Р Е Ш Е Н И Е

 

91/27.04.18 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на 10.04.2018 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

        МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдията А. БРАТАНОВА в.т.д. № 83 по описа на ВнАпС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на З.К.К., чрез назначения особен представител адв.Д.П. против Решение № 831/06.12.2017 год., постановено по т.д.№ 325/2017 год. по описа на ВОС, с което страната е осъдена да заплати солидарно със „З.К. – З”ЕООД, ЕИК 202416202, Варна на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК 831558413, дължимите по договор за срочен банков кредит №102299/16.07.2015г. задължения в размер на: 66 400 лева падежирала и непадежирала главница; договорна лихва за периода от 05.05.2016г. до 16.03.2017г. в размер на 3 949.93 лева; наказателна лихва в размер на 563.15 лева, за периода от 05.05.2016г. до 06.03.2017г.; застрахователна премия за периода от 23.07.2016г. до 22.07.2017г. в размер на 141.48 лева; комисионна за управление в размер на 646 лева за периода от 05.07.2015г. до 04.07.2016г. ведно със законна лихва върху сумите от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.  Същата изхожда от особен представител на страна, назначен с акт на първостепенния съд.

По делото е депозиран писмен отговор, в който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Солидарният  длъжник – обикновен другар в процеса „З.К. – З” ЕООД е редовно уведомен с препис от подадената  жалба, но не се е присъединил към същата при условията на чл. 265, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД за осъждане на З.К. – З ЕООД, кредитополучател  и З.К.К., като съдлъжник, солидарно да заплатят на ищеца суми, дължими въз основа на Договор за банков кредит № 102299 от 16.07.2015 г., както следва: главница в размер на 66 400.00 лева, от които редовно падежирала главница в размер на 6 600 лева, формирана от неплатени вноски с падежи от 05.05.2016 г. до 05.03.2017 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 59 800 лева; редовна възнаградителна лихва в размер на 3 841.53 лева, за периода от 05.05.2016 г. до 05.03.2017г. /просрочена  редовна лихва/ и лихва върху предсрочно изискуемо задължение в размер на 108.40 лева; наказателна лихва в размер на 592.51 лева за периода от 05.05.2016 г. до 15.03.2017 г.; изискуема застрахователна премия в размер на 141.48 лева, начислена за периода от 23.07.2016 г. до 22.07.2017 г.; комисионна за управление в размер на 646 лева, за периода от 05.07.2016 г. до 04.07.2016 г., ведно със законна лихва върху отделните вземания, считано от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на дълга.

            ВОС е приел от фактическа страна, че между страните е сключен договор за банков кредит от 16.07.2015 г., по който въззивникът има качеството на солидарен длъжник. Съгласно чл.10.4 от договора, при настъпване на неизпълнение по смисъла на чл.9, банката има право да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва, наказателна лихва и комисионни, за предсрочно изискуеми и незабавно платими. От изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че длъжникът е в съществено просрочие относно погасяване на главните и акцесорни задължения по договора. На посоченото основание, в полза на кредитополучателя е възникнало потестативното право да обяви задълженията за предсрочно изискуеми изцяло, т.е. да отнеме преимуществото на срока, уговорен в полза на кредитополучателя.  Депозираната искова молба обективира изрично уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на задължението по договора спрямо длъжниците като с връчване й, се поражда ефекта на изискуемост по отношение на цялото задължение, произтичащо от договора. С оглед удостовереното редовно връчване по чл.50, ал.4 ГПК и чл.47, ал.5 ГПК /спрямо търговеца и спрямо физическото лице/, съдът е приел, че считано от този момент е налице уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост.

Правилността на постановения съдебен акт се оспорва единствено при твърдения за допуснато от първостепенния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че уважаването на претенцията като предсрочно изискуема, изисква наличието на надлежно и предхождащо исковата молба уведомяване на длъжника.  По делото не е установено наличието на предшестващо уведомление, поради което фактическият състав за изменение на договорната връзка не е осъществен.

С оглед правилото на чл. 269 ГПК въззивната проверка по правилността на съдебния акт следва да бъде осъществена единствено в рамките на заявените основания за ревизия.  Органиченият /непълен/ обхват на въззивната проверка е изрично възприет и с разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.

С ТР 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС се прие , че когато по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции /ЗКИ/, банката-кредитор е поискала издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК в хипотеза на предсрочно изискуем кредит поради неплащане на една или повече вноски, предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С цитираното тълкувателно решение се приема, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.  В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

ВОС е бил сезиран с осъдителна претенция, основаваща се на предсрочна изискуемост на главен и акцесорен кредитен дълг. Искът е предявен по общия исков ред и не е част от развило се заповедно производство. При това положение, постановките на т.18 от ТР № 4/13 год. по описа на ОСГК на ВКС, изискващи предшестващо обявяване на предсрочната изискуемост, са неприложими.  В общото исково производство, съдът е длъжен да съобрази всички новонастъпили факти от значение за спорното право – чл. 235, ал.3 ГПК.

Предявената искова молба обективира нарочното волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем. Изявлението е предшествано от неизпълнение на кредитополучателят. ВОС е формулирал извод за  редовното връчване на исковата молба на насрещната страна с приложимост на чл. 47, ал.5 ГПК. Соченият извод не е оспорен във въззивната жалба,  въззивникът не твърди допуснати от първостепенния съд процесуалния нарушения във връзка с размяната на съдебните книжа и правото на защита на ответника.  За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения въззивникът съд не следи служебно /арг. т.2 ТР № 1/2013 г., ОСГТК/.

При това положение следва да се приеме, че предсрочната изискуемост като форма на изменение на договорната връзка е надлежно възникнала в хода на висящия процес.  Ответникът дължи заплащането на цялата главница по договора за кредит, установена съобразно заключението на ССЕ. Установени по размер са и вземанията за възнаградителни,  наказателни лихви, премии и комисионни. Въззивникът не е навел самостоятелни въззивни доводи за ревизия на съдебния акт по отношение размера на дълга.

Решението по съществото на спора не противоречи на императивни материалноправни разопредби.

С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разноски:  В полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

Дължимото възнаграждение за особен представител във въззивното производство следва да се определи на  1341 лева /1/2 от минималния размер по чл. 36, ал.2 ГПК/. Въззивното производство е протекло в едно с.з. и при стеснен обхват на въззивната проверка.

Съгласно  разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице, независимо от изхода на спора.  На посоченото основание, разноските за особен представител следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.

С оглед изхода от спора представляваната чрез особен представител страна следва да заплати и дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 1434 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 831/06.12.2017 год., постановено по т.д.№ 325/2017 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА З.К.К., ЕГН **********, Варна да ЗАПЛАТИ на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК 831558413 сторените във въззивното производство разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА З.К.К., ЕГН **********, Варна да ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 1434 лева – дължима държавна такса за въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, ЕИК 831558413 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Д.П. *** сумата от 1341 лева, съставляваща дължимо възнаграждение за особен представител, на основание чл. 47, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: