Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

95 /гр. Варна, 14.04.2016 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                      

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                      ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№83/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Мрежи” АД със седалище гр.Варна срещу решение №763/21.10.2015 г. по т.д.2282/2012 г.  по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на „Хаос Инвест“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК 148139480, сумата 1 237 711лв. /един милион двеста тридесет и седем хиляди седемстотин и единадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -  пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за  електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище – Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г., когато задължението за присъединяване е станало изискуемо, до 11.10.2010г., когато ВяЕЦ Могилище – Запад е присъединена за 8 МВт, претърпени в резултат на забавата на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад с инсталирана мощност от 16 МВТ в сроковете, предвидени в договора за присъединяване; сумата 2 191 144лв. /два милиона сто деветдесет и една хиляди сто  четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище – Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в допълнение към присъединената мощност 8 МВТ за периода от 27.10.2010г., когато ВяЕЦ Могилище – Запад започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г., претърпени в резултат на неизпълнение за задължението на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната мрежа с договорената инсталирана мощност от 16 МВт., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 210 607.69лв. /двеста и десет хиляди шестстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.     В жалба се твърди, че въззивникът е изпълнил изцяло задълженията си по договора още на 11.10.2010 г., когато всички 8 генератора на ВяЕЦ Могилище-Запад с обща мощност 16 MW са включени в паралел с електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи“ АД. Излага още, че нито към 10.06.2010 г., нито в по-късен момент, производителят е изпълннил всички условия за присъединяване на новоизградената електрическа централа към ЕРМ, дококото не е бил  подписан договор за продажба на електрическа енергия с Енерго - Про Продажби АД, не е била прехвърлена собствеността върху присъединителните съоръжения и не е издадено разрешение за ползване на килия №14 в подстанция Каварна.                                                           Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове. В жалбата е изложено становище за неоснователност на предявените в условията на евентуалност искове, в случай, че същите бъдат разгледани при евентуална отмяна на решението в обжалваната част.    Постъпил е писмен отговор от „Хаос Инвест“ ЕАД, със седалище гр.София, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                        Между           страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че на  08.04.2009 г. е сключен договор № ДУА-173 от 11.02.2008 - 3011-ВГ-21.02.2008-4007-ВГ-07.04.2009, по силата на който въззивникът е поел задължение да присъедини към собствената си елктроразпределителна мрежа (ЕРМ), електрическа централа, собственост на въззиваемото дружество, в качеството на производител, с обща мощност 5 000 kW. С анекс от 14.12.2009 г. е уговорено, че подлежащата на присъединяване ел.централа  ще бъде с мощност 16 000 kW.

Договорът е сключен на основание действащите към момента Закон за енргртиката, Закон за възобновяемите и актернативни енергийни източници и биогорива, Наредба №6/09.06.2004 г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, както и Наредба за регулиране цените на електрическата енергив.                                                                                                                                  Не се спори, че в изпълнение на задълженията си по договора, производителят е изградил присъединителните съоръжения, предвидени в чл.2 от анекс от 14.12.2009 г.                                                                                                      Въз основа на искане от 15.02.2010 г. и издадена заповед N 632/19.03.2010 г. са извършени предвидените в чл.7 от договора 72-часови изпитания, в резултат на които е издадено е разрешение за ползване № ДК-07-06 от 31.05.2010 г. на ветроенергиен парк от осем ветрогенератора, с което завършен първия етап от присъединяването на обекта към ЕРМ на въззивника.       С оглед осъществяване на предвидения в чл.7 от договора първи етап на присъединяване, с електронно писмо от 02.06.2010 г., въззиваемото дружество е уведомило въззивника за издаденото разрешение за ползване. Едновременно с това, на 04.06.2010 г., въззиваемото дружество е подало искане за сключване на договор за изкупуване на електрическата енергив, произведена от ВяЕЦ Могилище – Запад, какъвто договор е сключен с „Е.ОН България Продажби“ АД на 10.09.2010 г.                                                                            От заповеди №2240/04.10.2010 г. и           № 2435/26.10.2010 г., както и заключението на вещите лице по назначената комплексна съдебно – техническа експертиза се установява, че на 11.10.2010 г., всички осем генератора на централата и присъединителните съоръжения, предвидени в чл.2 ал.1 от договора за присъединяване, са включени в паралел с ЕРМ на въззивника, с възможност за отдаване на генерирана мощност до 8 000 kW. Въведеното ограничение е резултат от уговорката в чл. 2.3 от договора за присъединяване на обект ВяЕЦ Могилище – Запад към преносната електрическа мрежа, сключен между НЕК и Е.ОН България мрежи АД (стр.350). По делото не са налице доказателства въведеното постоянно ограничение да е резултат на диспечерско разпореждане на ECO да редуцира или временно да изключи генератори от мрежата. Обстоятелството, че се касае за въведено постоянно ограничение на мощността до 8 mW, се потвърждава и от заключението на експертизата, според което поставянето на ВяЕЦ Могилище  - Запад в паралел с електроразпределителната мрежа е изпълнено с извършването на настройки на комуникационно-защитната апаратура, които гарантират безаварийната работа на дадена мощност.                                         Наред с това от представените като доказателство диспечерски заявки от 02.02.2015 г. и потвърждения за увеличаване на мощността се установява, че останалите 8 mW от инсталираната мощност на ВяЕЦ Могилище Запад са присъединени на 02.02.2015 г., в съответствие с нормата на на чл.65, ал.1 от Наредба №6 (отм.), съгласно която включването на генератор в паралел с EEC и провеждането на комплексна 72-часова проба в експлоатационни условия се извършват по установения оперативен ред. Този ред е дифиниран в Наредбата № РД-16-57 за операторите на електроенергийната система и предвижда задължително съгласуването c ECO на датата на включване на централата към EEC, съответно извършване на поредица от действия от диспечери на ЕСО, а не само на случители на въззивника.                                                                       Доколкото в периода от датата на уведомяване, че е налице издаденото разрешение за ползване на централата и са налице условия за присъединяване - 02.06.2010 г. до датата включването на ВяЕЦ Могилище - Запад и присъединителните съоръжения в паралел към електрическата мрежа, извършено на 27.10.2010 г., не са извършвани други действия от страните в изпълнение на задължения по договора, съдът намира, че с извършеното на 27.10.2010 г. включване на генераторите към мрежата, въззивното дружество се е съгласило, че са изпълнени условията за присъединяване, тъй като в противен случай, въззивникът не би издал заповеди за поставяне под напрежение №2240/04.10.2010 г. и № 2435/26.10.2010 г.

В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за забава и неточно изпълнение на задължения на производителя.

На първо място, при наличието на издадена лицензия на производителя  № Л-303-01 от 20.07.2009 г. от ДКЕВР преди изграждане на енергийния обект,  издаването на разрешение за започване на лицензионната дейност, както и наличието на сертификат за произход за електрическа енергия, произведена от ВЕИ, не е необходимо условие за поставяне на ВяЕЦ под напрежение, а безспорно сертификат е издаден в по-късен момент на 07.03.2011 г.

С оглед издаденото разрешение за ползване, следва да се приеме, че всички присъединителни съоръжения са били изградени и оборудвани към момента на издаване на разрешението, като прехвърлянето на собствеността е станало след присъединяването, с договор за продажба, обективиран в нотариален акт №174/2011 г.

От заключението по повторната техническа експертиза се установява, че  преоборудването на килия № 14 в подстанция Каварна представлява реконструкция на строеж (енергиен обект) по смисъла на § 5, т. 44 от ЗУТ, поради което изисква въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, каквото не е извършено и към настоящия момент. В качеството си на възложител  на работата по преоборудването на килия № 14 обаче, въззивникът не е направил възражения относно неправилно изпълнение, поради което на основание чл.264, ал.3 от ЗЗД, следва да се приеме, че работата е надлежно одобрена.

Липсата на договор за изкупуване на ел.енергия към м.юни 2010 г., също не представлява пречка за присъединяване, доколкото по смисъла на чл.14, т.1 от  договора за присъединяване,  достатъчно условие за поставяне на електрическите съоръжения под напрежение е производителят да подаде заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, каквото е подадено на 04.06.2010 г. Моментът на сключване на самия договор за изкупуване на електрическа енергия, изцяло зависи от купувача на енергията „Е.ОН България Продажби“ АД и такъв договор е сключен на 10.09.2010 г.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че задължението на „Енерго - Про Мрежи“ АД да постави ВяЕЦ Могилище - Запад под напрежение при мощност от 16 MW е станало изискуемо на 10.06.2010 г., с изтичането на предвидения в чл.6 от договора за присъединяване седмодневен срок, след направеното от въззиваемото дружество искане на 02.06.2010 г.

Редът за присъединяване на електрическите централи на производители е подробно уреден в Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите енергийни източници и биогоривата и Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа (отм.), на основание на които е сключен и процесния договор за присъединяване.

В резултат на отправено по реда на чл.49 от Наредба № 6 писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа от лице, което желае да изгради нова електрическа централа, каквото и в случая е налице, се поражда насрещното задължение на ЕРП (в случая въззивника) да извърши проучване на условия за присъединяване на нова електрическа централа към неговата мрежа, както и способността на електропреносната мрежа да поеме допълнително присъединените нови мощности, като в 30 дневен срок след извършване на проучване, ЕРП-то е длъжно да издаде становище за условията за присъединяване, респективно да откаже да присъедини при техническа невъзможност за присъединяване на централата при заявения срок за въвеждането и в експлоатация.

Въззивникът излага, че не отговоря за неизпълнението на задълженията за присъединяване в предвидените срокове, поради настъпила след сключването на договора за присъединяване обективна невъзможност, която не може да му бъде вменена във вина, респективно наличие на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, която го освобождава от отговорност за изпълнението на задължението да присъедини новата централа на въззиваемия, като се позова на писмо изх.№ 26-198-98/21.05.2010 г. от НЕК за преустановяване на присъединяването на производители  на електрическа енергия в подстанции, сред които и подстанция „Каварна“, поради претовареност на преносната способност на мрежа 110 mW, до реализиране на инвестиционната програма на НЕК за разширяване.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на обстоятелства водещи до частичната или временна невъзможност за въззивника да изпълни задължението си да присъедини пълната инсталирана мощност на централата в срок до 10.06.2010 г.

Изчерпването на капацитета на преносната мрежа, не представлява  събитие от извънреден характер, което да е непредотвратимо при този етап на развитие на обществото, а се дължи единствено на съгласуване и присъединяване на производствени мощности в обеми, които не съответстват на капацитета на мрежата, което е могло да бъде предотвратено от въззивника, при полагане на необходимата грижа, било чрез действия по модернизация и реконструкция, било чрез постановяване на отказ да бъде съгласувано присъединяване на нови мощности при установена техническа невъзможност.

При наличие становището за присъединяване, още към момента на издаването му - 11.02.2008 г., въззивникът е следвало да резервира мощност в района на присъединяване, която да гарантира, че мрежата ще има капацитет да поеме новата мощност от 16 MW при присъединяването й към мрежата. Вместо да стори това обаче, въззивникът е продължил да съгласува присъединяването на множество други енергийни обекти в Добричкия пръстен, което е довело до изчерпване на капацитета на електропреносната мрежа.

Задължението на въззивника да съгласува с НЕК условията на присъединяването на централата на въззиваемото дружество и да резервира съответната мощност, за която е извършено съгласуването, произтича както от императивната разпоредба на чл.52, ал.2 от от Наредба №6 (отм.), така и от чл.13, ал.3 от договора за присъединяване и е следвало да бъде изпълнено най-късно с подписването на анекса към договора за присъединяване - 14.12.2009 г. за пълната мощност от 16 mW. Като лицензирано електроразпределително предприятие, въззивното дружество е следвало да положи предвидената в чл.302 от ТЗ грижа на добрия търговец, тъй като е разполагало с информация както относно заявените за присъединяване мощности, така и за заявените за съгласуване с НЕК мощности и е имало  задължение да резервира мощност в мястото на присъединяване и да съгласува с НЕК заявените за присъединяване мощности.

Въззивникът обаче, не е изпълнил изцяло и в срок задължението си по чл.13, ал.3 от  от Договора за присъединяване и чл.52, ал.2 от от Наредба №6 (отм.), да съгласува с НЕК условията на присъединяване на ВяЕЦ Могилище - Запад при мощност от 16 MW, тъй като окончателният договор за присъединяване между НЕК и „Е.ОН България мрежи“ АД е сключен едва на 23.09.2010 г., т.е. почти година след сключване на анекса от 14.12.2009 г., като уговореното първоначално присъединяването на мощност от 8 MW и поставянето под условие от развитието на мрежата на останалите 8 MW, не съответства на даденото от въззивника становище за присъединяване и сключения договор между страните.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице обстоятелства настъпили след сключването на договора за присъединяване, водещи до обективна невъзможност, която не може да бъде вменена във вина на въззивника, нито е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, която да го освобождава от отговорност за изпълнението на задължението да присъедини новата централа на въззиваемия, поради което в резултат на неизпълнение на задължение на въззивника да присъедини централата за пълната мощност в уговорения срок – 10.06.2010 г., въззиваемото дружество за периода от 10.06.2010 г. - 11.10.2010 г. е пропуснало да реализира ползи, в размер на преференциалната цена, която би получил от продажба на произведената през същия период електроенергия при договорена мощност от 16 mW, a за периода 11.10.2010 г. - 31.07.2012 г. е пропуснало да реализира ползи, в размер на преференциалната цена, която би получил от продажба за разликата между стойността на произведената енергия от присъединените 8 mW и пълната договорена мощност от 16 mW.

Претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от неизпъление задълженията на въззивника да присъедини централата в пълната мощност в уговорените срокове, тъй като съобразно разпоредбата на чл.16 от ЗВЕИ (отм.), действащ към процесния период, „Енерго - Про Продажби“ АД, в качеството си на краен снабдител има задължение да изкупува цялото количество електроенергия, произведено от ВяЕЦ Могилище - Запад, за което има издаден сертификат за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници по преференциални цени, определени от ДКЕВР, независимо дали има сключен писмен договор за изкупуване.

За да определи скоростта на вятъра около ВяЕЦ Могилище Запад, вещото лице по данни от съседна централа е използвал метод на корелация, при който се изчислява коефициент на отклонение в данните от съседната централа. Изчислявайки определените коефициенти на корелация между данните за скоростта на вятъра, регистрирани от съседната централа и сървъра VESTAS Scada на ВяЕЦ Могилище Запад през период, в който и двете централи са работили 27.10.2010 г. - 31.07.2012 г., вещото лице е приложило този фактор и за периода в който централата на въззиваемото дружество не е работила 10.06.2010 г. - 11.10.2010 г., като по този начин в достатъчна степен на сигурнуст е определена скоростта на вятъра.

 При тези данни за скоростта на вятъра, комплексната експертиза е определила възможното количество електроенергия, която е можело да се произведе от централата на въззиваемото дружество за периода от 10.06.2010 г. до 11.10.2010 г. при пълна производствена мощност от 16 mW, а именно 5 523 324 киловатчаса. С оглед преференциалната цена, определена от ДКЕВР към този момент, стойността на продадената електроенергия, която би получило дружеството за това количество електроенергия е в размер на сумата 1 237 711.43 лв. с ДДС, до който искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съобразно данните за вятъра, получени от сървъра VESTAS Scada на ВяЕЦ Могилище Запад, за периода от 27.10.2010 г. - 31.07.2012 г., възможното количество електроенергия, която е можело да се произведе над ограничението от 8 mW, намалено със средния процент на загубите е в размер на 11 475 399 киловат часа, на стойност 2 602 282.80 лв. с ДДС, поради което с оглед диспозитивното начало в процеса, искът за обезщетяване на вредите за периода от 27.10.2010 г.  - 31.07.2012 г., се явява основателен до предявения размер от 2 191 144 лв

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за прихващане с дължими от производителя цени за достъп, поради следните съображения:

 Не се спори, че през процесния период между страните няма писмен договор за уреждане на взаимоотношенията във връзка с предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго Про Мрежи” АД, но независимо от това, след присъединяване на обекта на производителя към електроразпределителната мрежа, услугата достъп до електроразпределителната мрежа е била предоставена, като за периода 01.01.2011 г. – 30.06.2012 г., въззивникът претендира заплащане на цена за достъп до до електроразпределителната мрежа, в размер на 446 379.33 лева.

Спорният въпрос е за действието по време на постановеното от Върховния адм.съд и влязло в сила решение, с което е бил отменен акта на регулаторния орган за определяне на временни цени, респективно за основанието за извършените преди отмяната плащания, каквито основания за неправилност на обжалваното решение са изложени във въззивната жалба. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.                                                                 

Елемент на договора за предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа сключен между разпределителното дружество и съответния производител, присъединен към електроразпределителната мрежа е цената за достъп, размерът на която е регулиран и се утвърждава от ДКЕВР в рамките на предоставените и от ЗЕ правомощия. Цената е дължима от производителите, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие съгласно чл.26 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия. В редакцията си към процесния период разпоредбата на чл.36а ал.2 от ЗЕ предвижда, че ДКЕВР утвърждава цени в отношенията между енергийните предприятия, доставящи ел.енергия по регулирани цени от една страна и операторите на преносни и електроразпределителни мрежи, от друга страна, „като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт”.

С оглед правомощията си по чл.32 ал.4 от ЗЕ ДКЕВР с решение № Ц-33/14.09.2012г. е определила, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, които да бъдат заплащани ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. С различни съдебни решения, състави на ВАС са отменили решение Ц-33 от 14.09.2012 г. в обжалваните части, сред които и тази, определяща временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа за производители от възобновяеми източници. С решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР са утвърдени окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, с което решение дължимата на „Енерго – Про Мрежи” АД цена за достъп до електроразпределителната мрежа на производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източни, като цената е определена на 0.00 лв./МВтч.

По въпроса „За темпоралното действие на постановеното от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13 ал.2 прд1-во от ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР, сега КЕВР” са постановени решения по реда на чл.290 от ГПК, представляващи задължителна съдебна практика – решение № 212 от 23.12.2015г. по т.дело № 2956/14г., на ВКС, І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.дело № 2611/14г., на ВКС, IІ т.о. и решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.дело № 3018/14г., на ВКС, IІ т.о.

В решенията касационната инстанция е приела, че съгласно чл.177 ал.1 от АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички. Отговорено е че конститутивното действие на решението на ВАС, с което решение Ц – 33 от 14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителните мрежи е било отменено, настъпва с обратна сила. Посочено е в решението, че в отличие от нормативните актове, чието действие – съгласно чл.195 от АПК се зачита между страните до отмяната им от съда, в настоящия случай е осъществено предварително изпълнение по един невлязъл в сила индивидуален административен акт, установяващ при това само временни цени за достъп до съответната електроразпределителна мрежа, без да е налице окончателно ценообразуване за исковия период.

С оглед обратното действие на отмяната на решение Ц – 33 от 14.09.2012 г., съдът приема, че електроразпределителното дружество за процесния период няма вземане за цена за осигурен на производител достъп, поради което направеното възражение за прихващане е неоснователно.                                                                                                                                           

Предвид гореизложеното, съдът приема разглежданите претенции за основателни до размерите, уважени от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде изцяло потвърден изцяло в разглежданите части.                                                                                

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, на въззиваемото дружество се следват разноски в удостоверения размер от 47 174.62 лева за процесуално представителство.       

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №763/21.10.2015 г. по т.д.2282/2012 г.  по описа на ВОС, в частта с която „Енерго – Про Мрежи“ АД, със седалище гр.Варна, ЕИК 104518621 е осъдено да заплати на „Хаос Инвест“ ЕАД, със седалище гр.София, ЕИК 148139480, сумите както следва:

сумата 1 237 711 лв. /един милион двеста тридесет и седем хиляди седемстотин и единадесет лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди -  пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за  електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище – Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа за периода от 10.06.2010г., когато задължението за присъединяване е станало изискуемо, до 11.10.2010г., когато ВяЕЦ Могилище – Запад е присъединена за 8 МВт, претърпени в резултат на забавата на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад с инсталирана мощност от 16 МВТ в сроковете, предвидени в договора за присъединяване;

сумата 2 191 144 лв. /два милиона сто деветдесет и една хиляди сто  четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на преференциалната цена, определена от ДКЕВР за електрическа енергия, която ВяЕЦ Могилище – Запад е могла да отдаде в електроразпределителната мрежа при производствена мощност от 8 МВт в допълнение към присъединената мощност 8 МВТ за периода от 27.10.2010г., когато ВяЕЦ Могилище – Запад започва да произвежда електроенергия до 31.07.2012г., претърпени в резултат на неизпълнение за задължението на ответното дружество да присъедини ВяЕЦ Могилище – Запад към електроразпределителната мрежа с договорената инсталирана мощност от 16 МВт. 

ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.09.2012г. до окончателното изплащане на задължението,

както и сумата 210 607.69 лв. /двеста и десет хиляди шестстотин и седем лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс"-Е ДА ЗАПЛАТИ на „Хаос Инвест“ ЕАД, ЕИК 148139480, със седалище гр.София и адрес на управление бул.“Г.М.Димитров“ 36, сумата от 47 174.62 /четиридесет и седем хиляди сто седемдесет и четири лева и 62 ст./, представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: