О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

422 / 29.06.2018 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание  в състав:

                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

Като разгледа докладваното от А.Братанова в.т. д.№ 83/2018 год. по описа на АС - Варна, намира следното

 

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Образувано е по постъпила молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД  за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, свързани с възнаграждение на назначения по делото особен представител, чрез възлагането им на насрещната страна. Депозираната молба обективира искане за промяна на задълженото лице.  Твърди се още, че съдът не се е произнесъл с осъдителен диспозитив относно възмездяването на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД  за разноските във връзка с възнаграждението, за което е осъден. 

Насрещната страна, редовно уведомена чрез назначения особен представител, не е изразила становище в срока по чл. 248, ал.2 ГПК.

Съдът, по направеното искане, намира следното:

   С постановения по делото съдебен акт ВАС е приел, че  в полза на въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД  и според изхода от спора следва да бъдат присъдени сторените разноски, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

   Приел е още, че дължимото възнаграждение за особен представител във въззивното производство възлиза на 1341 лева. Съгласно  разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице, независимо от изхода на спора.  На посоченото основание, съдът е приел, че разноските за особен представител следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.

Диспозитивът на постановения съдебен акт обективира идентично задължено лице за заплащането на дължимото възнаграждение на особения представител  - „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Следователно – липсват основания за поправка по реда на чл. 248 ГПК поради твърдяната очевидна фактическа грешка.

Изводът на съда за дължимост на възнаграждението от ищеца /въззиваема страна/ не следва да бъде променян по реда на чл. 248 ГПК. 

Разноските за особен представител имат характер на авансово дължими разноски, обезпечаващи хода на производството.  При всички случаи, същите се дължат предварително, независимо от изхода на делото и отговорността по чл. 78  ГПК /Определение № 454/03.08.2015 по ч.т.д.№ 1464/2015 год. на ВКС, II т.о.; Определение № 297 от 18.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4133/2014 г., II г. о., ГК /;

Изводите на въззивния съд във връзка със задължението на въззиваемия ищец да заплати възнаграждение за въззивната инстанция на назначения от съда особен представител на ответника са съобразени с разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице. Въззивния съд не е задължил своевременно ищеца да внесе дължимото възнаграждение в хода на въззивното производство, но е отстранил този пропуск, като с постановеното въззивно решение е осъдил въззиваемия ищец, който се явява задължено лице по чл. 47, ал. 6 ГПК, да заплати дължимото възнаграждение / така и Определение № 12 от 8.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2016/2017 г., II т. о., ТК/.

Основателно е обаче оплакването, че съдът е пропуснал да се произнесе с нарочен диспозитив за заплащането на сумата от 1341 лева от З.К.К. в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Страната дължи заплащане на посочената сума като разноски по делото, но само в случай, че бъдат заплатени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД /т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.  В този случай, съдът следва да постанови условен диспозитив, тъй като с оглед късното определяне на дължимото възнаграждение, няма как обективно въззиваемата страна да заплати разноските към датата на даване ход на устните състезания.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА решение № 91/27.04.2018 год., постановено по в.т.д.№ 83/2018 год. в частта за разноските:

ОСЪЖДА З.К.К., ЕГН **********, Варна да ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК 831558413  сумата от 1341 лева, съставляващи възнаграждение за особен представител по л. 47, ал.6 ГПК, при условие, че същите бъдат заплатени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на адв. Д.Д.П. ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 248 ГПК в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ