд се основа на обстоятелството, че виновен за настъпване на произшествието е само водача на лек автомобил „Опел Астра”, както и на нарушенията, които последният е извършил: управлявал е автомобила след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта – 2.30 на хиляда, преминал е на червен светофар, движил се е със скорост около 102 км/час. Поради което именно водачът на лек автомобил „Опел Астра” в много по-висока степен е допринесъл обективно за настъпване на деликта. Поради което и съобразявайки установения по делото механизъм, при който е настъпило произшествието и в резултат на което са причинени претендираните вреди, съдът определя приноса на пострадалия водач на 20 %.

С оглед на така изложеното и предвид неоспорения пред въззивна инстанция размер на обезщетение за претърпените от въззивника неимуществени вреди – болки и страдания и отчитайки определения процент на съпричиняване, въззивният съд определя като дължимо от застрахователя обезщетение в размер на сумата 24 000лв. Поради което и решението в обжалваната му част следва да бъде отменено за разликата от 15 000лв. до 24 000лв., а за разликата до 30 000лв. следва да бъде потвърдено.

С оглед основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди основателен е и иска за обезщетение за вреди от забава в плащането им. На основание чл.84 ал.3 от ЗЗД законната лихва е дължима от датата на деликта. Изчислена от съда с помощта на програмен продукт Апис дължимото обезщетение за вреди от забава в плащането за допълнително определената сума от въззивната инстанция обезщетение е в размер на сумата 882.15лв., за който размер решението следва да бъде отменено. За разликата до претендраните 2 940.50лв. решението следва да бъде потвърдено.

Поради промяната в размера на присъдените суми по главния иск, предявен от увреденото лице срещу застрахователя, въззивният съд следва да измени и решението по предявения от ответника срещу третото лице обратен иск срещу застрахования, който при настъпване на пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Това обстоятелство е част от приетия за осъществен с одобреното споразумение състав на престъпление, за което му е наложено наказание. Ц.И.Ц. следва да бъде осъден да заплати и сумите, за които застрахователят е осъден с въззивното решение.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и съразмерно уважената от въззивната инстанция част от исковете в полза на въззивника П. следва да бъдат присъдени направени пред първата инстанция разноски още в размер на сумата 510лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата 960лв., представляваща направени пред въззивна инстанция разноски – адвокатско възнаграждение.

С оглед уважаване на част от претенциите от въззивния съд следва да бъде изменено и решението в частта му за присъдените в полза на застрахователя разноски за първа инстанция. Дължимите в негова полза разноски съразмерно отхвърлената част от исковете са в размер на сумата 380лв. Поради което и решението, с което са присъдени разноски за разликата над 380лв. до 950лв. следва да бъде отменено. В полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата 196лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса, съобразно изхода на спора в размер на сумата  205лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 809 от 04.11.2015г. по търг.дело № 2018/14г. по описа на Варненски ОС в частите му, с е отхвърлен предявения от П.Н.П. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за разликата над 15 000лв. до 24 000лв., претендирана като неимуществени вреди за причинени болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие на 17.12.2013г. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата над 1 470.25лв. до 2 352.40лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането и в частта, с която П.Н.П. е осъден да заплати на „ОЗК – Застраховане” АД направени по делото разноски за разликата над 380лв. до присъдените 950лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177 да заплати на П.Н.П. от гр.Варна, ЕГН **********, допълнително сумите 9 000лв. /девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно – транспортно произшествие на 17.12.2013г., причинено виновно от Ц.И.Ц. при управление на  лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ В 8133 РК, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” и сумата 882.15лв. /осемстотин осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането, за периода от възникване на деликта до предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата 9 000лв., считано от 03.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177 да заплати на П.Н.П. от гр.Варна, ЕГН ********** допълнително сумата 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за първа инстанция и сумата 960лв. /деветстотин и шестдесет лева/, представлява направени разноски за въззивна инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 809 от 04.11.2015г. по търг.дело № 2018/14г. по описа на Варненски ОС в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Света София” № 7, ет.5, ЕИК 121265177 да заплати по сметка на Апелативен съд Варна сумата 205лв. /двеста и пет лева/, представляваща дължима по делото държавна такса.

ОСЪЖДА Ц.И.Ц. ***, ск.1, ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София, ЕИК 121265177 допълнително присъдените суми в полза на П.Н.П. с въззивното решение, а именно: сумата 9 000лв. /девет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно – транспортно произшествие на 17.12.2013г., причинено виновно от Ц.И.Ц. при управление на  лек автомобил „Опел Астра” с рег.№ В 8133 РК, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сумата 882.15лв. /осемстотин осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането, за периода от възникване на деликта до предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху сумата 9 000лв., считано от 03.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, сумата 510лв. /петстотин и десет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за първа инстанция и сумата 960лв. /деветстотин и шестдесет лева/, представлява направени разноски за въззивна инстанция, както и сумата 205лв /двеста и пет лева/, представляваща присъдена държавна такса за въззивна инстанция, всички суми на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ във връзка с чл.219 ал.3 от ГПК.  

ОСЪЖДА П.Н.П. ***, ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД със седалище гр.София, ЕИК 121265177 сумата 196лв. /сто деветдесет и шест лева/, представляваща направени разноски пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: